Какво искат протестиращите

Десетки хиляди граждани излязоха отново на улицата в неделя, за да изразят недоволството си на практика от всичко в България. Разрастващият се и след оставката на правителството на ГЕРБ протест - не само като мащаб, но и като обхват на огласените искания, няма аналог в историята на прехода, защото поставя под съмнение и обществения договор за развитието на страната, "сключен" преди 23 години. Наред със справедливото настояване държавата да се върне към изоставените си функции за установяване на върховенство на закона, както и срещу монополите, исканията ескалираха и до откровено абсурдни и неприложими в страна, която е част от Европейския съюз. На ход са политиците, които трябва да намерят възможно най-разумния изход от ситуацията, изключващ популистки решения, както и всички структури на гражданското общество, създадени, за да отстояват принадлежността на България към демокрацията и пазарната икономика.

"Капитал Daily" анализира предложенията и последствията от тях, като ги групира на политически и енергийни.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Политическите искания

Да не се разпуска Народното събрание. Създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите. Създаване на програмен кабинет. Сключване на договор между обществения съвет и програмния кабинет.

Това са част от основните искания, около които представители на протестиращите в цяла България  успяха да се обединят. Малко преди оставката на правителството ДСБ и Съюз "Единство" обявиха, че ще внесат за гласуване в парламента проектодекларация за сформиране именно на програмно правителство, което да работи по конкретни задачи, свързани с протеста на гражданите срещу монополите и начина, по който се управлява държавата. Предложението обаче бе отхвърлено от премиера в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Впоследствие както  ГЕРБ, така и БСП и ДПС – трите големи партии в парламента, декларираха, че няма да участват в експертен или програмен кабинет. Ако те запазят позицията си и при консултациите при президента Плевнелиев, включително и на свикания от него във вторник Консултативен съвет по национална сигурност, президентът е длъжен да сформира служебен кабинет, което означава и разпускане на парламента.
Така искането за програмен кабинет зависи изцяло от политическите партии и отговорността, която те (не) са готови да поемат. Що се отнася до настояването за обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, президентът вече обеща в обръщението си в четвъртък, че такъв ще бъде формиран към евентуалното служебно правителство.



Смяна на изборната система - от пропорционална към мажоритарна

Това искане на протестиращите е в отговор на променените от ГЕРБ изборни правила с премахването на преференциалния вот, на прекия избор на районни кметове и др. Мажоритарната изборна система исторически е по-стара от пропорционалната, но и двете имат своите предимства и недостатъци. От години се говори за търсенето на оптимален вариант, който да включва елементи и на двете системи, но до устойчиво решение така и не се стигна.
Междувременно синдикатите предложиха ексцентричен модел, непознат за световната практика - "мажоритарна изборна система с миноритарна квота за граждански представителни организации". Не е трудно са се заключи, че виждат и себе си в ролята на "представителни организации" и че на практика поискаха места в парламента.
Макар и да не присъстват в списъка с официалните искания, в последните дни настойчиво се чуха и призиви за намаляване на броя на депутатите. Според Александър Кашъмов, който води правната програма на "Програма достъп до информация" (ПДИ), ако това искане бъде вписано в една нова конституция, резултатът ще е "доста несигурен и съмнителен".
Факт е, че неефективен парламент струва скъпо на държавата. Значително намаляване на депутатите обаче означава и по-малко хора да вършат приблизително същата по обем работа, т.е по-малко време за работа по всеки закон (вкл. и в комисиите) и най-вероятно по-некачествена работа, повече разходи за външни експерти, по-малко време и за директна работа с гражданите. Намаляването на парламента ще намали и шанса на по-малки партии и формации да попаднат в него – т.е. ще се стигне до допълнително елитаризиране на институцията и ограничаване на парламентарно представените обществени интереси.

Право на гражданите да отзовават депутати, падане на имунитета им

Експерти напомниха, че исторически правото на гражданите да отзовават народни представители е опасен за инструмент - то е било записано в чл. 4 от конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.
С искането за "носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри" протестиращите вероятно имат предвид отпадане на депутатския имунит  (засега неясно дали частично или пълно). Пълен депутатски имунитет има в някои държави, включително и в България - той забранява задържане или повдигане на наказателно преследване срещу народни представители, като мотивът е да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. В България имунитетът се снема или по желание на депутата, или с разрешение на Народното събрание при престъпления от общ характер – т.е. носенето на наказателна отговорност в рамките на мандата е възможно при наличие на воля в полицията, прокуратурата и съда. В останалите случаи депутатите отговарят за деянията си след изтичане на мандата. Факт е обаче, че осъдените депутати след края на мандата им се броят на пръсти за последните 23 години. И само промяна в конституцията не би гарантирала, че това ще се промени, ако институциите не си вършат работата.
Добавянето на министрите към искането за носене на съдебна и наказателна отговорност е плод на незнание - те нямат никакъв имунитет, а това, че почти никой не е понесъл отговорност, отново е заради работата на полицията, прокуратурата и съда.

Свикване на ВНС и промяна на политическата система

Това е най-неясното от исканията на гражданите, тъй като не са описали каква нова политическа система имат предвид. Освен парламентарната демокрация, каквато е България в момента, другите познати са различни форми на диктатури, включително едноличен режим, монархия и президентска република. Поставеното искане за "граждански квоти" в управлението на държавата кореспондира частично единствено със съществувалата до неотдавна Либийска джамахирия, установена за дълги години от убития в размириците през 2011 г. диктатор Муамар Кадафи чрез доктрината му за "Третата всемирна теория". Според нея в държавно управление участва цялото пълнолетно население на страната чрез контролирани от режима структури.
В западната цивилизация, към която сега се числи и България, изцяло доминира парламентарната демокрация. "Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас", коментира Александър Кашъмов. "Искането за  нова конституция е като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото", посочва юристът.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Енергийните искания"