Чувате ли тътена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чувате ли тътена

Чувате ли тътена

Натрупаната гражданска енергия избива през периодични улични протести и възмущения в социалните мрежи. Дали обаче може да промени нещо сериозно?

29123 прочитания

Тома Белев вече няма място в паметта на телефона си. Известният активист и създател на "Зелени Балкани" е изпълнил докрай капацитета на Nokia-та си и затова напоследък "вдигам на всички", казва той. А Белев има с кого да разговаря тези дни. След безпрецедентния успех на протестите от Орлов мост и на кратката, но ефективна кампания срещу застрояването на дюните в Несебър, организации като неговата, с опит в битката с инерцията на държавната машина, се превърнаха в първи контакт за много групи в цялата страна, които имат причини за недоволство и искат да ги кажат на глас. Сега. Колкото се може по-силно и ясно.

Усещането е, че в България напоследък нещо кипи. От изригването на Орлов мост насам всяко събитие в публичния живот изглежда сякаш ни приближава до "повратната точка" в смисъла, даден от Малкълм Гладуел - онзи момент, в който изведнъж всичко се променя. Всеки ден предлага извънредна ситуация, а публичността се развива на подскоци - от един скандал към следващия. Дори съвсем непредставителен и непълен преглед на темите, които будеха обществото през последната половин година, дава представа колко чувствителни сме станали към всичко: ключови думи като роми, чалга, Ботев, дюни, Иракли или съдебна система отпушват внезапно струпаното напрежение. То се разпространява като вирус в интернет и избухва в социални епидемии от възмущение, които се усилват от медиите, провокират властта да реагира и сепват институциите. Някои от тези вълнения стихват бързо, още в същия ден, други обаче се изливат офлайн и продължават да горят по улиците. (Lиж календар на възмущенията на стр. 10) Някои от тях са градивни, други - разрушителни. Някои са софийски, други не. Но както сполучливо се изрази социологът проф. Георги Фотев в едно интервю за в. "Преса" наскоро, "има тътен сред народа".

За да вникнем в генезиса на този тътен и да проследим накъде води той, трябва да минем през социалните мрежи. Те се превърнаха в колективен отдушник за напрежението, единственият канал, по който хората могат да изразяват недоволството си. Докато икономиката бавно линее, а много бизнес сфери, включително медиите, стават все по-контролирани, в обществото витае едно познато усещане - че всичко е "схема". Че се спестява информация, че нямаме пълната картина, че някой друг движи конците на нашето всекидневие, че публичните ресурси са разпределени, а перспективите избледняват. Не помага и фактът, че големите политически партии днес нямат качествени алтернативи, т.е. идващите парламентарни избори може да са временно изпускане на парата, но надали премахване на източника й.

И ако подобен тътен в България е имало и преди, социалните мрежи тогава ги е нямало. Те са разликата между преди и днес, между дезорганизираните разговори на маса и организираното недоволство. Вече не е нужно да си синдикат, за да блокираш улица. Гласът на един лесно става глас на стотици. Вече можеш да искаш всичко веднага, да се организираш на мига и да пришпориш институциите да тичат след теб. Това е и вдъхновяващо, и опасно. 

Феноменът "Краят на мандата"

Ситуацията, в която се намираме в момента, не ни е съвсем непозната. И тройната коалиция завърши управлението си с поредица от протести на студенти, майки, зелени, пенсионери и животновъди. Политическият антрополог и преподавател в Нов български университет Васил Гарнизов нарича този феномен "краят на мандата". И го описва по следния начин: управляващите стават все по-несигурни, че ще бъдат преизбрани, и съответно - по-отстъпчиви. Администрацията е по-ленива, клиентелистите започват да лобират като за последно, да довършват бързо сделки, които досега са движели предпазливо. Различните сектори с нерешени въпроси се опитват да ги приключат непременно, защото всяко ново правителство идва с по-силна легитимност и по-трудно се поддава на преговори. Престъпният свят се активизира. Улицата става все по-самонадеяна и настоятелна, а икономическата картина остава мрачна. Настроенията сред домакинствата показват, че те не очакват подобрение и доста от тях дори виждат влошаване в следващите 12 месеца.

Но политическата ситуация е само част от историята. Няколко други фактора този път променят игралното поле. Първият е реакцията на тази власт към подобен тип избухвания. Заради естеството си и популистките си инстинкти ГЕРБ бързо припознава и реагира на импулси отдолу. Както казва Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", "немалко хора започват да вярват, че единственият начин да си решат проблема е "да пишат sms лично до Бойко Борисов". Това е рецепта, която премиерът ползва отдавна - потушаване на малки, но силни пожари, чрез лична намеса. Така случката с дюните в Несебър бързо стигна до уволнението на един висш чиновник, вдигането на мерника на няколко по-нисши по веригата и цяла поредица от действия на институциите. Тази тактика обаче работи само до определен момент и колкото повече пожари има, толкова по-неефективна ще става. "Туширането на напрежението не става с PR усилия, а с нова порция обществено усещане, че страната е намерила своята посока. Това усещане, че няма пилот в кабината, за пожарникарски действия на управляващите, че живеем постоянно в извънредна ситуация, че премиерът запушва дупки, не се се дължи само на факта, че има множество проблеми, които се трупат, трупат, а и на факта, че няма поведенческа стратегия на правителството. Енергията отива само в отреагиране на проблемни ситуации, а не за инвестиции в бъдещето, инвестиции в посоката", казва социологът Живко Георгиев.

А пожарите стават все повече именно заради Орлов мост и Несебър. Първото беше неочаквана експлозия на гражданска сила, която продължи три дни, но на четвъртия имаше президентско вето. Този успех промени изоснови очакванията. "Хората изведнъж видяха, че може пък и да променят нещо, дори като се разходят с приятели да протестират", казва Тома Белев. Истинската вълна в страната според него е дошла след случая с дюните. Тогава много малки организации са започнали да вярват, че имат сили да постигнат нещо.

Това е още нещо специфично за сегашните протести. "Има съществена промяна в характера им. Големите протести от 1989-1990 г. бяха за смяна на политическия режим. Тези от 1997 г. - за смяна на политическия елит. Сегашните протести на еколози, срещу АКТА, на хората от Сопот, контрапротестите на жителите на Банско - са заявка за пряко участие в процесите на взимане на решения" казва доц. Петя Кабакчиева, преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски." 

Орлов мост е добър пример и за разликите между видовете изригвания. Силни протести имаше и преди него - например тези за цените на горивата, а онлайн общности са предизвиквали експлозии и след това по не толкова градивни каузи - например скандалите с ромските момчета и снимките в училището в Добрич. Но за да се превърне от просто балон на повърхността, който бързо се пука, в гейзер, едно събитие трябва да има ясна кауза, да гони конкретен резултат и да има лидери, които познават каузата и могат да я артикулират. Това е и отговорът защо екокаузите станаха водач на тази вълна. Там има много организации с десетилетен опит, като някои от тях са с повече институционална памет дори от съответните министерства.  

Горивото на недоволството

Ако искрата идва от успешните примери и реакцията на властта, горивото за огъня са две тенденции, които вървят паралелно в България. Според проучване на "Алфа Рисърч" от септември 2012 г. през миналата година делът на използващите интернет в страната за първи път е надминал дела на неизползващите и вече достига почти две трети, а сред тези хора популярността на социалните мрежи се е изравнила по значимост със сайтовете за информация и новини (41% и за двете).

Заедно със спада на доверието в традиционните медии тази нова среда формира нови лидери на мнение, чиято основна сила e ясно изразена лична позиция (например казусът "Иракли", който тръгна от снимки на Белев във Facebook). Някои от тях се превръщат в своеобразни граждански медии от ново поколение, като "Гневните млади хора" и "Биволъ", които за разлика от традиционните медии не търсят (или не се правят, че търсят) всички гледни точки, а само тази, която смятат за важна, подценявана, неизказана и т.н. Васил Гарнизов ги определя като медиен ъндърграунд, който се отличава със силна пристрастност: "Като всеки ъндърграунд той не е място на плурализъм, а пространство на съпротива. Това стеснява обхвата му, тъй като изолира меките, толерантните и колебаещите се, но засилва интензитета му в подкрепа на активно влияещо малцинство." Това съвпада с усещането, че медийното съдържание се манипулира, казва социологът Мила Минева. "Изследване на "Галъп" от май 2012 г. показва, че почти половината от хората в страната са убедени, че в медиите има скрити рекламни съдържания, а 19% от тях четат по този начин всички материали в медиите. И не става дума за реклама само на продукти, а на политици, институции..."

Другата тенденция е по-притеснителна и доскоро беше напълно пренебрегвана. Това е младежката безработица. Според Боян Захариев от "Отворено общество" тя достига вече 30%. "Ресурсът на всички ценностни протести, независимо дали става дума за ценности, които припознаваме или не, са младежите. Те имат нужда да проявяват активност и да освобождават парата. Всеки съобразно своето образование и ценности участва в такива дейности", казва Захариев. България не е арабско общество, където младите хора да са толкова доминираща част от населението, че да превърнат уличния или онлайн бунта си в дневен ред. Но фактът, че традиционните медии започват да прихващат новини от социалните мрежи и да ги развиват (пример - казусът с европроекта на "Пайнер", Иракли, дюните в Несебър), е достатъчно показателен.

Ние, протестиращите

Това може да е положително или отрицателно. Раждането на повече енергия и движения, конструирани около важни за тях теми, със смелост и желание да ги защитават е дългосрочно добър процес за гражданското общество. Но тъй като причините за тези експлозии са негативни и сочат към дълготрайни дисбаланси, те често могат да са унищожителни или с отрицателен знак. Социалните мрежи пък водят до феномен, който активистът Антоанета Цонева нарича "стаи с ехо" - групи на единомишленици, които засилват дадена тема, докато тя не стане доминираща в техния кръг, но която често няма такъв резонанс навън. "Оттук и възможностите за откриване на консенсуси – един от основните принципи на демокрацията – намаляват", смята доцентът от Факултета по журналистика на СУ Орлин Спасов. "Вместо търпеливо да се генерира устойчивост на базата на сближаване между различни позиции, в интернет превес вземат емоционални и бързи действия ad hoc."

Това може да води до шествия за запазване на природата, но може и да предизвика подпалване на къщи (спомнете си Катуница) или изключването на три деца от училище. Както признава самият Белев например, ролята на държавата при всички конфликти, където има две или повече групи с мнение, е на арбитър. "Трябва да се отчитат мненията и на малцинството, и на мнозинството. Казвам го с пълното съзнание, че в нашия случай малцинството е бизнесът. Ако направим референдум "да застрояваме ли Черно море", поне 80% ще кажат "не" и бизнесът ще клекне. Това не е моята визия. Трябва да има баланс, който да е приемлив за всички." Именно оттеглянето на държавата от ролята на съвместител на интереси води до дисбалансите, които предизвикват най-често подобни публични експлозии.

Накъде сега?

Акумулирането на толкова много стаена енергия и недоволство са фактори, които променят картината преди идващите избори. "Сигурно е, че ще има всевъзможни гневове и възмущения. Понеже в нашия регион няма социални групи, които в продължение на столетия изграждат общия си интерес и го защищават, напред излизат партии на скандала. Партията на скандала "Белене". Партията на скандала "Доган". Пратията на скандала на "прехода"...", смята професорът по културна антропология Ивайло Дичев.

По принцип изборите са естествен отдушник на обществено напрежение в едно демократично общество. Но предвид особеностите на политическата система в България в момента това може да не се окаже така. "Много дълго продължи кризата тук и ако след изборите се види, че и следващите години ще бъдат такива сиви, без нищо обещаващо, може пък и нещо да се случи. Има натрупана умора от дълго продължилото неслучване на изхода от кризата", казва Боян Захариев.

Нещата, които извоюва всеки протест, трудно могат да бъдат отнети, дори да дойде власт, която не се вслушва така внимателно навсякъде. "Министър Нона Караджова ми казва: "Това, което аз промених по повод прозрачността, никой няма да го върне обратно." Ако не влезем в диктатура, никой няма да приеме, че информацията, която е свикнал да получава, ще бъде скрита", казва Тома Белев.

Но ако каузите останат малки, тази енергия може да се разпилее навсякъде. "Хората не протестират директно за това, което виждат като най-важно, а за неща, за които може да се протестира", смята Захариев. Например според изследванията за най-големи проблеми се считат безработицата, ниските заплати и корупцията, но протестите не са срещу тези тенденции, а за конкретни каузи. По това се различават от мащабните протести в Средиземноморието. "В цяла Европа видяхме социални протести, тук обаче тъкмо тези теми, извадени от кризата вероятно, не успяват да мобилизират подобни граждански действия. Подобни социални искания, от една страна, не изглеждат безкористни, от друга страна – не са прагматични и не могат краткосрочно да бъдат постигнати, те предполагат дългосрочен ангажимент и усилие. А не сме открили (или сме забравили) как да се мобилизираме за подобни стратегически, политически действия", казва Мила Минева.

Според Живко Георгиев още отсега в допитванията се вижда, че хората искат радикална промяна след изборите. "И целият проблем е, че не виждат политически субект, който да осигури такава. Предлагането на политическия пазар не съответства на търсенето", казва той.

Социологът Юри Асланов смята, че за момента няма социален тътен, а по-скоро социален шум, защото е твърде рано да се говори за тенденции, които оформят нови обществени групи с политически заряд. Той смята, че "примерите, които са свързани с екологични инициативи, подсказват зараждането на нова, непозната обществена енергия в недрата на дремещия социален протест. Но тези спорадични избухвания нямат голям обществен размах, които може да доведе до силен натиск към институциите и разбъркване на традиционното статукво."

И все пак нещо се случва - в социалните мрежи, по улиците, на зелените барикади. Хората зад тази енергия са активни, търсещи, недоволни и многобройни - атрактивна цел за всяка партия, особено преди избори. Но и много трудна цел, особено след като самите те бягат от политизация. Най-доброто, което може да се случи, е държавата да отпуши каналите, по които положителната гражданска енергия да се развива и да променя. И същевременно да потуши негативната, като се опитва да премахне дългосрочните причини за появата й. Но няма как да се прави още дълго, че не чува тътена.

По темата работиха Огнян Георгиев, Зорница Стоилова и Светломира Гюрова

От изригването на Орлов мост насам социалните експлозии започнаха да зачестяват и да обхващат все по-разнообразни групи и казуси
Фотограф: Георги Кожухаров
Автор: Антония Тилева
Преглед на оригинала

Тома Белев вече няма място в паметта на телефона си. Известният активист и създател на "Зелени Балкани" е изпълнил докрай капацитета на Nokia-та си и затова напоследък "вдигам на всички", казва той. А Белев има с кого да разговаря тези дни. След безпрецедентния успех на протестите от Орлов мост и на кратката, но ефективна кампания срещу застрояването на дюните в Несебър, организации като неговата, с опит в битката с инерцията на държавната машина, се превърнаха в първи контакт за много групи в цялата страна, които имат причини за недоволство и искат да ги кажат на глас. Сега. Колкото се може по-силно и ясно.

Усещането е, че в България напоследък нещо кипи. От изригването на Орлов мост насам всяко събитие в публичния живот изглежда сякаш ни приближава до "повратната точка" в смисъла, даден от Малкълм Гладуел - онзи момент, в който изведнъж всичко се променя. Всеки ден предлага извънредна ситуация, а публичността се развива на подскоци - от един скандал към следващия. Дори съвсем непредставителен и непълен преглед на темите, които будеха обществото през последната половин година, дава представа колко чувствителни сме станали към всичко: ключови думи като роми, чалга, Ботев, дюни, Иракли или съдебна система отпушват внезапно струпаното напрежение. То се разпространява като вирус в интернет и избухва в социални епидемии от възмущение, които се усилват от медиите, провокират властта да реагира и сепват институциите. Някои от тези вълнения стихват бързо, още в същия ден, други обаче се изливат офлайн и продължават да горят по улиците. (Lиж календар на възмущенията на стр. 10) Някои от тях са градивни, други - разрушителни. Някои са софийски, други не. Но както сполучливо се изрази социологът проф. Георги Фотев в едно интервю за в. "Преса" наскоро, "има тътен сред народа".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

158 коментара
  • 1
    reveal avatar :-|
    Reveal
    • -13
    • +103

    Усещат анархията, но не усещат страх. Никой не може да ги накара да направят нещо, щом има изключения за "по-равните" пред закона.

    А основния закон, конституцията е силово наложена и недемократично в разрез с приетата декларация за човешките права от ООН през 1948г.

    Тенденцията продължава и ако властта не се сниши ще е малцинство, но вече и като съотношение на силите. Голямата разлика идва от човешкия ум - най-голямата сила във вселената.

  • 2
    klasnarvik avatar :-|
    klasnarvik

    Статията е много точна и реална.....
    Поздрави!

  • 3
    balyk avatar :-|
    batak

    Браво Капитал!
    Гледам, нямали сте какво да правите цял следобед :) ама Ви се е получило.

  • 4
    the_core avatar :-(
    The Core

    Тътен???
    Хайде бе, много силно казано!
    По-скоро масово мрънкане и нищо повече!
    За съжаление, и типично по български - толкова многопосочно, че си е чиста проба анархия!
    Статията напипва някакви проблеми, но както винаги - "постфактум" и повърхностно!
    Коментиране на отминали събития, и спекулации, базирани на нищо!

    Мъничко "зачекване на проблема" има само от Васил Гарнизов (т.нар "червен шаман") за съжаление, и това е "мандатно мислене" на всички управленски нива в България!
    Всички дрънкат неизпълними глупости, за да бъдат избрани!
    След като бъдат - вършат глупости, за да подхранват партиите си, преживявайки с терзанията, че може да е за последно!
    В последната част от мандата - не правят резки движения, с цел да се забравят предишните магарии (комунистите до сега 3 пъти успяха!!!!!!)!

    И в рамките на всеки един "мандат" - от кмет до правителство и парламент това се повтаря. Вече 23 години!
    Никаква визия, никаква политика, никаква дългосрочна отговорност, никакви реални измерения "отвъд" краткия хоризонт на н.в. МАНДАТА!
    Пълен ступор и замръзване на всякакво развитие, инициирано или дори провокирано от държавата или общината! В резултат - западане до степен на "свободно падане"!

    Проблемът е, че нашият живот е повече от един "мандат"!

  • 5
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    "Накъде сега?"

    Нужна е само политическа воля:

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_19.html

  • 6
    stdmv avatar :-|
    stdmv

    Абсолютно нищо не може да се промени сериозно. Най-сериозното е да се увеличи още еднопосочно ползващите Терминал 2.

    С цялото ми уважение към прекрасните млади хора, които протестират, но отдавна мислещите и търсещите са малцинство. А май вече са и екзотика...

  • 7
    gospodin avatar :-|
    Г-н D
    • -18
    • +157

    Ще опитам да обясня защо аз протестирах срещу А.С.Т.А. , срещу ГМО, срещу бетонирането на черноморското крайбрежие и планинските курорти.
    - Приемам го лично, когато политици и чиновници лъжат за неща, които поставят на изпитание цивилизационни норми, здравето на нацията или съхраняването на природни дадености;
    - Не проумявам защо традиционните опити за контакти с администрацията срещат задължителен високомерен отказ, а когато нещата стигнат до улицата - винаги се откриват нарушения;
    - Реалната некомуникативност на управляващите - от каквато и боя да са - поражда противодействие. Така от абсолютен невежа по отношение на ядрената енергетика, празното и безмислено политическо говорене в последния месец ме накара да потърся различни експертни мнения, да чета, съпоставям и споря и участвам в дискусии. За две седмици се превърнах в убеден противник на строителство на ядрени мощности в България.
    Всъщност това е и единствената полза от политиците - карат те сам да потърсиш истината за себе си, когато ти дотегнат с празното говорене и циничното лобиране.

  • 8
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    Сега разбирам събитията покрай 9.9.1944та
    И Народния съд.

  • 9
    anelia.trifonova avatar :-|
    Mont Blanc

    Дали зелените ще се справят с най-екологичния грях на ГЕРБ - поставянето на "калинки" по всички постове на властта, с което ГЕРБ си уреди удобни послушковци, но безкрайни некадърници. Резултатът - блокирала държавност и взривено обществено недоволство.

  • 10
    marin avatar :-|
    Марин

    В България още няма социални протести просто защото активните хора във Фейсбук са хора с образование, професия и финансови възможности. Тях ги интересуват други каузи, не социални.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK