Полурастеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полурастеж

Полурастеж

Въпреки рецесията в еврозоната българската икономика е минимално на плюс, но отникъде не се вижда двигател за по-чувствително оживление

Вера Денизова, Калина Чернева
5397 прочитания

Расте, ама малко. Малко, ама расте.

Икономическият растеж е субективно понятие - може и според статистиката да го има, но ако не го усещаш, няма особен смисъл от него. Затова дали човек ще го забележи не зависи само от знака плюс или минус, а по-скоро от предварителните очаквания, особеностите на характера, политическата принадлежност или от нещо съвсем друго.

Ето и сухите числа - през последното тримесечие на миналата година икономиката е пораснала почти незабележимо – с 0.1% на тримесечна и 0.5% на годишна база. Сезонно изгладените данни на националната статистика са експресни и все още не е ясно какъв е резултатът за цялата година. Ако се доверим на финансовият министър Симеон Дянков, ръстът може би ще е около 1% от БВП, макар изчисленията на база на наличните данни да сочат число, по близко до 0.5%. Най-малкото толкова е годишният растеж във всяко от тримесечията през 2012 г., което логично предполага и сборът им да е подобен.

На фона на рецесията в еврозоната минималният плюс на България изглежда като постижение – страната се нарежда на пето място по икономически ръст в ЕС след Естония, Полша, Латвия и Литва. Въпросът е, че той е крайно недостатъчен, за да може да се усети от хората и бизнеса. Има и още. Очакванията на икономистите са тази година да е малко по-добра от предходната, т.е. ръст ще има, но той отново няма да е особено по-осезаем. А и освен ако изведнъж България не стане хитова инвестиционна дестинация (което засега изглежда малко вероятно), ниските темпове на растеж ще продължат и през следващите няколко години. Причината е вече позната – липсва мощен двигател, който да изтласка растежа нагоре.

Годината на половината

НСИ вече толкова устойчиво вади по половин процент на годишна база и през четирите тримесечия на 2012 г., че в рамките на шегата, изглежда, експертите вече са минали на следващото ниво и вместо сезонно правят пълно изглаждане на данните. Растежът е движен основно от вътрешно потребление и износ, но последният е при затихващи темпове. Секторите с положителен принос са били индустрия и земеделие, докато услугите (въпреки добрия летен сезон за туризма) са на отрицателна територия (виж графиките). Това е краткото описание на българската икономика през миналата година, ако се използват само сухите данни. В тази картина икономистите виждат и един особено привлекателен щрих – ръст на инвестициите в основен капитал. Те са предпоставка за бъдещ източник на растеж.

"Данните са малко по-добри от нашите очаквания. Най-положителната новина в тях е наличието на ръст на инвестициите за второ поредно тримесечие", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея обаче отчетеният ръст на вътрешното потребление е в леко противоречие с данните за вноса (около 20-30% от него са на потребителски стоки) и тези за пазара на труда.

"През четвъртото тримесечие има годишен ръст на инвестициите от 2.7%, а то беше изключително слабо за ЕС. Ако в най-слабото за Европа тримесечие България може да постигне такъв положителен ръст чрез инвестициите, по-скоро се придвижваме в по-положителна посока за 2013 г. За момента изглежда, че растежът през тази година ще бъде по-висок", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че този сценарий е възможен, ако Европа започне да се възстановява.

Засега обаче прогнозите за икономиките на Стария континент са противоречиви. Повечето международни анализатори очакват еврозоната да остане в рецесия и през първото тримесечие на 2013 г. През седмицата и ЕЦБ отново понижи прогнозата си за валутния съюз - нулев растеж през 2013 г. и едва 1.1% през следващата.

Има ли двигател след износа

Големият въпрос в момента обаче е какво ще продължи да движи икономиката напред и да генерира по-осезаем растеж.

Преди кризата основното гориво бяха кредитът и инвестициите. Сега и банките, и чуждите капитали са много по-предпазливи, когато става въпрос за поемане на риск. А и търсенето на финансиране от бизнеса и домакинствата заради продължаващата несигурност е плахо. Според прогнозата на "Уникредит Булбанк" през 2013 г. обемът на кредитирането за корпоративния сектор ще се увеличи с 4.7% в сравнение с 5% за 2012 г. Един от основните фактори за нарастването ще бъдат заемите за малки и средни предприятия, включително покрай еврофондовете.

"Простичко казано, никой не иска да прави каквито и да било инвестиции, ако няма финансова мотивация за това по линия на грантови схеми, и никой не иска да търси кредити, ако финансовите условия на тези кредити по някакъв начин не са субсидирани", обясни наскоро в интервю за "Капитал Daily" Петър Славов, изпълнителен директор на Прокредит банк.

Инвестиционната активност след кризата също спадна рязко. Сега липсата на инвестиции донякъде се компенсира от еврфодондовете, а тази година най-вероятно ще има и повече държавни капиталови разходи предвид изборите. Ако останалата част от икономиката не инвестира обаче, няма как това да доведе до рязка промяна на картината.

Друга част от надеждите са свързани със съживяване на потреблението. Още повече че данните за БВП показват ръст на вътрешното търсене през цялата минала година. "Увеличението на някои доходи като пенсиите и някои бюджетни заплати ще има някакъв ефект и през тази година, макар че той ще е по-скоро върху пазара на бързооборотни стоки. Предвид данните за пазара на труда едва ли може да се очаква покупката на стоки за дълготрайна употреба да се увеличи", е мнението на Десислава Николова. Според нея и да има ръст на потреблението през тази година, то едва ли ще е повече от 2-3%. "Крайно недостатъчно, за да се отбележи по-осезаем икономически растеж", допълва тя.

Доскоро най-силният фактор за растеж беше експортът. Данните за миналата година обаче показват, че темповете, с които се е увеличавал той, се забавят петкратно в сравнение с предходната година. А основната причина е повторната рецесия в еврозоната (за която все още е насочена и по-голямата част от износа ни). Има и добра новина - експортът за страните извън ЕС расте с такива темпове (12.8% за цялата 2012 г.), че да компенсира свиващото се търсене в Европа (годишен спад от 3.6%). 

"Хубавото е, че нашите износители успяват да се преориентират постепенно към пазарите от страните извън ЕС. Тази година обаче се очаква икономиката на Китай да се забави, подобни са прогнозите и за Турция. А това са два от основните ни търговски партньори извън ЕС", е мнението на Десислава Николова. Според други икономисти обаче, дори и да се реализират най-песимистичните очаквания за източните икономики, българският бизнес ще е по-леко засегнат от тях. Причината е, че обемите на внос са твърде малки и дори при свиване на търсенето на азиатските пазари българските компании ще имат потенциал да разширяват присъствието си.

Визията за гъвкавите български експортни компании,които успяват светкавично да се пренастроят, макар и очарователна, е и доста митологизирана. Например над 1/4 от тези близо 2 млрд. лв. повече износ към трети страни се дължат на търговията на мед с Китай. А това е резултат на една-единствена компания, при това на договор на централата й зад граница.

В перспектива

Последните хаотични години правят бизнеса с категоричните прогнози доста труден. Все пак трудно може да се намери икономист, който да предвижда ръст под 1% за 2013 г., но данните за финансовото състояние на проблемните икономики в Европа, дори и тези за дълга на САЩ, са сигнал за повишено внимание. А и зависимостта на състоянието на българската и на европейските икономики е правопропорционална – когато еврозоната е в рецесия, българският БВП също се свива.

"В Европа в момента има някакво успокояване на пазарите. Това е вследствие на предприетите мерки, но и на натрупаната умора около първоначалната истерия", казва Николова. Според нея обаче проблемът с прекалено високата задлъжнялост ще продължи да тегли назад икономиките с проблеми поне още няколко години. "Така че еврозоната ще стагнира", допълва тя. А това според някои икономисти означава и поне още няколко години нисък растеж и за България. Според други още през тази година, ако се реализира оптимистичният сценарий, ЕС ще излезе от рецесията, а с това ще се върне и апетитът към риск и инвестиции в Източна Европа. Това ще окаже положителен тласък и на потреблението и през втората половина на годината може да видим как българската икономика расте с ускорени темпове.

Все пак има и някои вътрешни рискове - такива, чието решение зависи само от нас. Като например структурните проблеми на пазара на труда, липсата на конкурентно образование и все по-разпадащо се здравеопазване. Ако тези публични сфери не бъдат реформирани така, че да станат по-ефективни, нищо чудно в бъдеще България да се окаже в позицията на задлъжнелите европейски икономики и да вдига данъци или да тегли заеми, за да крепи публичните системи. 

Автор: Капитал

Расте, ама малко. Малко, ама расте.

Икономическият растеж е субективно понятие - може и според статистиката да го има, но ако не го усещаш, няма особен смисъл от него. Затова дали човек ще го забележи не зависи само от знака плюс или минус, а по-скоро от предварителните очаквания, особеностите на характера, политическата принадлежност или от нещо съвсем друго.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Аман!Каква българска икономика?С европари икономика не се прави.

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Не бе, не, "износа ни вади от кризата". Забравихте ли? Само пишман икономисти има в България.

  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano

    Оооо ама те тук пак се изказват "великите експерти" от зловредния институт ИПИ и Гошето Ангелов от "Отровено общество". Защо на тия въобще им дават думата?

  • 4
    nye avatar :-|
    nye

    До коментар [#1] от "vjacho":
    Ходи обяснявай, че само с усвояване на фондове, потребление и раздуване на администрация не става ... ама на!

  • 5
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    "Има ли двигател след износа" - това е въпрос в търсене на следващия балон.

    Необходимостта от растеж е живото доказателство за грешната основа на финансовата система. Парите са създадени като заем с лихва и парите за лихвата ги няма в системата. От тук и вечния стремеж към растеж. Ако няма растеж част от хората или фирмите не могат да си върнат заемите и фалират. Икономиката трябва да расте. Като тумор, които нараства постоянно докато убие своя хост. Тогава умира и тумора и хоста. В нашия случай това сме хората и Земята. Липсата на икономически растеж всъщност е липса на растеж при тегленето на заеми. Това се крие зад тези високопарни думи "икономически растеж".

    Сещам се за една карикатура с един усмихнат човек, който казва: "Какво ? Светът има дълг от 40 трилиона ? Моля, кажете ми към кого е този дълг ?"

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Аз пък няма да бързам с оценките и първо ще изчакам Световната банка да изкара икономическия растеж на държавите по света. След като сравня българския резултат на фона на останалите държави, чак тогава ще направя оценката си за резултатността на българската икономическа и финансова политика...

    Иначе, понеже авторката се чуди, кой е двигателя на чувствителното икономическо оживление - този двигател винаги е било, е и ще си остане МАСОВОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ. За държава като България, която не е поставила стена за свободната емиграция към държави с по-високи доходи, за разлика от един Китай, да речем, но която е с най-ниските заплати в ЕС, икономическото оживление ще дойде, чак след като се възстановят чуждите пазари, към които, евентуално, да поизнасяме по нещо (не колкото изнасят икономики с високо заплащане и акцент върху иновациите, подобно на немската, но поне да изнасяме малко повече от сега).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK