Налага се впечатление, че те се купуват и държат до падеж, вместо да има вторичен пазар, доколко има перспективи това да се промени?

Това е следствие на високата ликвидност в банковата система, банките закупуват определена емисия и я държат до падеж. За да се мотивират да продадат дадени книжа, трябва да разпознаят по-добра алтернатива. Съответно към момента не се смята, че излизането от една позиция, за да се влезе в друга, е необходима, особено след като доходността има тенденция към понижаване.

Кои държави от Европейския съюз със сходни рискови характеристики предлагат дългови инструменти с по-висока доходност от тази по българските ДЦК?

Разбира се, ако се огледаме наоколо, Румъния се очертава като най-интересна инвестиционна възможност. Там суверенният спред е около два пъти по-висок спрямо българския. При нас петгодишният CDS е на ниво от 100 базисни точки, а в Румъния той е 190. Полша също е интересна алтернатива със спред от 90 точки. Това са държави със сходен рисков профил като нашия, но ликвидността там е доста по-добра и мащабът на пазара позволява постигането не само на по-добра или сравнима доходност, но също и по-безпрепятствено освобождаване от инвестицията. 

Може ли страната ни да се окаже в конкуренция с тези държави за парите на инвеститорите?

Ако тенденцията към поскъпване на българските ДЦК продължи, скоро българските банки ще започнат да гледат по-активно на пазарите в региона, защото като страни от ЕС техните държавни ценни книжа се третират по сходен начин от гледна точка на капиталова адекватност и тогава ще се сравняват инвестиционни алтернативи, между които се търси по-добрата. 

Гледайки към инвестиции с по-висок риск, какво мислите за перспективите на Българската фондова борса и ще станат ли отново акциите, търгувани там, интересни за институционалните инвеститори?

Всички очакваме с голямо нетърпение да започне по-обозримото възстановяване на българската фондова борса, защото тя е единствената от региона, претърпяла доста драматичен спад, а все още не наблюдаваме възстановяване за разлика от например румънската и полската борса. Всички очакваме на първо място интересът на местните институционални инвеститори да се завърне, преди да се заговори за интерес и от чуждестранни инвеститори.

Първите признаци, че това започва да се случва, наблюдаваме от началото на тази година. Тук е ролята и на публичните компании, които бяха доста активни в търсенето на инвеститори и в представянето на бизнеса си преди кризата. Но самите те трябва да погледнат първо в себе си, да покажат добри практики на корпоративно управление и да уверят инвеститорите, че компанията се управлява добре и в условията на криза. Мисля, че това е една пречка, която все още трябва да бъде преодоляна, за да се върне доверието на инвеститорите и борсата да получи нужния тласък. 

Според вас идва ли време пенсионните фондове да се насочат към по-активно инвестиране в чужбина?

Нашите пенсионни фондове отдавна са погледнали към инвестициите зад граница. Близо 40% от активите им са инвестирани в чужбина, но не бих казал, че нашият пазар е тесен за техните портфейли. Активите им са от порядъка на 2.8 милиарда евро, а това е колкото активите на една средно голяма банка в България. Ако говорим, че капиталовият пазар е тесен за пенсионните фондове, тогава какво остава за банковата ни система. Мисля, че в началото на кризата, след фалита на Lehma Brothers, пенсионните фондове обърнаха гръб на страната ни и пропуснаха доста добри инвестиционни възможности. Тогава спредът по българския външен дълг беше от порядъка на 700 базисни точки, а сега се стопи до 100 и те пропуснаха това позитивно движение. Банковите ни депозити също са на доста атрактивни нива от 5-6% за година, което отново не се използва в максимална степен. 

Имаме също така и много динамичен пазар на корпоративни кредити, които според статистиката на БНБ са от около 22 млрд евро и само за последната година са се увеличили с 680 милиона евро. Така че, преди да тръгнат да мислят за активни инвестиции на външните пазари, пенсионните фондове трябва да прегледат всички възможности на българския пазар и да не ги пропускат, защото доходността е доста по-висока, отколкото навън, докато рискът е значително по-малък, както забелязахте в последно време. Никой не поставя под съмнение ползите от международна диверсификация на активите, но българските пенсионни фондове познават пазара тук, те са маркет мейкъри и могат да влияят, а нивата са достатъчно атрактивни. 

Има ли осъзнати несъвършенства на българския пазар, които обаче не се изричат и поради това инвестициите зад граница да се разглеждат с по-голям интерес?

Възможно е, въпреки че според мен има достатъчно алтернативи и при един сериозен подход могат да се отсеят правилните. Самите пенсионни фондове могат да обособят отдели за анализ на корпоративен дълг и облигации и с добро управление на риска може да се постигнат добри резултати от инвестиране в България. Да не забравяме и банковите и ипотечните облигации, които бяха сериозен сегмент в близкото минало.

Според вас въвеждането на мултифондовете как ще се отрази  на пазара?

Дискусията за това да се въведат мултифондове датира от  доста отдавна. Пенсионната дейност обаче се възприема като по-консервативна и създаването на такива фондове би усложнило пазара. Дори към момента доста осигурени лица не знаят в кой фонд се осигуряват или не се интересуват активно какво се случва с личната им партида. Това може би е един от начините да се засили интересът, но това по-скоро би било от гледна точка на продажбите на продукта към крайния потребител. Не смятам, че това би оказало голямо въздействие върху самия капиталов пазар. По-вероятно е това да доведе до вътрешни преструктурирания в портфейлите на фондовете, отколкото да предизвика драматични промени на пазара. В същото време би затруднило регулацията на самите пенсионни фондове и това доколко осигуреното лице ще е компетентно да избере точния продукт също е под въпрос. Ясно е, че ще се получава консултация от представители на пенсионноосигурителното дружество, но не мисля, че позитивите от въвеждане на този модел са чак толкова големи, колкото се изтъкват. 

Какво мислите за въвеждането на по-либерален осигурителен модел, при който да има пенсионно-спестовни сметки в банките, взаимно-осигурителни каси, доверително управление и заделянето на средства в такива инструменти да се приспада от данъчната основа, както вноските за пенсионен фонд?

Мисля, че ни очаква една умерено добра година за капиталовите пазари, през която високата волатилност ще се задържи, но едва ли ще станем свидетели на драматичните сътресения от 2012 г. В глобален аспект класовете активи, които според мен ще се представят добре, са акциите, недвижимите имоти и суровините. За България на този етап добра инвестиция са банковите депозити, ипотечните облигации и корпоративните облигации на банки.