С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
31 27 яну 2013, 11:08, 16424 прочитания

Три национални референдума за 135 години

Управляващите в България 11 пъти са обмисляли да питат народа от 1878 г. до днес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Единадесет опита, от които три успешни. Това е равносметката от намеренията на управляващите за прилагане на пряка демокрация в България през последните 135 години - от освобождението от османско владичество през 1878 г. до днес. В неделя ще се проведе първият след демократичните промени референдум, а гражданите ше трябва да отговорят на въпроса "Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа". Сега може да си припомните кога и за какво са били питани българите.

Първият референдум се провежда, но не се изпълнява

При управлението на Българския земеделски народен съюз - на 19 номеври 1922 г., се провежда първият референдум. Въпросът е бил дали да бъдат съдени министрите от няколко правителства, смятани виновни за националните катастрофи на България през 1913 и 1918 г. в резултат на участието на страната в междусъюзническата война и Първата световна война. Става въпрос за кабинетите на Иван Гешов (16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г.) на д-р Стоян Данев (1 юни - 4 юли 1913 г.) и на Александър Малинов (21 юни - 18 октомври 1918 г.)


Допитването се провежда по специален закон, приет от управляващите и съдържащ някои недемократични постановления. Например обвинените министри били арестувани още преди референдума.

Имало е два вида бюлетини - черни, с които ще се гласува за "невиновен", и бели - за "виновен". Ако резултатът от гласуването е мнозинство за "виновни", министрите от трите кабинета се съдят от Държавен съд. Бялата бюлетина съдържала имената на 22-ма бивши министри.

Близо 927 хил. българи участват в допитването, от тях над 647 хил. гласуват "за" вината на бившите министри. През март 1923 г. те са предадени на държавен съд. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода, преди да им бъде предявен обвинителен акт.



От монархия към република

На 8 септември 1946 г. се провежда референдумът за формата на държавно управление - монархия или република. Това става, след като през 1944 г. на власт е дошло правителство на Отечественият фронт, подготвило почвата за управлението на БКП през следващите 45 години.

Сред мотивите за допитването е била и загубата от участието във Втората световна война, когато Царство България става съюзник на нацистка Германия. От близо 4.6 млн. гласоподаватели в референдума участват 4.132 млн. Републиканското устройство на страната е прието със смазващото мнозинство от блидо 93% и по този начин България е обявена за Народна република.

След демократичните промени през 1989 бяха правени опити за оспорване на този референдум. Но в крайна сметка формата на управление – република – бе потвърдена и от приетата през 1991 година най-нова Конституция.

Историци са на мнение, че по това време шансовете за запазване на монархията са били минимални, тъй като подобна съдба са имали всички страни  от Източна Европа, дори и Италия. Още повече в Румъния и Унгария решението за преминаване от монархия къв република се вземат от парламентите. Освен тово по време на кампанията за провеждането на допитването в България нито една партия не е агитирала за монархия.

Живковата конституция


През 1968 г. Народното събрание решава да се изработи нова Конституция на страната. Същата година е избрана комисия за изработване на проекта за нея в състав от 78 депутати под председателството на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Проектът е широко обсъждан, но без участието на такива с алтернативни позиции. Конституцията е приета с референдум на 16 май 1971 г. В допитването участват 99.7% от 6.174 млн. гласоподаватели като 99.66% от тях са "за".

В новия основен закон се съдържат редица права и свободи за българските граждани. Част от тях, като правото на труд и на безплатно образование, се спазват. Други като cвoбoдaта нa cлoвoтo, cъбpaниятa и митингитe до голяма степен остават на книга. Това се дължи на тоталитарното устройство на държавата и член първи на Конституцията, който гарантира ръководна роля на управляващата БКП.

Освен тези национални референдуми, в България няколко пъти са приемани закони, регламентиращи допитвания по местни въпроси. Например, през 1909 г. е приет "Закон за допитване до народа по общински работи". Според него в общините е можело да се провеждат референдуми по въпроси като
строеж на обществени сгради, инфраструктурни проекти, продажба на общински имоти. Законът е отменен през 1934 г. 

През 2009 г. беше приет действащият Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. По този закон вече бяха проведени допитвания в някои общини по различни въпроси, като присъединяване или отделяне на селища от общината, или за проекти със спорни екологични последици.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси 1 Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси

Държавата ще трябва да промени Закона за пътищата отново, защото не може да спази собствените си срокове

25 юни 2019, 518 прочитания

Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх

И още: Незаконните постройки на "терасата" на Пламен Георгиев няма да бъдат съборени; СЕМ избира директор на БНР; САЩ налагат санкции срещу лидера на Иран

25 юни 2019, 408 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Фотогалерия: Референдумът - "да" или "не" на ядрената енергетика

Днес се провежда първото национално допитване в историята на България след демократичните промени

Обратно броене в БСП

Корнелия Нинова има по-малко от година, за да покаже, че линията й в партията е успешна

Пиратски филм

Операция на ГДБОП удари регионални оператори с обвинения за пиратство

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков