С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 12 фев 2013, 23:01, 11107 прочитания

Еднопосочен билет до вкъщи

Или защо е важна борбата на български и румънски студенти за равен достъп до пазара на труда във Великобритания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Големият проблем

"Големият проблем е, че в крайна сметка нашите студенти имат по-малко права от гледна точка на правото на труд от тези, които са извън ЕС", коментира Галина Костадинова. Всички студенти в Обединеното кралство имат право да работят по 20 часа седмично и на пълен работен ден през ваканциите. Според вътрешното право на Англия това се отнася за всички студенти, включително българските и румънските - те са лица с право на работа до 20 часа по силата на студентския им статут, обяснява тя.

"За да може обаче да контролира по-ефективно кой наистина има студентски статус и кой е просто работник, който работи без разрешително, за българските и румънските студенти страната изисквa удостоверение, че имат право на работа", разказа Галина Костадинова.


В случая не става дума за специално разрешително. Жълтата карта е просто документ, който показва, че наистина имаш право на работа. "По закон този документ трябва да се издаде веднага, дори по вътрешното право на Англия", обясни Костадинова. Официалният срок за издаването на документа от Агенцията по граничен контрол обаче е до 6 месеца, а понякога и повече. И така, докато студентите от трети страни могат да работят от деня, в който стъпят на английска земя по силата на студентските си визи, българските и румънските студенти на практика трябва да изчакат издаването на документа, преди да започнат работа.

Още затруднения

Студентите от групата "За равни студентски права на български и румънски граждани в Обединеното кралство" сигнализират за още едно изискване, което се прилага само за двете нови държави членки.  Въпреки че имат право на безплатни здравни грижи като студенти на Острова, за да си издадат жълта карта, те трябва да платят и за "частна здравна осигуровка". Според Филип Ангелов застрахователните компании често не знаят каква е тази застраховка, която би свършила работа за целта, защото всички студенти в Обединеното кралство по принцип имат право на безплатна здравна помощ. По думите му цената на такава частна застраховка, която негови познати вече са си направили, е около 25-30 паунда на месец.



"Така се оказва, че целият този процес е дори по-скъп от издаването на студентска виза", пишат студентите в отвореното си писмо. Ако пък искат да ползват своята Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) като доказателство, че са осигурени в своята държава, Агенцията по граничен контрол изисква от студентите да представят декларация, че престоят им е временен и само за времето на обучение, обясняват студентите. Според Галина Костадинова обаче да се изисква подобна декларация от студентите е абсолютно недопустимо, защото решението дали да останат във Великобритания или не е тяхно фундаментално право. Студентите посочват още, че забавянето на жълтите карти може да означава и проблем със следването, защото често платеният стаж е задължителна част от учебния им план.

От британското посолство в София обясниха пред "Капитал", че проблемите със забавянето на документите от Агенцията по граничен контрол се дължат на това, че агенцията е получила по-голям брой от предвидените заявки. "Наехме допълнителен персонал в службата ни в Шефийлд, където обработваме тези заявки. Преквалифицирахме и служители на други отдели на британската гранична служба, за да увеличим капацитета си да обработваме заявки от български и румънски граждани. Тези заявки са основен приоритет за нас и затова предприехме стъпки да се справим със ситуацията, като целта ни е да се вместим в оповестените ни стандарти на обслужване", се казва още в отговора от агенцията.

Въпреки това част от студентите подозират, че забавянето е изкуствено. Дори да е фалшиво, това усещане неминуемо се засилва от популистките антиимиграционни изказвания на британски политици напоследък.

Камък в собствената градина

Всъщност ситуацията е абсурдна и по друга причина. Голяма част от българските студенти ползват специален студентски заем, който покрива таксата за обучение, и го връщат при определени условия. Едно от тях е да получават годишен доход над определени граници. Според информацията на сайта www.studentloanrepayment.co.uk., ако останат да работят във Великобритания, границата, над която започват да изплащат заема си, е около 15 800 паунда (ако са започнали да учат преди септември 2012 г.), докато границата за работещите в България възпитаници на английски университет е 6300 паунда. По данни, цитирани от BBC през ноември 2012 г., средната заплата в Обединеното кралство е 26 500 паунда годишно - доста над прага, при който започва изплащането на заема. В България пък средната заплата по последни данни на Националния статистически институт е около 9200 лв. годишно, или около 4000 паунда. Това означава, че ако студентът остане да работи в Англия, той има много по-голям шанс да започне да изплаща заема си, отколкото ако се върне да работи в България.

Статистиката показва, че  за Англия дори би било по-изгодно да насърчи завършилите там български студенти да започнат работа на Острова. Като висококвалифицирани работници те биха изкарвали поне средната работна заплата годишно, докато в България дори при средна работна заплата изплащането на заема няма да започне.
 
Какво прави България

Борбата, която води в момента българското посолство в Англия заедно с Министерството на външните работи, е българските студенти да получат право да работят в Обединеното кралство още преди да стъпят на британска земя. Това обясни посланикът на България в Лондон Константин Димитров за "Капитал Daily". Неговите очаквания са в края на февруари и началото на март първите мерки да бъдат приложени. Това е особено важно за новопостъпващите студенти.

Според информация на Министерството на външните работи пък скоро се очаква отговор от компетентните британски власти на направените от българска страна предложения за подобряване на прилагания понастоящем режим. Междувременно зам.-посланикът на Великобритания в София увери в интервю за "Дневник", че британското правителство има ясна позиция и от началото на следващата година ще вдигне ограниченията за български и румънски граждани.

По темата работи и Люба Йорданова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 5285 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Правителството назначи нов председател на ДКЕВР

Юлияна Иванова ще продължи мандата на Ангел Семерджиев

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10