Вирусът на съпротивата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вирусът на съпротивата

Те вече говорят силно и искат да бъдат слушани, поне понякога.

Вирусът на съпротивата

И как той се разпространява на все повече места в страната

Огнян Георгиев
10704 прочитания

Те вече говорят силно и искат да бъдат слушани, поне понякога.

© Георги Кожухаров


Вечерта на 30 януари беше студена в Стара Загора. Но напук на времето, докато температурите падаха под нулата, градусът на вълнение се покачи няколко пъти в този предимно спокоен град в центъра на България. Два различни протеста, де факто насочени един срещу друг, излязоха по улиците на Стара Загора. Причината - местен парк, който едните искат да застроят, а другите да запазят.

Докато по главната улицата към общината премина група протестиращи с плакати "Да запазим "Бедечка", до един шадраван в центъра се бяха събрали няколко десетки собственици на земи в парка, които скандираха "Законност". Общината направи всичко възможно да предотврати срещата между тях, за да не вдига още повече напрежението в тази и без това необичайна вечер. Но двете групи влязоха в челен сблъсък на следващия ден в общинския съвет, където собствениците припомниха, че имат решения от общината и съда, с които земите им се връщат и влизат в регулация, а противниците обявиха за невъзможно да се позволят строежи в една доскоро публична зелена площ. "Вие сте потърпевши от една грешка", обърна се към тях представителят на протестиращите Първан Симеонов. "Как мислехте, че градът ще позволи това? Ние ви уважаваме, вашата цел е не по-малко гражданска от нашата, но това е вече спор на града с един проблем."

Казусът на Стара Загора е не само необичаен и интересен, но и показателен за новата ситуация, в която се намират все повече общини в България напоследък. Варна, Сандански, Пловдив, Велико Търново са само част от местата, където вирусът на недоволството се разпространява. Добавете и шествията на пушачи и непушачи, демонстрациите срещу високите цени на горивата, протестите на майките и други знайни и незнайни каузи и ще видите, че изведнъж има много повече активност навсякъде.

Свикнали да разпределят и управляват общите ресурси доскоро почти напълно безконтролно, по преценката на кметове и общински съветници, българските общини откриват все по-болезнено, че групи от хора могат и искат да се организират в защита на интереси, които смятат за важни. Около век след борбата на Махатма Ганди, България отново открива вечната му максима, че "първо те игнорират, после ти се смеят, после се борят с теб, накрая печелиш".

"Да го духат"

В случая със Стара Загора този процес е внезапен и особено зашеметяващ. Близо 200 дка от земите в парк "Бедечка" са върнати още през 90-те години, решението за застрояването е от 2007 г., но едва след като Общият устройствен план (ОУП) е гласуван в средата на миналата година, хората изведнъж осъзнават какво е на път да се случи. Добавете ефекта от казуса "Орлов мост" и този с дюните в Несебър и изведнъж във Facebook се организира група, а по улиците тръгват хора с плакати. Въпреки че ОУП е необжалваем, общината избира да не си измива ръцете с това и да състави комисия, която да предложи изход от задънената ситуация.

Но такива решения са рядкост в българската местна власт, която по правило демонстрира тотална липса на капацитет за справяне с внезапните недоволства. Сред хванатите в крачка бяха например Сандански и Пловдив. В първия случай по европейски проект за укрепване на коритото на река Санданска Бистрица общината е планирала срещу 1 млн. лв. да изсече дървета и да бетонира част от коритото. Научавайки за това, инициативен комитет от граждани решава да протестира и пише писма до български и европейски институции. Казусът започва още от август, а планираните протести вадят на улицата няколкостотин човека - безпрецедентно събитие за живота на този малък югозападен град. Това не помага: общината изсича дърветата и бетонира коритото, но недоволните не спират с инициативата си. Непознатото или по-скоро добре забравено усещане за гражданска активност е изкусително и явно вкусно.

То обхвана, макар и в по-малка степен, и Пловдив, където каузата, извадила през последните няколко месеца хора на улицата, беше построяването на нов клуб на мястото на стар ресторант на едно от тепетата в града - Бунарджика, известен и като Альоша. Там протестите бяха за изкопаването на скали, строителна дейност в парк и съмненията, че новата сграда няма да е с обществени функции, както се изисква по план, а частна резиденция. Тук общината също не реагира особено адекватно: на едно от заседанията на общинския съвет неговият председател Илко Николов дори е уловен на микрофон да казва на протестиращите "да го духат". 

Има няколко общи грешки, които много управляващи допускат, когато за първи път се сблъскат с протести. Първата и най-симптоматична е укриването на информация. Удивително е за колко много от органите на местната и на централната власт е рефлекс първо да се опитат да скрият максимален обем информация под най-различни предлози и дори да твърдят очевидно неверни неща в опит да уталожат недоволството. В Сандански кметът Андон Тотев първоначално обяви, че няма да се режат дървета. В Пловдив пък първо се твърдеше, че няма да се разбиват скали, после - че скалите са ерозирали. Това, разбира се, се оказва после във вреда на властите - доста по-трудно е да убеждаваш хора, които си се опитал да излъжеш, дори да е било заради желание проблемът просто да изчезне.

Втората грешка е да се опитват да не обръщат внимание. Общинските съветници в Сандански гласуваха за проекта въпреки наличието на явно недоволство в града, а кметът и заместникът му не пожелаха да се появят на протеста през август и да изслушат недоволните. В Пловдив никой от общината не присъства на сформираното публично изслушване за Бунарджика. Този тип отношение е ужасно вреден: той не само разпалва неприязън и подклажда недоволството, но и не помага по никакъв начин на това, срещу което се протестира. Независимо дали строежът на тепето например е редовен или не, отказът на информация и неадекватното поведение на общината хвърлят сянка върху него.

Групова терапия

Не помагат и благородните обещания, които винаги се ползват в такива случаи. Кварталът в Стара Загора ще бъде най-зеленият в България, обявиха собствениците на земи. На тепето щяло да има "детска площадка с увеселителни съоръжения", казва кметът на Пловдив Иван Тотев. Това е подценяване на проблема.

Повишаването на градуса на все повече места в България не е толкова заради скалите, дърветата или дори парковете, а заради общото усещане за безотговорност, корупция, конфликт на интереси и неприкосновеност, които характеризират толкова голяма част от проектите в общините в последните години. Това не е нещо, което може да бъде разрешено с една детска площадка - то изисква смислен и открит разговор между хората, които управляват обществения ресурс, и онези, които са им гласували доверие. Стара Загора в случая е добър пример, защото той показва, че естествената роля на властта е да бъде арбитър между различни интереси, които да съвместява, а не да ощетява едните за сметка на другите. Но този модел може да бъде приложен към всичко - от тютюнопушенето до детските градини. Колкото повече разговори има, толкова по-малка нужда ще има от спорни референдуми. Ще излиза и по-евтино, и по-полезно.

"Това, от което има нужда обществото ни като цяло, е по-скоро да възникнат клубове от разномислещи, да се срещат разномислещи", казва социологът Живко Георгиев. "Тогава общуването е по-плодотворно и в по-голяма степен има възможност да се роди някакво подобие на колективен разум, който да формира по-верни решения за възможното бъдеще на страната." Протестите не забавят развитието, както твърдят противниците им. Напротив, те посочват проблеми, които не могат да бъдат замитани под килима, а трябва да бъдат извадени и обсъждани публично, за да се стига до решения, уважавани от повечето хора. Другото само залага бомби със закъснител.

Вечерта на 30 януари беше студена в Стара Загора. Но напук на времето, докато температурите падаха под нулата, градусът на вълнение се покачи няколко пъти в този предимно спокоен град в центъра на България. Два различни протеста, де факто насочени един срещу друг, излязоха по улиците на Стара Загора. Причината - местен парк, който едните искат да застроят, а другите да запазят.

Докато по главната улицата към общината премина група протестиращи с плакати "Да запазим "Бедечка", до един шадраван в центъра се бяха събрали няколко десетки собственици на земи в парка, които скандираха "Законност". Общината направи всичко възможно да предотврати срещата между тях, за да не вдига още повече напрежението в тази и без това необичайна вечер. Но двете групи влязоха в челен сблъсък на следващия ден в общинския съвет, където собствениците припомниха, че имат решения от общината и съда, с които земите им се връщат и влизат в регулация, а противниците обявиха за невъзможно да се позволят строежи в една доскоро публична зелена площ. "Вие сте потърпевши от една грешка", обърна се към тях представителят на протестиращите Първан Симеонов. "Как мислехте, че градът ще позволи това? Ние ви уважаваме, вашата цел е не по-малко гражданска от нашата, но това е вече спор на града с един проблем."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    marin avatar :-|
    Марин

    Хората взеха да се събуждат от вековен сън.

  • 2
    fred avatar :-|
    Fred

    Някъде в началото на "демокрацията" се връщах от едни вътрешни избори в СДС. Тогава за пръв и последен път /случайно ли?/ кандидатите за депутати минаваха първо през вътрешни избори, така се избираше кой да е в кандидатските листи. На входа на блока където живея ме спряха хората от нашият блок, те знаеха че съм активен в СДС и ме попитаха "Кога ще се оправим?". А аз им отговорих "Ще се оправим когато се научим да си избираме управниците. И второ, което е 100 пъти по-важно от първото - когато се научим да ги озаптяваме". Продължава да важи и днес.

  • 3
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    "...Повишаването на градуса ... не е толкова заради скалите, дърветата или дори парковете, а заради общото усещане за безотговорност, корупция, конфликт на интереси и неприкосновеност..."

    Много точна констатация!
    Веднага се сещам как миналия скисезон концесионерът Витоша ски АД отсвири скиорите. Правителството им легна и тръгна да променя закона. А какво направи Столична община, която е страна по концесията? Нищичко! Все едно нищо не се е случило!

  • 4
    javorkal avatar :-|
    javorkal

    "По добре да сме яростни, ако носим ярост в сърцата си, отколкото с плаща на ненасилие да прикриваме немощта си" - Ганди

  • 5
    stanqo avatar :-|
    Stanqo
  • 6
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#2] от "Fred": На отсрещната страна е абсолютно същото. А за избора и узаптяването съм АБСОЛЮТНО съгласен.

  • 7
    marksman avatar :-|
    marksman

    Ха дано , ама нада ли. Приспиваха ни бавно повече от 20 години.

  • 8
    panaiotov68 avatar :-|
    panaiotov68
  • 9
    svejarov avatar :-|
    svejarov

    България 2035 г. Мамо,мамо какво е дърво ??? Ще ти го покажа на картинка детето ми.....Бойко Борисов и неговите приближени ги изрязаха всички преди 20 години.

  • 10
    pavlov10 avatar :-|
    pavlov10

    ГЕРБ-правилният избор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK