Регулатор на каишка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регулатор на каишка

Ангел Семерджиев си отива не само заради собствени грешки

Регулатор на каишка

Отстраняването на шефа на ДКЕВР показва системните проблеми пред независимите регулаторни институции в България

6711 прочитания

Ангел Семерджиев си отива не само заради собствени грешки

© Надежда Чипева


Една от атестациите за добрия спортен съдия е, че феновете не го забелязват на терена. По тази логика Ангел Семерджиев, доскорошният председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, не беше добър рефер. Не само че с годините започна все по-често да се появява в публичното пространство, но и играчите на енергийния пазар бяха почти универсално недоволни от него. Потребителите също. Въпреки че Семерджиев се превърна в бушона, който трябваше да изгърми, проблемът по-скоро не е в него, а в правилата на играта.

Поводът едва ли е причина

Конкретният повод за отстраняването на шефа на ДКЕВР тази седмица бяха обвиненията, че е забавил приемането на четири нормативни акта за либерализация на пазарите на газ и електричество. Те са изисквани от ЕС, който настоява за по-голяма конкуренция и по-голям избор от страна на потребителите. За първи път предупреждението дойде в началото на 2011 г., а през февруари миналата година Европейската комисия изпрати до правителството писмо, с което точно изброява областите, в които България се бави, и какви биха били последствията. На 24 януари ЕК вече изпрати мнението си пред Европейския съд, който, ако потвърди нарушението на София, може да постанови глоба от 16 896 евро дневно (малко над 6 млн. евро годишно). Това беше и поводът Семерджиев да разбере в понеделник, че е подал оставка. 

Министърът на икономиката Делян Добрев обясни, че безброй пъти е предупреждавал енергийния регулатор за надвисващата опасност откъм Брюксел. Предупрежденията се оказаха три писма до ДКЕВР, като комисията върнала само един отговор - през септември е обещала наредбите да са приети до 31 декември 2012 г., но тях все още ги няма.

Самият Семерджиев обясни забавянето с факта, че парламентът много закъсня с поправките на закона за енергетиката, които бяха гласувани едва през юли миналата година. В него се даваше едногодишен срок да бъдат приети поднормативните законови актове и вече бившият шеф на ДКЕВР гарантира, че те ще влязат в сила до средата на 2013 г. С темпа, който работи Европейският съд, този срок би бил достатъчен, за да се избегнат глобите (също отбелязано от Брюксел). Наистина три от наредбите вече са качени в сайта на комисията и предстои тяхното публично обсъждане в средата на февруари.

Всъщност по-големият проблем е разделянето на НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които трябва да станат изцяло независими юридически лица. Целта е да се гарантира отварянето на пазара, тъй като сега НЕК, контролирайки ЕСО (дори и да не го прави на практика), може да манипулира пазара. Разделянето обаче става трудно, тъй като кредитите на държавната енергийна компания са гарантирани с всичките й активи (включително тези на ЕСО). Така че тежестта трябва да бъде разпределена между двете нови дружества, нещо, за което в момента е нает консултант.

Описваме подробно мотива за оставката на Семерджиев, за да станат ясни три неща. Първо, очевидно заплахата на Европейската комисия за глоба не може да бъде причина за оттеглянето на шефа на ДКЕВР. Второ, че регулаторът е силно зависим от водената от държавата инвестиционна и законодателна политика. Голяма част от проблемите в енергийния сектор са споделена отговорност с парламента и Министерството на икономиката енергетиката и туризма. И, трето, оставката показва доколко независима всъщност е ДКЕВР. 

Три години стигат

Всъщност, че нещо се готви на Семерджиев, стана ясно още през септември, когато беше съставена специална парламентарна комисия, която да следи дейността на ДКЕВР. Това изглеждаше странно, тъй като енергийният регулатор по презумпция е независима институция, върху която не би трябвало да има има политически натиск. По същата логика парламентът би трябвало да контролира дейността на Комисията за защита на потребителите или пък Комисията за конкуренция. 

Причината беше резкият скок на цените на електроенергията през юли миналата година. След като вече три години ДКЕВР удържаше нарастването до 2-3% годишно, на пръв поглед изведнъж те експлодираха с 13%. За това основен принос имаше увеличаването на разходите за преференциалните цени на енергията от възобновяеми източници.

Покриването на стари загуби на НЕК, които се бяха формирали поради това, че ДКЕВР отказваше да признае разходите на държавната компания за закупуване на зелен ток, бяха третият двигател за скока. Причината за тази дупка беше постоянният политически натиск върху регулатора да задържа цените на електроенергията. През 2010 и 2011 г. се разиграваше един и същ сценарий. В началото на април Семерджиев прогнозираше евентуалните нови цени. След това премиерът Бойко Борисов го поправяше неизменно надолу и предвижданията му винаги се оказваха по-добри от тези на професионалния регулатор. През октомври миналата година Семерджиев прогнозира поредното увеличение на цените от юли 2013 г. заради очевидния недостиг на средства за покриване на преференциалните цени на зелената енергия. Този път той демонстративно беше привикан в министерството на икономиката да се обяснява за думите си. Така се стигна дори до официални изявления за спад на цените. Тази седмица обаче от ЕВН, която държи разпределението на електроенергия в Югоизточна България, също прогнозираха нуждата от повишаване на цените с около 4%, за да се попълни дефицитът в средствата за заплащането на зелената енергия. 

Натискът на държавата за задържане на цените естествено се приема добре от потребителите и още повече от бизнеса. По време на криза енергоемката българска индустрия би изпаднала в колапс, ако ДКЕВР не се опитваше да изпили отвсякъде по някой разход на енергийните дружества. Самият Семерджиев казваше, че в такъв момент всички трябва по равно да понасят тежестите. И през 2010 и 2011 г. играта на лошото и доброто енергийно ченге между него и правителството работеше добре. Правителството побеждаваше натиска на енергийните фирми за ръст на цените, а Семерджиев вдигаше рамене пред тях. Председателят на ДКЕВР обаче неусетно се превърна в бушон, който накрая изгоря.

Цялата тази драма обаче прикрива

Качеството на регулирането

за което винаги е имало съмнения. Семерджиев никога не е пропускаше да казва, че всички действия на ДКЕВР са законни. Но това не означава, че са били и целесъобразни и качествени. Самият механизъм за определяне на цените на отделните енергийни предприятия по веригата е доста имагинерна величина. ТЕЦ Х дава данни на комисията за необходимите му разходи, за да изпълни предоставените му квоти на пазара, добавя и малка възвращаемост. ДКЕВР ги преглежда, орязва някои разходи или признава други и формира цените на енергийното предприятие. Как обаче се решава точно кои разходи да се признаят и кои не, често е загадка извън доста тесен кръг на енергийни специалисти.

Последното може и да е нормално, тъй като сложна система като енергетиката не може да бъде по силите на всеки човек, въоръжен с калкулатор. Проблемът е, че ДКЕВР  няколко пъти предизвика най-малкото повдигане на вежди. Например през септември миналата година комисията обоснова свалянето на преференциалните цени на фотоволтаичните панели с информация от сайта Europe-Solar.de. Той обаче е на немската фирма, която е един от хилядите доставчици на такава техника. В същото време в бранша има съвсем други източници, да не говорим за по-прецизната информация на Bloomberg или Dоw Jones. Може да се предположи, че ДКЕВР e билa малко по-неопитна в този нов бизнес, но това и други подобни действия повдигат съмнения.

В същото време взаимодействието между държавата и регулатора беше на доста посредствено равнище. Още от края на 2010 г. е ясно, че трябва да се предприемат мерки за урегулиране на ръста на ВЕИ проектите. Всичко, което обаче беше направено през 2011 г. с промяната на закона за възобновяемата енергия, доведе до още поголям бум. Кой носи по-голяма отговорност - регулаторът, който може предлага мерките, или министерството, което има властта да ги прокара през парламента или дори да направи цялостна промяна в модела, всъщност няма значение. С това ще се оправя следващото правителство.

Една от атестациите за добрия спортен съдия е, че феновете не го забелязват на терена. По тази логика Ангел Семерджиев, доскорошният председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, не беше добър рефер. Не само че с годините започна все по-често да се появява в публичното пространство, но и играчите на енергийния пазар бяха почти универсално недоволни от него. Потребителите също. Въпреки че Семерджиев се превърна в бушона, който трябваше да изгърми, проблемът по-скоро не е в него, а в правилата на играта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    jordangv avatar :-|
    Jordan

    "Регулатор на каишка" ... и на хранилка. От енергийните лобита.

  • 2
    today avatar :-|
    today

    При липса на енергийна стратегия резултата е резки скокове в цените.

  • 3
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Твърде смело и пожелателно е да се говори за "независимите регулаторни институции в България". Най-малкото, защото това са ДЪРЖАВНИ агенции, т.е. подчинени са на изпълнителната власт. Уволнението на г-н Семерджиев, който е безспорен авторитет в енергетиката, говори точно за това.

  • 4
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Семерджиев трябваше да изхвърчи още през лятото, защото тогава прогнозата за увеличение и действителното се разминаха 3-4 пъти. Което е абсурдно да се случи в регулиран пазар, в който всяко по-голямо разрешително за мощност минаваше през ДКЕВР. След това последва безумна разпоредба, за едни такси със задна дата, които не са съборени в съда, само защото батаците в узаконяването на парковете са за Прокурор и никой не смее да рискува. По-късно имаше изказвания в рамките на два дни ту за увеличение, ту за намаление, което меко казано е некомпетентност, а реално е сваляне на гащи и лизане на подходящите места. Винаги се оправдаваме със системата, но системата е съвкупност от хора и отношения между тях. Като си готов да си плюеш на дипломите си, само заради пари и/или власт няма как да искаш уважение от отсрещната страна. Усети го между другото и един известен очен лекар, което показва че не е трудно всеки да стане за смях в определен момент, ако реши да се продава.

  • 5
    pavlov10 avatar :-|
    pavlov10

    ГЕРБ-модерният избор.

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#3:"Г-н D."] Уволнението на г-н Семерджиев, който е безспорен авторитет в енергетиката, говори точно за това.
    [/quote]

    Възможно е да е наистина авторитет в енергетиката. Не го познавам и оага да приема, че е експерт. НО, едно голямо НО! Не направи нищо срещу бума на ВЕИ! Зная, че комисията няма право на законодателна инициатива, но можеше поне да предупреди до къде ще ни доведе това. Можеше да не чака законът да бъде изцяло приет и да започне подготовкатга на въпросните наредби, защото условията са отдавна известни от изискванията на ЕС. Можеше и много други неща да направи - да държи по-изкъсо ЕРП-тата.

    Не. че готвеният му за заместник Червенкондев ще е по-добър! Не вярвам!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.