Какво следва?

България

На прицел?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Няколко седмици преди срещата в президентството представител на българското външно министерство е кацнал в Бейрут и се е срещнал с отговорника за международните връзки на "Хизбула". Това заяви пред "Капитал" журналистът от ливанското издание Al-Monitor Али Хашем, който написа за срещата преди дни. Според източниците му в ливанската групировка българинът е представил сведения от разследването и е "казал за натиск, упражняван от Вашингтон и Тел Авив". Подобна информация бе отречена от Външно министерство, което казва, че контактува само с официалните власти в Бейрут.

Дори да не е истина обаче, явно е, че София се опитва да прокара разделение между обвинението към военното крило на "Хизбула" и желанието ни да работим с Ливан. Въпреки съгласието на ливанските власти да сътрудничат обаче, хората, които издирваме, надали ще бъдат открити. Без тях това дело никога няма да може да стигне до съд, тъй като доказателствата към момента не са достатъчни, както призна и главният прокурор Сотир Цацаров. 

Що се отнася до страховете за сигурността, те са основателни, макар и не точно в посоката, в която първоначално беше обществената истерия. Нито един експерт, с който "Капитал" разговаря, не смята, че има опасност от директен отговор на "Хизбула". Това би било вредно както за самата групировка, така и за Ливан. Няма данни например, след като Великобритания обявява военното крило на "Хизбула" за терористи, да са последвали атаки срещу британци. "В Сирия и Иран вероятно ще има заявления, че това е конспирация на САЩ и Израел, че България е била натисната", казва Бенедетта Берти от Института за национални стратегически изследвания (INSS) в Тел Авив, която отдавна следи "Хизбула".



Хасан Мнеймех е съгласен, че България "никога не е била цел, а по-скоро възможност". "Все пак обаче трябва да имате едно наум при вземане-даване с подобни организации", допълва той. Ханин Гадар от ливанската медия NOW Lebanon, която е шиит, отбелязва, че хората "ще говорят много неща. Ще има много слухове". Според нея дали ще се промени образът на България в региона зависи от това какви доказателства ще бъдат разкрити публично.

Български източник, свързан със службите обаче, посочва по-голямата дългосрочна опасност. "България вече се намира в различна позиция. Достатъчно е името ни да се появи на някой радикален сайт редом с тези на САЩ и Великобритания, които те смятат за свои врагове. Някой заблуден младеж тогава може да реши да отмъщава." Това е нов вид заплаха, който тепърва ще бъде изследван. Има вероятност в Сирия и отчасти в Ливан да прелее военен конфликт, дори с чуждестранна намеса. "Слабите правителства, независимо дали авторитарни или демократични, са добра хранителна среда за екстремисти. Има повишен риск", смята експертът. На този фон сигналът от външно министерство например, че няма опасност за българите в Ливан, които са около 600, е обезпокояващ, смята той, защото службите нямат поръчение да изследват това. "Кой е направил тази преценка?"

И накрая да припомним най-тревожното нещо, което не беше споменато тази седмица: имали ли са тези хора помощ вътре в България? Засега няма доказателства за такава връзка. Телефонният трафик между Ливан и България е бил проверен и не е имал отношение към атентата. Но остава загадка откъде е дошла бомбата, кой я е направил, дали е купена в България. Поне още двама заподозрени за съучастници остават изцяло неясни, твърдят източници. Тъмните петна в историята са все още предостатъчно.

---

ЕС

Черен списък? Не толкова бързо

Това, което САЩ и Израел много биха искали да видят и не крият, е забрана за дейността на организацията в Европа, като тя бъде вкарана в черния списък. Противно на ентусиазма, който демонстрираха предложеният за шеф на ЦРУ Джон Бренън и новият държавен секретар Джон Кери в изказванията си (в които побързаха да обвържат помощта, която "Хизбула" оказва на режима на Башар Асад с атентата в Бургас), върховният представител по външните работи на ЕС Катрин Аштън бе доста по-сдържана и предупреди, че предстои "проучване на заключенията".

Процесът е започнал още с изказването на Цветанов след консултативния съвет при президента, уточни пред "Капитал" говорителят на Аштън Мая Косианчич, но не се ангажира със срок, в който той трябва да завърши. Принципно работните групи на 27-те, които преглеждат списъка, се събират два пъти годишно. Преди това доказателствата на българските служби ще бъдат прегледани от партньорите от останалите страни от ЕС, а най-вероятно въпросът ще бъде решен на ниво държавни глави и министри. "Освен регламента трябва и политическа оценка", каза Косианчич, по този начин намеквайки за най-големите пречки.

Франция е основният противник на всяко действие против "Хизбула" заради историческото си влияние в Ливан и защото се опасява за сигурността на контингента си в ЮНИФИЛ - сините каски, които оперират на ливанско-израелската граница. В него има войници и от доста други европейски държави. Другото опасение е за стабилността на самия Ливан, който би могъл да изпадне в амок в най-неподходящия момент, докато съседна Сирия се разпада. Но дори френската позиция може да претърпи промяна, смята източник на френския "Фигаро". "Атентатът е на европейска земя, българите бяха достатъчно смели. Не може да останем инертни, трябва да има солидарност", казва източникът пред вестника, допълвайки, че външният министър Лорен Фабию е "взел решение и изглежда уверен".

Другото движещо колело - Германия, вече се върти, казват пък български дипломати. Според тях германците чакат да видят доказателствата, за да вземат решението си, но няма да откажат да разгледат включването на военното крило на "Хизбула" в списъка. Такава формулировка навремето използваха и британците, които са я забранили. Говорителят на германския канцлер Щефен Зайберт заяви, че ще има последствия. "Това изявление е сигнал, че германската позиция се променя", коментира пред "Капитал" Зилке Темпел, главен редактор на немското списание Internationale Politik.

Филип Мисфелдер, депутат в германския Бундестаг и говорител по външнополитическите въпроси на групата на управляващите християндемократи, пък беше още по-категоричен.  "Сигурен съм, че изявлението от България ще даде голям тласък на германските поддръжници на включването на "Хизбула" в терористичния списък. Тероризмът е централната стратегия на "Хизбула" от основаването й през 1982 г. Атаката в Бургас ще се нареди в редицата от много други атентати, в които вече са убити над 1000 души", каза за "Капитал" Мисфедер. Той е твърдо за вкарването в списъка и на двете крила на "Хизбула". "Няма такова нещо като различни крила в "Хизбула", макар че ръководството й често обича да си измива ръцете с подобни твърдения", казва Хасан Мнеймех. "В действителност това е много централизирана организация и затова идеята, че нещо се е случило, без висшият ешелон да знае, е малко вероятно. Единственото изключение е, че организацията всъщност си остава инструмент на иранските тайни служби. Имало е случаи, когато Иран е използвал силите ѝ, без веднага да уведомява ръководството." 

Въпреки че военно крило не съществува на практика, то би свършило работа и на САЩ, и на Европа, и на Ливан, защото оставя място за маневри на групировката, като в същото време упражнява натиск.