С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
158 1 фев 2013, 16:47, 28167 прочитания

Чувате ли тътена

Натрупаната гражданска енергия избива през периодични улични протести и възмущения в социалните мрежи. Дали обаче може да промени нещо сериозно?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика



Тома Белев вече няма място в паметта на телефона си. Известният активист и създател на "Зелени Балкани" е изпълнил докрай капацитета на Nokia-та си и затова напоследък "вдигам на всички", казва той. А Белев има с кого да разговаря тези дни. След безпрецедентния успех на протестите от Орлов мост и на кратката, но ефективна кампания срещу застрояването на дюните в Несебър, организации като неговата, с опит в битката с инерцията на държавната машина, се превърнаха в първи контакт за много групи в цялата страна, които имат причини за недоволство и искат да ги кажат на глас. Сега. Колкото се може по-силно и ясно.

Усещането е, че в България напоследък нещо кипи. От изригването на Орлов мост насам всяко събитие в публичния живот изглежда сякаш ни приближава до "повратната точка" в смисъла, даден от Малкълм Гладуел - онзи момент, в който изведнъж всичко се променя. Всеки ден предлага извънредна ситуация, а публичността се развива на подскоци - от един скандал към следващия. Дори съвсем непредставителен и непълен преглед на темите, които будеха обществото през последната половин година, дава представа колко чувствителни сме станали към всичко: ключови думи като роми, чалга, Ботев, дюни, Иракли или съдебна система отпушват внезапно струпаното напрежение. То се разпространява като вирус в интернет и избухва в социални епидемии от възмущение, които се усилват от медиите, провокират властта да реагира и сепват институциите. Някои от тези вълнения стихват бързо, още в същия ден, други обаче се изливат офлайн и продължават да горят по улиците. (Lиж календар на възмущенията на стр. 10) Някои от тях са градивни, други - разрушителни. Някои са софийски, други не. Но както сполучливо се изрази социологът проф. Георги Фотев в едно интервю за в. "Преса" наскоро, "има тътен сред народа".


За да вникнем в генезиса на този тътен и да проследим накъде води той, трябва да минем през социалните мрежи. Те се превърнаха в колективен отдушник за напрежението, единственият канал, по който хората могат да изразяват недоволството си. Докато икономиката бавно линее, а много бизнес сфери, включително медиите, стават все по-контролирани, в обществото витае едно познато усещане - че всичко е "схема". Че се спестява информация, че нямаме пълната картина, че някой друг движи конците на нашето всекидневие, че публичните ресурси са разпределени, а перспективите избледняват. Не помага и фактът, че големите политически партии днес нямат качествени алтернативи, т.е. идващите парламентарни избори може да са временно изпускане на парата, но надали премахване на източника й.

И ако подобен тътен в България е имало и преди, социалните мрежи тогава ги е нямало. Те са разликата между преди и днес, между дезорганизираните разговори на маса и организираното недоволство. Вече не е нужно да си синдикат, за да блокираш улица. Гласът на един лесно става глас на стотици. Вече можеш да искаш всичко веднага, да се организираш на мига и да пришпориш институциите да тичат след теб. Това е и вдъхновяващо, и опасно. 

Феноменът "Краят на мандата"



Ситуацията, в която се намираме в момента, не ни е съвсем непозната. И тройната коалиция завърши управлението си с поредица от протести на студенти, майки, зелени, пенсионери и животновъди. Политическият антрополог и преподавател в Нов български университет Васил Гарнизов нарича този феномен "краят на мандата". И го описва по следния начин: управляващите стават все по-несигурни, че ще бъдат преизбрани, и съответно - по-отстъпчиви. Администрацията е по-ленива, клиентелистите започват да лобират като за последно, да довършват бързо сделки, които досега са движели предпазливо. Различните сектори с нерешени въпроси се опитват да ги приключат непременно, защото всяко ново правителство идва с по-силна легитимност и по-трудно се поддава на преговори. Престъпният свят се активизира. Улицата става все по-самонадеяна и настоятелна, а икономическата картина остава мрачна. Настроенията сред домакинствата показват, че те не очакват подобрение и доста от тях дори виждат влошаване в следващите 12 месеца.

Но политическата ситуация е само част от историята. Няколко други фактора този път променят игралното поле. Първият е реакцията на тази власт към подобен тип избухвания. Заради естеството си и популистките си инстинкти ГЕРБ бързо припознава и реагира на импулси отдолу. Както казва Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", "немалко хора започват да вярват, че единственият начин да си решат проблема е "да пишат sms лично до Бойко Борисов". Това е рецепта, която премиерът ползва отдавна - потушаване на малки, но силни пожари, чрез лична намеса. Така случката с дюните в Несебър бързо стигна до уволнението на един висш чиновник, вдигането на мерника на няколко по-нисши по веригата и цяла поредица от действия на институциите. Тази тактика обаче работи само до определен момент и колкото повече пожари има, толкова по-неефективна ще става. "Туширането на напрежението не става с PR усилия, а с нова порция обществено усещане, че страната е намерила своята посока. Това усещане, че няма пилот в кабината, за пожарникарски действия на управляващите, че живеем постоянно в извънредна ситуация, че премиерът запушва дупки, не се се дължи само на факта, че има множество проблеми, които се трупат, трупат, а и на факта, че няма поведенческа стратегия на правителството. Енергията отива само в отреагиране на проблемни ситуации, а не за инвестиции в бъдещето, инвестиции в посоката", казва социологът Живко Георгиев.

А пожарите стават все повече именно заради Орлов мост и Несебър. Първото беше неочаквана експлозия на гражданска сила, която продължи три дни, но на четвъртия имаше президентско вето. Този успех промени изоснови очакванията. "Хората изведнъж видяха, че може пък и да променят нещо, дори като се разходят с приятели да протестират", казва Тома Белев. Истинската вълна в страната според него е дошла след случая с дюните. Тогава много малки организации са започнали да вярват, че имат сили да постигнат нещо.

Това е още нещо специфично за сегашните протести. "Има съществена промяна в характера им. Големите протести от 1989-1990 г. бяха за смяна на политическия режим. Тези от 1997 г. - за смяна на политическия елит. Сегашните протести на еколози, срещу АКТА, на хората от Сопот, контрапротестите на жителите на Банско - са заявка за пряко участие в процесите на взимане на решения" казва доц. Петя Кабакчиева, преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски." 

Орлов мост е добър пример и за разликите между видовете изригвания. Силни протести имаше и преди него - например тези за цените на горивата, а онлайн общности са предизвиквали експлозии и след това по не толкова градивни каузи - например скандалите с ромските момчета и снимките в училището в Добрич. Но за да се превърне от просто балон на повърхността, който бързо се пука, в гейзер, едно събитие трябва да има ясна кауза, да гони конкретен резултат и да има лидери, които познават каузата и могат да я артикулират. Това е и отговорът защо екокаузите станаха водач на тази вълна. Там има много организации с десетилетен опит, като някои от тях са с повече институционална памет дори от съответните министерства.  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

БСП напуска парламента; ГЕРБ признаха, че са зависими от ДПС; САЩ започнаха доставки на хуманитарна помощ за Венецуела; Amazon се отказа от Ню Йорк

17 фев 2019, 1385 прочитания

БСП реши да напусне парламента (обновена) 6 БСП реши да напусне парламента (обновена)

От левицата ще отправят искания към управляващите, свързани с изборното законодателство

17 фев 2019, 2791 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Регулатор на каишка

Отстраняването на шефа на ДКЕВР показва системните проблеми пред независимите регулаторни институции в България

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Всички местни строители искат "Кресна", инфлацията леко расте, американска инвестиция в Добрич

Емисия

DAILY @7AM // 18.02.2019 Прочетете