Иванка Диловска: Не може да има масово подивели електромери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иванка Диловска: Не може да има масово подивели електромери

Иванка Диловска: Не може да има масово подивели електромери

Председателят на управителния съвет на ИЕМ пред "Капитал"

10464 прочитания

© Цветелина Белутова


Профил

Иванка Диловска e председател на управителния съвет на частния Институт за енергиен мениджмънт. До 2010 г. е била шеф на дирекция "Енергийна стратегия" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Два пъти е била зам.-министър на енергетиката - през 1996-1997 г. и от септември 2005 до май 2006 г. Диловска има стаж още в Комитета по енергетиката, била е член и на директорските бордове на НЕК и "Топлофикация - София", работила е в СИБанк и "Енергопроект". Aнализите й в ИЕМ за структурата на енергийните цени са най-добрата справочна информация в иначе сложната система на ДКЕВР за определянето им.

Как бихте коментирали обвиненията, че енергийните компании са били оставени без надзор и регулаторът е разписвал всяка предоставена му фактура.

- Специално за електроразпределителните дружества от 2003 г. действа методът за регулиране чрез горна граница на приходите и показателите за ефективност. Това е метод, които стимулира ефективността, тъй като поставя таван, който самата компания решава как ще достигне. Ако успее да подобри показателите си с по-ниски разходи, ще има по-голяма печалба. Така че можем да кажем, че поне за тях това не отговаря на истината. 

За другите компании обаче методът е горна граница на възвращаемост (пo-прости казано "разходи плюс" - бел. ред.). Което ги насърчава да надуват фактурите си. Но да се говори, че им е подписвано всичко на парче, е абсолютно невярно. Регулаторът всяка година беше залят с възражения на компаниите поради непризнаване на очевидно необходими разходи, за да могат те да работят. Ако добавим и ниската норма на възвращаемост - има компании, които работят с под един процент, показва, че през този период регулаторът не е бил прекалено лоялен към бизнеса. Всъщност неговите цели са били да потиска крайните цени и методите да постигне това са поставили компаниите в трудни условия на работа. И тук не говорим за капиталови разходи, които служат за развитие, а за оперативните разходите, които служат за поддържане на нормалната работа на енергийните фирми.

Много добър пример за това са топлофикациите. Към 2005 г. те най-после излязоха на печалба и се преустанови държавното субсидиране, но в следващите три-четири години те бяха отново сринати. В момента топлофикациите са с огромни загуби поради това, че ДКЕВР не признаваше очевидно нарасналите им разходи за гориво. Едната ръка повишаваше цената на газа, а другата се правеше, че не вижда това, и не увеличаваше цената на топлинната енергия.

Ако питаме потребителите, те вероятно биха казали, че регулаторът прекомерно е увеличил цените. Ако питаме обаче компаниите, което може да се види от техните отчети, те са били оставени да работят при оскъдни средства. Друг е въпросът, че те са нямали насърченията да подобрят ефективността си.

Добре, какъв би бил стимулът? Това, което чухме досега като идеи, основно касае прикриването на част от разходите в сметките за електроенергия, така че потребителя да не се обърква.

- Важното е компаниите да бъдат насърчени да се държат пазарно, въпреки че не са в пазарна среда. Един просто пример е покриването на технологичните загуби при преноса на енергия от мрежовите компании. Чисто административният подход е да се плаща механично за всички загуби, които компаниите са направили, на базата на счетоводни документи. В това отношение ние сме направили крачка напред. Технологичните разходи са се превърнали показатели, по които оценяваме дейността на компаниите. Мрежовите компании имат цели, които в определен период трябва да изпълнят, в случая да намалят технологичните разходи от 24% и в момента те са под 15%. Всичко това е било свързано с поставянето на горни граници на разходите, които те могат да достигнат. Ако те успеят с по-малко разходи да изпълнят тези 15 процента, това е вече чиста печалба за тях.

Този подход е пътя към създаване на стимули за по-голяма ефективност и по-пазарно поведение. Подобно нещо може да се приложи примерно и към Електроенергийния системен оператор, когато той купува студен резерв (т.е. мощност, която стои в готовност за използване - бел.ред.). Разходите за тези мощности може да бъдат покрити с цени, които ДКЕВР одобри. Но може и да се създаде пазар за студен резерв - на Енергийния системен регулатор (ЕСО) да му бъде заплащана фиксирана сума, за да купува толкова, колкото му е нужно за стабилността на системата. Но ако намери по-евтин резерв, това ще бъде неговата допълнителна печалба. Когато се определят такива граници, компаниите имат интерес да търсят начини да подобрят ефективността, за да спечелят, вместо да се занимават с надуване на фактури.

За да се случи това обаче, също така не трябва да се определя цената на енергията, нито да им се казва от кого да я купуват. Например, ако на  ТЕЦ "Бобов дол" разходно-покривно се признават разходите му, той ще си калкулира въглищата от близките мини (които работят все по-неефективно) и толкова. Ако обаче се сложи горна граница, която е определена по борсовите цени, компанията ще има интерес да си търси по-евтини суровини, за да печели.

Това е доста по-добър вариант, отколкото всяка година регулаторът да прави проверка на договорите, а фирмите да търсят начин да поизлъжат.

Когато говорим за промяна на модела, трябва да знаем следното - не можем да променим структурата на цените, която е определена от изискванията на ЕС за отделянето на дейности. Ние винаги ще имаме производствена цена, ще имаме цена за пренос и разпределение и т.н. Въпросът е в това, когато регулираме подобен тип компании, ние да ги регулираме по начин, който стимулира за по-ефективна работа. Това не става с контрол. Доказано е, че компаниите винаги побеждават, тъй като са по-гъвкави от регулатора. Когато обаче поставиш компанията в условията да печели повече, ако работи по-ефективно, тя ще насочи усилията си натам, а не да си осигурява документи, с които да представи по-високи разходи.

Има ли възможност за сваляне на цените, не само предизборно?

- Категорично няма как това да стане за дълъг период. Сега те могат изкуствено дори да бъдат намалени, но някои по веригата производител - мрежови компании ще пострада (и май вече се видя кой). Това обаче ще доведе до повишение на цените в следващите години. Един въпрос, за който вече забравихме да говорим, е за дефицита в системата, предизвикан от липсата на средства за изплащане на преференциалните тарифи. Говорим за липси от порядъка на няколкостотин милиона лева, за които приходите от зелената добавка не стигат. Дори само това да е, това не е малък проблем.

Краткосрочно цените са били задържани, но това после винаги е водило до скок. И е хубаво да си четем стратегиите, колкото и да не ги харесваме. Там обаче има заложено 50% увеличаване на цените до 2020 г., като то е пресметнато така, че да покаже колко ще ни струват политиките, които сме приели - за климатичните промени, за търговия с въглеродни квоти и т.н. Заради това всяко задържане ще попречи за изпълнението на тези цели, а след това те пак ще трябва да бъдат повишени.

Доколко е вярна тезата, че потребителите са в много по-неблагоприятно положение спрямо електроразпределителните дружества?

- Според мен електромерите не биха могли да бъдат причина за масови протести, когато и да било. При наличието на милиони потребители ще има някакъв процент, които се повреждат. Процедурата по тяхната проверка и смяна е ясна - тя е неприятна, но все пак това са единици. Масово подивели електромери през декември 2012 г. не може да има (особено на потребители, които са им вярвали през ноември). Това не може да е сериозно. Да не говорим, че повечето измервателни уреди бяха са сменени с модерни. 

Навсякъде обществените снабдители работят с общи условия, а не с индивидуални договори. Причината е не защото искат да избягат от отговорности, а защото искат да поставят потребителите при равни условия. Индивидуалните договори създават предпоставка едни потребители да имат по-добри условия от други. Общите условия също могат да бъдат променяни, затова те са публични, но това би станало за всички потребители.

Много от протестиращите смятат, че ако могат да сменят доставчика си, това би решило много от проблемите. Кога реално може да се случи либерализацията на пазара на електроенергия?

- Тази година това трябва да се случи с потребителите на средно напрежение. Когато ДКЕВР реши да направи обществените снабдители доставчици от последна инстанция, месец след това потребителите вече няма да могат да купуват по регулираните цени. В Закона за енергетиката също така пише, че до края на 2015 г. трябва да бъде преустановено снабдяването по регулирани цени, т.е. и битовите потребители ще трябва да излязат на свободния пазар.

Изобщо това, което предстои да се случи оттук насетне, е толкова много и толкова сложно, че малките срокове са най-несъщественият проблем. Тях поне ги пише, докато за самия процес на либерализация все още не сме чули да се говори, камо ли да има концепция за това.

Като обаче имаме предвид, че домакинствата в момента получават енергия на субсидирана цена, едва ли ще се намери търговец (или поне не масово), който да доставя при такива условия. Освен това излизането на свободния пазар носи и отговорности - да можеш да прогнозираш и управляваш собственото си потребление, защото всяко отклонение от предварително планираните и договорени количества се наказва с по-високи цени. 

Като цяло обаче ми се струва нечестно да лъжем хората, че либерализацията непременно ще доведе до по-ниски цени на електроенергията.

Профил

Иванка Диловска e председател на управителния съвет на частния Институт за енергиен мениджмънт. До 2010 г. е била шеф на дирекция "Енергийна стратегия" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Два пъти е била зам.-министър на енергетиката - през 1996-1997 г. и от септември 2005 до май 2006 г. Диловска има стаж още в Комитета по енергетиката, била е член и на директорските бордове на НЕК и "Топлофикация - София", работила е в СИБанк и "Енергопроект". Aнализите й в ИЕМ за структурата на енергийните цени са най-добрата справочна информация в иначе сложната система на ДКЕВР за определянето им.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    voteme avatar :-|
    voteme

    Аз ли нещо не схванах или великата енергетичка се опитва да ни подведе?
    Какви са тези напъни да се наподоби конкурентен пазар в енергийния сектор. Не разбрахте ли, че така само се отлагат или прехвърлят фалитите по веригата - като почнем от АЕЦ, МИ2, НЕК и прехвърлим накрая към ВЕИ фирмите и крайния потребител.
    Или правете свободен пазар или престанете да се оправдавате, че хората не разбирали. Ама пусти комисионни...
    А, точно пък госпожата Диловска в момента се е хвърлила да защитава ЕРПтата (където е на ясла) с пълна сила, че да не вземат да им спаднат печалбите.

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "voteme": Кое не разбра?

  • 3
    mnodulgaregforma avatar :-|
    mnodulgaregforma

    Те свободен пазар ще направят, защото ЕС ги задължава. Въпросът е, че тогава не може да има субсидиране и цената на електроенергията ще скочи. Не им завиждам на следващите управляващи.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Проблемът на българите не е скъпият ток (най-евтин в Европа), а ниските доходи. От насочването на недоволството към ЕРП-тата най-голяма изгода има герББ. В противен случай би им се наложило да признаят провала си в икономическата политика, същият като на всички предишни правителства. Затова беше и смяната на шефа на ДКЕВР - кьорфишек с цел отвличане на вниманието от действителния проблем.

  • 5
    analiziraitova avatar :-|
    analiziraitova

    Концепцията е сбъркана. Когато става въпрос за търговски отношения - отделния клиент и неговия интерес да са над всичко. Монополистите - ток парно вода телефони получиха такива условия за работа в България, че от злоупотребите пропищяхме всички. При нормален декемврийски разход от години за домакинството ни от около 1000 квтч ЧЕЗ ни натресе 1500 квтч недостигнати от електромера до края на януари. При напълно изключени от години радиатори и топла вода в жилището ни сметката на ТЕЦ София за декември е 110 лв. Общите количества вода, които плащаме на тримесечие като процент върху личния разход надхвърля 15 м3. Тези три цифри показват огромен проблем. Показват защита на интереса на монополистите. Този проблем трябва да се прибави към съзнателното унищожаване на средния и малкия бизнес, оставането на много хора без работа. Господа политици като искате да ви преизбират трябва да вземете решения в полза на хората, на бизнеса им, на децата им, на родителите им и да притиснете корупцията и престъпността във всичките и варианти.

  • 6
    2.5 avatar :-P
    2.5

    " Важното е компаниите да бъдат насърчени да се държат пазарно, въпреки че не са в пазарна среда."

    ...като риби на сухо - да имитират поведение.

    "Като цяло обаче ми се струва нечестно да лъжем хората, че либерализацията непременно ще доведе до по-ниски цени на електроенергията."

    ...мантрата, че отстранявайки посредниците по веригата няма да намали цената.

    не виждам как може да бъде либерализиран пазара, при положние, че атомната енергетика е и ще остане държавна, а другите играчи ще продават при гарантирано изкупуване от държавата. Без да пропускаме, колко зависима е и ще бъде България от доставките на енергоресурси. Г-жата си го е казала най-точно да се накарат компаниите да имитират пазарно поведение, този път, не за да не се излагаме пред чужденците, а да не ни отнесат своите...

  • 7
    stoiank avatar :-?
    stoiank

    Значи токът е особена стока, ти реално не можеш да я съхраниш. Ти я продаваш в момента на купуването. Тоест основно за бизнеса ти са няколко неща: Електропроводи, подстанции, трафопостове/има ги и в подстанциите/, кабелни линии и накрая разпределителни табла.
    Нека някой от великите инвеститори в Енергийните дружества, каже колко от тези неща е подменил с нови и колко чисто нови е построил, като процент от купените в момента. След това да видим за колко са оценени дружествата и така да видим колко % реални инвестиции са направени. Защото подмяната на електромерите, която масово се извърши в България, за мен изобщо не е в групата на инвестиции. Просто старите уреди си отговаряха на БДС и този разход изобщо не трябваше да им се признава. А за друга сериозна тяхна дейност не се сещам. За профилактика не смея и да питам, това е мръсна дума. И забележете, тези сметки са при безумен строителен бум в страната, тоест милиони нови абоната.

  • 8
    marshalov avatar :-P
    Маршалов

    Много се пънете и доста хора натресоха камара с глупости. Включително калинката от статията и тия които я подкрепят...Работели били дружествата на минимална печалба...Десетките и дори стотици милиони(месечно), изнасяни в посока на държавите, в които са базирани "нашите" енерго-разпределителни крадци, и стремглавото нарастване на личните богатства на висшите им ръководители, съвсем друго нещо говорят. Разходната част на тези дружества, които всички плащаме...Е де, всъщност не точно всички, в не малка част са харчове несвързани пряко (или никак), с дейността на съответното дружество и това лъсна още вчера, или онзи ден в медиите специално за ЧЕЗ...Ама кой да чете?! Като може да пише под назначени(или заплатени) условия.

  • Zhelyazkov

    До коментар [#8] от "marshalov":

    Може ли г-н Смешник, да ми обясните как стотиците милиони евро изнасяни всеки месец, кореспондират с пълната липса на купувачи, когато Е.ОН продаваше своя дял в Електро- разпределения Варна и Горна Оряховица и постигнатата космическа цена от 93 млн. евро, в крайна сметка? Къде се дянаха всички световни компании готови да източват стотици милиони всеки месец срещу само 93 млн. евро? Къде бяха тогава всички велики национализатори, начело с Волен, Каракачанов и безмозъчните им дружки?

  • 10
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    От вчерашните новини стана ясно, че ръководителя на протестите в Благоевград се изказва от трибуната на БСП. Повече коментар не е нужен. Комунягите се опитват да се възползват от недоволството на хората и да сеят смут. Но ако електричеството е реално потребено, то просто трябва да се плати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.