Да не се разпуска Народното събрание. Създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите. Създаване на програмен кабинет. Сключване на договор между обществения съвет и програмния кабинет.

Това са част от основните искания, около които представители на протестиращите в цяла България  успяха да се обединят. Малко преди оставката на правителството ДСБ и Съюз "Единство" обявиха, че ще внесат за гласуване в парламента проектодекларация за сформиране именно на програмно правителство, което да работи по конкретни задачи, свързани с протеста на гражданите срещу монополите и начина, по който се управлява държавата. Предложението обаче бе отхвърлено от премиера в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

Впоследствие както  ГЕРБ, така и БСП и ДПС – трите големи партии в парламента, декларираха, че няма да участват в експертен или програмен кабинет. Ако те запазят позицията си и при консултациите при президента Плевнелиев, включително и на свикания от него във вторник Консултативен съвет по национална сигурност, президентът е длъжен да сформира служебен кабинет, което означава и разпускане на парламента.

Така искането за програмен кабинет зависи изцяло от политическите партии и отговорността, която те (не) са готови да поемат. Що се отнася до настояването за обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, президентът вече обеща в обръщението си в четвъртък, че такъв ще бъде формиран към евентуалното служебно правителство.

Смяна на изборната система - от пропорционална към мажоритарна

Това искане на протестиращите е в отговор на променените от ГЕРБ изборни правила с премахването на преференциалния вот, на прекия избор на районни кметове и др. Мажоритарната изборна система исторически е по-стара от пропорционалната, но и двете имат своите предимства и недостатъци. От години се говори за търсенето на оптимален вариант, който да включва елементи и на двете системи, но до устойчиво решение така и не се стигна.

Междувременно синдикатите предложиха ексцентричен модел, непознат за световната практика - "мажоритарна изборна система с миноритарна квота за граждански представителни организации". Не е трудно са се заключи, че виждат и себе си в ролята на "представителни организации" и че на практика поискаха места в парламента. Макар и да не присъстват в списъка с официалните искания, в последните дни настойчиво се чуха и призиви за намаляване на броя на депутатите. Според Александър Кашъмов, който води правната програма на "Програма достъп до информация" (ПДИ), ако това искане бъде вписано в една нова конституция, резултатът ще е "доста несигурен и съмнителен".

Факт е, че неефективен парламент струва скъпо на държавата. Значително намаляване на депутатите обаче означава и по-малко хора да вършат приблизително същата по обем работа, т.е по-малко време за работа по всеки закон (вкл. и в комисиите) и най-вероятно по-некачествена работа, повече разходи за външни експерти, по-малко време и за директна работа с гражданите. Намаляването на парламента ще намали и шанса на по-малки партии и формации да попаднат в него – т.е. ще се стигне до допълнително елитаризиране на институцията и ограничаване на парламентарно представените обществени интереси.

Право на гражданите да отзовават депутати, падане на имунитета им

Експерти напомниха, че исторически правото на гражданите да отзовават народни представители е опасен за инструмент - то е било записано в чл. 4 от конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.

С искането за "носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри" протестиращите вероятно имат предвид отпадане на депутатския имунит  (засега неясно дали частично или пълно). Пълен депутатски имунитет има в някои държави, включително и в България - той забранява задържане или повдигане на наказателно преследване срещу народни представители, като мотивът е да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. В България имунитетът се снема или по желание на депутата, или с разрешение на Народното събрание при престъпления от общ характер – т.е. носенето на наказателна отговорност в рамките на мандата е възможно при наличие на воля в полицията, прокуратурата и съда. В останалите случаи депутатите отговарят за деянията си след изтичане на мандата. Факт е обаче, че осъдените депутати след края на мандата им се броят на пръсти за последните 23 години. И само промяна в конституцията не би гарантирала, че това ще се промени, ако институциите не си вършат работата.

Добавянето на министрите към искането за носене на съдебна и наказателна отговорност е плод на незнание - те нямат никакъв имунитет, а това, че почти никой не е понесъл отговорност, отново е заради работата на полицията, прокуратурата и съда.

Свикване на ВНС и промяна на политическата система

Това е най-неясното от исканията на гражданите, тъй като не са описали каква нова политическа система имат предвид. Освен парламентарната демокрация, каквато е България в момента, другите познати са различни форми на диктатури, включително едноличен режим, монархия и президентска република. Поставеното искане за "граждански квоти" в управлението на държавата кореспондира частично единствено със съществувалата до неотдавна Либийска джамахирия, установена за дълги години от убития в размириците през 2011 г. диктатор Муамар Кадафи чрез доктрината му за "Третата всемирна теория". Според нея в държавно управление участва цялото пълнолетно население на страната чрез контролирани от режима структури.

В западната цивилизация, към която сега се числи и България, изцяло доминира парламентарната демокрация. "Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас", коментира Александър Кашъмов. "Искането за  нова конституция е като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото", посочва юристът.

Енергийните искания

Преминаване на електроразпределителните дружествата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви

Предложението е с огромно вътрешно противоречие - защото няма как да завземаш собственост и това да е съобразено с европейските норми. За национализацията на ЕРП-тата вече се чуха достатъчно аргументи против, включително от представители на кабинета в оставка и президентството. Накратко - ако се развалят приватизационните договори, трябва да се възстановят платените при приватизацията цени от трите частни собственика и направените инвестиции. Дори национализацията да е възможна, тя е вредна. Защото държавата не е показала, че може да управлява по-добре - емблематични примери за способностите й са други монополни области, като например здравната каса и здравеопазването въобще или пък доведените почти до фалит БДЖ, "Топлофикация София" и "Български пощи". Действие по одържавяване на частна фирма ще доведе до бягство на чужди инвеститори.Единственото смислено искане по отношение на ЕРП е те да бъдат проверявани. Например енергийният регулатор и данъчните да изследват пазарни ли са договорите им за аутсорсинг и за консултантски услуги от свързани фирми. И като цяло стриктният контрол трябва да бъде приложен и на всички дружества по веригата.

Премахване на всички посредници, а НЕК да поеме техните функции

Това искане не е ясно, защото всъщност по веригата няма посредници, вероятно се визират ЕРП-тата, но те не са посредници, а извършват конкретна услуга, която е регламентирана като независима от европейските директиви. Затова няма как НЕК да поеме функциите. А и държавната енергийна компания не се е доказала като добре управлявано дружество.

Разсекретяване на всички договори на производители на ток за вътрешния пазар; съд за лицата, подписали съответните договори

Прозрачността наистина е необходима, затова колкото повече информация, толкова по-добре. Вече бяха публикувани приватизационните договори на две от ЕРП-тата и споразуменията на държавата с двете чужди топлоцентрали в комплекса "Марица-изток". Следваща възможна стъпка е публикуване на сайта на ДКЕВР на подробни отчети на всички държавни и частни производители на електричество, в които обосновават исканите цени. Съдебна отговорност трябва да се търси, но не в стил прокурорски обвинения наред, а дела в резултат на извършени проверки и доказани нарушения.

Намаляване на квотите за производство на скъпа електроенергия. 100% от евтиния ток от АЕЦ "Козлодуй" да се ползва за нуждите на вътрешния пазар.

В тази посока вече се действа в ДКЕВР и вероятно това искане поне частично ще бъде удовлетворено през април. По закон обаче НЕК е задължена  да купува и по-скъпия ток, а атомната централа и в момента продава на загуба на регулирания пазар (виж стр. 6). Така че мярката може да работи само краткосрочно, за да не доведе до тежко финансово състояние някои от енергопроизводителите.

Премахване на ДДС върху електроенергията

Въпреки че при монополен и силно регулиран сектор, какъвто е енергийният, подобна мярка е с по-ограничено значение, тя звучи несъстоятелно. Първо, от пазарна гледна точка все пак ще бъде облагодетелстван един сектор за сметка на друг (по-ниските крайни сметки за ток например биха накарали домакинствата и бизнеса да използват повече електричество вместо газ и други горива). Премахване или намаляване на ставката на ДДС за един сектор ще създаде за неравнопоставеност и автоматично ще накара и други да поискат такава мярка и за  тях - нещо, на което сме ставали свидетели неведнъж (например лекарствата, книгите и т.н.).

От подобни действия най-големият и негативен ефект ще е за бюджета. За сектор като производството на електричество с няколко милиарда оборот освобождаването от ДДС би ударило сериозно приходната му част, а оттам и разходната.

Парламентът или президентът да наложат мораториум на декемврийските и следващите сметки за ток, докато вървят проверки и дела; анулиране на някои от тях. Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиентите на ЕРП-та, топлофикации и ВиК, до установяване легитимността на сметките

Действие, като крайност близко до национализацията, груба държавна намеса в частен бизнес без обективно основание. Мораториум на сметките означава, че разпределителните дружества няколко месеца няма да имат приходи, оттам и средства, с които да купуват и доставят нови количества ток на домакинствата и част от бизнеса, с две думи, "режим на ток". Ефектът ще е върху цялата верига по производството и доставката на електричество, а в нея са заети хиляди служители в страната, които едва ли ще са доволни няколко месеца да не получават заплати. Блокирането на цял ключов сектор като енергетиката ще има крайно негативно влияние както за икономиката, така и за публичния сектор, домакинствата и бюджета.

Модифицираното искане на друг стачен комитет - за прекратяване на съдебни дела, също граничи с абсурда. То противоречи на принципите на правовата държава.

50% граждански квоти във всички държавни регулаторни органи

Трудно за изпълнение най-малкото защото е неясно как да бъдат избрани представителите на гражданите. Освен това е важно в комисията да работят експерти, които да познават материята, тъй като за регулирането на енергийната система, така че да не се стигне до нейното разпадане, е необходима съществена експертиза. По-градивно е да се изиска всички документи на регулаторите да са публични поне дни преди обществените обсъждания, без част от информацията да се прикрива с оправданието за търговска тайна.

Иначе недоволството от работата на регулаторите е основателно и трябва да се търсят законови промени, които да гарантират прозрачност, експертност и независимост в тези институции.

Фотограф: Анелия Николова