Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Reuters

Еднопосочен билет до вкъщи

Или защо е важна борбата на български и румънски студенти за равен достъп до пазара на труда във Великобритания

12054 прочитания

Reuters

© Reuters


Докато студентите от страни извън ЕС могат да работят от първия си ден на Острова, българските и румънските студенти трябва да изчакат до 6 месеца, понякога и повече, за издаването на жълта карта

Миналата година Боби завършва бакалавърската си степен по илюстрация в Англия. Решава да си потърси работа там и изпраща личната си карта в Агенцията по граничен контрол, за да получи т.нар. синя карта - документ, доказващ пред работодателите правото му на работа и който по принцип би трябвало да му се издаде, защото е завършил британски университет. Издаването му обаче се бави, а другият документ, който британските власти изискват само от български и румънски студенти, за да работят във Великобритания (т.нар. жълта карта), изтича. С изработените през лятото пари Боби успява да остане в страната до декември. След това просто си купува еднопосочен билет към България. Историята на Боби засега е с щастлив край, защото пет месеца по-късно той все пак получава дълго чакания документ и започва да търси работа във Великобритания.

Подобни "гимнастики" са добре познати на много български и румънски студенти в Обединеното кралство. Дали ще трябва да чакаш, или ще получиш документа сравнително бързо, често е въпрос на късмет. Голяма част от студентите сега се надяват по-бързо да мине тази година, когато изтича преходният седемгодишен период за България и Румъния и изискването за издаване на жълта карта автоматично ще отпадне. Междувременно всеки намек за излизане на Великобритания от Европейския съюз или изказвания, че е "безотговорно" страната да отвори границите си за граждани на България и Румъния в края на годината, карат тези млади хора да подскачат. Те са избрали Великобритания за своето образование и за много от тях е логично, след като завършат, да потърсят професионална реализация на Острова. На практика обаче се оказва, че съдбата им е в ръцете на служителите от британската Агенция по граничен контрол.

Жълтите карти всъщност не са разрешителни за работа. Официалното им наименование е регистрационни сертификати. По думите на Галина Костадинова, юрист в обществената консултационна услуга "Вашата Европа – съвети", този сертификат показва единствено, че този човек е студент и университетът, в който учи, съществува.

Официалният срок за издаването на документа, обявен на сайта на Агенцията по граничен контрол (United Kingdom Border Agency), е до 99% от всички заявки в рамките на максимум 6 месеца. В някои случаи обаче процесът се проточва повече от половин година. В момента на сайта на Агенцията за граничен контрол е оповестено, че сега се разглеждат документите, подадени през август 2012 г. По думите на Боби обаче сайтът рядко се обновява. "В продължение на един месец се опитвах да си уговоря ден за интервю, но сайтът непрекъснато ми връщаше отговор, че няма свободни часове. Това не е възможно, защото постоянно някой си отменя часа и се освобождават нови", каза той.

Според отворено писмо, което българските студенти от Facebook групата "За равни права на българските и румънските студенти в Обединеното кралство" са изпратили до президента и премиера на България, официалният телефон, посочен на интернет страницата на агенцията (UKBA), е затворен от юни 2012 г. Липсва и адекватна възможност за информиране за статуса на заявлението за издаване на въпросното удостоверение.

Точка на кипене

Шумният анти-ЕС дебат в Обединеното кралство напоследък е повод да се изпишат тонове хартия в медиите на Острова, в България и в Румъния.  Румънският вестник Gandul пък отвърна на удара, като направи кампания "Защо не дойдете тук". С нея изданието покани британците да посетят страната със забавни призиви като тези, че половината жени в Румъния приличат на съпругата на принц Уилям - Кейт, другата половина – на сестра й, а освен това наливната бира в Румъния е по-евтина от бутилираната вода във Великобритания. Под повърхността на тези закачливи обществени брожения обаче българските и румънските студенти вече са достигнали крайната точка на своето търпение и са се обединили в обща група в социалната мрежа Facebook, където споделят своите истории и мнения.

От общуване към действия

Групата е създадена от Анна Димитрова и в момента членовете й са над 5 хил. души. Пред "Капитал" миналия месец тя разказа, че според нея пречките не са толкова административни, колкото политически и българските институции трябва да обърнат внимание на това. Тя лично например си обяснява промяната в работата на агенцията с изнесените миналата година факти, че звеното е пропуснало да проконтролира 33 хил. граждани на страни извън ЕС, които са влезли във Великобритания със студентска виза, но всъщност никога не са се регистрирали във висше учебно заведение.

Във Facebook групата има линк и към петицията за равни права на студентите от България и Румъния, която вече е подписана от над 2 хил. души. Младежите обсъждат и дали да предприемат правни действия, като вече дори са потърсили съвети от юристи, обясни пред "Капитал Daily" Филип Ангелов, един от администраторите на групата, който е завършил право в Обединеното кралство.

Големият проблем

"Големият проблем е, че в крайна сметка нашите студенти имат по-малко права от гледна точка на правото на труд от тези, които са извън ЕС", коментира Галина Костадинова. Всички студенти в Обединеното кралство имат право да работят по 20 часа седмично и на пълен работен ден през ваканциите. Според вътрешното право на Англия това се отнася за всички студенти, включително българските и румънските - те са лица с право на работа до 20 часа по силата на студентския им статут, обяснява тя.

"За да може обаче да контролира по-ефективно кой наистина има студентски статус и кой е просто работник, който работи без разрешително, за българските и румънските студенти страната изисквa удостоверение, че имат право на работа", разказа Галина Костадинова.

В случая не става дума за специално разрешително. Жълтата карта е просто документ, който показва, че наистина имаш право на работа. "По закон този документ трябва да се издаде веднага, дори по вътрешното право на Англия", обясни Костадинова. Официалният срок за издаването на документа от Агенцията по граничен контрол обаче е до 6 месеца, а понякога и повече. И така, докато студентите от трети страни могат да работят от деня, в който стъпят на английска земя по силата на студентските си визи, българските и румънските студенти на практика трябва да изчакат издаването на документа, преди да започнат работа.

Още затруднения

Студентите от групата "За равни студентски права на български и румънски граждани в Обединеното кралство" сигнализират за още едно изискване, което се прилага само за двете нови държави членки.  Въпреки че имат право на безплатни здравни грижи като студенти на Острова, за да си издадат жълта карта, те трябва да платят и за "частна здравна осигуровка". Според Филип Ангелов застрахователните компании често не знаят каква е тази застраховка, която би свършила работа за целта, защото всички студенти в Обединеното кралство по принцип имат право на безплатна здравна помощ. По думите му цената на такава частна застраховка, която негови познати вече са си направили, е около 25-30 паунда на месец.

"Така се оказва, че целият този процес е дори по-скъп от издаването на студентска виза", пишат студентите в отвореното си писмо. Ако пък искат да ползват своята Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) като доказателство, че са осигурени в своята държава, Агенцията по граничен контрол изисква от студентите да представят декларация, че престоят им е временен и само за времето на обучение, обясняват студентите. Според Галина Костадинова обаче да се изисква подобна декларация от студентите е абсолютно недопустимо, защото решението дали да останат във Великобритания или не е тяхно фундаментално право. Студентите посочват още, че забавянето на жълтите карти може да означава и проблем със следването, защото често платеният стаж е задължителна част от учебния им план.

От британското посолство в София обясниха пред "Капитал", че проблемите със забавянето на документите от Агенцията по граничен контрол се дължат на това, че агенцията е получила по-голям брой от предвидените заявки. "Наехме допълнителен персонал в службата ни в Шефийлд, където обработваме тези заявки. Преквалифицирахме и служители на други отдели на британската гранична служба, за да увеличим капацитета си да обработваме заявки от български и румънски граждани. Тези заявки са основен приоритет за нас и затова предприехме стъпки да се справим със ситуацията, като целта ни е да се вместим в оповестените ни стандарти на обслужване", се казва още в отговора от агенцията.

Въпреки това част от студентите подозират, че забавянето е изкуствено. Дори да е фалшиво, това усещане неминуемо се засилва от популистките антиимиграционни изказвания на британски политици напоследък.

Камък в собствената градина

Всъщност ситуацията е абсурдна и по друга причина. Голяма част от българските студенти ползват специален студентски заем, който покрива таксата за обучение, и го връщат при определени условия. Едно от тях е да получават годишен доход над определени граници. Според информацията на сайта www.studentloanrepayment.co.uk., ако останат да работят във Великобритания, границата, над която започват да изплащат заема си, е около 15 800 паунда (ако са започнали да учат преди септември 2012 г.), докато границата за работещите в България възпитаници на английски университет е 6300 паунда. По данни, цитирани от BBC през ноември 2012 г., средната заплата в Обединеното кралство е 26 500 паунда годишно - доста над прага, при който започва изплащането на заема. В България пък средната заплата по последни данни на Националния статистически институт е около 9200 лв. годишно, или около 4000 паунда. Това означава, че ако студентът остане да работи в Англия, той има много по-голям шанс да започне да изплаща заема си, отколкото ако се върне да работи в България.

Статистиката показва, че  за Англия дори би било по-изгодно да насърчи завършилите там български студенти да започнат работа на Острова. Като висококвалифицирани работници те биха изкарвали поне средната работна заплата годишно, докато в България дори при средна работна заплата изплащането на заема няма да започне.

 

Какво прави България

Борбата, която води в момента българското посолство в Англия заедно с Министерството на външните работи, е българските студенти да получат право да работят в Обединеното кралство още преди да стъпят на британска земя. Това обясни посланикът на България в Лондон Константин Димитров за "Капитал Daily". Неговите очаквания са в края на февруари и началото на март първите мерки да бъдат приложени. Това е особено важно за новопостъпващите студенти.

Според информация на Министерството на външните работи пък скоро се очаква отговор от компетентните британски власти на направените от българска страна предложения за подобряване на прилагания понастоящем режим. Междувременно зам.-посланикът на Великобритания в София увери в интервю за "Дневник", че британското правителство има ясна позиция и от началото на следващата година ще вдигне ограниченията за български и румънски граждани.

По темата работи и Люба Йорданова


32 коментара
  • 1
    idrazil avatar :-|
    dinko

    И аз се вбесих - като правих магистратура там моите познати индийци пакистанци нигерийци си взеха студентските разрешителни за работа за 2 седмици, а на мен по график ми го пратиха след 6 месеца точно.

  • 2
    angelan avatar :-@
    one4all

    Мамицата им Ингилизка, нали в Европа всички сме равни, ама според тях някои са по-равни от другите. Искат всичката цветнокожа измет да осеменява дебелите им задници, ама високо квалифицирани братя Европейци да стоят далече, щото били славяни, роми или неясно какви балканци....

  • 3
    ltoshev avatar :-P
    Lubomir Toshev

    Просто не ходете там и да се оправят кой както може :)

    Иначе би било добре президента и премиера да покажат малко гръбнак и да отправят няколко словесни совалки докато проблема не се реши...

    Бас държа че ако в България се случи нещо на някой британец ще опищи орталъка...

  • 4
    kihano avatar :-|
    kihano

    Хи хи хи ... видяхте ли ги сега приказките за равните права. Няма страшно, с тия кампании само ще смъкнат цената на труда ви във Великобритания. Не се безпокойте, пак ще имате възможност да плащате пенсиите на застаряващите британци.
    А и има основание за презрение. Разните му там индийци и прочее са били клани и победени от британците, а ние славяните се предадохме без бой и си подлагаме гъзовете за дребни материални облаги като "банани целогодишно". Затова си заслужаваме (заслужавате) презрението.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е така е котенца, да не бяхте били като шкембе в дувар Балдуин в 1204 и ингилизите при Дойран в 1918, нямаше да имате проблеми сега.... в Великата Британия...

  • 6
    baterosko avatar :-?
    baterosko

    До коментар [#5] от "boby1945":

    Ингилизите на са в Европа , а в морето!
    А кога ще станат джентълмени?
    Никога!

  • 7
    artanis avatar :-|
    artanis

    "Историята за сега е с щастлив край" - Какво му е щастливото? Още един емигрант. И то такъв, който сам упорито се бута в страна, която го дискриминира. Като толкова е на зор да бяга от България, поне да беше избрал някоя от приятелски настроените към емигранти англоговорящи страни.. Никой не го кара насила да се заселва точно в Британия.

  • 8
    pruch avatar :-P
    pruch

    Едно от определенията за джентълмен е ,че това е мъж ,който знае кога да престане да се държи като джентълмен.А иначе като във вица за арабина и израелеца сами в пустинята.Арабина намерил торба със злато, докато продели из пустинята а израелеца туба с вода.Когато седнали да почиват израелеца направил пазар,да си продава водата.Цената :чаша вода-торба злато.На протестите от страната на арабина отговорът бил:

    Пазар голям! Избирай!

  • 9
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    "Едно младо момче загина в Англия, но спаси пет годишно британско момиче."-Пламен Петков.Това трябва да им се напомня на англичаните.
    Нека се срамуват!На плажа е било пълно с всякакви хора,но един е спасителят-българин.Вечна му памет!

  • 10
    pruch avatar :-(
    pruch

    До коментар [#9] от "vjacho":
    Така е ,но когато поставиш до този случай и другият в ,който македонец единствен вадеше хората от горящ автобус на магистрала в България ще разбереш ,че няма голяма прилика между Пламен и много от другите Българи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK