Дончо Донев: Ако ДЦК поскъпват още, чуждите ще станат по-привлекателни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дончо Донев: Ако ДЦК поскъпват още, чуждите ще станат по-привлекателни

Дончо Донев: Ако ДЦК поскъпват още, чуждите ще станат по-привлекателни

Началникът на управление "Капиталови пазари" в Пощенска банка пред "Капитал Daily"

Стефан Антонов
8052 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Дончо Донев е началник на управление "Капиталови пазари" в Пощенска банка. Присъединява се към екипа на банката през 2007 г. като началник на отдел "Трежъри и търговия с акции". Има 13-годишен опит в областта на финансовите пазари. Завършил е магистърска степен по финанси, а от 2004 г. притежава CFA сертификат. С него разговаряме за перспективите на капиталовия пазар и интереса към българския държавен дълг и възможностите за пенсионно осигуряване.

Каква е оценката ви за състоянието на пазара на български държавен дълг?

Събитието на миналата година безспорно беше емисията облигации на международните капиталови пазари с падеж през 2017 г. България успешно се завърна на пазарите чрез нея, а още по-впечатляващо е представянето й при вторичната търговия, след като котировките свалиха доходността до падеж на книжата до 1.80%. Основна причина за това бих казал, че е интересът на банките към тях, защото това е едно от средствата за управление на ликвидността.

Банковата ликвидност е доста висока към настоящия момент, няма тенденции това да се промени, а алтернативата на банките за държане на ликвидни средства са междубанковите депозити. Справка с 3-месечния LIBOR като представителен измерител показва лихва от 0.20%. Мотивът за инвестиране в ДЦК от гледна точка на банките не е толкова инвестиционен или заради очаквано допълнително покачване на цената, а по-скоро като алтернатива за управление на ликвидността. Прогнозите за следващите няколко години са сегашното състояние да се запази.

Налага се впечатление, че те се купуват и държат до падеж, вместо да има вторичен пазар, доколко има перспективи това да се промени?

Това е следствие на високата ликвидност в банковата система, банките закупуват определена емисия и я държат до падеж. За да се мотивират да продадат дадени книжа, трябва да разпознаят по-добра алтернатива. Съответно към момента не се смята, че излизането от една позиция, за да се влезе в друга, е необходима, особено след като доходността има тенденция към понижаване.

Кои държави от Европейския съюз със сходни рискови характеристики предлагат дългови инструменти с по-висока доходност от тази по българските ДЦК?

Разбира се, ако се огледаме наоколо, Румъния се очертава като най-интересна инвестиционна възможност. Там суверенният спред е около два пъти по-висок спрямо българския. При нас петгодишният CDS е на ниво от 100 базисни точки, а в Румъния той е 190. Полша също е интересна алтернатива със спред от 90 точки. Това са държави със сходен рисков профил като нашия, но ликвидността там е доста по-добра и мащабът на пазара позволява постигането не само на по-добра или сравнима доходност, но също и по-безпрепятствено освобождаване от инвестицията. 

Може ли страната ни да се окаже в конкуренция с тези държави за парите на инвеститорите?

Ако тенденцията към поскъпване на българските ДЦК продължи, скоро българските банки ще започнат да гледат по-активно на пазарите в региона, защото като страни от ЕС техните държавни ценни книжа се третират по сходен начин от гледна точка на капиталова адекватност и тогава ще се сравняват инвестиционни алтернативи, между които се търси по-добрата. 

Гледайки към инвестиции с по-висок риск, какво мислите за перспективите на Българската фондова борса и ще станат ли отново акциите, търгувани там, интересни за институционалните инвеститори?

Всички очакваме с голямо нетърпение да започне по-обозримото възстановяване на българската фондова борса, защото тя е единствената от региона, претърпяла доста драматичен спад, а все още не наблюдаваме възстановяване за разлика от например румънската и полската борса. Всички очакваме на първо място интересът на местните институционални инвеститори да се завърне, преди да се заговори за интерес и от чуждестранни инвеститори.

Първите признаци, че това започва да се случва, наблюдаваме от началото на тази година. Тук е ролята и на публичните компании, които бяха доста активни в търсенето на инвеститори и в представянето на бизнеса си преди кризата. Но самите те трябва да погледнат първо в себе си, да покажат добри практики на корпоративно управление и да уверят инвеститорите, че компанията се управлява добре и в условията на криза. Мисля, че това е една пречка, която все още трябва да бъде преодоляна, за да се върне доверието на инвеститорите и борсата да получи нужния тласък. 

Според вас идва ли време пенсионните фондове да се насочат към по-активно инвестиране в чужбина?

Нашите пенсионни фондове отдавна са погледнали към инвестициите зад граница. Близо 40% от активите им са инвестирани в чужбина, но не бих казал, че нашият пазар е тесен за техните портфейли. Активите им са от порядъка на 2.8 милиарда евро, а това е колкото активите на една средно голяма банка в България. Ако говорим, че капиталовият пазар е тесен за пенсионните фондове, тогава какво остава за банковата ни система. Мисля, че в началото на кризата, след фалита на Lehma Brothers, пенсионните фондове обърнаха гръб на страната ни и пропуснаха доста добри инвестиционни възможности. Тогава спредът по българския външен дълг беше от порядъка на 700 базисни точки, а сега се стопи до 100 и те пропуснаха това позитивно движение. Банковите ни депозити също са на доста атрактивни нива от 5-6% за година, което отново не се използва в максимална степен. 

Имаме също така и много динамичен пазар на корпоративни кредити, които според статистиката на БНБ са от около 22 млрд евро и само за последната година са се увеличили с 680 милиона евро. Така че, преди да тръгнат да мислят за активни инвестиции на външните пазари, пенсионните фондове трябва да прегледат всички възможности на българския пазар и да не ги пропускат, защото доходността е доста по-висока, отколкото навън, докато рискът е значително по-малък, както забелязахте в последно време. Никой не поставя под съмнение ползите от международна диверсификация на активите, но българските пенсионни фондове познават пазара тук, те са маркет мейкъри и могат да влияят, а нивата са достатъчно атрактивни. 

Има ли осъзнати несъвършенства на българския пазар, които обаче не се изричат и поради това инвестициите зад граница да се разглеждат с по-голям интерес?

Възможно е, въпреки че според мен има достатъчно алтернативи и при един сериозен подход могат да се отсеят правилните. Самите пенсионни фондове могат да обособят отдели за анализ на корпоративен дълг и облигации и с добро управление на риска може да се постигнат добри резултати от инвестиране в България. Да не забравяме и банковите и ипотечните облигации, които бяха сериозен сегмент в близкото минало.

Според вас въвеждането на мултифондовете как ще се отрази  на пазара?

Дискусията за това да се въведат мултифондове датира от  доста отдавна. Пенсионната дейност обаче се възприема като по-консервативна и създаването на такива фондове би усложнило пазара. Дори към момента доста осигурени лица не знаят в кой фонд се осигуряват или не се интересуват активно какво се случва с личната им партида. Това може би е един от начините да се засили интересът, но това по-скоро би било от гледна точка на продажбите на продукта към крайния потребител. Не смятам, че това би оказало голямо въздействие върху самия капиталов пазар. По-вероятно е това да доведе до вътрешни преструктурирания в портфейлите на фондовете, отколкото да предизвика драматични промени на пазара. В същото време би затруднило регулацията на самите пенсионни фондове и това доколко осигуреното лице ще е компетентно да избере точния продукт също е под въпрос. Ясно е, че ще се получава консултация от представители на пенсионноосигурителното дружество, но не мисля, че позитивите от въвеждане на този модел са чак толкова големи, колкото се изтъкват. 

Какво мислите за въвеждането на по-либерален осигурителен модел, при който да има пенсионно-спестовни сметки в банките, взаимно-осигурителни каси, доверително управление и заделянето на средства в такива инструменти да се приспада от данъчната основа, както вноските за пенсионен фонд?

Мисля, че ни очаква една умерено добра година за капиталовите пазари, през която високата волатилност ще се задържи, но едва ли ще станем свидетели на драматичните сътресения от 2012 г. В глобален аспект класовете активи, които според мен ще се представят добре, са акциите, недвижимите имоти и суровините. За България на този етап добра инвестиция са банковите депозити, ипотечните облигации и корпоративните облигации на банки.

Дончо Донев е началник на управление "Капиталови пазари" в Пощенска банка. Присъединява се към екипа на банката през 2007 г. като началник на отдел "Трежъри и търговия с акции". Има 13-годишен опит в областта на финансовите пазари. Завършил е магистърска степен по финанси, а от 2004 г. притежава CFA сертификат. С него разговаряме за перспективите на капиталовия пазар и интереса към българския държавен дълг и възможностите за пенсионно осигуряване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    bz avatar :-|
    bz

    Цените падат на ДЦК защото има търсене а няма предлагане.
    В резултат държавата плаща по малки лихви (този лошия Дянков).
    Пък банките като не им стига тази печалба - света е голям и спасение дебне от всякъде ... Братята Гърци ги чакат с отворени обятия и лихвите им са в пъти по големи ... ако си съгласен 2-3 пъти да ти орежат главницата там е правилното място да инвестираш.

  • 2
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#1:"bz"]Цените падат на ДЦК защото има търсене а няма предлагане. В резултат държавата плаща по малки лихви (този лошия Дянков). [/quote]

    Грешка на Дянков бе, че изолира българските инвеститори от последната еврова емисия. Така само направи по-скъпи облигациите за тях, защото ги купиха на вторичния пазар! Идеята бе добра - да не се отнема вътрешен ресурс, но изпълнението ... Трябваше да се оцени, че няма как, при толкова либерализиран пазар, тотално да се изолират българските играчи! Груба грешка, донесла печалби за чужди инвеститори и загуби за български! Дянков е много читав министър (винаги съм твърдял това), но тук сбърка!

  • 3
    nesty avatar :-|
    nesty

    Прав е човекът. За да има вторичен пазар е нужно да има достатъчно предлагане, а МФ не искат и е трудно да бъдат винени. Но при липса на кредитиране неминуемо ще се намери друг, външен пазар за местната ликвидност, а надали това е целта.

  • 4
    birdman avatar :-|
    birdman

    До коментар [#2] от "vassilun":

    Е какво трябваше да направи според теб ? Да предложи всичките ДЦК от емисията на вътрешния пазар ли ? В тая ситуация няма решение "уин-уин" все ще има недоволни това бе компромисният вариант .

  • 5
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#4:"niceprson"]Е какво трябваше да направи според теб ? Да предложи всичките ДЦК от емисията на вътрешния пазар ли ?[/quote]

    Не! Нека да ги предложи на външния пазар, но да бяха допуснали и български инвеститори да участват! Тогава би било "уин-уин"! Сега се получи обратен на търсения ефект - пак български инвеститори притежават по-голямата част от тези облигации, но купени на по-висока цена, т. е. отново се отне ресурс (и то по-голям) от вътрешния пазар!

  • 6
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    В паричната система на златния стандарт, както и при валутен борд, винаги съществува риск в ликвидността на банковата система, тъй като централната банка не може да изпълнява функцията на заемодател от последна инстанция.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_19.html

    Що се отнася до пенсионните фондове, самото им съществуване дори се дължи на смъртоносна измам # 6:

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/p/blog-page.html

  • 7
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    Дончо, Дончо.....при положение, че си интелигетен човек, самата презумция, че КСО ти е отнел избора да решиш как да спестяваш и инвестираш парите си и те е набутал в тези боклуци УПФ не ти прави впечатление? И ти си против либерализиране на това безумие?

  • 8
    ugi avatar :-|
    ugi

    До коментар [#5] от "vassilun":

    Прав си, но в крайна сметка идеята беше да се финансираме от външните пазари и да се легитимираме на тях - тоест да привлечем не само парите, но и вниманието и доверието на външните пазари - което се постигна. А и все пак беше опит да не се изсмучат парите от вътрешния пазар - което не се постигна съвсем.

  • 9
    pavlovich avatar :-P
    ........

    [quote#7:"pa_pa"]Дончо, Дончо.....при положение, че си интелигетен човек, [/quote]

    колега , нещо не разбирам.........би ли помогнал ??

    как се съвместява интелект+ CFA и "работна заплата"??

    ако всичко за този човек е вярно - защо е наемен работник?!?!

    е това ако ми обясниш - черпя с 12 год "остаряло"

  • 10
    bta avatar :-|
    bta

    Е то угодия няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK