Бартер по магистратски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бартер по магистратски

Това е сградата, която е построена върху отстъпения от общината имот, с материали на "Гранити", чието дело съдия Генков гледа.

Бартер по магистратски

Покрай делото за убийството на бургаски бизнесмен се разкриха още факти за съдийско-имотната афера "Приморско".

20781 прочитания

Това е сградата, която е построена върху отстъпения от общината имот, с материали на "Гранити", чието дело съдия Генков гледа.

© ЙОВО НИКОЛОВ


Около осем вечерта на 6 март 2008 г. Стоян Стоянов - управител и акционер в една от най-големите фирми за строителни материали в региона на Бургас, паркира своя лексус в подземния гараж на нова кооперация в центъра на града. Изморен е и се връща от офиса, където е имал среща със стар приятел – съдията от Върховния административен съд (ВАС) Панайот Генков. Едва ли някой от тях е допускал, че магистратът, станал известен с имотния скандал в Приморско (когато роднини бяха придобили право на строеж като крайно нуждаещи се), ще е последният човек, който ще види Стоянов жив. След като паркира колата си, 36-годишният бизнесмен е отвлечен. Тялото му е открито след година и половина, заровено край Дюлинския проход между Варна и Бургас. През 2012 г. прокуратурата внася в съда обвинителен акт срещу петима, които според разследващите са виновни за отвличането и убийството на Стоян Стоянов. Двама от тях са посочени за поръчители - бившият директор на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов и частният съдебен изпълнител Галин Костов. Според държавното обвинение мотивът за убийството е спор за недвижим имот в близост до базата на фирма "Гранити".

Встрани от мракобесния криминален сюжет, по време на разследването от разпитите на близките и колегите на отвлечения бизнесмен се разкрива нова линия – за отношенията между съдия Панайот Генков и Стоян Стоянов...

Една последна среща...

След изчезването на Стоянов Панайот Генков разказва пред разследващите, че познава отвлечения бизнесмен от 10 - 15 години. Вуйчото на Стоянов е негов кръстник, а "освен това, свидетелства Генков, моят син Павел учеше в Бургас и аз един вид го бях поверил на Стоян да му помага и да му съдейства".

Съдията от ВАС се вижда със Стоянов в офиса на "Гранити" в късния следобед на 6 март 2008 г.: "Той ми изглеждаше много притеснен. Разказа ми, че през деня е станал изпълнителен директор на някакво дружество с турците, но като че ли мислеше за нещо друго и не се радваше. Почерпи ме едно уиски, но дори не ме покани да вечеряме някъде, както правеше обикновено, като се видим."

Панайот Генков научава на другия ден сутринта, че Стоянов е изчезнал: "Веднага се свързах с полицията в Бургас, за да започнат да работят по случая. На следващия ден аз пътувах за Индия."

Единият от собствениците на "Гранити" - Ангел Христов, разказва пред съда, че след като е разбрал, че Стоянов е отвлечен, се е обадил на Панайот Генков, защото той е бил последният, който го е виждал: "Той пое ангажимент да направи каквото е възможно." По-късно Христов ще обяснява пред разследващите, че Панайот Генков се е обадил на окръжния прокурор на Бургас Ангел Ангелов "и някакви други хора". Той разказва още, че от Стоян Стоянов е чувал, че се е виждал с Панайот Генков "по много въпроси" и е искал "съдействие от него като човек с много познанства".

Не би могло да има нищо укоримо в желанието на Панайот Генков да помогне в издирването на изчезналия си приятел. Не това е проблемът в случая обаче...

Материали на вересия

Пред разследващите съдията от ВАС не разкрива изцяло същината на отношенията си със Стоян Стоянов. Повече информация за това дава Мария Георгиева - технически сътрудник на отвлечения бизнесмен. Тя свидетелства, че Генков "има някакъв строеж в Приморско и поради тази причина закупува строителни материали от нашата фирма". След изчезването на Стоянов Панайот Генков е продължил "да си взима строителни материали", защото е бил в много добри отношения и с настоящия управител на фирмата - Борис Кръстев: "Дори за последно - преди два дни, 18.05.2009 г., Генков си взе някакви "тухли за вино". За тях не плати, но Борис Кръстев ни обясни, че те ще бъдат възстановени от фирмата "Або" (фирмата на другите двама съдружници в "Гранити" - Борис Кръстев и Ангел Христов).

През 2009 г. Борис Кръстев дава показания, че няма задължение към Панайот Генков, който му е просто приятел, "на когото, когато се наложи, правя отстъпки за строителни материали". Кръстев коментира тогава: "Имаше някакъв парцел на дъщеря му в Приморско и за там пазареше от нас, но мисля, че вече е завършен."

Съдията от ВАС вече три пъти не може да бъде призован, за да даде показания в съда по делото за убийството на Стоянов. През миналото лято от постоянния му адрес в Ямбол отговарят, че той работи и живее в София, показва справка на Окръжния съд в Бургас. Призован за заседанието на 16 октомври 2012 г. в София, той не е открит, но в крайна сметка е призован успешно във ВАС. Той обаче казва, че не може да присъства за заседанието за 15 октомври, "тъй като е служебно ангажиран и отсъствието му от работа на този ден и час би довело до отлагане и забавяне на много актове със страни от цялата страна". Когато е призован през януари, призовката се връща ("по сведение на охраната е в отпуск за неопределено време", се казва в справката от Окръжния съд в Бургас). "Получавал съм една призовка на едно заседание, което отложиха и ми се обадиха, че няма смисъл да се разкарвам. Имам уважението към съдебните институции", коментира пред "Капитал" Генков (цялата му позиция може да видите в интервюто).

Делото в митницата...

"Не мога да кажа със сигурност, но мисля, че Генков не плаща за тези материали", си спомня пред разследващите сътрудничката на Стоянов Мария Георгиева и споделя, че преди време "фирмата имаше няколко дела с митниците". Причината е бил съставен акт "във връзка с внос на итонг, който внасяхме от Турция. Митницата твърдеше, че не сме начислили ДДС и затова водехме няколко дела, които минаваха през различни инстанции. Не знам дали в тази връзка е било искано съдействие от Панайот Генков".

В първия си разпит пред разследващите братът на изчезналия бизнесмен стига по-далеч, като казва, че Панайот Генков е "помагал на фирмата, тъй като преди време фирмата е имала някакъв акт от митниците на стойност 400 000 лв., за който той е съдействал да бъде намален до минимум". Според него Генков дължал на фирма "Гранити" сумата 122 хил. лв.

Справка в информационната система на ВАС показва, че фирма "Гранити" е водила общо десет дела в съда, като по всичките е обжалвала решения на Бургаския административен съд, с които са потвърдени актове на митница Бургас срещу фирмата. Едно-единствено от тях е решено в полза на "Гранити". Докладчик по него е Панайот Генков.

Съдия Панайот Генков коментира, че не си спомня делото на "Гранити", но със сигурност го е решил по съвест. Каза, че не той, а строителна фирма е купувала материалите и е нормално да бъде търсена "по-изгодна цена".

Една фатална свръзка

Според прокуратурата мотивът за убийството на Стоянов е спор за парцел в близост до базата на "Гранити". Бизнесменът е правел всичко възможно, за да купи съседен терен, като е търсил връзка със собствениците на имота. От показанията на близките и колегите му става ясно, че Стоянов влиза в остър конфликт с тях и за да не провали сделката, търси "посредник", който да разговаря от негово име. Според някои свидетели го намира го в лицето на съдия Панайот Генков.

Пред полицията адвокат Милен Козарев, който е работил със Стоянов, разказва: "От Стоян разбрах, че е проведен такъв разговор и г-н Генков е бил много разочарован от начина, по който Михайлов (бившия директор на Агенцията за държавни вземания – бел. ред.) говорил. На тази среща той бил казал на Генков, че човешкия живот не струвал много."

По думите на адвокат Козарев след това съдията от ВАС заявил, че повече не иска да се занимава със случая. Подобни са показанията и на друг служител на фирмата - Георги Георгиев. Той свидетелства, че Стоян Стоянов и Панайот Генков "заедно ходили във Варна, за да се срещнат с представител на този имот, но тъй като май не са се разбрали, после се отказали".

Самият Генков отрича пред МВР да е ходил на среща със собствениците на имота, като казва, че само е дал на Стоянов мобилния му номер: "Дори си спомням, че го бях посъветвал да потърси съвет за това и професионална помощ от окръжния прокурор на Бургас господин Ангел Ангелов."

История на дисциплинарното производство

Фактите, станали известни покрай разследването на отвличането и убийството на Стоян Стоянов, дават допълнителен щрих на магистратско-имотната афера "Приморско", избухнала през пролетта на 2010 г.

След като дъщерята на Панайот Генков Ваня получава отстъпено право на строеж през 2004 г., след като декларира, че живее в Приморско с още петима души на 80 кв.м. Тя плаща за близо половин декар сумата 1677 лв. През пролетта на 2009 г., строежът е готов, като Ваня Генкова започва да продава имоти - два апартамента и гараж на баща си, три апартамента на бизнесмена Лука Ангелов (от фирма "Градус"). Впоследствие Генков продава и своите апартаменти на Ангелов.

Този сюжет не е важен само защото въпросният имот е построен с материалите от "Гранити". Подобно на случая със Стоянов и Лука Ангелов се среща в съда с Панайот Генков. През 2008 г. съдебен състав от ръководеното от него Първо А отделение отменя данъчно-ревизионен акт на фирма "Бисер Олива", в която задно с брат си Иван Лука Ангелов има половината собственост.

След като избухна скандалът в Приморско, тогавашният състав на ВСС образува дисциплинарни производства както срещу Генков, така и срещу другите магистрати, чиито роднини бяха получили имоти по същата схема в Приморско – съдиите от ВАС Андрей Икономов (неговата сграда е близнак до тази на Генков), Николай Урумов и неговата дъщеря и председателят на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. На магистратите от ВАС бяха наложени минимални наказания с мотив, че "обществото е инвестирало много в тях", които до едно бяха отменени от техните колеги във ВАС поради недоказаност. При опит да потърсим докладчика по дисциплинарното дело срещу Генков – Радка Петрова (тогава член на ВСС, а сега прокурор във ВКП), попаднахме на дъщеря й. Тя заяви, че Петрова си е забравила телефона, но ще й предаде за обаждането. На следващия ден момиче със същия глас каза, че има грешка.  

Съдия Николай Гунчев, който отменя на първа инстанция наказанието на Генков (след като с негово определение процесът се гледа при закрити врати с неясен мотив), приема, че ВСС не е посочил "какви конкретни действия Панайот Генков е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, и какви е пропуснал да извърши, а е следвало да извърши във връзка с начинанието на пълнолетната си дъщеря, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност".

Разпитите на разследването на смъртта на Стоян Стоянов показват нови, неизвестни факти, свързани с аферата в Приморско. Любопитното е, че те са били на разположение както на ВСС, така и на прокуратурата много преди историята да се появи в медиите. Защо не са били взети предвид вече е съвсем друг въпрос. Може би пак става дума за бартер.

 
Панайот Генков:  Нищо безплатно в този живот не съм взимал

Защо не може да бъдете призован по делото?

- Не знам защо не мога. Не съм в отпуск. Бил съм призоваван и не съм бил призоваван. Получавал съм една призовка на едно заседание, което отложиха и ми се обадиха, че няма смисъл да се разкарвам. Имам уважението към съдебните институции. Ще отида и ще кажа каквото съм казвал, което е несъществено.

Защо е несъществено?

- Така.

В разпитите на Мария Георгиева и Борис Кръстев се твърди, че сте взимали строителни материали от "Гранити" за обекта на дъщеря ви в Приморско. Това  безплатно или с отстъпка ставаше?

- Нищо безплатно в този живот не съм взимал. Колкото и обществото да си мисли това за мен. Има строителна фирма, която се занимаваше с имота в Приморско. Няма как аз оттук да се занимавам със строежи, купуване на материали и други подробности. Не ме е интересувало откъде и как са взимали нещата. Има складове в Приморско и Бургас, те са преценявали. Няма да ви казвам, че ме е интересувало да е по-евтино, не съм търсил най-високата цена естествено. Възможно е и да е от "Гранити". Но да взимам безплатно, няма как да стане. Ако се обадя да ми дадат някъде без пари, ще мога да го уредя, но не бих го направил.

Вие сте се произнасяли по дело на "Гранити" срещу Агенция "Митници" и сте го решили в тяхна полза. Познанството ви със Стоянов и Кръстев не се ли отрази на решението ви?

- Не си спомням кога е било това. Категорично не смятам, че ми е повлияло. Щял съм да си направя отвод, ако бях взимал материали или имаше друго нещо нередно. Надявам се на добронамереност. С онази история с преотстъпеното право на строеж в Приморско. Имаше 350 души с подобна история. Моето име беше замесено незаслужено. Съвсем скоро подписахме решение за спиране на разширението на ядрена база в центъра на София. Никой не писа за това - само "Правен свят", но без да споменават името ми, а аз участвах.

Интервюто взе Лора Филева

Около осем вечерта на 6 март 2008 г. Стоян Стоянов - управител и акционер в една от най-големите фирми за строителни материали в региона на Бургас, паркира своя лексус в подземния гараж на нова кооперация в центъра на града. Изморен е и се връща от офиса, където е имал среща със стар приятел – съдията от Върховния административен съд (ВАС) Панайот Генков. Едва ли някой от тях е допускал, че магистратът, станал известен с имотния скандал в Приморско (когато роднини бяха придобили право на строеж като крайно нуждаещи се), ще е последният човек, който ще види Стоянов жив. След като паркира колата си, 36-годишният бизнесмен е отвлечен. Тялото му е открито след година и половина, заровено край Дюлинския проход между Варна и Бургас. През 2012 г. прокуратурата внася в съда обвинителен акт срещу петима, които според разследващите са виновни за отвличането и убийството на Стоян Стоянов. Двама от тях са посочени за поръчители - бившият директор на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов и частният съдебен изпълнител Галин Костов. Според държавното обвинение мотивът за убийството е спор за недвижим имот в близост до базата на фирма "Гранити".

Встрани от мракобесния криминален сюжет, по време на разследването от разпитите на близките и колегите на отвлечения бизнесмен се разкрива нова линия – за отношенията между съдия Панайот Генков и Стоян Стоянов...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    bz avatar :-|
    bz

    Оставете ги съдиите ... никой да не им се меси в далаверите ... ако махнем Цветанов да не им разваля рахатлъка с обвинения в медиите и всичко си тръгва по старому ... ще цъфтим и връзваме ...

  • 2
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Щом видите някъде замесено името на съдия или прокурор от Върховна..... - значи ще мирише..
    Не се наядоха, не си начесаха дебелите задници...
    Няма мафия в България - има "Съдии и Прокурори" АД.

  • 3
    apollo avatar :-|
    apollo

    закрити врати с неясен мотив), приема, че ВСС не е посочил "какви конкретни действия Панайот Генков е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, и какви е пропуснал да извърши, а е следвало да извърши във връзка с начинанието на пълнолетната си дъщеря, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност".

    Как дявола чете Евангелието!!!
    Само съдебен борд може да обуздае тези безсрамници.

  • 4
    kman avatar :-|
    kman

    ОЛЕЛЕ. МАЙКО. МИЛА.

    Тези трябва да ги опишат в учебниците в глава "Фрапантен конфликт на интереси"

    И сега ли няма да има последствия?

    Браво на Капитал.

  • 5
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Всичко е въпрос на мярка. Тук тя е премината отдавна.

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Да, наистина за съдиите от ВАС Икономов, Генков и Урумов, замесени в скандала "Приморско", няма доказателства да са престъпили закона.
    Но самото им замесване в него е достатъчно условие да се породят "обосновани предположения" (цитат по Цв.Цветанов) за недостиг на морални ценности у тях.
    Тези хора, колкото и добре да познават материята, нямат моралното право да съдят.
    А продължават да го правят!

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    Трябва да има начин тези мошеници и престъпници да започнат да си получават заслуженото.
    След като няма правосъдие в съда, ще се раздава явно по друг път...

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    Я прочетете и това, (някой да ми каже има ли изобщо по-големи отрепки от ... българските магистрати) където се описва за поредният престъпник и психопат - ръководител на съд в България:

    Съдия кроял пред гаджето си планове за измами със земи

    08.02.2013 20:50; Ана Михова; 2950; 3;
    Съдия Атанас Вълков заедно с адвоката си Илко Димитров (вляво)Влязох в кабинета му. Той довършваше документа на пишещата машина и ми се похвали, че работата е свършена, след което заля листа със зелен чай.

    Това каза пред Софийския градски съд Илка Чолакова, някогашната интимна приятелка на бившия шеф на Бургаския административен съд Атанас Вълков.

    Магистратът е обвинен, че изфабрикувал наследство от 12 дка край Несебър в полза на 80-годишната си майка Руска Вълкова, а после се пробвал да продаде апетитния имот за 2,2 млн. евро.

    Според прокуратурата през 2008 г. той подправил 21 официални и частни документа, за да покаже, че парцелът е на дядо му. След това отново чрез фалшификати и без да подозират, наследниците прехвърлили уж своите дялове на съдийската майка и тя станала едноличен собственик на земята.

    Вълков бе арестуван на 31 март 2010, докато се опитва да сключи предварителен договор за продажба.

    Делото срещу него тръгна през октомври 2012 г. Още на първото заседание трите му първи братовчедки и леля му обявиха пред съда , че никога не са чували дядо им да има земи край Несебър, както и че не са подписвали пълномощни, или други документи в полза на Руска Вълкова.

    Основният свидетел обаче, върху чиито показания се гради обвинението, се оказа не някой от роднините, а 25-годишната Чолакова, административен секретар в съда от ноември 2007 до март 2009 г.

    През времето, докато била на работа в институцията, 20-годишната тогава студентка по право в Бургас станала близка с началника си.

    Той дотолкова се отпускал пред нея, че даже свободно говорел за намерението си да придобие чужда земя, която да се води на името на негов роднина.
    "Веднъж ме попита знам ли колко безстопанствени имоти има", каза Чолакова, и добави, че съдията подхващал същата тема и пред други хора, включително и пред бъдещия й мъж.

    "После ми спомена, че между Равда и Несебър има един парцел. Друг път ми показа оригинален документ на земя, която ще получи по съдебен ред, като нанесе на него данните на друг човек", продължи Чолакова.

    Вълков дори й споделял намерението си да намери отнякъде или да си
    купи пишеща машина, на която да отпечата фалшификата. След време тя я видяла на бюрото в кабинета му.

    Когато през зимата на 2008 г. подправеният документ бил готов, съдията се похвалил, че "работата е свършена".
    "Тогава бях до него", добави Чолакова, която дойде в съда придружена от мъжа си и баща си.

    Тя била добре запозната и с привичките на магистрата. Той имал навика всяка сутрин да пие горещ зелен чай, който си приготвял сам.
    От думите й обаче не стана ясно как у него се е зародила идеята да полее с напитката фалшивия документ. Според прокуратурата така е искал да го състари, за да изглежда, сякаш е издаден преди много години.

    Младата жена първоначално е анонимен свидетел и името й се пази в тайна от подсъдимия и адвокатите му.

    Подробностите, които съобщава в показанията си обаче, са такива, че може да ги знаят само тя и съдията. Заради това на съдебното заседание преди седмица съдия Весислава Иванова реши, че не е нужно повече да се крие самоличността на свидетелката, и прикани прокурорите Любка Кръстева и Калин Софиянски да я доведат в залата.
    Решението й ги изненада, и те настояха заради възможността да се изнесат интимни подробности разпитът да се проведе при закрити врата, което обаче бе отхвърлено.
    Чолакова се оказа неподготвена да говори пред много хора и й прилоша, което отложи със седмица даването на показания.

    В четвъртък близо два часа младата жена обясняваше за отношенията си със съдията видимо напрегната.
    Тя постъпила в съда по препоръка на познат, който я представил на Вълков. Месец след като започнала работа, отношенията между двамата се задълбочили "заради взаимен интерес".

    Въпреки че нямала необходимото образование и квалификация, била издигната от Вълков до административен секретар.

    На постта останала до пролетта на 2007 г. След като скъсала с началника си, била понижена в съдебен администратор, но Вълков я подканял много пъти да напусне,
    ако не са заедно.

    "Страхувам се от него", обяви свидетелката и разказа, че след като се разделили, започнала да получава заплашителни имейли от бившия си любим. Единият съдържал историята на младо момиче, което, докато си вървяло по улицата, внезапно било блъснато от кола.

    Тя подробно разказа как са се развили отношенията им след раздялата.
    Вълков си направил фалшив фейсбук профил с измисленото име Ралица Костова. Според бившата секретарка обаче го регистрирал през своята електронна поща и така бил разкрит.

    Чрез профила той изпратил покани за приятелство до всичките й познати и до нея самата, но тя отказала.
    На стената си във фейсбук съдията качил и информация за атентата в Норвегия, в която Чолакова съзряла опасност за самата себе си.

    Пред съда младата жена разкри още, че освен заплашителни имейли Вълков й пращал и поздравителни есемеси, след като си вземе някой изпит.
    Той често се информирал за резултатите й в университета, защото знаел нейния ЕГН й факултетния й номер.

    Поздравително съобщение от Вълков получила и след раждането на дъщеричката си. Свидетелката обясни, че съобщенията можели да се тълкуват двусмислено.
    Въпреки заплахите обаче не Чолакова потърсила полицията след ареста на Вълков, а служители на ГДБОП я намерили и тя им разказала на какво е станала очевидец.
    По време на целия разпит бившият й любим си водеше бележки и се усмихваше, но не зададе въпроси.
    Досега той не е дал обяснения пред съда.

  • 9
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Браво Капитал!

  • 10
    dimko avatar :-|
    dimko

    Тук говорим само една фрапантна проява на противоречието Морал/Закон.
    Доблестна длъжност на Субекта е, той да ревизира Законотворческата си функция под сериозния мотив, да бъдат затворени многото "врати в пОле", при всеки Закон...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK