С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 21 фев 2013, 18:55, 3918 прочитания

Неизползваният потенциал за борба с безработицата

Според бизнеса и експертите е необходим синхрон с образованието и повече предприемачи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Точно преди две години директорът на една голяма компания от Северозападна България, официално най-бедния район в Европейския съюз, с много висока безработица се оплака, че не може да си намери технически персонал. На компанията й трябваха хора със средно образование, свързано с механика, но в същото време из града над половината хора биха ви се оплакали, че няма работа. А местен техникум подготвяше учениците в паралелки за сладкари и туристически мениджъри. Разминаването между търсене и предлагане е един от най-лошите аспекти на проблема със заетостта.

Сега обаче чувството за ниски, ако въобще някакви, доходи, растяща безработица и нисък стандарт на живот беше и сред причините, довели до ескалацията на масовите протести и недоволство. И докато в момента страстите са по-скоро политически, отколкото икономически, темата за заетостта отново ще се окаже евъргрийн, когато дойде време за избори и вниманието се насочи към нея. От 4 години заетостта непрекъснато спада на годишна база. Загубените работни места са около 400 хил. и в "най-добрия" случай толкова на брой домакинства са се разделили с много голяма част от доходите си. Още по-тежка е ситуацията, ако от едно домакинство без работа е повече от един човек.


Наистина скоростта на загубата на работни места се забавя в края на 2012 г. в сравнение с пика от първата половина на 2010 г. (виж. графиката). Прогнозите на повечето анализатори са тази тенденция да се окаже предвестник на започващо съживяване на пазара на труда в края на тази година. За да бъде ефективен и постоянен този процес обаче, оттук нататък той трябва да бъде подкрепен от комуникация между бизнеса и властта. Крайната цел - образователната система да започне да обслужва нуждите на реалната икономика. От години е ясно, че университетите не само произвеждат хиляди висшисти от специалности без реализация, но и завършващите в повечето случаи нямат подготовка, за да започнат работа без допълнителни обучения. Това се случва и във висшите, и в средните училища. Търсенето на гъвкави ангажименти на пазара на труда и започването на собствен бизнес са сред възможностите за повишаване на заетостта, които често се пренебрегват.

Затова попитахме икономисти, представители на бизнеса и специалисти по човешки ресурси какви са възможните правилни стъпки в посока към повишаване на заетостта сега и в бъдеще.
 
Георги Стоев, Industry Watch

По време на рецесията бяха загубени около 430 хил. работни места. По-голямата част от тях бяха от наетите по трудово и служебно правоотношение. Затова един вариант е да се стимулират работодателите да откриват работни места. Могат обаче да се стимулират и хората да търсят по-активно ангажименти като самонаети например, а и повече предприемаческа инициатива. Конкретните мерки могат да включват различен набор от инструменти като намаляване на данъчно-осигурителната тежест. Делът на разходите за труд е около 32% от доходите. За ниските работни заплати в България изземването на една трета от дохода е много. Освен това за малките и средните предприятия е трудно да започнат бизнес – търговия например, а дори и да отвориш аптека. Всичко, което би могло да облекчи средата за стартиране на нов бизнес, всякакви административни облекчения на централно и местно ниво, са подходящи мерки за увеличаване на заетостта.

При стимулиране на заетостта в преработващата промишленост - която се сви с около 142 хил. работни места на трудов договор, трябва да се преодолеят и редица пречки, които възпрепятстват инвеститорите за установяване или разрастване на материални производства. В това число попадат например трудните процедури по справяне с разрешително за строеж.

Не на последно място проблем според нас е вдигането на минималната работна заплата и невъзможността да бъдат наемани легално хора с ниска производителност. Това се допълва и от вдигането на минималните осигурителни прагове, което повишава разходите на работодателите. Държавните изисквания за образователен ценз за редица професии пък пречат за назначаването на хора, които нямат средно образование например. Законодателството като цяло е характерно с тежки процедури по назначаване, отчитане и прекратяване на трудов договор, чиито смисленост и ефективност трябва да се преразгледат.
 
Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация и изпълнителен директор на "Софика"

Секторът на аутсорсинг услугите продължава да се разраства динамично и инвеститорският интерес се увеличава в сравнение с 2010 - 2011 г. Очаквам тази тенденция от миналата година да продължи и през тази. Потенциалът за нарастване на броя на заетите е между 10-20% на годишна база. Някои от мерките, които биха помогнали за по-бърз темп и откриване на повече работни места, са например да се подобри имиджът на индустрията и да се намери начин младите хора с високо образование да получават по-добра информация за възможностите, които предоставяме за кариерно развитие.

Затова е необходим и синхрон в работата с университетите относно допълнителната квалификация, която е необходима, за да може кадрите, които образователната система произвежда, да работят в нашите центрове. Съвместно с държавата и общините трябва да бъдат разработени модели за изграждане на аутсорсинг центрове в градовете извън София, където има концентрация на университети. За да се случи всичко това, е необходима експертна оценка за качеството на работната ръка, пречупена през нуждите на сектора. Не на последно място България трябва да се популяризира като дестинация за предоставяне на аутсорсинг услуги. Освен това е добре да бъде отворен пазарът на труда за кадри от съседни държави, тъй като, ако работят тук, те биха плащали своите данъци и потребявали в България.
 
Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ и ръководител на обединената работна група
по образование


ИТ секторът, особено софтуерната индустрия, изпитва остър недостиг от квалифицирани кадри. Изследване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) през 2012 г. показа, че само след 3 години ще има недостиг от над 20 хил. софтуерни специалисти в България. Успешното развитие на индустрия, която расте 10 пъти по-бързо от БВП, е сериозно ограничено от липсата на кадри – и количествено, и качествено.

Средносрочни решения се търсят в три направления: рязко увеличаване на капацитета на висшето образование за подготовка на поне 6 хил. млади специалисти годишно, улесняване на административните процедури за внос на специалисти от чужбина, както и организиране на курсове за преквалификация на специалисти от други области. Необходим е откровен и прагматичен диалог между държавата, бизнеса и  образователните институции, за да се извършат необходимите действия. В наскоро публикуваните "Стратегически изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система" обединение от шест ИТ асоциации настоява за припознаване на икономиката с висока добавена стойност – икономиката на знанието – като стратегически национален приоритет. Високото качество на образование, достъпно за всички, е най-важният фактор за развитие на икономика на знанието. Необходимо е държавническо решение с активно участие на всички заинтересувани страни за осъществяване на фундаментална образователна реформа. От март започват редовни консултации с представители на всички нива – политическо, държавно, бизнес, образователни институции, профсъюзи, неправителствен сектор и гражданско общество – за създаване на Национален съвет за образователна реформа и икономика на знанието през ноември 2013 г. (бел. ред. - коментарът е взет на 19 февруари). Основните цели на съвета са да осъществява конструктивен диалог между всички заинтересувани страни за определяне на новите обществени изисквания към образователната система, да създава национални стратегии и планове за действие с адекватно финансиране, както и да осъществява обществен контрол на приоритетите и изпълнението. Ако постигнем национален консенсус и воля за промяна, ще можем сами да изградим по-добро бъдеще за нашите деца и за България.
 
Илия Келешев, председател на браншова камара "Машиностроене"

Нещата са сложни и не може да се даде еднозначен отговор какво би помогнало, за да се повиши заетостта. В машиностроенето 2013 г. започна с много неизвестни, а през ноември - декември миналата година имаше намаление на износа. По същество 2012 г. спрямо 2011 г. имаме нулев ръст на износа, а на чуждите пазари се реализираха около 75% от продукцията ни.
Отделни фирми увеличават поръчките си и от началото на тази година, но като цяло има въздържане от назначаването на нови хора. Защото поръчките са с кратко време и не се знае след 2-3 месеца какво ще стане - правилото за наемане на хора е въздържаност дори и от фирмите, които имат повече работа. Има и компании, които назначават постоянно по няколко души нови служители, защото сегашният им персонал застарява. Много е трудно да се намерят квалифицирани хора - ето вчера (сряда, бел. ред.) ми се обадиха от предприятие в София – искат да назначат още двама души. Продукцията им изисква доста инженерен труд, но не може да намери в София квалифициран монтьор и стругар. Общо взето, машиностроителните фирми, които имат нужда от нов персонал, гледат да назначават млади хора. Бъдещето ми се вижда доста тревожно. Нуждата от млади, квалифицирани хора не само ще се засилва, но ще е първостепенен проблем с излизането на ЕС от рецесия. От старите механотехникуми, които готвеха кадри, останаха само наименованията. Вътре няма машиностроителни специалности, защото няма кандидати. Ние бихме настоявали държавата да определи защитени специалности, които са особено важни за индустрията.
 
Мирослав Хинков, изпълнителен директор на "Мехатроника" - Габрово

Нямам отговор на въпроса какво трябва да се направи, за да има нови работни места. За мен има проблем в глобален мащаб. Икономиката се движи от натиска за снижаване на себестойността. Това се постига чрез усъвършенстване на технологиите. Но новите технологии изискват по-квалифицирана и по-малко на брой работна ръка. Как може да се създаде работа на останалите хора, аз не зная. Компаниите се стремят да бъдат по-ефективни и освен в случаите, когато има значително нарастване на бизнеса, намаляват броя на служителите си, като търсят начин да повишат квалификацията на оставащите (и съответно им повишават доходите).
Нуждата от висококвалифицирани и добре мотивирани кадри е основен проблем. Ако искаме да бъдем конкурентоспособни, без кадри няма да можем. Поради това в нашата компания създаваме собствен център за обучение. Инвестираме и в подходяща материална база, за да можем да осигурим обучени с най-съвременните технологии. Всички новонаети служители, извършващи дейности с необходима техническа компетентност, ще преминават през този център. Идеята е да придобият специфични знания, а също така да се провери тяхната мотивация за работа. За 2012 г. сме назначили 12 човека, което е около 20% увеличение на персонала. Не сме правили съкращения през последните години. Нови инвестиции в технологии намаляват нуждата от хора и това е процес, който наблюдавам навсякъде по света. Но в някои държави обемите на производство растат много и макар относителният брой работници да намалява, абсолютният расте. За България при минимално увеличаване на обемите производство технологиите буквално "изяждат" хората. Но пък липсата на технологии "изяжда" бизнеса. При нас обемът на производството расте и поради това наемаме нови хора.
 
Милена Петкова, консултант по "Човешки ресурси"

Краткият отговор за мен е да се промени начинът на мислене. За да се отварят нови работни места, трябва да има развитие на бизнеса. Затова и в момента фирмите, които се развиват, а не просто оцеляват, откриват нови позиции и наемат хора. Промяната на външните фактори е нещо, което мениджърите не биха могли да променят, а в крайна сметка външните фактори са еднакви за всички. Но има много вътрешни фактори, които могат да бъдат предпоставка за развитие. Те най-често не се използват поради некомпетентност, незнание и липса на ресурс.

Най-честите обяснения за съкращенията са намаляване обема на работа. Но в повечето случаи проблемът е в управлението. В много от случаите, когато се съкращават хора, това може да се избегне. Финансовите резултати са свързани с управлението не само на бизнеса като такъв, но и на хората. Нерядко това води до повече загуби, демотивация на оставащите в компанията, което веднага рефлектира върху загуба на клиенти и пазари. Не е ли абсурдна практиката, използвана от някои работодатели – аз те съкращавам, ще стоиш на борсата, държавата да ти плаща няколко месеца, пък после пак ще те взема, ако нещата потръгнат! Мислите ли, че това е дългосрочно мислене или лидерско поведение? Друга, често срещана грешка в малките български компании днес, е да се преразпределят отговорностите, за да не се наемат нови хора. Така се подценяват немалко дейности, натоварват се добри и можещи специалисти с несвойствени и нежелани от тях дейности, което води отново до преумора, демотивация и естествено по-лошо представяне. Знаете, че вече се говори за управление на демотивацията, а не на мотивацията. Но има и ситуации, в които съкращенията са неизбежни, а текучеството здравословно.

Липса на подготвени кадри има само в някои сфери. В повечето сектори има свърхпредлагане на подготвени кадри. Но няма позиции за тях. И те кандидатстват за всякакви позиции, с които биха се справили, но те не са близки до търсените от работодателите профили. Проблемът е, че подготвените, квалифицираните, знаещите и можещите имат цена, която немалко работодатели не искат или не могат да си позволят. Така че често се търси най-добрият от тези, които са готови да работят примерно за 600 лв. брутно. За съжаление у нас в момента за нискоквалифицирани позиции се наемат хора с по-високи възнаграждения от позиции за висшисти. Що се отнася до обучението, подценяват го само слабите мениджъри.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 525 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2300 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Лекарите искат оставката на управителя на здравната каса

Причината е намалените със средно 20% бюджети на болниците за тази година

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев