С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
45 14 фев 2013, 11:38, 9686 прочитания

Над нулата, но не достатъчно

Въпреки рецесията в еврозоната българската икономика остана с минимален растеж от 0.5%

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Промени в БВП и компонентите му

Увеличаване



На фона на рециесията в Европа българската икономика е успяла да реализира макар и минимален растеж през миналата година. Експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) сочат че брутният вътрешен продукт е продължил да расте и през четвъртото тримесечие – с 0.1% спрямо третото и с 0.5% на годишна база. 

Все още националната статистика не е публикувала обобщени данни за растежа на цялата 2012 година спрямо предходната. На база на известните числа изчисленията показват и годишен ръст от около 0.5%, а вицепремиерът Симеон Дянков в интервю за агенция "Крос" изказа очаквания за около 1%. Присъдата на икономистите обаче е, че растежът не е достатъчно голям, че да позволи на България да догонва жизнения стандарт на Западноевропейските държави.


В плен на европейската рецесия

Номиналният размер на БВП за четвъртото тримесечие пък е бил 21.01 млрд. лв., при 19.4 млрд. лв. за същия период на2011 г. През миналата година икономиката ни е била подвластна на няколко основни фактора от които най-важният е свитото търсене в ЕС, където са четирите най-важни страни партньори на българския износ – Германия, Гърция, Италия и Румъния. В тези условия експортноориентираните компании са успели успешно да се адаптират и да се пренасочат към азиатски икономики.

Въпреки това обаче темповете, с които расте износът са четирикратно по-ниски, отколкото през 2011 г. и за това приносът на износа към общото икономическо развитие ще се окаже по-нисък, когато НСИ публикува подробните си данни в началото на март. Това, което прави разликата е ръстът на индивидуалното потребление, което компенсира отслабващото положително влияние на износа и на държавните разходи.



Реалното производство на икономиката, което се измерва през брутната добавена стойност, расте с 0.2% на тримесечна база и с 0.6% на годишна. По отделни сектори най-силно е представянето на индустрията, която увеличава производството си с 0.8% на тримесечна база и с 3.2% на годишна. За сметка на това услугите се увеличават с 0.4% на тримесечна база, но на годишна база се свиват 0.3%.
Продукцията на аграрния сектор намалява 0.9% спрямо най-силното лятно тримесечие, но спрямо края на 2011 г. увеличението е с 3%.

Спестените инвестиции

Принос за забавянето на икономическото развитие е оказало и неизпълнението на правителствената инвестиционна програма. Пръв за това предупреди бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, още когато стана ясно, че капиталовите разходи в бюджет 2012 са били само 3.6 млрд. лв., вместо първоначално планираните 5.2 милиарда. Точно липсващият милиард и половина инвестиции според него са е причина икономическият растеж се отклони допълнително от потенциала си. 

Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов този фактор е повлиял в много по-малка степен от европейската дългова криза за забавеният растеж, но също е оказал влияние.
"В най-добрия случай правителството просто трябваше да реализира инвестиционната си програма, така както бе заложена в закона за държавния бюджет и дори да отиде на малко по-голям дефицит в публичните финанси за сметка наповече инвестиции. За съжаление това не се случи (вероятно заради липса на административен капацитет или пък защото се смята, че публични инвестиции трябва да се правят само с европейски пари) и дефицитът през 2012 беше редуциран агресивно с 1.6 процентни пункта спрямо дефицита от миналата година", коментира Кристофор Павлов.

Той обаче допълни, че през тази година фискалната политика ще подкрепя икономическия растеж, ако правителството изпълни целта си за дефицит 1.35% от БВП и не се изкуши да продължи с ускорените темпове на фискална консолидация от предишните три години. 

Положителните сигнали

Всички икономисти, до които Капитал Daily се допита, посочиха, че през 2013 година външната среда ще благоприятства растежа. Според тях европейската икономика (която се сви с 0.6% през последното тримесечие на 2012 г.) е достигнала дъното си през декември и от тази година се наблюдават положителни сигнали като спад на безработицата и засилено търсене от индустриалните компании, както в Германия, така и в Китай. Това е положително, защото търсенето в Азия е сред двигателите на германската икономика, за където се насочва голяма част от българския износ. Не липсват обаче и прогнози за рецесия в ЕС още една година, като ЕЦБ вчера за пореден път понижи прогнозите си за еврозоната и очаква нулев растеж през 2013 г. и едва 1.1% през следващата.  

Според Георги Ганев от Център за либерални стратегии силните данни ще се видят още първото тримесечие, но това ще се дължи на ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно.
"Очаквам през тази година да се реализира оптимистичният сценарий и Европейският съюз да излезе от рецесията. С това ще се върне и апетитът към риск и инвестиции в Източноевропейския регион и ще има положителен тласък на потреблението и през втората половина на годината, когато българската икономика ще започне да расте с ускорени темпове.

През първата половина  а годината обаче компаниите ще се въздържат от инвестиции, заради несигурността, която носят предстоящите избори, смята Петър Чобанов – бивш директор на закритата правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози. Според него това ще е период на изчакване за фирмите, но като цяло през тази година бизнесът ще започне да обновява активите си, заради натрупаната амортизация в предходните четири кризисни години. 

Потреблението през миналата година е нараснало с 3% и тази новина е позитивна, стига да не се създадат външнотърговски дисбаланси и дефицитът по текущата сметка отново да се раздуе, но не движен от инвестиции, а от потребление. Чобанов препоръча да се вземат мерки за подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, както и да се обърне внимание на пазара на труда, защото в противен случай, оживеното потребление няма да се пренесе в корпоративния сектор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десет години по-късно: Държавата ще търси 80 млн. лв. от заменките на гори Десет години по-късно: Държавата ще търси 80 млн. лв. от заменките на гори

По близо 80% от проверените сделки, извършвани в кабинета "Станишев", частните собственици ще трябва да доплащат

20 ное 2019, 86 прочитания

Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни

"Капитал" поиска от Здравко Здравков да даде детайли и примери за внесените законови предложения за ателиета, апартхотели, общежития, системи за паркиране, но не получи отговор

20 ное 2019, 760 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Заетостта продължава да спада

Безработицата е достигнала 12.4% през последното тримесечие на 2012 г. по данни на НСИ

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10