Петър Диков: Топ три проектите в града са за молове. Затова в сектора са възможни проблеми
Главният архитект на София пред "Капитал Daily"
Визитка
Петър Диков е главен архитект на София от март 2006 г. след проведен конкурс. В това си качество той оглавява направление "Архитектура и градоустройство", през което минават всички устройствени и инвестиционни проекти в столицата, разрешителните за строеж и въвеждане в експлоатация на сгради, както и контролът върху строителството.Петър Диков е роден през 1953 г. в София. През 1978 г. се дипломира като архитект в Университета за архитектура, строителство и геодезия. До 2006 г. е изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие, чиято дейност е свързана с устройственото планиране на градовете в България. Работил е и на свободна практика като собственик и управител на проектантската компания "ПроАрх".
В момента сме свидетели на редица проекти, които целят да направят центъра на София по-приятен. Коя обаче ще е следващата територия, върху която ще се съсредоточите, и каква е визията за нейното развитие?
Вече почти от седем години съм в общината и винаги това, което ме е дразнило, е, че нещата се случват по-бавно, отколкото на мен ми се иска. Въпреки това през последните година-две има известен видим резултат от работата ни. Това, разбира се, не е случайно - все пак ние в голямата си част от по-невидимите инвестиции (бел. ред. - проектирането) ги направихме в последните пет-шест години.
Сега вече дойде времето, в което да се занимаваме с нещата, които са видими – благоустрояването, изграждането на по-качествена среда. Започваме да обръщаме повече внимание и върху вида на сградите, на осветлението, на градския дизайн. Или простичко казано – на тези неща, които правят града красив и които се виждат и оценяват от хората.
Амбициите ни са много сериозни и, разбира се, центърът не е единствената ни цел. Но там нещата са най-напреднали и успяваме с наши и европейски средства да подобряваме средата, което и ще продължим да правим. През миналата година например със собствени средства завършихме "Ларгото". Започнахме и пешеходната зона на бул. "Витоша", както и реконструкции на зони от софийските паркове.
В момента се изгражда вторият етап от бул. "Витоша" – между ул. "Неофит Рилски" и "Солунска". Сега по него работят от "Софийска вода", като дружеството реконструира каналите, които са на повече от сто години. Приключва и търгът за избор на изпълнител за благоустройствената част. Целта ни е до края на пролетта да можем да приключим с този проект и през лятото "Витошка" да се използва от хората в новия й вид. За тази година сме заложили и изпълнението на последния етап от булеварда – отсечката между "Солунска" и "Алабин". В момента се довършва проектът за нея.
За съжаление собствените средства на общината са лимитирани и затова търсим други финансови възможности.
Какви проекти ще започнете по европейския финансов инструмент JESSICA?
Това е възможност, към която в момента насочваме проекти и частни инвеститори. Категорично обаче първите проекти ще бъдат на общински фирми, които могат да ползват финансовия инструмент и едновременно с това да работят по подобряването на средата. Сега започват няколко проекта, като в най-напреднала фаза е реконструкцията на Женския пазар.
Два проекта има и общинското дружество "Пазари "Север" - за пазара във Връбница и за този за екзотични животни и птици в Подуяне. Работи се и по още един проект за изграждането на цветна борса.
Има и един по-специален проект, който аз много държа да стане. Той не е голям, но според мен ще е знаков. Това е проектът за изграждането на геотермална централа в сградата на направление "Архитектура и градоустройство", която да може да топлоснабдява с ресурса на топлата минерална вода сградите на Министерския съвет, на Народното събрание, на министерството на труда и др. За мен този проект е знаков, защото той може да обърне тенденцията и ресурсите да се използват. София има топлата минерална вода и вече има изчисления, че само в софийското поле нейният енергиен ресурс е между 400 и 500 мегавата.
Природата ни е дала без пари наша си енергия, възобновяема, екологично чиста, а ние не я използваме. Същевременно обаче си мислим как да внасяме ядрено гориво и природен газ от далечни страни. Ситуацията е малко като в поговорката: "Вода гази, жаден ходи."
Какви нови проекти предстои да бъдат възложени в София?
През тази година ще обявим конкурси за проектиране за 2.5 млн. лв. Средствата за това идват от европейските фондове като техническа помощ. Целта ни е да изготвим проекти на много важни зони, с които на практика да "затворим" работата по центъра на София.Ще бъдат възложени проекти за обновяването на ул. "Граф Игнатиев", площад "Славейков", площад "Александър I" (Батенберг), бул. "Руски", бул. "Евлоги Георгиев" в отсечката между Орлов мост и ул. "Граф Игнатиев" и др.
Това са все пространства, които са изключително важни за София. Искаме да имаме проектна готовност за тях, за да може още в началото на следващия програмен период да кандидатстваме за финансиране.
Убеден съм, че когато има готови проекти и общините знаят какво искат, реализацията е само въпрос на време и допълнителни усилия.
Всички тези проекти обаче са фокусирани в центъра на града.
Да, проектите, които изброих, са в центъра. Нашите намерения обаче са посоката да бъде много по-масова и да засегне и жилищните квартали. Сега работим по проект, с който да подпомогнем собствениците при санирането на сградите. Успяхме в края януари да приключим конкурса за избор на проектанти за изработването на типови проекти на панелни сгради. Те трябва да бъдат завършени до края на март и след това ще бъдат на разположение на хората, които желаят да обновят сградите си. Знаете, че в София има 204 хил. панелни жилища, в които живеят близо 600 хил. души, и това прави темата изключително важна.
Амбициите, които имаме, са доста големи, като не става въпрос само за обновяването на сградите. Искаме успоредно с това там, където се санира, да се прави и благоустрояване на околните пространства, така както е в белия свят. За да осъществим това, ще се опитаме отново да привлечем европейски средства. Това е начинът, по който можем да ремонтираме големи части от града.
Ако успеем да стимулираме санирането в комплексите, да благоустроим околните пространства и реновираме малките улици и зелените площи, ще сме свършили огромна работа. Това няма да се случи за година-две, говорим за един много по-дълъг период.
Очевидно дълъг период беше необходим и за да започне проект като "София тех парк". Има ли вече възлагане за проектиране върху територията?
Да, там вече има движение. Преди дни подписах заповедта, с която се дава разрешение за изработване на подробния устройствен план за територията. Така че очаквам в рамките на месец да започне процедурата, която ще отвори възможности за инвестиции в конкретни сгради, част от "София тех парк". Аз съм доволен, че там ще се развива технологичен парк, защото той освен чисто инвестиционния смисъл има и по-широк - привличане на нови технологии и висококвалифицирани специалисти.
За този терен обаче преди четири години имаше съвсем друга идея за развитие. Защо тя замря?
Предишният проект съдържаше комплекс от публични и държавни сгради, както и възможност за частни инвестиции в жилища и офис сгради. Той обаче отмина заедно с инвестиционния и строителен бум. И това доказва, че, от една страна, трябва да си готов с проектите, а от друга страна, трябва да ги предвижиш бързо, защото не го ли направиш и изпуснеш момента - те стават неактуални.Вярвам, че "София тех парк" ще промени градската среда и затова общината ще положи усилия, за да подпомогне проекта. Спрямо този проект общината се явява като подкрепяща структура.
Бъдещето отклонение на метрото в тази посока има ли връзка с този проект?
Специално за развитие на метрото нещата придобиха доста интересно развитие. С пускането на втората линия хората усетиха, че смисълът му е да работи като метросистема, а не като една линия. Ето защо е важно там, където е възможно да се изграждат отклонения, това да се прави. А според мен отклонението на трети метродиаметър към спортната зала е абсолютно реално.
В момента правим разработки за отсечка към високотехнологичния парк и зала "Армеец". Но не го правим само заради тези обекти. Има доста квартали, които са гъсто населени, но нямат добро транспортно обслужване - цялото протежение на бул. "Цариградско шосе" до "Плиска", кв. "Слатина", кв. "Гео Милев".
Към момента проектът за трети метродиаметър е почти готов, с което трите основни лъча на метрото ще бъдат определени. Оттук нататък развитието му ще става с отклонения.
Споменахте кризата в строителството и не мога да не ви попитам как тя промени архитектурата в София?
Кризата промени инвеститорите, което беше абсолютно необходимо. В периода на строителен бум 2000 - 2008 г. на пазара навлязоха много пишман инвеститори и участваха и много нечисти пари. Естествено това се отрази върху качеството на средата.
Сега ресурсът е доста свит и смятам, че кризата повлия здравословно на инвестиционния климат и на средата. Отмина този изключителен натиск, който съсипа много градове, квартали и комплекси. Сега много по-спокойно и по-трезво се взимат решенията.
Колко се е свила все пак инвестиционната активност в София?
Съдейки по издадените разрешения за строеж, инвестициите са понамалели, но не бих казал, че това е нещо катастрофално.
Инвестиционната и строителната криза не стигнаха с пълна сила границите на София и тук нещата са по-добри, сравнено с други градове. Това обаче е нож с две остриета, защото, когато столицата продължава да е привлекателна за инвеститорите, това е лошо за града. Първо, защото расте ненужно, и второ - това е лошо и за страната, защото се изсмукват хора и ресурси от останалата част на държавата. Моето лично мнение е, че не е добре България да се развива само на едно място.
Кои са най-големите проекти в София, които предстоят?
За последната година това са вече завършеният мол на бул. "България" и двата строящи се търговски центъра - Paradise Center в кв. "Хладилника" и Sofia Ring на Околовръстния път. Това са огромни комплекси – единият е над 100 хил. кв.м разгъната застроена площ, а другите доближават 200 хил. кв.м.
Винаги съм казвал, че след като се строят подобни сгради, това означава, че пазарът го иска. Разбира се, обаче съществуват и рискове. Моите очаквания тази година са за първи път да има преструктуриране, защото с навлизането на новите останалите със сигурност ще имат проблеми. От пазара зависи дали ще има разместване, дали ще има фалити и дали ще продължат да съществуват. Няма да бъдат същите условията, каквито бяха досега. Категорично. Вижте Варна, там имаше вече два фалита поред.
Преди години твърдяхте, че "Кремиковци" трябва да се затвори и че теренът има голям потенциал за развитие. Предприели ли са новите собственици някакви градоустройствени действия?
Не, не се случват никакви събития около тази територия. За мен обаче е важно, че "Кремиковци" вече не е символ на мръсната и гадна част от София. Мисля, че и самите хора го оценяват – и тези, които живеят там, и тези, които пътуват и вече виждат планината. Тепърва предстоят събития и мисля, че ще се случат много неща. За съжаление и там нещата много се забавиха и не се случиха когато трябваше – през 2007, а едва през 2010, когато инвестиционният бум беше отминал.
Какво стана с процедурата за концесиониране на Западния парк?
За тази територия ще повторим търга, защото не се явиха кандидати. Имаше само един участник, който комисията определи, че не отговаря на условията. Ще направим втори опит и до месец-два ще има нова процедура.
Интервюто взе Бисера Станева
