Защо енергетиката беше толкова важна за ГЕРБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо енергетиката беше толкова важна за ГЕРБ

Трайчо Трайков и Делян Добрев трябваше да изнесат тежестта на енергийните проблеми, често без зад тях да има правителствен консенсус

Защо енергетиката беше толкова важна за ГЕРБ

При стагнацията на икономиката, енергетиката се превърна в основно поле за спорове и битки

26790 прочитания

Трайчо Трайков и Делян Добрев трябваше да изнесат тежестта на енергийните проблеми, често без зад тях да има правителствен консенсус

© Красимир Юскеселиев


Едва ли някой е предполагал, че объркването в периода за отчитане на декемврийските сметки за електричество може да се окаже искрата, която ще да подпали протести, довели до оставката на правителството на ГЕРБ. За оттеглянето на Бойко Борисов биха могли да бъдат намерени далеч по смислени причини.

Факт е обаче, че в икономиката ГЕРБ най-вероятно ще бъдат запомнени с магистрала "Тракия" и безкрайните завои именно в енергетиката. Правителството дори беше първото, чието решение - за спиране на АЕЦ "Белене", трябваше да бъде подложено на референдум. Причината за привидната свръх активност са колкото наследените много проекти, толкова и стагнацията на българската икономика. При всеобщото свиване енергетиката, която няма как да спре, продължаваше да осигурява бизнес възможности и огромни обороти.

Резултатът от управлението на ГЕРБ в тази област обаче в най-добрия случай е смесен. В началото на мандата си партията на Бойко Борисов нямаше много ясна идея какво точно иска да постигне в енергетиката. В първоначалните разговори на икономическия екип се е говорило единствено за продажбата на остатъчните дялове на държавата в приватизираните енергийни дружества, пускането на БЕХ на борсата и отказа от държавата да подкрепи АЕЦ "Белене", т.е. той да стане изцяло частен. Единственото сигурно нещо е било мнението за прекратяване на проекта за нефтопровод Бургас - Александруполис. По-късно програмата на партията е поукрасена с модерните енергийна ефективност, производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и развитие на енергийния пазар.

Да риташ паднало правителство естествено е много лесно. ГЕРБ обаче имаха и няколко успеха. Първият беше спирането на Бургас - Александруполис, в чийто смисъл съмнения имаха всички партньори (дори руската "Транснефт"). Другият успех естествено е началото на нови проучвания в шелфа на Черно море. Въпреки благоприятните условия за това - високите цени на петрола, които повишават и цената на газа, както и намерените залежи в Румъния, нищо не пречеше процедурите да бъдат оплескани. Малко по-незабележим успех беше въвеждането на измервателни уреди по веригата на бензина и свързването на бензиностанциите с НАП. В бъдеще и активизирането на строежа на газови връзки със съседните страни също може да се окаже успешна стратегия, макар засега да изглежда, че няма откъде до дойде газ алтернативен на руския.

Ядреният разпад

Най-големите неуспех беше проектът АЕЦ "Белене". Не толкова спирането му, колкото процесът, довел до това.

Още в предизборната си програма ГЕРБ бяха обявили, че искат проектът да стане изцяло частен. Това тотално изнерви германския инвеститор RWE, който вече имаше проблеми да структурира финансирането за него, тъй като държавната НЕК просто нямаше пари. Без държавни гаранции естествено нищо не можеше да стане - финансовият министър Симеон Дянков беше абсолютно против, а цялостната смяна на модела го отлагаше във времето и допълнително го оскъпяваше. Така през октомври 2009 г. RWE решиха да се оттеглят от него.

Вместо изцяло проектът да бъде замразен или прекратен, той продължи да крета, но вече като изцяло държавен проект. Всъщност по времето на ГЕРБ бяха преведени повече пари към "Атомстройекспорт" (АСЕ), отколкото по времето на предходното правителство. Обяснението на Трайчо Трайков, тогавашният министър на икономиката и енергетиката, беше, че "стратегията ни е ясна - ние няма да инвестираме пари на данъкоплатците, но и няма да убием проекта". Той смяташе, че така или иначе България ще трябва да си плати по ангажиментите, които е поела (позиция, която не се е променила и досега). Идеята на Трайков беше да се намери нов консултант - британската банка HSBC (процес, който се проточи повече от година), който да намери нов партньор на НЕК. Впоследствие тази идея се трансформира в опит "Атомстройекспорт" да влезе като директен инвеститор заедно със западен партньор. Това обаче нямаше как да стане, след като проектът беше объркан още от самото начало и след оттеглянето на RWE единствено компании, обвързани по един или друг начин с АСЕ и "Газпром", биха рискували с проекта. 

Накрая Борисов не е издържал на разтакаването и в началото на 2012 г. е поискал Дянков и Трайков да започнат подготовката за спиране на "Белене". Задачата обаче се падна на новия министър Делян Добрев. Самото решение е било писано от самия него, тъй като в администрацията на МИЕТ изобщо е нямало подготовка за това.

Най-важната причина за проточилото се решение е инерцията от предходното правителство. В същото време в самото правителство е липсвало консенсус, нещо което е видно е сменящите се всеки три месеца мнения на Бойко Борисов. В крайна сметка стратегията се насочи към търсене на външен инвеститор или ако не се намери такъв, без да се дават нови пари (плащанията бяха спрени в началото на 2011 г.), проектът да се прекрати, както формалната вина бъде прехвърлена на "Атомстройекспорт". Трябваше да се докаже, че двете страни АСЕ и НЕК, въпреки усилията си не са успели да структурират проекта. Малко прибързаното стопиране през март обаче прави българската страна по-уязвима в бъдещите съдебни спорове с АСЕ. В деня преди оставката на кабинета на Бойко Борисов е бил проведен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, на който една от темите е била съдбата на АЕЦ "Белене". Според източници от правителството решението на кабинета е клоняло към предложение за съвместна продажба на оборудването на трета страна.

Зеленият балон

Неконтролируемият бум на зелените проекти е един от най-необяснимите провали на ГЕРБ. След първоначалния ентусиазъм на партията той бързо бе охладен от информациите за огромните заявки за изграждане на централи за възобновяема енергия - още в началото на 2010 г. се знаеше, че поне на хартия в България се готвят да бъдат изградени мощности за абсурдните 12 хил. мегавата. Тогава бизнесът предлагаше ограничение, като например Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да може да прави текущи промени на преференциалните тарифи, които да са съобразени с напредъка на технологиите. В началото на 2010 г. дори се говореше за цялостно замразяване на проектите. Министерството на екологията беше обявило, че спира ОВОС-ите за нови централи, а министерството на икономиката - че НЕК няма да подписва за нови проекти. Но нищо от това не беше направено. За последното се твърдеше, че вина има тогавашният шеф държавната компания Красимир Първанов.

Реакция имаше едва през април 2011 г., когато с промените в закона за възобновяемите източници бяха приложени много от мерките, които се предлагаха още година преди това. Те бяха внесени от доскорошния министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев, тогава зам.-председател на икономическата комисия в Народното събрание. Някои от тях бяха толкова рестриктивни, че се появиха прогнози за край на ВЕИ сектора (включително в "Капитал" прогнозирахме стопиране). В същото време обаче не бяха въведени възможности ДКЕВР да сваля преференциалните тарифи през годината по-често. Друга възможност, която беше предлагана на Българската фотоволтаична асоциация, беше стъпаловидното сваляне на тарифите при достигане на някакъв праг на инсталирани мощности (според националната програма за насърчаване на ВЕИ за всяка година до 2020 г. имаше индикативни цели за изпълнение) или пък по-рязко сваляне на тарифите за големите фотоволтаични паркове.

Така, к гато след декември 2011 г. цената на соларните панели се срина в глобален мащаб, регулаторът не реагира. Проектите от 225 МВ в началото на 2012 към септември скочиха на близо 800. И се появи проблемът с недостига на средства за изплащане на преференциалните тарифи (400 млн. лв. към септември миналата година).

Първоначално оправданието за липсата на ограничение бяха подписаните договори с предприемачите, които не можело да се прекратят просто "ей така". Същият беше и отговорът при всеки въпрос не трябва ли да се сменимоделът - правото за изграждане на зелена централа да се печели на търг, с което да се постигат по-ниски цени на зелената енергия.

С оставката на правителството се забавя и едно от предлаганите решения за натрупания дефицит в средствата, от които се изплащат преференциалните тарифи. От септември

ВЕИ предприемачите плащат такса достъп, която отнема от 1 до 39% от приходите им в зависимост от това кога е била въведена централата. Тя е очевидно несправедлива, тъй като не отразява реалните разходи, които инсталациите предизвикват при управлението на мрежата, а се базира на предполага емата им възвращаемост (което е по-скоро данък). Таксата трябваше да се промени не само защото е неправилно конструирана, но и защото въпреки нея все още има дефицит. Схемата, която последно се обсъждаше, е да се създаде специален фонд, в който да постъпват средствата от зелената надбавка (тази една стотинка във всеки киловатчас ползвана енергия във вашата сметка), както и постъпленията от продажби на въглеродни квоти. Идеята е била фондът директно да плаща на ВЕИ производителите и така НЕК и ЕРП-ата да бъдат освободени от тази тежест. Ако има недостиг на средства, той е трябвало да бъде записан като недовзет приход на зелените предприемачи и да се изплаща в бъдеще.

Подобно решение обаче се нуждае от политическа подкрепа и работещ ДКЕВР, нещо, което скоро няма да се случи.

В сивата зона

Двата неуспеха не се крият от икономическите експерти на ГЕРБ. В останалите енергийни сектори обаче нещата също не бяха по-блестящи. Първоначалната идея за излизане на Българския енергиен холдинг на борсата с идеята за бързи приходи в бюджета и повече прозрачност в енергийните дружества бързо беше погребана. Нуждата от преструктуриране на холдинга, както и продължаващата нужда БЕХ да прехвърля пари от едни дружества в други направи тези идеи не възможни. На практика единственото осъществено действие се оказа продажбата на миноритарните дялове в ЕРП-ата.

В същото време ГЕРБ така и не успяха да наложат ясни и прозрачни правила в енергийният сектор. През 2010 г. Бойко Борисов нарочи ЕРП-ата като основни виновници за цената на електричеството, те бяха проверявани от ДАНС, прокуратурата и кой ли още не. Най-малкият проблем, разбира се, е, че нарочването се им обърна в край на сметка срещу самия Борисов. ДКЕВР водеше изцяло непредвидима политика - например когато трите дружества научаваха одобрените от регулатора приходи в средата на годината, те нямаха идея кои точно разходи са им признати кои не. Често трудно можеше да се намери обяснение защо едно ЕРП получава по-малко признати разходи от друго. Единственото полезно нещо, което ГЕРБ успя да свърши, е натискът да се спазва Законът за обществените поръчки, нещо, което електроразпределителните дружества бяха задължени да правят след 2011 г. (и което те избягват да правят все още).

В същото време либерализацията на пазара съвсем изпадна от дневния ред на ГЕРБ. От нея не е заинтересуван почти никой в енергийния сектор, тъй като тя предлага повече конкуренция и по-малко сигурни приходи. Поне първоначално тя ще се съпровожда с по-високи цени от сегашните на регулирания пазар и се счита за непопулярен политически ход. В резултат на всички усилия в началото на март, с една година закъснение, може да се очаква окончателното разделяне на НЕК от Електроенергийния системен оператор. Свободният избор на доставчици от битовите потребител, което трябваше да стане до края на 2015 г., едва ли ще се случи в срок.

Дори прословутият нов дългосрочен договор с "Газпром", подписан в края на миналата година, не донесе всички очаквани ползи. Факт е, че той намали цените на доставяния газ до нивата в Централна Европа. Даде възможност договорените количества газ да се намалят без неустойки с очаквания местен добив, но не ако потече газ от север и юг към България по новите газови връзки. Освен това във времето, когато всички европейски страни се опитват да откъснат цените на газа от петролните формули, България не успя да постигне такова нещо. Според шефа на "Булгаргаз" Димитър Гогов да се очаква постигането на всичко това обаче е било нереално. А по договора за "Южен поток", при който за България беше по-важно "да излезе суха", все още се преговаря по детайлите.

Като теглим чертата

ГЕРБ така и не рискува да направи по-големи промени, а в някои области дори имаше регрес. Отчасти това се дължи на самия Бойко Борисов, който категорично е бил против всякакви приказки за приватизация и сериозни реформи (помнейки съдбата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски). "Появиха се нови мениджъри в държавните компании, не само чужди, но и враждебни на всичко ново", определя ситуацията Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.

Друга причина е нуждата да се спре проект за 10 млрд. евро под силен натиск от страна Русия, което неизбежно водеше до пренасочване на прекалено голяма управленска енергия в погрешна посока. Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията "най-слабото място на ГЕРБ беше липсата на ясна, подробна, базирана на данни стратегия за това как ще се развиват секторът и политиката в четирите години на управление; те се опитаха да запазят всички опции отворени, което, освен че не е добра управленска практика, защото не позволява на останалите участници и/или партньори на пазара да се ориентират, логично доведе до неяснота какво е постигнато и какво не".

Най-големият проблем, довел до протестите, не беше толкова действията или бездействията на ГЕРБ в енергетиката, колкото липсата на реформи в другите сектори. Накрая правителството избра да се оправдае с монополистите, тактика, която нямаше как да успее.

Едва ли някой е предполагал, че объркването в периода за отчитане на декемврийските сметки за електричество може да се окаже искрата, която ще да подпали протести, довели до оставката на правителството на ГЕРБ. За оттеглянето на Бойко Борисов биха могли да бъдат намерени далеч по смислени причини.

Факт е обаче, че в икономиката ГЕРБ най-вероятно ще бъдат запомнени с магистрала "Тракия" и безкрайните завои именно в енергетиката. Правителството дори беше първото, чието решение - за спиране на АЕЦ "Белене", трябваше да бъде подложено на референдум. Причината за привидната свръх активност са колкото наследените много проекти, толкова и стагнацията на българската икономика. При всеобщото свиване енергетиката, която няма как да спре, продължаваше да осигурява бизнес възможности и огромни обороти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

87 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev
    • -38
    • +101

    Защо, не случилите се реформи в енергетиката беше толкова важна за ГЕРБ?

    Просто защото, това е изцяло в интересите на онези, които направиха възможно да се случи "проекта" ГЕРБ - олигарсите на България!

  • 2
    today avatar :-|
    today
    • -67
    • +142

    А какво са виновни ГЕРБ, че един предишен министър подписа прекрасен, изгоден договор за доставките на газ, при което цената скочи от 83 на 500$, а наследникът му, от същата партия, подписа договора за "евтината АЕЦ Белене"? То че в управлението на ГЕРБ имаше много грешки няма спор, но вината специално за ситуацията в енергетиката не е тяхна.

  • 3
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Идеята е била фондът директно да плаща на ВЕИ производителите и така НЕК и ЕРП–ата да бъдат освободени от тази тежест."

    Е да, но ако средствата идват от продажбата на въглеродни квоти, те пак в крайна сметка се плащат от потребителите на електроенергия. С други думи, създаването на такъв фонд има смисъл за ограничаване на бъдещото поскъпване на електроенергията, но то няма как да намали сегашните цени (защото така наречената "кафява" надбавка, която е свързана с въглеродните квоти, е все още малка - тепърва предстои да се увеличава).

    Единственият начин това все пак да стане е да се намали ставката на ДДС за електроенергията. В едно такова действие има чисто пазарна логика - защото въглеродните квоти засега се плащат само в електроенергетиката. Т.е. едно компенсиращо намаление на ДДС би поставило електроенергията при равни пазарни условия с останалите енергоносители.

    Другото възможно действие е да се увеличи кръгът на хората, получаващи енергийни помощи. В момента това са 300 000 домакинства, а помощите са на стойност 80 млн. лв. - тези данни за помощите са от следния анализ:

    http://www.emi-bg.com/index.php?id=1495

  • 4
    bz avatar :-|
    bz

    [quote#2:"today"]А какво са виновни ГЕРБ, че един предишен министър подписа прекрасен[/quote]
    Капитал не го интересуват фактите нито прави анализ на причините въпроса е да се плюе по ГЕРБ на всяка цена, която в техния случай е обективността.

  • 5
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да може да прави текущи промени на преференциалните тарифи"

    Ами естествено, че за да могат преференциалните тарифи да имат оптимален ефект, те трябва преди всичко да се определят по един предвидлив начин. И да насърчават повече евтините ВЕИ технологии за електропроизводство (например някои видове ВЕЦ), а в по-малка степен скъпите (фотоволтаичните, вятърните, биомасата).

    Освен това - трябва да има възможност за бърза реакция. Германският регулатор например много по-бързо реагира на появата на чувствително по-евтините китайски фотоволтаици. И регулаторът трябва, ако не да изпреварва, поне да реагира едновременно с инвеститорите. Защото няма как преференциалните цени да се сменят със задна дата - тогава най-много остава да се направи нещо с таксите за достъп, или някаква друга подобна крайна стъпка ...

    Всичко това показва колко са били прави привържениците у нас на механизма за зелените сертификати (който се използва в Англия и Италия вместо преференциалните цени). При този механизъм електроенергията от ВЕИ се продава по същите цени като останалата електроенергия, а отделно се образува друг пазар за зелени сертификати за електропроизводство от ВЕИ, използвани за покриване на нормативно въведени задължения на конвенционалните централи. Но сертификатите са едни и същи - независимо дали електроенергията идва от ВЕЦ или от фотоволтаици. Така между различните ВЕИ технологии се появява конкуренция - и инсталирането на фотоволтаична инсталация например би били по-неизгодно в сравнение с друга, по-евтина ВЕИ технология.

    У нас някъде в периода до 2005 г. се подготвяше замяна на преференциалните цени със зелени сертификати. Дори дълго време една такава проектонаредба можеше да се види на сайта на тогавашното Министерство на енергетиката. После идеята беше изоставена.

    Но човек се пита - след като и в бъдеще могат да се появят подобни проблеми с преференциалните цени у нас, дали не е все пак по-добре те да действат само за вече построените инсталации, а за бъдещите да се премине към насърчаване със зелени сертификати. И без това този метод води и до по-умерен растеж на ВЕИ технологиите (например английските зелени сертификати не са така силен стимул като немските преференциални цени).

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    Вижте извадки от коментарите тук на форума по същия хронологичен ред като в статията и ще ви стане ясно, че всичките проблеми са били овреме ясни като на длан. Нещо повече - тук сме ги нищили на кончета. Да беше който трябва минавал на форума поне веднъж седмично, колкото да прочете нещо за заспиване, нямаше да си причини такива главоболия.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е енергетиката не е за простовати момченца, иска акъл, особено атомната енергетика, трябват си проф. Тодориев и Овед Таджер....

    Разни бойки барабойки, делянки и трайчомци не предат, прекалено е сложно.....

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#5:"ijj"]Германският регулатор например много по-бързо реагира на появата на чувствително по-евтините китайски фотоволтаици. И регулаторът трябва, ако не да изпреварва, поне да...[/quote]

    Oткакто ДКЕВР оряза тарифите за слънчевия ток лятото, немският регулатор ги посече още 3-4 пъти и то напълно основателно, предвид продължаващия крах на цените на слънчевите модули. Нещо повече, въведе автоматичен регрес от 2,42% на месечна база, т.е. паднали не паднали модулите, цената на тока си пада с времето сама. А нашите се хвалят "Ами ние нали лятото ги намалихме вече, ма моля, какво искате от нас. Ще дойде пак лятоска - пак ще ги намалим...". А слънчевите пак облизват муцуни, за нов напор кльопане.....

  • 9
    damianrm avatar :-P
    damianrm

    Всичко е ясно - освен едно - кой точно взе парите от рушветите да не вижда как на хартия 12 Гигавата зелена мощност се подгтовя .. доколкото знам - пиковата мощонст в България е е 6-9 Гигавата ... т.е повече от 100 % покритие на консумацията с зелена енергия !

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Ако не искаха да копират краденето от социалистите нямаше и да паднат от власт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK