Производителят на възможности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Производителят на възможности

Производителят на възможности

Или защо общественият образ на предприемача в България е толкова противоречив

11103 прочитания

© Shutterstock


Те са инициативните, хората с идеи за бизнес и знанията как той да бъде развит... така че да спечелят от това. Това са предприемачите. В България техният образ обаче е изкривен, а очакванията към дейността им са натоварени по-скоро с изпълнението на ангажименти, присъщи на държавата. Всичко това естествено има своите исторически, икономически и политически обяснения. Нещо повече, това не е български феномен - оказва се, че подобно е възприятието в повечето бивши социалистически държави.

Какъв е общественият образ на предприемача** в посткомунистическите страни и конкретно в България? Какво предопределя някои противоречия във възприятията и какви изводи можем да си направим от различните нюанси? Това са само някои от въпросите, които четири организации, сред които и Институтът за пазарна икономика, задават през последните близо шест месеца. Отговорите са повече от интересни и разкриват изкривяването на представата за образа на предприемача в България.

Проведени едновременно социологически проучвания в четири страни (Литва, Грузия, Киргизстан и България) разкриват натрупани негативи в съзнанието на българското общество:

- доверието към предприемачите в България е най-ниско, като двама от всеки трима вярват, че големите печалби са следствие от някакво нарушаване на моралните принципи - най-голямото очакване към предприемачите тук е да създават работни места, а не толкова да предоставят стоки и услуги или да печелят - едва един на всеки пет иска да стане предприемач, което е поне двойно по-малко спрямо другите страни

- през последните пет години само в България се наблюдава влошаване във възприятията към предприемачите.

За да си обясним тези резултати обаче, първо трябва да изясним

Ролята на предприемача

Австрийската традиция в икономическата теория определя предприемачеството като "бдителност за печеливши възможности". Макар и печалбата да е в основата, преследвайки я, предприемачът влиза в различни роли. Водеща е покриването на различни нужди. Само така "чистият" предприемач може да осъществи своята цел – да печели. Той също така създава работните места в едно общество. Това не е негова фундаментална цел, но е резултат от неговото желание за печалба.

На теория положителният образ на предприемача е смислово заложен в тези му роли – да бъде откривател, да удовлетворява нужди, да дава работа и да е двигател на развитието. Това се съдържа и в интуитивното ни разбиране, което все пак отрежда положителна роля на предприемача.

Въпреки това в страната ни този образ е натоварен със сериозни негативи. Макар и в индивидуален план правещият бизнес да се асоциира по-скоро с позитивни характеристики (работлив, далновиден и т.н.), богатството му често се възприема като придобито в нарушение на моралните принципи. Това автоматично поставя фокуса не толкова върху личностните качества на предприемача, колкото върху средата (институционална, обществена и т.н.), която предопределя неговите действия в търсене на печеливши възможности.

Всъщност негативите очевидно извират от естеството на печалбата и трупането на богатството. Налага се впечатлението, че предприемачът може да придобие печалбата си по нечестен начин – като "експлоатира" ресурси или печели на гърба на потребителите. Това не е задължително антипазарна риторика, дори напротив – съвременната държава често подтиква към подобни "нечестни" печалби и отнема от предприемачите тяхната изконна роля.

И все пак какво провокира негативните възприятия към предприемачите в България?

- Извличане на печалба от "обществени" ресурси под формата на някакви ексклузивни права за експлоатирането им – било то за добив на злато или право да инвестираш в планините. Тъй като някои ресурси се възприемат за обществени, тоест споделени от всички граждани, то този, който печели от тях, следва да е лошият. Така предприемачът се превръща в избраник на администрацията, което я товари с отговорности – да е прозрачна, да работи ефективно, процедурите да са честни и т.н. Не че това сваля традиционния товар от предприемача (да търси печеливши възможности, да инвестира, да поема риск и т.н.), но наличието на ексклузивно право от държавата хвърля сянка върху "чистата" идея за предприемача и неговата печалба, особено ако отговорната администрация е калпава.

- Извличане на печалба от липса на конкуренция под формата на ексклузивни права върху предоставянето на определени стоки или услуги и бариери пред навлизане на нови играчи на пазара – тук водещ не е толкова самият ресурс, колкото концентрираните печалби при "липса" на избор. Там, където е ограничена възможността за навлизане на пазара и няма реална конкуренция, се появяват и негативни отношения към предприемачите, които биват наричани разговорно монополи. Бариерите пред навлизане в тези сектори отново са изградени от държавата – чрез структурното определяне на едно електроразпределително дружество в даден регион или чрез лиценз за мобилни услуги. Негативното отношение е провокирано от факта, че административно е заложено да печели само един или няколко без възможност за поява на нови конкуренти.

- Липса на работа – заетостта и отношението към работниците са основен фактор за негативите във възприятията за предприемачите. Това до голяма степен зависи от пазара на труда – ако той е гъвкав и има висока заетост, предприемачът работодател трудно се превръща в лошия. Ако обаче има ниска заетост и негъвкав пазар на труда, предприемачът работодател обира негативите и към него се насочват често срещаните критики от типа "печели, а не дава работа". Примерът на България е красноречив – традиционно ниска заетост и слаба квалификация, тоест липса на гъвкавост и алтернативи за голяма част от работоспособното население. Това, заедно с годините на структурни промени в икономиката и преход от тежка индустрия към услуги, прави липсата на заетост (или добре платена работа) основен източник на недоволство, което се транслира или в посока политиците, или в посока забогателите.

- Преходът и забогатяването – неизбежно се появяват нови предприемачи, които не са станали такива по естествен път, а в процесите на смяна на собствеността. Негативите, носени от големите предприемачи в страната, до голяма степен са обвързани именно със съмнения за нечестно забогатяване или нечист старт. Не случайно най-категоричното отношение в проведеното социологическо проучване в България е обвързано със съмнения за незаконно забогатяване в годините на преход като предпоставка за появата на богати предприемачи. Нещо повече, това отношение не се влияе от образованието или годините на запитаните, тоест то е всеобхватно. Липсата на реална конкуренция на много пазари и тромавата администрация правят така, че успешните предприемачи на прехода продължават да доминират съвременните икономически процеси, а с това и възприятията за морала на големите печалби.

 - Държавата като предприемач – голямата държава предприемач, която предоставя много блага и възлага големи поръчки на бизнеса, размива разбирането на хората за предприемачите. В непосредствената среда и в ежедневието на хората се случват много неща, които не са следствие от пазара, а от политиката. Това едва ли не омаловажава естествената сила на потребителя и се опитва да даде сила на гласоподавателя (в някои случаи – на работника). Конкуренцията вече се превръща от пазарна (за извличане на информация/предпочитания) в политическа (за извличане на изгода). Нещо повече, голямата държава "предприемач неизбежно води до насочването и концентрирането на ресурс, което не отменя аргумента за нечестното забогатяване, а го подсилва.

- Държавна "защита" вместо договорни отношения – трикът с добрата държава и лошите предприемачи. Под държавна защита в случая имаме предвид не защита чрез законите и съда, а чрез органите на изпълнителната власт. Такава защита на потребителите в по-малка степен зависи от договорите и законите и в по-голяма – от работата на някой политически орган. Разликата можем да онагледим при възникването на спорове – дали справедливостта се раздава от съда или от изпълнителната власт чрез например някоя комисия. Не са редки случаите на наказание, което не е под формата на обезщетение в полза на клиента (наложено от съд), а глоба в полза на държавата (наложена от административен орган). Този тип защита отнема от ролята на потребителите и дава власт на държавата. В българското общество се наблюдава точно този феномен – солени глоби от различни "потребителски" комисии*** и много малко случаи на отстояване на права в съда.

(Не)обяснимото

Фундаментът на посочените причини са не просто размерът и обхватът на съвременната държава, а доверието в държавата и работата на институциите. Неработещата администрация в модерната "социална" държава няма как да не доведе до негативни нагласи спрямо предприемачите. Разбира се, интуитивното положително отношение си остава и предприемачите продължават да се възприемат като двигатели на развитието, които удовлетворяват нужди, но то е гарнирано с негативни оттенъци от посочените фактори. Това дори не е отношение към предприемачите като такива, а по-скоро – отношение към "нечестните" печалби. Затова и необяснимото забогатяване е толкова силен фактор за формиране на мнение.

Неработещите институции и високото административно бреме водят и до някои недотам добри качества у предприемачите. Ако осъществяването на даден проект – инвестиция в недвижим имот или управление на търговски обект, изисква множество административни разрешения от недобре работещи институции, то някаква форма на корупция е почти неизбежна. Това е съвсем обяснимо от икономическа гледна точка (ако не става по каналния ред, да стане по заобиколния), но то означава и някакво загърбване на морала – в крайна сметка се случва нещо "нередно". Когато това се превърне в практика, не просто е ощетено развитието, а самият процес предполага появата на "лоши" предприемачи, които нямат морални задръжки да се справят (нерегламентирано) с тромавата администрация. Допитването до хората потвърждава тези нагласи. Наред с облагодетелстването в годините на преход честото нарушаване на моралните принципи с цел печалба е сред най-разпространените схващания за предприемачите в страната. Другият фактор е обвързаността на държава и бизнес, тоест на политика и печалби, и ниско доверие в институциите. Това предопределя както по-доброто отношение към дребния предприемач, който едва ли има нещо общо с политиците, така и повсеместното неодобрение на големите предприемачи, които имат много допирни точки с политическата класа. Годините на преход, в т.ч. приватизацията, сривът на банковата система и хиперинфлацията неизбежно създават усещането за несправедливост и изкуствена поява на водеща предприемаческа класа.

Тези схващания трудно могат да бъдат променени с думи. Негативите ще изчезнат, когато изчезнат причините за появяването им – силната взаимовръзка между държава и бизнес, както и неработещите институции. Това наред с развитието, работните места и появата на нови успешни предприемачи без неясно минало ще върне силата на интуитивния положителен образ на предприемача като откривател.

 

Възприятията

Проведеното от "Алфа рисърч" представително проучване през есента на 2012 г. показва, че:

- Над половината от пълнолетното население в България (55%) смята, че предприемачите са тези икономически субекти, които създават растеж. Близо 1/4 са на мнение, че източник на икономически растеж е правителството.

- Доверието в предприемачите e по-скоро ниско – 37% от запитаните споделят, че в по-голяма или по-малка степен не им се доверяват. Други 33% са неутрални в мненията си. Едва 4% имат пълно доверие на предприемачите, а 15% - частично.

- В най-голяма степен мнението на хората за предприемачите се влияе от личния им опит на потребители/клиенти (36%) и от опита им като наемни служители/работници (29%).

- Извън личния опит, най-значимите фактори, които влияят на мнението на хората за предприемачите, са медиите (32%) и приятелите (32%). Семейството (25%) и държавните служители (20%) също оказват силно влияние върху тези нагласи.

- Като най-важна функция на предприемача се възприема създаването на работни места (73%). Малко под 1/3 е делът на онези, за които други значими функции са съответно производството на стоки и услуги и плащането на данъци. На следващо място сред определяните като важни функции на предприемача се нареждат създаването и подобряването на стоки и услуги (18%) и реализирането на печалба (16%).

- Седемдесет и осем процента от респондентите са напълно или донякъде съгласни, че богатите предприемачи са придобили незаконно собственост по време на разпада на социалистическата система; 74% в по-голяма или по-малка степен смятат, че предприемачите често нарушават моралните принципи. За 72% единственият интерес на предприемачите са парите, а 70% смятат, че богатството на тези хора се трупа чрез експлоатиране труда на останалите; 63% са онези, регистриращи повече ползи, отколкото вреди за обществото от предприемачеството.

Доколкото се наблюдава динамика във възприятията на хората относно предприемачите, тя е по-скоро в посока на влошаване на мненията и нагласите.

*Петър Ганев е старши икономист в Института за пазарна икономика

** Думата предприемач в българския език много точно отразява същността на това понятие. Предприемам като започвам, захващам, взимам инициативата, опитвам, създавам и т.н. Това е смисълът и на старото френско entreprende – да започна нещо, да подхвана

*** Било то комисия, защитаваща потребителите, конкуренцията или срещу дискриминация

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Те са инициативните, хората с идеи за бизнес и знанията как той да бъде развит... така че да спечелят от това. Това са предприемачите. В България техният образ обаче е изкривен, а очакванията към дейността им са натоварени по-скоро с изпълнението на ангажименти, присъщи на държавата. Всичко това естествено има своите исторически, икономически и политически обяснения. Нещо повече, това не е български феномен - оказва се, че подобно е възприятието в повечето бивши социалистически държави.

Какъв е общественият образ на предприемача** в посткомунистическите страни и конкретно в България? Какво предопределя някои противоречия във възприятията и какви изводи можем да си направим от различните нюанси? Това са само някои от въпросите, които четири организации, сред които и Институтът за пазарна икономика, задават през последните близо шест месеца. Отговорите са повече от интересни и разкриват изкривяването на представата за образа на предприемача в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Според мен в България то е малко като яйцето и кокошката. Със слаба държава и неработеща съдебна система играта няма правила. В такава игра без правила много (но не всички) предприемачи 1) предпочитат да търсят някакъв държавен келепир (поръчка, земя...), 2) нямат страх, че при неизпълнени договорни задължения (към служители или партньори) ще понесат заслужено наказание, и 3) имат страх, че в игра без правила има толкова несигурност, че по-добре хич и да не почвам (или да не се разраствам).
    Логично, в такива условия просперират като цяло по-авантюристични предприемачи с неуважително отношение към закона, партньорите си, служителите си и т.н. От там и репутацията!

  • 2
    the_core avatar :-|
    The Core

    Кой събори Бойко?
    Икономистите!

    Много добра статия на Валери Найденов.
    Вътре пише и за автора на горната!
    Четете:
    http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1790758

  • 3
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#2] от "The Core":

    +++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++...

  • 4
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#3] от "йотата":

    статията на Найденов е една комунистическа заблуда. Относно успехите на либералните капиталистически системи - цитираната в статията държава Чили - тя е толкова напред в сравнение с останалите държави в Латинска Америка, че не трябва да се казва , че е от този континент. Найденов критикува , без един конкретен аргумент. Либертариантството водело до бедност и цитира САЩ и Чили. Айде да цитира поне една държава със силен държавен сектор, която е добре икономически? поне една ? естествено без петролните монархии. в абсолютно всички класации за просперитет водещи са либерални иконимики като Сингапур, САЩ, Нова Зеландия и т.н.
    Борисов падна защото не либерализира и не приватизира сектори като енергетика, здравеопазване!!!! как не разбраха комунистите за 20 години какъв е принципът на пазарната икономика!! Да има пазар !!

  • 5
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Общественият образ предприемача в България си ГО изгражда сам - модел 30-те години на Америка!?

  • 6
    beriya avatar :-|
    beriya

    Предприемача е един от лошите в България поради това, че капитализма ни реализиран като комунизъм за на бизнеса, по- конкретно на едрия бизнес който е непосредствено обвързан с властта. В икономически смисъл каква е разликата м- у ролята на държавата преди 89-та и след. Преди „промените" държавата бе основния работодател, след промените държавата остана в ролята на основен работодател, но в случая работодател на малка група от предприемачи.
    Държавата към момента е най- големия:
    - бенифициент по различни програми
    - работодател
    - собственик на движимо и недвижимо имущество
    - участник на пазара
    като същевременно е запазила и доразвила контролните функции, та пита се къде е разликата?
    Хората като, че получиха демокрация под формата на демократични свободи, но в икономически план има още какво да се желае, т.е. икономическия преход все още не е приключил.

  • 7
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    До коментар [#4] от "toshiro":

    Не е само наличието на пазар. Пазар със стабилни, ясни правила. Всъщност, Тиквата за това си отива. Защото докара на пазара страх. Откровен рекет към големите, постоянно променящи се правила за средните, тотална репресия спрямо малките! И бизнесът се изпокри - кешира, вкара в банки /виж депозитите - главно фирмени/. Бизнесът съкрати хора, защото не виждаше причина да се развива. Как да се развиваш, за какво да инвестираш средства, когато или ще дойде мутрата и ще ти каже "бизнесът е мой", или ще ти променят закона, ще подменят държавната поръчка, ще ти пратят данъчни, НСБОП, ДАНС и пр.? Я по-добре се сниши и изчакай.
    А по въпросът за отношението на хората към бизнеса... тук вече е въпрос на култура. Има едно просто правило:
    АКО РАБОТОДАТЕЛЯТ Е ДОБРЕ, РАБОТНИКЪТ МОЖЕ И ДА Е ДОБРЕ, МОЖЕ И ДА Е ЗЛЕ /ЗАВИСИ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ/, НО АКО РАБОТОДАТЕЛЯ Е ЗЛЕ, НЯМА КАК РАБОТНИКЪТ ДА Е ДОБРЕ...

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#4:"toshiro"]Борисов падна защото не либерализира и не приватизира сектори като енергетика, здравеопазване!!!! как не разбраха комунистите за 20 години какъв е принципът на пазарната икономика!! Да има пазар ![/quote]

    Напълно съгласен! Тези държавно доминирани сектори и шепата останали държавни фирми вечно са на улицата. Изобщо не са се прибирали, имам чувството. Дето се вика, само за да си спестя ежегодните екшъни стях, щях да ги приватизирам още на 2-рия месец от мандата си и вече всичко щеше да е забравено, както никой повече не отваря темата за Кремиковци, Химко и Плама, а ето че и Догантабак.

    ББ си мислеше, че някой ще му каже мерси, като купува скъп ток от ТЕЦ-ове, които държат на субсидирана заетост по 1000 миньори. Или пък от Топлофикация София (която с 32 ст/квч вече е най-скъпата електроенергия в държавата - по-скъпа даже от слънчевата далавера!), за да може топлото за радиаторите да остане 10 стотинки/квч. Всъщност дотам водят противопазарните вмешателства: Топлофикация София гори цяло лято животински скъп руски газ на най-скъпата цена, за да си направи марж 10% и да поевтини тока. Даваме 90% компонента газ на Газпром, за да направи Топлофикация 10% марж. Това може да се случи само в планова икономика.

  • 9
    raimond avatar :-P
    Meister Eckhart

    образът на предприемача е такъв, защото нашите предприемачи не са мениджъри, а директори. :)

  • 10
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    До коментар [#9] от "Meister Eckhart":

    А генералните директори какви са?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK