Основа – финансовата стабилност

В момент на политическа несигурност най-важният фундамент е макростабилността. Това означава добро финансово здраве на държавата. Неблагоразумно харчене, което би довело до повече дълг, по-високи данъци, по-нисък фискален резерв или помощ от МВФ, се оценява като риск за икономиката от  анализаторите. А когато на една държава започне да се гледа като на проблемна, се покачва цената на финансиране, бизнесът е много по-предпазлив при наемане на нови хора и при инвестиране, а всичко това много бързо рефлектира и върху крехкия икономически растеж.

"От страна на бизнеса ние се надяваме да се формира добро временно правителство, което да е в състояние да запази финансовата стабилност, да стабилизира ситуацията и да организира избори възможно най-скоро", казва Никола Треан, изпълнителен директор на най-големия български износител "Аурубис България".

На първо време успехът на извънредно голямата емисия вътрешен дълг за 800 млн. лв. през седмицата ще даде глътка въздух на следващите управляващи, които и да са те. С парите се запълни дупката във фискалния резерв след плащането на около 850 лн. лв. субсидии на зърнопроизводителите. Сега парите от емисията служат като мостово финансиране, докато средствата бъдат възстановени от Брюксел. Към 18 февруари депозитът на правителството в БНБ спадна с над 750 млн. лв. до почти 3 млрд. лв. на следващия ден. Това е по-голямата част от фискалния резерв без около 400 млн. лв. в банките за текущи разплащания. Това сваля резерва под 4.5 млрд., изисквани по закон в края на годината, но сега към него ще се добавят и постъпленията от новата емисия. По-голямата част от наличните суми обаче са Сребърния фонд и други целеви резерви, които на теория не могат да се ползват от правителството освен за каквото са предвидени. Така поне засега рискът държавата да изпадне в ликвидна криза е много по-малък. Остава въпросът за бюджетната дисциплина оттук нататък. Затова и според икономистите ключова фигура в новия служебен кабинет ще е тази на финансовия министър.

"Трябва да е професионалист, който се е доказал, че може да пази финансовата стабилност. Контролът върху разходите е следващият важен ход, като при служебен кабинет вероятно ще си спестим някои предизборни харчове. Нужно е внимателно балансиране на приходи и разходи и стремеж към намаление на реализирания досега дефицит от началото на годината. Добре премислена емисионна политика без резки шокове за пазара, дори и при малко по-висока доходност", казва макроикономистът Петър Чобанов. Той добавя, че фискалните рискове са налице и трябва да бъдат внимателно управлявани, "за да не се  окаже, че пред новото правителство има само една алтернатива – споразумение с МВФ и ЕК".

Според Георги Стоев от Industry Watch пък краткосрочно няма да има значителни сътресения. "Не мисля, че за финансовата стабилност ще има особена разлика между редовно и служебно правителство. Те следват един и същ бюджет и не очаквам отнякъде да дойде кой знае какъв проблем за ликвидността на фиска", допълва икономистът.

Другото дежурно притеснение на бизнеса при правителствена криза е дългосрочната стабилност на валутата. В своя последен икономически анализ от Expat Compass посочват, че няма причини да смятат, че страната ще промени курса. "Възможностите на страната за заеми са много високи, валутният резерв е голям и има много място за маневриране. Не се тревожим за валутния борд и не виждаме никаква непосредствена опасност от девалвация. Притеснени сме обаче от последните политически събития в България и липсата на правителство", посочват анализаторите. Последните данни на БНБ пък показват, че валутните резерви на страната (26.7 млрд. лв.) напълно покриват парите в обръщание и овърнайт  депозитите.

Представители на банковата система също твърдят, че политическата криза няма пряко влияние върху работата на сектора, и припомнят, че той издържа на далеч по-критични ситуации през миналата и по-миналата година. Банкерите обаче предупреждават, че на практика състоянието на банковия сектор е следствие на икономиката на страната. "Ако публичните финанси и икономиката на една страна изпаднат в безтегловност, това се връща като бумеранг в банковия сектор", коментираха те пред "Капитал Daily".

Работещи институции

Другата допирна точка на бизнеса с държавата е работата му с администрацията. А опитът поне досега е, че няколко месеца преди и след избори колелата на държавната машина се забавят. Или спират напълно.

"За нас е важно институциите да функционират нормално и да няма закъснение по отношение на инвестиционните ни проекти до момента на встъпване на новото правителство. Надяваме се също така, че енергийният пазар ще остане стабилен и предвидим в този преходен период и за предстоящата година", казва Никола Треан.

Друга част от притесненията на бизнеса са свързани с работата на данъчната администрация и управляващите органи по различните европейски програми (виж тук). "Притеснява ме какво ще стане с връщането на ДДС, плащането на субсидии и по различни европейски фондове. Ние сме  експортно ориентирано предприятие. Напълно е възможно да се случи блокиране на преговорите за европейските фондове, а ние в производството разчитаме на плащания през 2014 г.", обяснява Мария Жекова, председател на Клуба на работодателя - Стара Загора, и директор на "Ате пласт".

Опасенията на бизнеса донякъде са оправдани: липсата на някой, който да поеме политическата отговорност при взимането на управленски решения, ще остави без отговор проблемите в енергетиката, здравеопазването, съдебната система. В момента в ход са и приватизационните процедури на "БДЖ – Товарни превози" и на Българската фондова борса. Готова оценка има и за ВМЗ и АДИС, но продажбите не са започнали. Предвид липсата на политическа подкрепа обаче действията на агенцията за приватизация остават под въпрос. Неясен е и краят на конкурса за концесиониране на терминала за контейнери на пристанище Бургас и за последен, трети мултиплекс оператор.

Започнато-недовършено

Завършването на магистралите също е един от ключовите проблеми след оставката на правителството.  Самият Борисов според стенограмата от последното правителствено заседание признава, че за момента единственото сигурно е завършването на магистрала "Хемус" до Гара Яна и участъци от "Марица" и "Струма" (най-вероятно отсечката между Долна Диканя и Дупница, която трябва да бъде готова в началото на лятото).

За момента обаче няма яснота каква ще е съдбата на последните километри на "Тракия", както и на част от "Марица", въпреки че и двете отсечки се финансират по програма "Транспорт", имат определени бюджети и срокове за завършването си. Още в началото на тази година стана ясно, че строителството на отсечката от "Марица" между Димитровград и Харманли се бави заради концентрирането на всички усилия за завършването на "Тракия" между Ямбол и Карнобат. И двете трасета се изпълняват от консорциуми с водещ изпълнител "ПСТ холдинг", покрай която вече имаше няколко скандала за неплащане на доставчици. Неясно остава и бъдещето на отворени процедури, по които още няма избрани изпълнители или подписани договори. Например Северната скоростна тангента на София и участъкът от пътя София - Калотина. Според Борисов след оттеглянето му са възможни проблеми и с договарянето на следващи участъци на "Струма", без да уточни кои.

Някои кметове също вече обявиха, че замразяват процедури и плащания заради неясната ситуация. Всичко това обаче означава, че бизнесът, който е разчитал на поръчки от публичния сектор, сега ще трябва да търси други алтернативи.

След избора на служебен кабинет ще бъде разпуснат и парламентът, т.е.  някои важни законопроекти ще останат висящи. Например недовършена задача остава приемането на проектозакона за предучилищното и училищното образование. Документът започна да се гледа от парламента на второ четене чак в началото на тази година. Текстовете са доста на брой, много от тях предизвикваха дълги дискусии в парламента и в крайна сметка депутатите дори не стигнаха до средата. Законът е ключов, защото от приемането му зависят новите образователни стандарти, които трябва да регламентират учебната програма, критериите за учители и директори, системата на финансиране и учебниците. Така дори и да има учители и директори, които имат желание да разчупят системата, усилията им няма как да бъдат законово подкрепени.

Сигурно списъкът с рисковете и удивителните може да продължи още. А колкото по-разнопосочни са сигналите откъм политиците, толкова по-непредсказуема ще е средата за правене на бизнес оттук нататък. Затова и в момента най-важната задача на управляващите (които и да са те) е бързо да внесат спокойствие и усещане за ред. В противен случай не само политиката, но и икономиката ще останат на автопилот.

По темата работиха и Радостина Маркова и Люба Йорданова