Бавното отстъпление на монопола
Въпреки многото надежди за развитие на газовия пазар в региона и падането на цените това става бавно и ще отнеме още доста години
Днес газ от Азербайджан, утре от Румъния, излишъкът отива за Италия. "Газпром" пък за пореден път е принуден да свали цените, за да се бори с конкуренцията на огромните газови находища в Черно море...
Вероятно така изглежда светлото бъдеще на синьото гориво в Югоизточна Европа, ако се осъществят всички планове и проекти. В последно време не минава месец без обещание за нови първи копки или описание на интересни перспективи. Реалността обаче не е толкова бляскава. Държавите в региона подкрепят местните монополи, пречат на свободния поток на газа между страните, "Газпром" диктува правилата, а конкуренцията за бъдещите проекти води до дребни или по-едри удари под кръста.
Монопол в името на потребителя
"В България имаме много аномалии. Например най-високите цени на газа на едро и най-ниските на дребно", каза изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов по време на конференцията "Газови перспективи", организирана съвместно от "Капитал" и Trim Publications. България наистина е сред петте страни с най-високи доставни цени, но само в три членки на ЕС газът е по-евтин. С този пример Гогов иска да илюстрира на какъв натиск е подложен общественият снабдител, който, за да поддържа ниски цени на вътрешния пазар, слага минимална надценка на продавания от него газ и води живот на ръба на фалита. Причината за подобна ситуация е натискът "Булгаргаз" като посредник да уравновесява цените за всички потребители и така да подкрепя тези, които имат финансови трудности (основно софийската топлофикация). Едва с новия дългосрочен договор с "Газпром" (подписан в края на миналата година) до пазара беше допуснат друг доставчик - "Овергаз инк" (дъщерна компания на руския гигант), която може да вкарва газ за своите клиенти директно.
В последните няколко години тази политика се допълва и с принуждаване на фирмите, които добиват газ в България - "Мелроуз рисорсиз" и "Дайрект петролиум", да го продават на "Булгаргаз". Преди да получат концесиите си, те трябва да сключат първо дългосрочни договори с "Булгаргаз" за доставка на основната част от техния газ, обяснява механизма Пола Найденова, изпълнителен директор на "Дексиа България", доскоро единственият газов търговец у нас. Едва 20% от произвежданите от тях количества се търгуват свободно, и то невинаги. Найденова твърди, че "Дексиа България" е трябвало да се отказва от доставки и да ги прехвърля на "Булгаргаз". Светослав Иванов, зам. изпълнителен директор на "Овергаз инк.", риторично се запита защо няма свободни търгове за родния добив.
Подобна е и политиката в Румъния, където на практика има негласна забрана за експорт. Букурещ се притеснява евтиният газ местно производство да не потече например към България, където цените на едро са значително по-високи. Стига се дотам, че в новоизграждащата се връзка между двете страни потокът може да бъде само на север. Причината е, че в южната част на Румъния налягането на газопреносната мрежа е по-ниско от това в България. Без изграждането на допълнителна компресорна станция (която не е предвидена), обясни Пола Найденова, няма как газ да тръгне към България. Транзитните газопроводи между Украйна и България пък са изцяло резервирани от "Булгаргаз", отчасти и по настояване на румънската държава, твърдят български експерти. Това се използва от Букурещ като аргумент за недопускането на местни компании до тях. Почти същата практика има и в България, където "Булгартрансгаз" няколко пъти отказваше достъп до мрежата си, тъй като "Газпром" бил резервирал капацитета й.
До какво води това
Мотивът на държавата да потиска свободата на пазара е, че "Газпром" така или иначе доминира и нищо не може да накара местните производители да продават под неговите цени. Принуждаването на компаниите, които имат местен добив, да продават на "Булгаргаз" води до няколко процента по-ниски цени за всички потребители. В Румъния, където едва около 30% от газа са внос, цените на едро са значително по-ниски.
Прекият резултат от липсата на конкуренция в България е, че някои фирми се възползват от ситуацията и трупат неразплатени сметки. В нормални условия търговците просто не биха им продавали. Шефът на "Булгаргаз" обаче смята, че общественият доставчик не трябва да бъде прекалено стриктен с компании като "Топлофикация - София", тъй като "в този бизнес сме в симбиоза с клиентите си, не можем без тях".
Друга последица е, че компаниите, които добиват газ в България, нямат много мотиви да увеличат производството си отвъд плана си в концесията, тъй като не могат да продават на пазарните цени. По-големите продажби от "Мелроуз" и "Дайрект петролиум" не биха пременили коренно ситуацията в България, но биха дали повече гъвкавост на големите индустриални потребители. Според Константин Делисивков от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (фирми, които формират около 20% от българския БВП) техният основен проблем е, че цените на природния газ не следват тенденциите на най-важните конкурентни пазари, където те се формират на базата на търсенето и предлагането. Така често продуктите им са трудно продаваеми поради високите цени на суровините у нас.
Осигуреният монопол не спомага и за развитието на мрежата. "Булгаргаз", която има договорени с "Газпром" по-големи количества газ от потреблението в България, няма много мотиви да търси алтернативни доставки. Съответно връзките със съседните страни се развиват мудно и вече под натиск на съседите. Гръцката DEPA например много активно търси достъп до българския пазар, тъй като в отделни моменти втечненият газ от планираните терминали в Кавала и Александруполис може да е конкурентен и у нас.
Ще се отвори ли все пак пазарът
Потискането на цените обаче едва ли ще продължи дълго. Според Марк Бийкъм, президент на Stеrling Resources, която разработва две находища в континенталния шелф на Румъния пред експлоатация, сегашните цени в северната ни съседка не насърчават морския добив. Румъния има голям мотив да промени режима си. След старта на "Южен поток" през 2015 г. транзитният руски газ ще мине директно през България и така румънската мрежа ще остане празна. Това дава шанс на някои от компаниите като Stеrling, които са готови да добиват, стига да намерят пазар за газа си. Те могат да използват тази мрежа и да изнасят за България или дори Турция. От "Булгаргаз" неофициално казват, че активно работят по този сценарий, който е технически осъществим в рамките на няколко години.
Другата надежда за алтернативен газ към България - Гърция скоро може да се окаже мираж. "Газпром" е предложил 1.9 млрд. евро за приватизацията на гръцките DEPA и DEFSA, по неофициална информация двойно повече от следващия, пак руски кандидат. Въпреки неудоволствието на Вашингтон и Брюксел засега изглежда, че офертата няма да бъде отхвърлена. Това ще стане ясно след месец. На Гърция се разчита не само да осигури достъпа до терминали за втечнен газ, но и да отвори пътя към Европа на газовите находища в Източното Средиземноморие (с предполагаеми запаси от близо 1 трлн. куб.м газ).
Подобно развитие поне дава коз за България да поеме транзита на азерския газ, за който сега се конкурира с Гърция. Консорциумът "Шах Дениз 2" (който разработва находище в Каспийско море) вече постигна споразумение да изгради газопровод (TANAP) до европейската част на Турция, въпросът беше откъде той ще бъде продължен - чрез "Набуко" през българска територия или чрез TAP през гръцка. Това разнообразяване на доставките обаче ще стане възможно едва след 2018 г.
Тогава се очаква да влязат и в пробна експлоатация по-големите дълбоководни находища в български и румънски води, които сега се проучват от няколко консорциума с водещи партньори Total и OMV. Така в близко бъдеще най-сериозната възможност за облекчаване на газовите цени остава "Газпром" да започне да продава по-евтино, за да попречи на алтернативните проекти.
