С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
95 10 фев 2013, 18:47, 8306 прочитания

Минимален балон

Тотю Младенов отново поиска вдигане на най-ниските заплати, без да има икономически предпоставки за това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Министерство на финансите е против предложенията за смяна на методиката, по която се определя минималната работна заплата. Идеята е занапред тя да зависи от няколко фактора, сред които прогнозната инфлация, нивото на средната работна заплата, прага на бедност, състоянието на икономиката, на пазара на труда и т.н. Методологията допуска вдигане на минималното заплащане с до 36% от сегашните 310 лв. до 422 лв., ако за изчисляването й се ползват последните данни на националната статистика.

Предложението е на социалния министър Тотю Младенов и трябва да бъде разгледано от Националния съвет за тристранно сътрудничество в понеделник. Шансовете то да бъде прието обаче намаляват. А и разговорите с работодатели и синдикати са консултативни и нямат задължителен характер.


Новата идея

Социалният министър предлага минималната заплата да бъде не по-ниска от 35% от средната работна заплата за страната и да не надхвърля 55% от нея. При положение, че към септември 2012 г. средното заплащане в България е било 768 лв., това очертава коридор за най-ниските заплати между 269 и 422 лв. Конкретният размер обаче ще трябва да е такъв, че след удържане на всички задължителни данъци и осигуровки нетният доход на човекът да е над линията на бедността, която за миналата година бе 236 лв. на месец. 

Залагат се и критерии, според които минималното заплащане ще се индексира според официалните правителствени прогнози за инфлацията, според повишаването на производителността на труда и според показатели на държавния бюджет.



При новата формула обаче държавата също може да бъде засегната от повишението. По закон в момента минималното заплащане за държавните служители е 335 лв. и ако новият праг влезе в сила, най-нископлатените държавни служители ще получат увеличение на доходите с 25% без то да е обвързано с по-висока производителност техния труд. При равни други условия това ще повиши и риска от раздуване на бюджетния дефицит.

Проектът на постановление е публикуван с мотивировка, но без опит да се оцени ефектът от подобно повишение. Аргументът е, че промяната на постановлението, с което се определя размерът на минималната работна заплата, не оказва влияние върху бюджета.

Заради липса на оценка за въздействието не става ясно колко души ще засегне промяната. Няма информация и с колко ще се увеличат разходите на държавата и частния сектор, нито каква част от тези пари ще постъпят в държавната осигурителна система и в частните пенсионни фондове. Не се анализира и рискът дали и каква част от сега наетите на минимална работна заплата работници може да загубят работата си.

Мотивите против

В писмено становище до социалното министерство, с което Капитал Daily разполага, финансовият министър Симеон Дянков оспорва и критикува новите критерии за определяне на минималната заплата. Един от аргументите е, че с увеличението й ще се повиши цената за най-нискоквалифицирания труд, а това ще попречи на частния сектор да наема работна ръка.

"Фиксирането на размера на минималната работна заплата над равновесното ниво води до нарастване на цената на производствените ресурси и спад на търсенето на труд при равни други условия. Така работната сила с производителност на труда под стойността на минималната заплата отпада от пазара на труда. Това е предпоставка за разширяване на неформалната заетост, съкращения на работни места и увеличаване на сивия сектор на икономиката", се посочва в писмото. 

Обвързване на минималните нива на заплащане със средните ще създаде още едно изкривяване - за изчисляването им (ако то се прави в края на годината) ще се ползват последните налични данни, т.е. към третото тримесечие на годината. Тогава обаче е пикът на т. нар. сезонна заетост и логично заплатите тогава се покачват.

Икономически необосновано

Икономистите също разкритикуваха идеята. Според  Десислава Николова от Институт за пазарна икономика единственото сигурно ще е, че много хора ще загубят работата си заради невъзможността на техните работодатели да ги задържат при подобно увеличение на заплатите. Според нея в сегашните условия на растяща безработица и спадаща заетост минималната работна заплата трябва да е възможно най-ниска. Повишението й ще свие икономическата активност и допълнително ще увеличи безработицата.

"Най-пагубно това ще е в малките градове, където и цените са по-ниски, а 420 лв. е приемливо ниво на средната работна заплата. Ще се отреже достъпа до пазара на труда за хора, които са готови да работят и при ниско минимално заплащане, като занапред те ще трябва да останат без работа или да се реализират в сивия сектор. В тези градове работодателите масово се оплакват от ниската квалификация на работната ръка и високите разходи за обучение, които правят, преди служителите им да заработят пълноценно", коментира Николова.

Макроикономистът Петър Чобанов допълва, че подобно увеличение ще се окаже и проинфлационен фактор, тъй като повишените доходи ще стимулират вътрешното търсене. "Не е сигурно дали хората на минимална заплата биха насочили към потребление цялата сума, с която се увеличава доходът им, но със сигурност ще има повишено търсене", казва той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 411 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 2596 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ася Ангелова: Ежемесечно отчитане на топлоенергията ще оскъпи сметките с поне 30%

Председателят на Асоциацията на дружествата за топлинно счетоводство пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10