С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 1 фев 2013, 15:07, 9596 прочитания

Трудният изпит с очакван край

Защо Сергей Игнатов подаде оставка и какво следва след него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато в началото на мандата на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов заяви, че предпочита в екипа му да има доказани надпартийни експерти и хора от бизнеса, намеренията му на теория звучаха добре. Идеята беше министрите и техните заместници да са далеч от политическите игри, да имат добри управленски качества и опит в сектора. Да успеят да реформират системата така, че тя да бъде адекватна на икономиката и да вземе пример от успешни чужди практики. Такива бяха очакванията и към министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов. Той беше човек с успешна професионална кариера и модерно мислене, опит в науката и висшето образование и ректор на един от сравнително добрите български университети. И най-важното - когато пое поста, Игнатов даде заявка, че има воля и идеи как да раздвижи спрялата система на българското образование. Само че не се получи.

Уволнението на Сергей Игнатов тази седмица не беше изненада след пасивната позиция, която той зае в скандала със злоупотребите във фонд "Научни изследвания" (ФНИ). Министърът предпочете да застане твърдо зад ръководството на фонда въпреки сериозните съмнения, че средствата за наука са били раздавани неправомерно. Тези последни събития са само част от неубедителните действия на Игнатов през четирите години в министерството. Той не успя да отстои твърда позиция за реформи в Българската академия на науките (БАН), не задейства навреме промените в училищното образование, които трябваше да осъвременят учебните програми и преподавателските методи, не засили автономността на висшите учебни заведения и връзката им с пазара на труда. Сред тези неуспешни политики се губят малкото положителни стъпки на екипа на министъра - премахването на Висша атестационна комисия (ВАК), въвеждането на рейтинговата система на университетите, задължителната детска градина за 5-годишните деца, планът за оперативна програма за образование и наука и смислената (на хартия) стратегия за научни изследвания.


Защо точно сега

Формалният повод за оставката на министъра на образованието са излезлите в петък миналата седмица резултати от проверката на Инспектората на Министерския съвет във фонд "Научни изследвания". Тя беше назначена в края на декември, след като съмненията за конфликт на интереси и неспазване на правилата при разпределянето на средствата накараха много учени да излязат на протест и да повдигнат въпроса пред българските и европейските власти. Темата е изключително чувствителна за научната общност, защото това на практика са парите, които държавата отделя за финансиране на научни изследвания. През 2012 г. средствата бяха близо 15 млн. лв.

Проверката, с която "Капитал" се запозна, наистина показва доста притеснителни практики. Инспекторатът е установил "възможности за проява на субективизъм при разпределяне на публични средства" и "незаконосъобразно разходване на публични средства от страна на фонда, без процедури по Закона за обществените поръчки" (виж повече в карето). Това доказва опасенията на учените, които многократно бяха отхвърлени от министър Сергей Игнатов като несъстоятелни. По-лошото е, че знаци за нарушения в работата на фонда има отпреди години (когато и средствата за били много повече), но никой досега не им беше обръщал внимание. Проверка на предишния директор на ФНИ проф. Емил Хорозов още през 2010 г. беше показала подобни практики, а през април 2012 г. Агенцията за държавна финансова инспекция доказа липсата на обществени поръчки във фонда и близо 8 млн. лв. нецелево разходвани бюджетни средства.



За проф. Тони Спасов, декан на Химическия факултет на Софийския университет и един от участниците в срещата с Борисов в понеделник, основните констатации на проверката на инспектората са, че Сергей Игнатов не е осъществил контрол върху работата на фонда, не са били спазени основни принципи на финансиране, частни фирми реално са получили държавна помощ и че някои от бенефициентите нямат научна компетентност. Спасов допълва, че проблемите в работата на фонда наистина са отдавна и се базират основно на  недостатъчен научен или административен капацитет. Оттам са се появявали и възможности за корупционни схеми. "Имало го е и преди, но пиковата проява на недоборосъвестност беше по време на последната сесия на фонда", коментира проф. Спасов.

ФНИ по закон е под контрола на министъра на образованието и ако Сергей Игнатов се беше разграничил от ръководството му и беше направил персонални смени в него, може би нямаше да се стигне до оставката му. "Министърът допусна голяма грешка - когато този скандал започна да набира скорост, трябваше да се вземат бързи мерки, за да се прекрати. Обвиненията трябваше да намерят отговори от страна на министерството, а вместо това чиновниците се държаха на ръба на арогантното държание", коментира депутатьт от "Синята коалиция" и член на образователната комисия в парламента Веселин Методиев.

Другият въпрос, който разбуни духовете в научните среди, беше ефектът от новия Закон за развитие на академичния състав, който екипът на Игнатов прокара в началото на мандата си. Промяната имаше добри намерения - да закрие архаичната ВАК и да даде повече правомощия на университетите при определянето на научни степени и длъжности. Оказа се обаче, че иначе нормалните за други държави практики не важат за българските условия. Университетите свалиха критериите за заемане на академични длъжности и получаване на научни степени и така броят доктори и професори бързо скочи. Това беше и един от аргументите на учените, които настояваха за оставката на Игнатов. "Представете си по аналогия едно здравно законодателство, което позволява на всяко фармацевтично сдружение да определя какво е лекарство и да има право да го произвежда", дава пример д-р Олег Йорданов, старши научен сътрудник в Института по електроника на БАН. Според него политиките на министерството през последните години "водеха вместо към повишаване към сваляне на качеството на висшето образование и научните изследвания".

Политологът Румяна Коларова свързва момента на уволнението на министъра (както и това на председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев) и с резултатите от референдума за ядрената електроцентрала. "Няма някаква изненада - това очевидно е някакъв вид управление на криза", коментира тя. Според нея резултатите от националното допитване в този си вид са неудобни и за двете големи партии - ГЕРБ и БСП, и оставките удобно позволиха те да не се коментират. "При управляващите винаги има повече от един проблем и паралелно текат най-малко два до три скандала. Нормален ход е с решаването на два да заглушиш третия", допълва политологът. Коларова коментира още, че Сергей Игнатов винаги е бил министърът с относително най-ниския авторитет в Министерския съвет, никога не е бил политическа силна фигура и от тази гледна точка е бил удобен да се пренесе в жертва.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 1 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 402 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван

Още четирима участници в местния вот в града са задържани. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

23 окт 2019, 2494 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Добрият ученик

Ще се окаже ли Диан Червенкондев поредният заместник-председател на икономическата комисия, който ГЕРБ ще изтегли във висшата администрация

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10