Доц. Георги Лозанов: Прозрачната собственост ще възпре медийната концентрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Доц. Георги Лозанов: Прозрачната собственост ще възпре медийната концентрация

доц. Георги Лозанов: "Регулацията не може да вкара свобода в медиите. Журналистите трябва да се самоорганизират за промяна на средата си."

Доц. Георги Лозанов: Прозрачната собственост ще възпре медийната концентрация

След доклада на "Репортери без граници"

5943 прочитания

доц. Георги Лозанов: "Регулацията не може да вкара свобода в медиите. Журналистите трябва да се самоорганизират за промяна на средата си."

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Независимо от всички условности, с които може да приемаме или да не приемаме тази класация във връзка с методиката й, като цяло тенденцията е ясна. От 2007 г. всяка година падаме с по близо десетина места - без една, когато класацията не е правена.

Една от причините според мен е завишеното влияние на собствениците на медиите върху журналистите. А и тази собственост обикновено е включена в по-сложни корпоративни връзки, опира и до политически измерения, свързани с цялата сложност на прехода и начина, по който са трупани капиталите. И когато тази собственост влияе върху съдържанието, това се отчита много негативно. Класацията на "Репортери без граници" се прави основно на базата на личния опит на журналисти, посочен в анонимни анкети - т.е. това е собственият ни възглед за професията.

Имам и наблюдения, че много журналисти практикуват професията така: аз работя в традиционна медия и там ще се съобразявам с едни граници, които ми се задават, а пък ако искам да кажа това, което мисля, и да бъда достатъчно честен със себе си, ще направя блог, ще пиша в социалните мрежи. Което е малко конформистки подход: да се разполовиш и в едната половина да се бориш за хляба, а в другата - за истината.

Така започва да има два различни типа публичност: в традиционните и в новите медии, която минавайки през един и същ човек, често е противоречива и също създава вътрешни напрежения. Защото новите медии все още не могат да носят авторитетността и качеството - като професионален модел, на традиционните медии. Те, разбира се, с време ще поемат и тази гражданска работа, която като обявена, а не анонимна позиция засега се върши от традиционните медии.

Смятам, че има ходове, които могат да се направят, за да се подобри ситуацията. Те, разбира се, са свързани и с регулацията, но тя сама по себе си не може да вкара свобода в медиите. Аз не мога да ви глобя за това, че не искате да бъдете свободен. В крайна сметка това страшно зависи от индивидуалната отговорност при практикуването на професията. Затова за мен е много важно журналистите да се самоорганизират да извършат и една втора много важна работа - да се погрижат цялостно и за средата си.

Мисля също, че трябва да има нов медиен закон въобще, а не само за радиото и телевизията. Защото е доста безнадеждно в единия край на средата да въвеждаш стандарти, а в другия край да бъде стандарт нарушаването им - независимо дали става дума за жълта преса, за  крайните гласове в новите медии и т.н. Защото една от причините за негативната оценка на медийната среда е нарушаването на човешки права и от тази гледна точка нашата журналистика се налага да бъде стандартизирана в по-голяма степен.

Но на първо място, разбира се, е собствеността. Нейната прозрачност е много важен лост и тя има смисъл само ако се  въведат прагове на концентрация, тоест да се гарантира плурализъм на собствеността.

Председателят на Съвета за електронни медии пред БНТ

Оливие Базил: Ситуацията със свободате на словото в България вече е бедствена

Оливие Базил, директор на брюкселския клон на "Репортери без граници" : "Начинът, по който се играе с обществени средства, води до корупция и загниване."

Ситуацията със свободата на словото в България от няколко години е особено лоша, дори бих казал бедствена, и поради едни и същи причини. А слизането с още няколко пункта надолу се дължи на това, че за пръв път в интернет пространството има опит за контрол върху няколко сайта, като например "Биволъ", който бе предприел едно банково разследване.

В същото време в интернет намират убежище журналисти, които не могат да упражняват професията си в традиционните медии. Голяма част от тях са в ръцете на сивата икономика и нейното влияние се увеличи още повече през тази година и заради икономическата криза. И този тип икономически групи са единствените, които могат да инвестират в медиите, да ги притежават и да влияят върху редакционната им политика.

Не "Репортери без граници" избират мястото на България. Попълват се анкети от журналисти във вашата страна, преподаватели по журналистика, адвокати, както и граждански организации, активни в тази област. И когато хората не вярват на медиите си, това вече е сериозен проблем.

Има голям проблем и във функционирането на рекламния пазар, който далеч не е либерализиран. Има много дружества, които играят с обществения бюджет, за да получат нещо друго. И тук е проблемът - че в България много хора си плащат на една медия или създават медия, която да обслужва други интереси. Този начин, по който се играе с обществени средства, води и до корупция, а тя води до зависимост и загниване.

Много е трудно и да се разбере кой притежава медиите. Когато човек поиска да задълбае зад фасадата към финансовите структури, се стига до констатацията, че те не са в България. По-лошото е, че журналистите, които се опитват да стигнат до тези истини, плащат много скъпо - дори и през 2012 г. е имало репортери, заплашени със смърт заради техните разследвания, а това е тревожно за една страна в ЕС.

Познавам хора в България, на които имам доверие, и те ми казват: ако проговоря, си затварям вратите за работа. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският, и където е изключително трудно да се намери работа.

Днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши, а тъкмо обратното - защото са станали опасни. И те ми казват: искам да продължа да упражнявам професията си, да се грижа за семейството си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам.

Има много добри и смели журналисти в България. Големият проблем е, че те са много изолирани.

Има граници на свободата, които се затварят много бързо в зависимост от обстоятелствата. Те пораждат и автоцензура, защото неизменно човек се бои за хляба си и така се избягват някои теми, които са от най-значим обществен интерес.

В България медийният закон изобщо не е на висотата на европейските норми, а високото ниво на корупцията се усеща много силно именно в медиите, както и в правосъдието. Това не го казваме ние, а много организации. Има нещо особено важно обаче - България е член на ЕС и ние заедно споделяме определени ценности. И при това положение е нормално да искаме от България да бъде образец спрямо други страни.

Директорът на брюкселския клон на "Репортери без граници" пред БНР 

Независимо от всички условности, с които може да приемаме или да не приемаме тази класация във връзка с методиката й, като цяло тенденцията е ясна. От 2007 г. всяка година падаме с по близо десетина места - без една, когато класацията не е правена.

Една от причините според мен е завишеното влияние на собствениците на медиите върху журналистите. А и тази собственост обикновено е включена в по-сложни корпоративни връзки, опира и до политически измерения, свързани с цялата сложност на прехода и начина, по който са трупани капиталите. И когато тази собственост влияе върху съдържанието, това се отчита много негативно. Класацията на "Репортери без граници" се прави основно на базата на личния опит на журналисти, посочен в анонимни анкети - т.е. това е собственият ни възглед за професията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • birdman

    Абе те СЕМ да следят дали телевизиите и радиата си спазват лицензиите и дали излъчват въобще , щото и тази елементарна задача за която им се плаща от НАШИТЕ данъци ги мързи да вършат ... въобще СЕМ е една изключителна гротескна огранизациика на държавна хранилка .

  • 2
    tzvethan avatar :-|
    Цветан Дичев

    Може би не са много страните, в които държавата възлага поръчки на дружества, чиито собственици са офшорни компании, представлявани от адвокати и поставени лица. Няма как да се гарантира каквото и да било (конфликт на интереси - напр.) при положение, че държавата НЕ ЗНАЕ (или знае, но крие?) кой реално стои зад една компания.

    г-н Лозанов да говори за плурализъм, при положение, че майка и син държат половината вестници и повечето разпространители е смешно, а предвид това, че този медиен конгломерат се обръща към всяко едно правителство и наказва опозицията просто няма кой да го спре. Иначе са много силни, когато става въпрос за неподходяща реклама на сирене... например... жалка история.

  • 3
    dimko avatar :-|
    dimko

    Гого Лозанов е утвърден щатен откривател на топлата вода. По-чисто и по-спокойно...

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Прозрачна собственост?
    Няма такава.

  • Smarty

    Крайно време е за смени!

  • 6
    ghost.writer avatar :-(
    Freedom of Speech

    Аз мисля, че това изречение на доцент Лозанов описва всичко: "...да се разполовиш и в едната половина да се бориш за хляба, а в другата - за истината."
    Това, за съжаление, е истината за българската журналистика. Почти няма журналист, който да е завършил журналистика, повечето клакьори не познават елементарни правописни и граматически правила на българския език, а 90% от тях пишат под натиска на онези с големите вратове и сините лампи.

  • 7
    simeonov_ avatar :-?
    simeonov_

    Призрачността е важна,но и това не гарантира нищо,защото това,че някой се води собственик не значи,че реално той е истинския собственик.Медиите както се казва са четвъртата власт и собствениците им използват това влияние което имат за собствените си интереси,а не в интерес на читателите и обществото.Една част от медиите са постоянно в услуга на тези които са на власт,а другата част на тези които искат да вземат властта.

  • 8
    stanislav22 avatar :-|
    stttt

    цялата схема е за изриване, собствеността е малък процент от големия проблем... но да погледнем оптимистично... има още копане до дъното ;).. а ако някой си прави илюзия, че някъв закон ще промени нещо е много наивен

  • 9
    mitko11 avatar :-|
    mitko11

    Някой виждал ли е хабилитационния труд на Георги Лозанов, който се пише ту доцент, ту професор, ту го досрамява и си пише само името?

  • 10
    2.5 avatar :-P
    2.5

    Този клоун с папионката се вписва толкова органически в медийното блато.
    Като е наясно с рецептата за оздравяване на нещата, защо мълча досега?!
    Друго си е да трупаш мас на хранилката и да се правиш на гражданин за парлама.
    ... иначе 'стетски се е барнал - няма две менния.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK