Вирусът на съпротивата

И как той се разпространява на все повече места в страната

Те вече говорят силно и искат да бъдат слушани, поне понякога.
Те вече говорят силно и искат да бъдат слушани, поне понякога.    ©  Георги Кожухаров
Те вече говорят силно и искат да бъдат слушани, поне понякога.
Те вече говорят силно и искат да бъдат слушани, поне понякога.    ©  Георги Кожухаров

Вечерта на 30 януари беше студена в Стара Загора. Но напук на времето, докато температурите падаха под нулата, градусът на вълнение се покачи няколко пъти в този предимно спокоен град в центъра на България. Два различни протеста, де факто насочени един срещу друг, излязоха по улиците на Стара Загора. Причината - местен парк, който едните искат да застроят, а другите да запазят.

Докато по главната улицата към общината премина група протестиращи с плакати "Да запазим "Бедечка", до един шадраван в центъра се бяха събрали няколко десетки собственици на земи в парка, които скандираха "Законност". Общината направи всичко възможно да предотврати срещата между тях, за да не вдига още повече напрежението в тази и без това необичайна вечер. Но двете групи влязоха в челен сблъсък на следващия ден в общинския съвет, където собствениците припомниха, че имат решения от общината и съда, с които земите им се връщат и влизат в регулация, а противниците обявиха за невъзможно да се позволят строежи в една доскоро публична зелена площ. "Вие сте потърпевши от една грешка", обърна се към тях представителят на протестиращите Първан Симеонов. "Как мислехте, че градът ще позволи това? Ние ви уважаваме, вашата цел е не по-малко гражданска от нашата, но това е вече спор на града с един проблем."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал