Кланица за дребен бизнес добитък
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кланица за дребен бизнес добитък

Земеделският министър Мирослав Найденов демонстрира здрав апетит към нови области за контрол от администрацията му.

Кланица за дребен бизнес добитък

Земеделското министерство предлага поредния пакет рестрикции за хранителната индустрия

Деница Ватева, Десислава Николова
14096 прочитания

Земеделският министър Мирослав Найденов демонстрира здрав апетит към нови области за контрол от администрацията му.

© Надежда Чипева


Все по-големи такси и глоби, нови и нови изисквания, още и още бумащина, непрекъснати условия за допълнителни инвестиции и куп забрани. Ако изобщо може да се говори за последователност в политиката на управляващите към сектора на производство и търговия с храни, тя е именно в тази посока. От началото на мандата на сегашното правителство досега Законът за храните е променян съществено пет пъти, без да броим корекциите по всякакви свързани с него наредби и заповеди. Общото в основната част на идеите на земеделското министерство е, че се разширяват правомощията на администрацията (най-вече тези на Българската агенция по безопасност на храните - БАБХ), а наказанията, ограниченията и забраните, се множат. Това се случва и сега с поредните предложения на ведомството на Мирослав Найденов за нововъведения в Закона за храните. Допълнителните рестрикции обаче са в ущърб на целия бизнес. И ако приемем, че една голяма компания може да си позволи поредната доза поддържане на бумащина, допълнителни разходи и риск от загуби, то за повечето малки фирми е въпрос с неясен отговор коя нова тежест ще се окаже непосилната. А държавната администрация, поне по принцип, не би трябвало да изпълнява функцията на кланица за бизнеса.

В името на клиента

Както може и да се очаква, аргументите на земеделското министерство за промените, които предстои да бъдат внесени за одобрение в Министерския съвет (и оттам - в парламента) са, че с тях ще се подобри контролът върху доставката на храни по цялата верига, ще се минимизират рисковете за потребителите, и, разбира се, ще се изпълнят европейски изисквания.

Така са мотивирани няколко основни пакета промени: Всички превозни средства, транспортиращи храни и напитки, ще трябва да се регистрират в БАБХ. Представители на същото ведомство ще участват в комисиите, които одобряват новопостроените сгради, ако в тях ще има цех, магазин, ресторант или склад. Връщането на брак от търговец към производител се забранява. Същото важи за клането на едър добитък в дворовете. Незаконна става и продажбата на храна онлайн, ако доставчикът няма реален обект. Дистрибуцията и продажбата на дребно на хранителни добавки също минават под контрола на БАБХ. Санкциите за нарушения се увеличават в пъти...

Показателно е, че седем големи сдружения на производители от хранителната индустрия  се обединиха с търговците в недоволството си от проекта. "От години производители, преработватели и търговци сме в спорове, но сега ни накараха да се обединим", пошегува се един от големите производители на месо. В писмо до всички отговорни институции асоциациите на месопреработвателите, млекопреработвателите, преработвателите на плодове и зеленчуци, производителите на безалкохолни напитки и на хлебни изделия разкритикуваха остро голяма част от текстовете в проекта. Асоциацията на месопреработвателите дори издаде извънреден брой на печатното си издание, посветено на проекта, в който го нарича трагикомедия с неясна развръзка.

Кой плаща за брака

Сред спорните нови забрани в проекта е тази за връщане на храни от търговеца към производителя, като изключение е предвидено само за случаите на изтегляне на продукция от пазара. Мотивът на законодателя е, че е имало случаи, когато след връщане на продукти с изтичащ срок на годност те са преработвани или препакетирани наново (публична тайна е, че говорим за месо). Производителите обаче казват, че в така написаното определение попадат и редица случаи, които са стандартни за търговската практика. "Остава недоизяснен въпросът как ще се компесират загубите ни в случаите на допусната грешка при доставката, когато продукцията отговаря на изискванията", се казва в становището на организациите от сектора. Факт е, че така разписаните текстове задължават търговеца да унищожи дори и напълно годна храна при всякакви търговски ситуации (грешка в етикета, объркано количество на заявката, артикул, различен от поръчания и т.н.)

Забраната за "обратен ход" на храните все пак може да бъде спазена при зареждането от производител директно към търговска верига, като бракът само бъде показан на доставчика, приспаднат от сметката му и унищожен. Изцяло извън закона обаче остава практиката за бракуване на стока от малките магазини, които се зареждат през дистрибутор. Обикновено посредникът събира негодната за консумация стока (с изтекъл срок и преждевременно дефектирала), транспортира я обратно до склада си, а производителят я прибира оттам. След като магазинът няма право да връща, а дистрибуторът да прибира брака, то на каква база производителят ще разбере дали сумата, която му се приспада от плащането, отговаря на обявеното количество проблемна стока? Обикновено самите магазини отказват да зареждат стока, ако доставчикът не поеме финансова отговорност за брака, а при продукти с кратък срок на годност той може да е сериозен процент.

Още по-сложен е въпросът с хранителните добавки, които според новия проект също преминават на контрол от агенцията по храните. Тъй като основният им канал на продажби са аптеките, до момента фармацевтите имаха възможност да върнат обратно за унищожаване при търговците на едро и производителите партидите с изтекъл срок на годност. Сега тя отпада.

"Мен лично ме притесняват и изискванията за дарение на продукти", коментира Eлена Тодорова от адвокатската кантора Schoenherr (със солидна експертиза в бизнеса с храни). В настоящия проект е записано, че годните храни, при които са открити нарушения, трябва да бъдат дарени. "Принципно дарението е резултат на свободната воля на дарителя и не би трябвало да има такъв императив", каза тя.

Силно недоволство предизвиква и забраната за продажба по интернет на храни от фирми, които нямат и собствен реален обект. Тази мярка ще засегне набиращите скорост напоследък домашно приготвени сладкиши и други, както и фирмите - доставчици на хранителни продукти по домовете.

Още търговия с бележки

Сред въведенията, които предвиждат просто още плащания на такси и контрол за фирмите, е и това, според което всички превозни средства, транспортиращи храни, напитки и добавки, да получават разрешителни от агенцията по храните. Големите сдружения в сектора вече възразиха срещу мярката. Обясненията на агенцията как точно ще се извършва контролът върху микробусите и камионите в страната пък засега са доста неубедителни. Според директора на агенцията Йордан Войнов например, когато инспекторите й отидат на проверка на пазар "и видят стара лада, в чийто багажник е натоварена продукция за продажба", ще изискат и регистрацията й. "Имайте предвид, че получаваме постоянно сигнали в агенцията за такъв превоз", твърди Войнов.

На практика до момента фирмите, които превозват повечето храни (не и напитки и добавки) трябваше да имат разрешително от агенцията. То обаче се издаваше за фирмата независимо колко микробуса или камиона има и таксата беше една. Сега за всяко превозно средство се събира отделна такса, а предложението е това да важи за всички, независимо каква храна или напитка карат. Отделен е въпросът, че въпросната бележка се издава срещу талон на автомобила, без дори елементарен преглед на състоянието му. Контролът пък е от агенцията, а пътните полицаи би трябвало да викат инспекторите й, ако проверен от тях микробус няма "санитарно" - практика, която избива в най-обикновена корупция.

На всяка манджа - агенция по храните

Друг странен текст в проектозакона е, че агенцията по храните ще участва в комисиите, одобряващи новопостроени обекти, свързани с производство и търговия с храни и обществено хранене. В момента издаването на акт за ползване и без това отнема месеци, а инвеститорите трябва да чакат одобрение от множество институции. Добавянето на още една администрация допълнително ще утежни и без това тромавите процедури. Според Йордан Войнов обаче целта на участието в тези процедури е свързано с правилата за разделение на помещенията: да не се "кръстосва" пътят на храната. По думите му има различни изисквания за стаите, където се съхраняват отпадъци, и за почивка на персонала например, заради което и агенцията трябва да участва в тези комисии.

Кланица на края на града

Най-широк медиен отзвук досега получи предложението да бъде забранено клането на едри животни в дворовете. Идеята е общините да създадат места, които да се ползват за тази цел, които ще са с по-облекчен режим на регистрация. Срещу нея вече се обявиха животновъдите, според които в страната има само 90 кланици, а няма гаранции, че общините ще направят пунктове по места. Против е и асоциацията на месопреработвателите, според която този облекчен режим ще създаде сив сектор в самия кланичен бизнес. Недоволни са и в сдружението на общините, които обвиниха министерството, че им прехвърля несвойствена за местните власти дейност. Всъщност земеделският министър оправда мярката с изискване на ЕС. Найденов твърди, че е "отлагал, колкото може" въвеждането й в България, но страната вече е заплашена от наказателна процедура от Брюксел, ако до март не представи план за действие по проблема. Според няколко независими източника на "Капитал" обаче няма изрично изискване от ЕК да се въведе подобна забрана. Това, което главната дирекция по здравеопазване е поискала от България, е свързано с хигиенни изисквания към съхранението и обезвреждането на животинските отпадъци, както и покриване от определен норматив от проби, свързани със заболяването луда крава - нещо, което България не е изпълнила. До редакционното приключване на броя от земеделското министерство не предоставиха регламент или някакви писмени указания от ЕК, според които трябва да бъде въведена забрана. Директорът на агенцията по храните Йордан Войнов пък коментира, че тя е единственият начин да се вземат достатъчен брой проби, както и да се покриват изискванията за обезвреждането на животинските отпадъци.

И малко повече нули

Както си му отива, новият проект въвежда и редица нови глоби, а други се повишават в пъти. По принцип логиката би трябвало да бъде, че санкцията отговаря на тежестта на нарушението. В случая обаче не е така. Предвижда се например санкция от 100 хил. лв., ако мандра, заявила, че работи само с мляко, е произвела и продукти с растителни заместители. Същевременно глобата за нерегламентиран цех за производство е едва 3500 лв., което поставя въпроса защо легалният производител с нарушение е заплашен от в пъти по-голямо наказание от този, който е изцяло в сивия сектор. "Представете си, един производител на хляб в малка селска фурна го заплашва глоба от 3500 до 10 хил. лв. за непопълнен чек лист за хигиена. Той не може да плати глобата и просто ще даде на инспектора 200 - 500 лв., за да не му съставят акта", се казва в изявлението на големите браншови сдружения. Няма и санкции за контролните органи в случаите, когато превишават правата си или издават неправомерно документ.

Всяка норма - за три дни

Проектът за промени в закона вече разбуни духовете в хранителната индустрия. Големият проблем обаче е, че той е само част от поредицата непрекъснати нови инициативи на земеделското министерство, които струват пари, усилия и време на бизнеса, без да дават конкретен резултат за никого. Производители и търговци дават примери с промяна на правила само в рамките на 2-3 месеца, които костват различни такси и инвестиции. И макар в случая с храните да не говорим за най-дългосрочните инвестиции, като например при телекомуникациите или енергетиката, то някаква предвидимост на средата все пак би трябвало да има. Вместо, както каза един животновъд, "ние, разберете, вече сме в нарушение само защото дишаме".

Разбира се, че производството и търговията с храни се нуждае от някаква регулация. Прекалено голямото количество забрани и изисквания обаче са точно толкова вредни, колкото и липсата им. Най-очевидният ефект от всички тези предложения ще е увеличаване на дребната корупция. Ако бъдат приети, почти неизпълнимите правила и високите глоби не само ще направят живота на компаниите в този сектор черен, но и ще станат прекрасна хранителна среда за злоупотреби. И то от този тип, който най-много изкачва България в класациите за корупция - дребното, всекидневно даване на на рушвети от много хора.

Все по-големи такси и глоби, нови и нови изисквания, още и още бумащина, непрекъснати условия за допълнителни инвестиции и куп забрани. Ако изобщо може да се говори за последователност в политиката на управляващите към сектора на производство и търговия с храни, тя е именно в тази посока. От началото на мандата на сегашното правителство досега Законът за храните е променян съществено пет пъти, без да броим корекциите по всякакви свързани с него наредби и заповеди. Общото в основната част на идеите на земеделското министерство е, че се разширяват правомощията на администрацията (най-вече тези на Българската агенция по безопасност на храните - БАБХ), а наказанията, ограниченията и забраните, се множат. Това се случва и сега с поредните предложения на ведомството на Мирослав Найденов за нововъведения в Закона за храните. Допълнителните рестрикции обаче са в ущърб на целия бизнес. И ако приемем, че една голяма компания може да си позволи поредната доза поддържане на бумащина, допълнителни разходи и риск от загуби, то за повечето малки фирми е въпрос с неясен отговор коя нова тежест ще се окаже непосилната. А държавната администрация, поне по принцип, не би трябвало да изпълнява функцията на кланица за бизнеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    stranen1 avatar :-|
    stranen1

    иде лято....

  • 2
    yotata avatar :-|
    йотата

    Колкото по-малко можеш да мислиш, толкова повече искаш да контролираш.
    Тая държава стана страшна мащеха за гражданите си.

  • 3
    analiziraitova avatar :-|
    analiziraitova

    Иска се майсторство да направиш закон, от който всички са недоволни!!! От друга страна пък май само големите вериги магазини са си ок и не протестират за нищо. Може би защото си внасят от техни доставчици в Европа. Дали пък целта не е фалита на българските производители и преработватели?

  • 4
    ms_pain avatar :-|
    ms_pain

    Целта е много проста и мутренска - всички да са "застраховани", всички да плащат по-малко, всеки от най-ниското до най-високото ниво на веригата найденовци да те проверява и да има за какво да се заяде или да не те проверява срещу малки суми, но редовно. Това, че идват избори, допълнително усилва идиотията на йерархизираното скубане

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Няма как да е иначе, когато министъра се опитва да ашладиса бюрокрацията на брюкселските зелки върху нашата си българска бюрокрация.....

  • john_law

    Всички простотии идват от Брюксел !!!! Аз нашите тикви ни ги стоварват наготово, без никаква подготовка и без да се съобразяват с реалностите. И както автора правилно отбелязва, ако една голяма фирма може да си позволи да държи 5-10 човека, които да се занимават с всичката глупост на държавната администрация, то малките няма как....Тоест целта е да се унищожи гръбнака на всяка демокрация - малкият бизнес, който прави хората независими от големите корпорации и интереси. Ако ги няма малките - всички отиваме в Матрицата, без право на глас.

  • 7
    birdman avatar :-|
    birdman

    Да не се чуди Боко защо процентите на ГЕРБ се сгромолясват - такива министри като Найденов и Тотю Младенов могат само да отвратят хората и бизнеса . Притеснявам се дали следващия ход ще бъде да искам разрешително то БАХ да си разопаковам салата и каймата в къщи и да си плащам такса за това? Ами обелките от кренвиршите дали няма да ми треснат такса за изхвърлянето им ? После Буда да не се чуди защо аджеба сме все на първите места по корупция ми ващо правителство създава идеална среда за това - глоби, глоби , изисквания и наказания до откат !

  • 8
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Цялата работа е в бюрокрацията. Евробюрократите сипват на локалните си колеги - те им връщат и всички прехвърлят един на друг мизериите и корупцията. А истината е, че бюрокрацията в Брюксел е 100 пъти по-корумпирана от местаната защот ги корумпират мултинационалните компании. Местните крадат само от местния пазар. Но да се търси спасение от местните бюрократи в Брюксел е нелепо, та те са им шефовете и знаят много добре какво става тук.

  • 9
    ms_pain avatar :-|
    ms_pain

    Стига сте оправдавали Миро гладното, дето ще налапа целия свят с Брюксел - не е сериозно, да не сте от онези с туитъра, фейсбука и 50 000 лева?

  • 10
    heb_sed avatar :-|
    heb_sed

    това се прави нарочно за да монопол в отделните места за да немогат хората да колят животните по селата или във градовете всеки да купи крава прасе или овце от определени търговци които имат лицензирани кланици и те просто ще им кажат ако си купиш кравата от мен та тази цена ще можеш да я колиш тук при мен но този същия реши да купува кравата от баба Пенка или си я отгледа сам той няма къде да я коли .в собствената си къща не може защото ще има глоби и даже да намери такова място цената на услугата ще струва колкото струва добитъка със аргумента свободна търговия и пазара определя цената това е популистичен закон който ще се приеме в ущърб на средната класа


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK