С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 13 фев 2013, 20:03, 9500 прочитания

Еско Ахо: Малките държави трябва да инвестират в образование и технологии

Бившият премиер на Финландия пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Фотограф: Create Connections

Визитка

Еско Ахо е старши сътрудник към Центъра за бизнес и управление Mossavar-Rahmani, който е част от Harvard Kennedy School, както и консултативен партньор и представител на Nokia. В периода 2008 - 2012 г. е изпълнителен вицепрезидент на Nokia, като отговаря за корпоративните комуникации на финландската компания. Голяма част от кариерата му преминава в политическия сектор, а в периода 1991 - 1995 г. е премиер на дясноцентриското коалиционно правителство на Финландия. По време на мандата му страната става част от Европейския съюз. Бивш вицепредседател на Либералния интернационал и на Финландския иновационен фонд SITRA. Ахо участва в конференция за бъдещето на Европа Vienna Congress com·sult 2013, където "Капитал" разговаря с него.
Как държава с малко население, каквито са Финландия и България, може да пребори сама трудната икономическа ситуация в Европа?
Смятам, че всъщност са нужни четири елемента. Първото са мерките за икономии – трябва да сте в състояние да избегнете задлъжнялостта на публичния сектор. На второ място трябва да стабилизирате финансовия сектор по такъв начин, че едновременно с това да реорганизирате и преструктурирате банковия сектор. Тоест не просто да спасявате и да укрепвате банките, но и да ги преструктурирате, така че да бъдат ефективни и да получите добри услуги на финансовия пазар. На трето място са ви необходими някакви стимули – трябва да харчите разумно и да изберете сектори, към които да се насочите и да подкрепяте. Строителният сектор би могъл да бъде такъв в страните, в които не е бил достигнал до степен на прегряване. Трябва обаче да сте много внимателни, за да не харчите средства без някакъв съществен ефект. Но може да се използват определени ограничени стимули. И четвъртото нещо, което също е от жизненоважно значение – трябва да инвестирате в бъдещето. В случая не става въпрос за стимули, а за инвестиции за бъдещето. Защото много често в основата на тези проблеми стоят слабости по отношение на конкурентоспособността – така че, ако не съумеете да подобрите конкурентоспособността си, никога няма да се измъкнете от тези проблеми.

Но могат ли правителствата да инвестират в иновации в условията на криза?
Твърде често, когато говорим за иновации, се създава определено объркване. Не става въпрос да наливате пари единствено в самите иновации, а трябва да инвестирате и в изграждането на екосистема за иновации – в образователни институции, университети, развойна дейност в частния сектор. Така че правителствата трябва да създадат условия за иновации, но те самите могат да направят много малко за създаването на иновации. При всички положения обаче трябва да вложите ресурси в създаването на тази екосистема. Всъщност много често не става дума за някакви огромни суми, но средствата трябва да се инвестират разумно.


Как могат малките страни да станат конкурентоспособни?
Конкурентните фактори на малките страни са различни в сравнение с тези на големите. Те трябва да използват малкия си размер – например за създаването на индивидуални решения в частния и в публичния сектор, индивидуални услуги, инвестиране в пазари, които не зависят толкова много от мащаба – това е тайната. Те могат да бъдат ефективни и в публичния сектор. Често смятаме, че за да бъдем ефективни, са необходими огромни ресурси, но това не е вярно – нужно е ресурсите да бъдат използвани по ефективен начин, а понякога по-малките компании или държави се справят по-добре с това. Погледнете например различните класации за конкурентоспособност – често на върха са малки страни.

Европа е доста бавна – какво трябва да се промени, за да стане по-бърза и по-ефективна?
Много сложен проблем. Мисля, че отговорът е в екосистемите, в средата, в която се взимат решения. Има много ключови елементи като конкуренция, доверие, технологии, таланти и умения, инфраструктура, лидерство – всякакви неща. И всичко трябва да е налице – не може да градите конкурентоспособност само с част от тези неща, а трябва да имате достатъчно от всички тях, за да бъдете конкурентни. Едно от ключовите неща е как да променим традиционния правителствен подход за вземане на решения по такъв начин, че да можем да взимаме стратегически решения на системно равнище, за да можем да променим системата. Защото не можем просто да променяме детайлите – трябва да променим системите, които са в основата. Има добри примери, че това може да работи.

Посочете някой?
Например данъчната система във Финландия – при нея в повечето случаи на хората не им се налага да правят каквото и да било, за да бъдат обложени с данъци. Данъчните власти събират цялата информация, така че не е нужно вие да го правите. След това ви изпращат предложение и ако го приемате, не е нужно да правите нищо повече, освен да платите. Това е добър пример как нещата могат да се направят по различен начин чрез използването на технологии. Но технологиите са просто инструмент – междувременно самата основа се промени. Преди данъкоплатците трябваше да събират данъчната информация и да я изпращат някъде. Но когато нещата се промениха, данъчните власти осъзнаха, че системата е сложна и има прекалено много облекчения. Затова ги ограничихме и стандартизирахме. Тоест става въпрос за много прости неща. Всичко е по-ефективно, използват се по-малко ресурси, качеството е по-добро, надеждността е по-висока и всички са щастливи.



Щастливи? От плащане на данъци?
Когато става въпрос за плащане на данъци, ако имате добра услуга, бихте ги плащали. Това е и нещо, което не разбирам в дискусиите в САЩ – постоянно се говори за това дали правителството да е голямо или малко. Има хора, които твърдят, че правителството е твърде голямо и трябва да е по-малко, а дори не питат дали качеството на услугите е добро. А, от друга страна, има и хора, които искат да запазят голямото правителство, а не настояват за това правителствените разходи да са по-ефективни. Мисля, че ключовият въпрос е как да имаме умно правителство. Всичко нужно е налице. И съм много разочарован от това колко малко е успяла да постигне Европа досега.

Финландия успя да създаде ИТ продукт с добавена стойност, но каква е рецептата за това една страна постигне подобно нещо, да стане лидер в даден сектор?
Необходими са както дългосрочни инвестиции, така и краткосрочни усилия. Твърде често медиите, общественото мнение и дори политиците съсредоточават основните си усилия в краткосрочен период. Но истината е, че по-важни са дългосрочните инвестиции. Образованието е в основата на всичко, така че всяко усилие за подобряване на ефективността и качеството на образователната система се отплаща.

Кое е по-добре – да копираш модела на друга държава, която е успешна, или да опиташ да създадеш собствен?
Мисля, че всяка страна има възможността да създаде собствена система. Малките държави могат да постигнат съществени резултати, като използват най-новите технологии. Същото се отнася и за образованието – размерът няма значение. Дори напротив – когато си по-малък, си по-гъвкав, разбираш по-добре ролята на инвестициите в образованието.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 4518 прочитания

Дунав не ни вълнува 6 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 3273 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Упражнения по политика с фискалния резерв

Опозицията обвини ГЕРБ, че харчи резерва за да запушва дупките в бюджета, вместо да прави реформи

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността