С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
158 1 фев 2013, 16:47, 28515 прочитания

Чувате ли тътена

Натрупаната гражданска енергия избива през периодични улични протести и възмущения в социалните мрежи. Дали обаче може да промени нещо сериозно?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика



Тома Белев вече няма място в паметта на телефона си. Известният активист и създател на "Зелени Балкани" е изпълнил докрай капацитета на Nokia-та си и затова напоследък "вдигам на всички", казва той. А Белев има с кого да разговаря тези дни. След безпрецедентния успех на протестите от Орлов мост и на кратката, но ефективна кампания срещу застрояването на дюните в Несебър, организации като неговата, с опит в битката с инерцията на държавната машина, се превърнаха в първи контакт за много групи в цялата страна, които имат причини за недоволство и искат да ги кажат на глас. Сега. Колкото се може по-силно и ясно.

Усещането е, че в България напоследък нещо кипи. От изригването на Орлов мост насам всяко събитие в публичния живот изглежда сякаш ни приближава до "повратната точка" в смисъла, даден от Малкълм Гладуел - онзи момент, в който изведнъж всичко се променя. Всеки ден предлага извънредна ситуация, а публичността се развива на подскоци - от един скандал към следващия. Дори съвсем непредставителен и непълен преглед на темите, които будеха обществото през последната половин година, дава представа колко чувствителни сме станали към всичко: ключови думи като роми, чалга, Ботев, дюни, Иракли или съдебна система отпушват внезапно струпаното напрежение. То се разпространява като вирус в интернет и избухва в социални епидемии от възмущение, които се усилват от медиите, провокират властта да реагира и сепват институциите. Някои от тези вълнения стихват бързо, още в същия ден, други обаче се изливат офлайн и продължават да горят по улиците. (Lиж календар на възмущенията на стр. 10) Някои от тях са градивни, други - разрушителни. Някои са софийски, други не. Но както сполучливо се изрази социологът проф. Георги Фотев в едно интервю за в. "Преса" наскоро, "има тътен сред народа".


За да вникнем в генезиса на този тътен и да проследим накъде води той, трябва да минем през социалните мрежи. Те се превърнаха в колективен отдушник за напрежението, единственият канал, по който хората могат да изразяват недоволството си. Докато икономиката бавно линее, а много бизнес сфери, включително медиите, стават все по-контролирани, в обществото витае едно познато усещане - че всичко е "схема". Че се спестява информация, че нямаме пълната картина, че някой друг движи конците на нашето всекидневие, че публичните ресурси са разпределени, а перспективите избледняват. Не помага и фактът, че големите политически партии днес нямат качествени алтернативи, т.е. идващите парламентарни избори може да са временно изпускане на парата, но надали премахване на източника й.

И ако подобен тътен в България е имало и преди, социалните мрежи тогава ги е нямало. Те са разликата между преди и днес, между дезорганизираните разговори на маса и организираното недоволство. Вече не е нужно да си синдикат, за да блокираш улица. Гласът на един лесно става глас на стотици. Вече можеш да искаш всичко веднага, да се организираш на мига и да пришпориш институциите да тичат след теб. Това е и вдъхновяващо, и опасно. 

Феноменът "Краят на мандата"



Ситуацията, в която се намираме в момента, не ни е съвсем непозната. И тройната коалиция завърши управлението си с поредица от протести на студенти, майки, зелени, пенсионери и животновъди. Политическият антрополог и преподавател в Нов български университет Васил Гарнизов нарича този феномен "краят на мандата". И го описва по следния начин: управляващите стават все по-несигурни, че ще бъдат преизбрани, и съответно - по-отстъпчиви. Администрацията е по-ленива, клиентелистите започват да лобират като за последно, да довършват бързо сделки, които досега са движели предпазливо. Различните сектори с нерешени въпроси се опитват да ги приключат непременно, защото всяко ново правителство идва с по-силна легитимност и по-трудно се поддава на преговори. Престъпният свят се активизира. Улицата става все по-самонадеяна и настоятелна, а икономическата картина остава мрачна. Настроенията сред домакинствата показват, че те не очакват подобрение и доста от тях дори виждат влошаване в следващите 12 месеца.

Но политическата ситуация е само част от историята. Няколко други фактора този път променят игралното поле. Първият е реакцията на тази власт към подобен тип избухвания. Заради естеството си и популистките си инстинкти ГЕРБ бързо припознава и реагира на импулси отдолу. Както казва Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", "немалко хора започват да вярват, че единственият начин да си решат проблема е "да пишат sms лично до Бойко Борисов". Това е рецепта, която премиерът ползва отдавна - потушаване на малки, но силни пожари, чрез лична намеса. Така случката с дюните в Несебър бързо стигна до уволнението на един висш чиновник, вдигането на мерника на няколко по-нисши по веригата и цяла поредица от действия на институциите. Тази тактика обаче работи само до определен момент и колкото повече пожари има, толкова по-неефективна ще става. "Туширането на напрежението не става с PR усилия, а с нова порция обществено усещане, че страната е намерила своята посока. Това усещане, че няма пилот в кабината, за пожарникарски действия на управляващите, че живеем постоянно в извънредна ситуация, че премиерът запушва дупки, не се се дължи само на факта, че има множество проблеми, които се трупат, трупат, а и на факта, че няма поведенческа стратегия на правителството. Енергията отива само в отреагиране на проблемни ситуации, а не за инвестиции в бъдещето, инвестиции в посоката", казва социологът Живко Георгиев.

А пожарите стават все повече именно заради Орлов мост и Несебър. Първото беше неочаквана експлозия на гражданска сила, която продължи три дни, но на четвъртия имаше президентско вето. Този успех промени изоснови очакванията. "Хората изведнъж видяха, че може пък и да променят нещо, дори като се разходят с приятели да протестират", казва Тома Белев. Истинската вълна в страната според него е дошла след случая с дюните. Тогава много малки организации са започнали да вярват, че имат сили да постигнат нещо.

Това е още нещо специфично за сегашните протести. "Има съществена промяна в характера им. Големите протести от 1989-1990 г. бяха за смяна на политическия режим. Тези от 1997 г. - за смяна на политическия елит. Сегашните протести на еколози, срещу АКТА, на хората от Сопот, контрапротестите на жителите на Банско - са заявка за пряко участие в процесите на взимане на решения" казва доц. Петя Кабакчиева, преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски." 

Орлов мост е добър пример и за разликите между видовете изригвания. Силни протести имаше и преди него - например тези за цените на горивата, а онлайн общности са предизвиквали експлозии и след това по не толкова градивни каузи - например скандалите с ромските момчета и снимките в училището в Добрич. Но за да се превърне от просто балон на повърхността, който бързо се пука, в гейзер, едно събитие трябва да има ясна кауза, да гони конкретен резултат и да има лидери, които познават каузата и могат да я артикулират. Това е и отговорът защо екокаузите станаха водач на тази вълна. Там има много организации с десетилетен опит, като някои от тях са с повече институционална памет дори от съответните министерства.  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 447 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 2622 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Регулатор на каишка

Отстраняването на шефа на ДКЕВР показва системните проблеми пред независимите регулаторни институции в България

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10