ГЕРБ получи сметката

Обикновено след драматични събития едно клише се събужда от дрямката си - "След днешния ден България вече няма да бъде същата". Това, което прави сегашната ситуация още по-драматична обаче, е, че България ще бъде същата и утре. Ще бъде същата и след оставката на Бойко Борисов, а твърде вероятно и след изборите. И това всъщност е един от положителните сценарии, защото напрежението в момента и хаосът в партиите са способни да превърнат късогледия популизъм в икономическа катастрофа.

Тази зима хората напълниха площадите и блокираха улици, защото разбраха, че бъдещето им няма да бъде много по-различно. Сметките ще растат, цените ще се увеличават, а доходите им тихо, но сигурно ще се обезценяват.  Ще плащат повече за ток, парно, бензин, храна и ще имат все по-малко пари за себе си. Ще има повече за монополите, по-малко за тях. Хората разбраха, че може да има бъдеще за нов лифт на Банско, но не и за тях. Те ще стават по-гладни, а тези, които ще строят лифта - по-богати. Ще отсекат нашите дървета заради техния лифт.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Да се каже защо започнаха протестите може и да е лесно, но да се предвиди как ще приключат е трудно. Събитията от последните дни са като нарисувани с щрихи от всички големи протести от българския преход. В тях има малко от наивния възторг на 1990 г. с неистовото желание за нещо друго и по-добро, но без никаква идея какво точно да е то. В протестите сега има и искри от пожара на стачките и блокадите през същата година срещу резултатите от изборите за Велико народно събрание. Конфликтите с полицаите по улиците от последните дни напомняха (макар и много бледо) нощта на 10 януари 1997.

Има обаче една много голяма разлика. Всички предишни кризи имаха сравнително ясни решения. През 1990 Петър Младенов подаде оставка като "председател (президент)" и автобусите отново тръгнаха по "Цариградско шосе". През 1997 Виденов подаде оставка, Николай Добрев и Георги Първанов не съставиха правителство и на власт дойде СДС. После беше въведен валутен борд, хиперинфлацията изчезна и икономиката започна да крета нагоре.

Кризата днес обаче няма ясен изход

защото нуждата сега не е толкова да се оправи някакъв дефект, колкото да се създадат условия за растеж. Това не става с подаване на оставки и приемане на един-два закона. Трябват сериозни реформи, които обаче ще започнат да дават резултат чак след години.



Кризата сега е микс от няколко различни процеса на деградация през последните години. До момента те се случваха бавно и без да причиняват видими и непосредствени проблеми. Липсата на решения обаче доведе до натрупването на напрежение, което избухна по неуправляем начин. Сред основните причини за драматичната ситуация са едноличният модел на управление на ГЕРБ, който направи и без това неефективните държавни институции напълно импотентни, и кризата на елитите - партиите, медиите и другите организации, които би трябвало да канализират желанието за промяна и да предложат решения на проблемите.

Макар и напълно неочаквана, оставката на Бойко Борисов изглежда логична, защото сегашната криза не можеше да бъде решена с инструментите на това правителство. Моделът на управление на ГЕРБ през последните три години и половина концентрира огромна власт в ръцете на премиера. Той се занимаваше както с приоритетите за следващия програмен период в ЕС, така и с това да събира пари за осъдения български пилот в Гърция. Един ден Бойко Борисов беше министър на вътрешните работи, а на следващия - едновременно министър на земеделието и финансите, който решава да вземе пари назаем, за да плати на зърнопроизводителите. Концентрацията на толкова много власт можеше и да е добра за разрешаването на сравнително дребни проблеми. Изправен пред сериозна криза като сегашната обаче, едноличният модел проскърца и блокира. Адекватният отговор можеше да дойде от координираната реакция на различни, добре работещи институции. Всъщност, ако тях ги имаше, можеше дори и да не се стигне до масовите протести. Няма човек обаче, който би могъл да отговори сам на всички поставени проблеми. Изправен пред тях, той може само да вдигне рамене и да отиде да играе футбол. След това и да пробва все пак да спаси ситуацията с оставката на Дянков и няколко обещания, но в крайна сметка, разбираемо, капитулира.

Оставката на Бойко Борисов изглежда логична и по друга причина. Сегашните проблеми можеха да бъдат избегнати, ако ГЕРБ беше успял да изпълни най-сериозните си предизборни обещания. Ако в началото на мандата си ГЕРБ беше започнал истинска реформа в съдебната система например вместо имитативна подмяна на хората по върховете със същите типажи, но за сметка на това лоялни, днес усещането за несправедливост сред протестиращите, които викат "Ма-фи-я" по улиците, щеше да бъде по-малко. Ако ГЕРБ беше събрал сили да модернизира държавната администрация, образованието и здравеопазването, днес те щяха вече да са направили България по-богата и с по-привлекателно бъдеще. Вместо това Бойко Борисов предпочете да обяснява, че по време на криза не е подходящо да се правят реформи, че като вали дъжд, не се ремонтира покривът, че за реформите трябват пари, а сега няма... Всичко това обаче бяха оправдания за липсата на смелост да се поемат първоначалните негативи на промените. Бойко Борисов предпочете да го обичат още малко пред това да промени държавата.

Скърцащият модел на ГЕРБ обаче не е единствената причина за разбунтуваната държава. Напрежението се засилва и от кризата на елитите. Хората по улиците в момента протестират не само и дори не толкова срещу Бойко Борисов и неговия стил на управление. Те псуват както ГЕРБ, така и Станишев, да не говорим за Доган. Днес улицата няма лидер - политиците са част от проблема, а не инструментът за решаването му. Ако питате някой от протестите, отговорът е - всички партии работят за олигархията, лъжат и крадат. Има "те" и "ние", които практически не се срещат никъде. Протестиращите бягат от обвързване с партиите като куче от "Екоравновесие" - страхуват се, че мечтите им ще бъдат затворени в клетка и скопени. Изплашена от това, улицата издигна лозунга "Да живее народната власт". Това може и да изглежда смешно, но всъщност ни връща 23 квадратчета назад в играта на демокрация.

В кризата на елитите влизат и медиите. В началото на 90-те те бяха първите факли на свободата. Днес пламъкът се пази от много малка част от тях и повечето се превърнаха в пикели на олигархията - в инструмент, който помага на собствениците им да се катерят нагоре или да убият конкурентите си. Контролираните медии повредиха нещата в две посоки. От една страна, те още повече отдалечиха политиците от хората. Много от вестниците и телевизиите, които пренебрегнаха базовите правила на професията, създадоха измамна картина за случващото се в страната. Те пишеха за магистралите, но не и за проблемите на хората да си плащат сметките. Излъчваха репортажи за метрото, но не и за загиващия дребен и среден бизнес.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Днес всички са изненадани"