Обосновано или под натиск?

Другото, което не стана ясно, е какви са сведенията, въз основа на които правителството базира така ясно подозренията си. "Има данни" и "обосновано предположение" са формулировките, зад които Цветанов скри причините да посочи "Хизбула" с такава категоричност. Предварителните очаквания бяха, че езикът ще е по-нюансиран и може да се стигне до конкретни имена на заподозрени, както и споменаване на Ливан, но не и самата групировка.

На заседанието на КСНС, както и при предишното обсъждане на атентата в Бургас, не са били раздадени предварително писмени доклади. Президентът не пожела да се ангажира с изказване по въпроса, освен че "има сериозен напредък по разследването", а опозицията дори не присъства на пресконференцията. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров заяви, че след като е изслушал доклада на Цветанов "категорично не приема тезата, че "Хизбула" стои зад атентата на летище Сарафово. В изложенията на вътрешния министър пред КСНС нямаше никакви преки доказателства за това. Именно по тази причина докладът на Цветанов не бе приет от председателите на нито една парламентарна група извън ГЕРБ." Сергей Станишев пък смята, че посочването на "Хизбула" се прави под външен натиск. "Питам се каква е цената и кой ще я плаща. В момента това, което казва правителството, според мен не е обосновано, разследването продължава и не може да се говори за категорични доказателства за конкретните извършители, камо ли за организация, която стои зад този трагичен инцидент. Това е абсолютно неоправдано от гледна точка на националната сигурност и рисковете, които се поемат по този начин, най - вече по отношение на хората в България", заяви още лидерът на БСП, който не присъства .

Бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин пък коментира, че "ако някой още не е разбрал, това обяснява наглед празните посещения на Борисов и Младенов във Вашингтон и на външния министър в Израел. От днес рискът за българските граждани от терористични нападения е много по-висок".

В края на трескавите пътувания

Това изказване бележи крайна точка в активността по темата в последните няколко месеца. Първо, през ноември Цветан Цветанов бе на триседмично посещение в САЩ, където се срещна с представители на сектора за сигурност, после през декември там пристигна за среща с Обама и Бойко Борисов. В началото на януари, в Израел отидоха главният секретар на МВР Калин Георгиев, директорът на Главна дирекция "Национална полиция" Ангел Антонов и командирът на СОБТ Кирил Димов. После американският Конгрес прие декларация, в която призова Европейският съюз да обяви "Хизбула" за терористична организация и поиска от президента Барак Обама да предостави цялата необходима помощ на България, за да разследва атентата.

Малко след това Джон Бренън - съветник на Обама по въпросите на сигурността, който бе в България малко след атентата и с когото и Цветанов, и Борисов се срещнаха в Щатите, бе предложен за шеф на ЦРУ. Бренън през октомври миналата година се изказа остро спрямо нежеланието на Европа да включи "Хизбула" в черен списък на терористични организации. И накрая, външният министър Николай Младенов първо посети изненадващо Израел, а после и САЩ.

Казваме, но не посочваме

Може само да се предполага дали доказателствата за връзката с "Хизбула" са толкова категорични, че да бъдат приети от останалите европейски страни, на които България сега ще ги предостави. Това, че България вдигна топката високо, все още не значи, че тя ще бъде поета от ЕС. Тепърва трябва да се проведат консултации, да се съберат представители на 27-те, които да решат дали доказателствата са основателни, за да вкарат "Хизбула" в черния списък, който ще забрани свързаните с нея благотворителни организации и ще замрази сметките и активите им. България няма да е тази, която да поиска вкарването на ливанската групировка в списъка, казаха неофициално източници от Външно министерство, откъдето ще се надяват на консенсус с останалите страни.  

Върховният представител по външната политика на съюза реагира сдържано. "Терористите, които са планирали и провели атаката в Бургас трябва да бъдат изправени пред правосъдието", се казва в изявлението на Катрин Аштън, но ключовото изречение е, че върховният представител подчертава "нуждата от анализ на изхода от разследването". В заключение се допълва, че "ЕС и държавите членки ще обсъдят съответния отговор, основан на всички елементи, установени от разследващите".

На този фон, реакцията на САЩ е много по-агресивна. Държавният департамент разпространи изказване на Джон Бренън, че "българското разследване показа Хизбула като такава, каквато е - терористична организация, атакуваща невинни мъже, жени и деца, която поставя под реална и нарастваща заплаха Европа и света. Призоваваме европейските си партньори и други членове на международната общност да предприемат проактивни действия за разкриване на инфраструктурата на Хизбула и да прекъснат схемите й за финансиране".

Младенов побърза да се срещне с арабските посланици веднага след КСНС, включително ливанския, за да ги успокои, че няма промяна в политиката спрямо арабския свят. Самият Цветанов пък се постара да очертае ясна разделителна линия между военното крило на "Хизбула" и политическата част. "Ние винаги сме разчитали на добрите си връзки и отношения, които са от взаимен интерес между българското и ливанското правителство и се надяваме, че в последствие към съответните съдебно-следствени поръчки, които ще бъдат предложени и някои от тях вече са изпратени към властите на Ливан, Канада и други европейски държави, ще можем да получим пълна подкрепа относно продължаващото разследване", каза вътрешният министър. "Хизбула" е част от ливанското правителство - 2-ма от министрите са от организацията.

Междувременно има засилени мерки за сигурност около посолството ни в Ливан. В страната има около 600 българи.