Да видим сметката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да видим сметката

Да видим сметката

Има ли спасение от и за "Топлофикация - София"

18272 прочитания

© Цветелина Белутова


Във всеки добър текст трябва да има по една истинска човешка история, която да открои проблема, да разчувства читателя и да размекне нечие бюрократично сърце. Ако обаче пишете за "Топлофикация - София", ще трябва да избирате между над 400 хиляди истории, защото всеки от абонатите й има поне по една.

Последната, която стигна до нас, е на Йоана (която държи да кажем името й, ние обаче премълчаваме за някои нейни намерения, защото граничат с опасни прояви на хулиганство). За две години, след като е плащала по 50-60 лв. месечно (тъй като фактури не са достигали до нея), тя е натрупала вече над 4 хил. лв. задължения. При условие че е внесла други 3 хиляди в опит да погаси старите си дългове. И не иска да плаща повече, докато "Топлофикация - София" не разгледа очевидно сгрешените й сметки - примерно тройният скок на сумата за загряване на водата през май месец - от 30 на 90 лв. "Нямам оранжерия вкъщи." Най-абсурдното е, че и самата топлофикация е установила проблем - топлопроводните тръби са запушени и до нейния апартамент дори не достига отопление. Но първо трябва да се плати, а след това евентуално да се реши проблемът. Звучи абсурдно.

Такива истории има много. По-големият проблем е, че изглежда сякаш нищо не се прави. "Топлото" стремглаво се е насочило надолу по спиралата на все по-високи и странни сметки, отказ от плащане, по-малки инвестиции и нарастване на авариите, трупане на нови задължения... С тази скорост единственото, което я спира от шумен сблъсък със земята, са огромните скрити субсидии, които цяла България плаща.

А не би трябвало да е така. От чисто технологична гледна точка "Топлофикация - София" не е чак толкова зле. Обективно погледнато, дори прословутите загуби по мрежата всъщност са умерени (особено на фона на другите топлофикации в България или пък преноса на електричество). Специалистите се възмущават на критиките, че столичното парно е трабантчето на енергетиката. "В Източна Германия в много градове имат една абонатна станция на няколко блока, която дори не е автоматична, а в Русия едва от миналата година започнаха да слагат измервателни уреди за крайното потребление", дава пример топлофикатор с голям стаж в чужбина.

В същото време всеки януари в София има общинско разследване защо сметките през декември са толкова завишени. Едва ли има друг град в страна, където общественото недоволство да стига дотам, че абонати на топлофикационните дружества да горят публично сметките си за парно пред местната община. Това обаче вече е нещо съвсем обичайно за столицата, където всеки януари от няколко години насам се повтаря един и същ сценарий. Малко след празниците абонатите на "Топлофикация - София", които са малко над 400 хил., получават сметките си за парно, които се оказват не просто стряскащи, а шокиращи, особено ако половината от месеца си бил на ски или на гости при роднините и радиаторите са били изключени. Така познатата сага с проверки и обвинения кой е виновен за високите сметки се повтаря за пореден път.

Макар другите топлофикации в страната също да имат проблеми, а някои направо си фалираха, те с нищо не могат се сравнят с тези в София. В случая със столичното парно нещо пречи дружеството да се развива с темповете, с които това се случи в Пловдив, Варна и Бургас. И това нещо трябва да бъде оперирано.

Десет години надолу

Преглед на оригинала

Сериозните проблеми в целия топлофикационен сектор в България започват през първата година, в която той спря да получава субсидии от държавния бюджет, макар че регулаторният преглед през 2006 г. показа преобладаващо положителни резултати. Следващите четири години обаче изправиха сектора пред истински финансов колапс с все понарастващи загуби (виж графиката). Тази тенденция започна да се преодолява едва през 2009 г., когато загубите започнаха да намаляват, се твърди в проекта за Национална програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор в Република България до 2020 г. Финансовото състояние в сектора обаче продължи да е лошо, тъй катo натрупаните негативи не могат лесно да се стопят. В резултат на това секторът беше поставен на ръба на оцеляването, тъй като разходи те за гориво продължаваха да нарастват заради галопиращата цена на природния газ. От друга страна, обезценените вземания скочиха с два пъти и станаха съпоставими с разходите за заплати, а парите за ремонти намаляха дратично с над три пъти.

Преглед на оригинала

Ръстът на цените на парното след 2003 г. пък накара много клиенти да започват да се отказват. Въпреки че, колкото и парадоксално да изглежда за потребителите на тази услуга, именно енергията от централното топлоснабдяване е поскъпнала най-малко през годините (виж графиката). Причината за бягството е, че преминаването на друг тип отопление дава възможност за неговото регулиране в широки граници или дори изключване. Това обаче доведе до лавинообразно нарастване на сметките за оставащите абонати, а опитите за контрамерки претърпяха провал - самата идея за обща отговорност за сградата е чужда за живеещите в блоковете. Проблемът обаче е, че централното отопление изисква много споделена инфраструктура. И става неефективна, когато половината абонати се откажат.

Какъв й е проблемът?

Какво обаче отличава "Топлофикация - София" от по-добре развиващите се дружества? Твърдението, че столичната топлофикация е в пъти по-голяма от тези в другите градове и затова трудно се модернизира, е просто твърде елементарно.

Първото обяснение обикновено е събираемостта на вземанията от клиенти. Кривата на заплатилите отоплението си стръмно слиза надолу - от близо 70% редовни платци в началото на новото хилядолетие към 2011 г. те са едва 57% (през 2009 г. тя стига дъното от 52%). Изпълнителният директор на дружеството Стоян Цветанов очаква тази година се събираемостта да достигне 68%. Но въпреки това остава под средната за сектора (сравненията обикновено са трудни, защото дружествата имат различни дефиниции за изрядност). Част от това подобрение е чисто механично - новите клиенти на  "Топлофикация - София" си плащат сметките, докато старите несъбираеми вземания просто биват обезценявани. Годишно тези обезценки са за близо 100 млн. лв.

Факт е обаче, че при други успешни топлофикации събираемостта е била ниска, но с времето се подобрява. Пример за това е EVN в Пловдив. Австрийската компания дори успя малко или много да се справи с неплащането на електричество в "Столипиново". А със сигурност там проблемите са били по-сериозни, отколкото в София.

Макар другите топлофикации в страната също да имат проблеми, а някой направо си фалираха, те с нищо не могат се сравнят с тези в София. В случая със столичното парно нещо пречи дружеството да се развива с темповете, с които това се случи в Пловдив, Варна и Бургас. И това нещо трябва да бъде оперирано.

Преглед на оригинала

Следващата хипотеза е трудността да се осигурят инвестиции, и то в обем, много по-голям от този за другите топлофикации. Топлопреносната мрежа в София е 30 пъти по-дълга от тази във Варна и е значително по-стара. Ако пък всички тецове в София се преведат на когенерационна основа, това ще добави над 150 мВ инсталирани мощности за енергийната система за приблизително половин милиард лева (изчисленията са представени в проекта за национална програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор в Република България до 2020 г.). Заместник-председателят на Асоциацията на топлофикациите в България и изпълнителен директор на "Топлофикация - Плевен" Валентин Терзийски обаче коментира пред "Капитал", че "Топлофикация - София" има много по-големи възможности за финансиране от останалите топлофикации, тъй като като общинско дружеството има много по-голям достъп до европейските фондове. Планът за стабилизация на дружеството обаче не е направен така, че то да се стабилизира с бързи темпове". Това реално беше потвърдено и от самия Цветанов, който коментира, че през годините е имало много предложения за проекти, които са били отказвани, защото са били скъпи и са щели да доведат до увеличение на цената на услугата. Отказът от инвестиции изигра лоша шега на дружеството, тъй като в момента то е с най-високите цени в сектора, което пък се отразява зле на взаимоотношенията с потребителите му. "Цената в топлофикация няма как да е ниска при това съотношение на производство на електроенергия спрямо топлоенергия. Въпреки високата цена на произвеждания ток когенерационните мощности към момента са прекалено малко, за да компенсират цената на топлоенергията", посочи Терзийски.

Като положителен пример в това отношение може да се даде "Топлофикация-Пловдив". Оттам коментираха, че когато австрийската EVN придобива предприятието през 2007 г., то е било в много тежко състояние. "Още от този момент EVN стартира амбициозна инвестиционна и ремонтна програма с цел модернизиране на производствените мощности, топлопреносната мрежа и клиентското обслужване. Но за да може всички тези мерки за подобрение да дават своя пълноценен ефект, е необходимо да измине време." В резултат на тази политика дружеството инвестира 100 млн. лв. в нова когенерационна централа, която работи вече втори сезон. "Тези инвестиции вече дават резултат, като от миналата година Пловдив може да се похвали с намаление на цената на топлоенергията с повече от 12%. За първи път Пловдив има по-ниска цена от София. Това се отчита от нашите клиенти, които възвръщат доверието си в услугата", коментират от ЕVN.

Друг положителен пример е "Топлофикация - Плевен", въпреки че дружеството има задължения към доставчика "Булгаргаз". Топлофикацията има изградена 49-мегаватова централа, в която са инвестирани 40 млн. лв. Така съотношението между производството на топло- и електроенергия през зимните месеци е едно към едно и две към едно през топлите. Това реално позволява на дружеството да генерира по-голям финансов ресурс, дължащ се на преференциалната цена, която получава за електроенергията. В "Далкия Варна" също има инсталирани 4 когенератора с обща мощност от 9.5 мегавта при 45 мегавата топлинна енергия. Тази мощност може да е пренебрежимо малка спрямо размерите на столичната топлофикация, но позволява на дружество да се развива добре и също да има по-ниска цена на енергията в сравнение със София.

Всъщност в София инвестиции са правени, но на тласъци. През 2003 - 2005 г. със заем от Световната банка са подменени най-проблемните участъцив топлопреносната мрежа, което дава моментален ефект в спадане на загубите. През 2006 г. обаче е подменен... един километър. Пак с външно финансиране вече са сменени почти всички абонатни станции. Което съвсем не е малко като обем работа. Но пък дружеството така и не успя до този момент да се възползва отевропейските фондове

Тежък проблем "Топлофикация - София" има и с имиджа си. В последните години на практика няма годишен финансов отчет на дружеството, в който да не се споменава ефектът на медийните критики върху спада на доверието към него. Най-силно тази тенденция беше отразена именно в София, където бившият изпълнителен директор на дружеството Валентин Димитров беше обвинен в неправомерно изхарчените от 2003 г. до 2006 г. 2 млн. лева. Макар че тези суми са само прашинка в разходите на топл-фикацията, нормално е при подобни разкрития голяма част от абонатите да се замислят защо и на кого всъщност плащат сметките си, което пък доведе до рязък спад в тяхното плащане.

Основният проблем

обаче изглежда е собствеността. Дали ще бъде държавна, дали общинска, политиците, загрижени за възможно социално недоволство в столицата, просто не предприемат адекватни мерки. Опитите за изкуствено натискане на цената и затварянето на очите пред неплатените сметки водят до рязко нарастване на аварийността (виж графиката) заради орязването на средствата за ремонти.

По-лошото е, че публичната собственост консервира манталитет в управлението, останал от други години. "Топлофикацията е откъсната от клиентите си", казва бивш член на борда на директорите на топлофикационното дружество. "Мисленето в него е малко социалистическо - хвърлят се да се справят с авариите и топлоподаването, но не и да оправят проблемите на клиентите".

Натрупваните проблеми обикновено не се решават, а по-скоро се замитат поради концепцията "твърде голяма и социално важна, за да фалира". "Топлофикация-София" вече няколко пъти преминава ту в държавни, ту в общински ръце. Основна причина тя да става на два пъти държавна са субсидии, с които се изплащат част от дълговете към "Булгаргаз" (през 2002 г. с директен трансфер, през 2008 г. със заем от "Българския енергиен холдинг"). Сега се заговори за придобиването на дял в "Топлофикация - София" от БЕХ.

Тези номера обаче не са достатъчни. Неплащането на природния газ се е превърнало в държавна политика. Дълговете за горивото нарастват от 70 млн. през 2004 г. на 420 млн. към момента (ако

се включи и дългът към БЕХ). Всичко това естествено се покрива от останалите потребители чрез декапитализацията на "Булгаргаз" и по-високите цени на газа. Не стига това, но и цената на електроенергията от когенерациите в София е направо космическа. В момента тя е 306 лв. за мВтч, т.е. доста повече дори от настоящата цена на големите фотоволтаични инсталации. Което е абсурдно по няколко причини. Първо "Топлофикация - София" произвежда значително повече електроенергия от вятърните, слънчевите и малките водни централи, натискът върху потребителите от нейните цени е сравним с този на ВЕИ. За далеч по-модерната "ЕВН България топлофикация" цената е 244 лв. за мВтч. Когенерацията в Пловдив обаче наистина е високоефективна, докато тази в София не е и е съм нително дали трябва да получава добавка като такава.

Въпреки това

Фалитът на "Топлофикация- София" не е добра идея

Затварянето й ще принуди много хора да минат на отопление на електричество. Това означава включването на приблизително 700 МВ мощности. Интерес могат да имат примерно привържениците на АЕЦ "Белене". Това, разбира се, не е всичко. Ще трябва да бъде разширена и електропреносната мрежа, което са нови разходи.

По-важното обаче е, че е по-лесно да се оправи вече съществуващата инфраструктура, отколкото да се гради нова. Щом в Германия или Полша може, няма причина и България да не може. С повече усилия положението в "Топлофикация - София" може да се подобри значително. И затова дори има някои относително прости стъпки.

Във всеки добър текст трябва да има по една истинска човешка история, която да открои проблема, да разчувства читателя и да размекне нечие бюрократично сърце. Ако обаче пишете за "Топлофикация - София", ще трябва да избирате между над 400 хиляди истории, защото всеки от абонатите й има поне по една.

Последната, която стигна до нас, е на Йоана (която държи да кажем името й, ние обаче премълчаваме за някои нейни намерения, защото граничат с опасни прояви на хулиганство). За две години, след като е плащала по 50-60 лв. месечно (тъй като фактури не са достигали до нея), тя е натрупала вече над 4 хил. лв. задължения. При условие че е внесла други 3 хиляди в опит да погаси старите си дългове. И не иска да плаща повече, докато "Топлофикация - София" не разгледа очевидно сгрешените й сметки - примерно тройният скок на сумата за загряване на водата през май месец - от 30 на 90 лв. "Нямам оранжерия вкъщи." Най-абсурдното е, че и самата топлофикация е установила проблем - топлопроводните тръби са запушени и до нейния апартамент дори не достига отопление. Но първо трябва да се плати, а след това евентуално да се реши проблемът. Звучи абсурдно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

63 коментара
  • 1
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    А защо не пишете за най-основния проблем? Много добре сте описали няколко, но забравяте източването на дружеството. На Топлото му откриха към 150 милиона евро в сейфове и по онова време бизнесът в енергетиката на майка му беше оценен на около 80 милиона. Тези пари са биха покрили повечето дългове на дружеството или да стигнат за всички необходими инвестиции за обновяване на мрежата за години напред. Да не говорим, че в схемите поне още толкова са изнесени. Тъй като източването няма как лесно да стане през газ, то другото оставащо е през завишаване на изписаните разходи по модернизация, т.е. проблемът с инвестициите е и в това, че фирми са източвали с написани ремонти без реално изпълнение или са ремонтирали в пъти по-малко от това, което би трябвало да стане със същите пари. От там са и проблемите с авариите и нуждата за нови кредити за ремонти. От тия кредити цената на услугата се вдига- трябва да се изплащат парите с лихвите. Даже да са 300 милиона откраднати, пак на 400000 абоната са по 800лв преди лихви или за 10г по 80лв на сезон. Тъй като не всички плащат, има лихви, а сумата хич не е 300 милиона, накрая става цялата галимация със сметките. Да, и много хора крадат, но в крайна сметка покрай далаверите цената на услугата е неприемлива за пазара- в София има хора и на 300-400лв заплата. Как точно да не крадат или да ползват услугата при цена в студен месец 300лв? А пенсионерите с под 200лв пенсия? Ако не се крадеше и се управляваше разумно, дружеството би осигурявало много по-евтино отопление.
    За тоя месец ще дам и моя пример- вкъщи има парно. Не знам как с всяка година тръбите са все по-студени, но това е друга тема. Сметката за декември е 300лв. В офиса съм сложил конвектори на същата квадратура- 3 броя, които работят постоянно и температурата е към 28 градуса по термометър(Бая над тая вкъщи.). Сметката там е към 200лв за ток с бойлер за топлата вода, хладилник, осветление и т.н. И на двете места изолацията е горе-долу еднаква- вкъщи правихме пълен ремонт преди има-няма две години. И как парното да е най-евтиното? В моето сравнение токът изобщо не е спиран, е, има термостати на конвекторите, но това си е стандартно, а и те са пуснати на бая повече от нормалното, което се ползва обикновено.

  • 2
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    Стане ли дума за Топлофикация София и... става революция... ама само в главите на хората. Докато не се изрине цялата тази паплач, накачулена по веригата и смучеща от парите на абонатите (и държавните помощи разбира се), оправия няма да има. А тази голяма 'чистка' май трябва да се случи 'на сила', щото доброволно от златната кокошка никой не се е отказал досега!

  • 3
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    За мен най-важното е така наречените абонати да се осъзнаят и да поведат борба срещу крепостничеството към Топлофикация София. Човек който си е спрял парното не трябва да плаща и стотинка. Топлофикация е собственост ту на столичната община, ту на държавата. МАФИЯ, няма по-силна дума, която да извикам. Четири години ГЕРБ властват начело на държавата и шест в София и нищо не правят, за да освободят на избирателите си от крепосничеството. Защо? Защото грабежа е неспирен ! Грабело се е при предишните управници, граби се и сега от настоящите. И ГЕРБ сега искат доверие, нов мандат? Ами предизборно се сещайте за крепостничеството, че всяка година ни вдигаха цените на енергията, че нямаше реформи,...
    За мен решенитето е:
    1. Хората трябва чрез закон да бъдат освободени от задължението да плащат такса мощност.
    2. Ако е възможно, Топлофикация София да бъде раздробена на няколко по-малки дружества и да бъде приватизирана.
    3. Пълна либерализация на енергииния сектор.
    4. Ефективен закон за защита на потребителите.
    5.

  • 4
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    5. ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е няма как инсталации по замисъл строение по времето на Никита Сергеевич, изгарящи скъп природен газ и отопляващи бедните софиянци да са и ефективни..... от край време тези "без парно", плащат част от парното на тези с парно.....

  • 6
    gospodin avatar :-@
    Г-н D

    Топлофикация-София е морално остаряла като замисъл, като технология, като стъкмено ценообразуване!

    Нашата кооперация втора зима е изключена от Топлофикация-София и 60-годишната й електромрежа не създава проблеми.

    Изключете животоподдържащите системи на трупа Топлофикация-София!

  • 7
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#3] от "ЗА Революция":

    Поправка - такса мощност няма от години.
    За останалото ви подкрепям.

  • 8
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    До коментар [#7] от "Г-н D.":

    Като съм спрял порното, какво плащам тогава всеки месец? Такса за отопление на общите части, ли? Не мога да се сетя сега термина.

  • 9
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#8] от "ЗА Революция":

    Това е. Някакъв процент ( 25-30 % в зависимост от потреблението) от показанията на абонатната станция се определя като общи разходи и пропорционално на незнамкаквоси се трупа на сметката на всеки апартамент, независимо дали си е откачил или не радиаторите.
    Това си е наистина топлинно крепостничество и не може да кажете: Не искам! Нямам пари да ви плащам!

  • 10
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Дано наистина да има спасение ОТ "Топлофикация - София" ЕАД.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK