С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 22 фев 2013, 18:26, 10707 прочитания

Производителят на възможности

Или защо общественият образ на предприемача в България е толкова противоречив

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Те са инициативните, хората с идеи за бизнес и знанията как той да бъде развит... така че да спечелят от това. Това са предприемачите. В България техният образ обаче е изкривен, а очакванията към дейността им са натоварени по-скоро с изпълнението на ангажименти, присъщи на държавата. Всичко това естествено има своите исторически, икономически и политически обяснения. Нещо повече, това не е български феномен - оказва се, че подобно е възприятието в повечето бивши социалистически държави.

Какъв е общественият образ на предприемача** в посткомунистическите страни и конкретно в България? Какво предопределя някои противоречия във възприятията и какви изводи можем да си направим от различните нюанси? Това са само някои от въпросите, които четири организации, сред които и Институтът за пазарна икономика, задават през последните близо шест месеца. Отговорите са повече от интересни и разкриват изкривяването на представата за образа на предприемача в България.


Проведени едновременно социологически проучвания в четири страни (Литва, Грузия, Киргизстан и България) разкриват натрупани негативи в съзнанието на българското общество:
- доверието към предприемачите в България е най-ниско, като двама от всеки трима вярват, че големите печалби са следствие от някакво нарушаване на моралните принципи
- най-голямото очакване към предприемачите тук е да създават работни места, а не толкова да предоставят стоки и услуги или да печелят
- едва един на всеки пет иска да стане предприемач, което е поне двойно по-малко спрямо другите страни
- през последните пет години само в България се наблюдава влошаване във възприятията към предприемачите.

За да си обясним тези резултати обаче, първо трябва да изясним

Ролята на предприемача



Австрийската традиция в икономическата теория определя предприемачеството като "бдителност за печеливши възможности". Макар и печалбата да е в основата, преследвайки я, предприемачът влиза в различни роли. Водеща е покриването на различни нужди. Само така "чистият" предприемач може да осъществи своята цел – да печели. Той също така създава работните места в едно общество. Това не е негова фундаментална цел, но е резултат от неговото желание за печалба.

На теория положителният образ на предприемача е смислово заложен в тези му роли – да бъде откривател, да удовлетворява нужди, да дава работа и да е двигател на развитието. Това се съдържа и в интуитивното ни разбиране, което все пак отрежда положителна роля на предприемача.

Въпреки това в страната ни този образ е натоварен със сериозни негативи. Макар и в индивидуален план правещият бизнес да се асоциира по-скоро с позитивни характеристики (работлив, далновиден и т.н.), богатството му често се възприема като придобито в нарушение на моралните принципи. Това автоматично поставя фокуса не толкова върху личностните качества на предприемача, колкото върху средата (институционална, обществена и т.н.), която предопределя неговите действия в търсене на печеливши възможности.

Всъщност негативите очевидно извират от естеството на печалбата и трупането на богатството. Налага се впечатлението, че предприемачът може да придобие печалбата си по нечестен начин – като "експлоатира" ресурси или печели на гърба на потребителите. Това не е задължително антипазарна риторика, дори напротив – съвременната държава често подтиква към подобни "нечестни" печалби и отнема от предприемачите тяхната изконна роля.

И все пак какво провокира негативните възприятия към предприемачите в България?

- Извличане на печалба от "обществени" ресурси под формата на някакви ексклузивни права за експлоатирането им – било то за добив на злато или право да инвестираш в планините. Тъй като някои ресурси се възприемат за обществени, тоест споделени от всички граждани, то този, който печели от тях, следва да е лошият. Така предприемачът се превръща в избраник на администрацията, което я товари с отговорности – да е прозрачна, да работи ефективно, процедурите да са честни и т.н. Не че това сваля традиционния товар от предприемача (да търси печеливши възможности, да инвестира, да поема риск и т.н.), но наличието на ексклузивно право от държавата хвърля сянка върху "чистата" идея за предприемача и неговата печалба, особено ако отговорната администрация е калпава.

- Извличане на печалба от липса на конкуренция под формата на ексклузивни права върху предоставянето на определени стоки или услуги и бариери пред навлизане на нови играчи на пазара – тук водещ не е толкова самият ресурс, колкото концентрираните печалби при "липса" на избор. Там, където е ограничена възможността за навлизане на пазара и няма реална конкуренция, се появяват и негативни отношения към предприемачите, които биват наричани разговорно монополи. Бариерите пред навлизане в тези сектори отново са изградени от държавата – чрез структурното определяне на едно електроразпределително дружество в даден регион или чрез лиценз за мобилни услуги. Негативното отношение е провокирано от факта, че административно е заложено да печели само един или няколко без възможност за поява на нови конкуренти.

- Липса на работа – заетостта и отношението към работниците са основен фактор за негативите във възприятията за предприемачите. Това до голяма степен зависи от пазара на труда – ако той е гъвкав и има висока заетост, предприемачът работодател трудно се превръща в лошия. Ако обаче има ниска заетост и негъвкав пазар на труда, предприемачът работодател обира негативите и към него се насочват често срещаните критики от типа "печели, а не дава работа". Примерът на България е красноречив – традиционно ниска заетост и слаба квалификация, тоест липса на гъвкавост и алтернативи за голяма част от работоспособното население. Това, заедно с годините на структурни промени в икономиката и преход от тежка индустрия към услуги, прави липсата на заетост (или добре платена работа) основен източник на недоволство, което се транслира или в посока политиците, или в посока забогателите.

- Преходът и забогатяването – неизбежно се появяват нови предприемачи, които не са станали такива по естествен път, а в процесите на смяна на собствеността. Негативите, носени от големите предприемачи в страната, до голяма степен са обвързани именно със съмнения за нечестно забогатяване или нечист старт. Не случайно най-категоричното отношение в проведеното социологическо проучване в България е обвързано със съмнения за незаконно забогатяване в годините на преход като предпоставка за появата на богати предприемачи. Нещо повече, това отношение не се влияе от образованието или годините на запитаните, тоест то е всеобхватно. Липсата на реална конкуренция на много пазари и тромавата администрация правят така, че успешните предприемачи на прехода продължават да доминират съвременните икономически процеси, а с това и възприятията за морала на големите печалби.

 - Държавата като предприемач – голямата държава предприемач, която предоставя много блага и възлага големи поръчки на бизнеса, размива разбирането на хората за предприемачите. В непосредствената среда и в ежедневието на хората се случват много неща, които не са следствие от пазара, а от политиката. Това едва ли не омаловажава естествената сила на потребителя и се опитва да даде сила на гласоподавателя (в някои случаи – на работника). Конкуренцията вече се превръща от пазарна (за извличане на информация/предпочитания) в политическа (за извличане на изгода). Нещо повече, голямата държава "предприемач неизбежно води до насочването и концентрирането на ресурс, което не отменя аргумента за нечестното забогатяване, а го подсилва.

- Държавна "защита" вместо договорни отношения – трикът с добрата държава и лошите предприемачи. Под държавна защита в случая имаме предвид не защита чрез законите и съда, а чрез органите на изпълнителната власт. Такава защита на потребителите в по-малка степен зависи от договорите и законите и в по-голяма – от работата на някой политически орган. Разликата можем да онагледим при възникването на спорове – дали справедливостта се раздава от съда или от изпълнителната власт чрез например някоя комисия. Не са редки случаите на наказание, което не е под формата на обезщетение в полза на клиента (наложено от съд), а глоба в полза на държавата (наложена от административен орган). Този тип защита отнема от ролята на потребителите и дава власт на държавата. В българското общество се наблюдава точно този феномен – солени глоби от различни "потребителски" комисии*** и много малко случаи на отстояване на права в съда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1154 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Депутатите имат четири дни за промени в енергетиката и опазването на природата

Предсрочните избори вече са неизбежни

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10