С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
237 24 фев 2013, 20:05, 25448 прочитания

Какво искат протестиращите

Наред с настояването за върховенство на закона някои от предложенията са откровено абсурдни

Капитал | Капитал Daily
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Десетки хиляди граждани излязоха отново на улицата в неделя, за да изразят недоволството си на практика от всичко в България. Разрастващият се и след оставката на правителството на ГЕРБ протест - не само като мащаб, но и като обхват на огласените искания, няма аналог в историята на прехода, защото поставя под съмнение и обществения договор за развитието на страната, "сключен" преди 23 години. Наред със справедливото настояване държавата да се върне към изоставените си функции за установяване на върховенство на закона, както и срещу монополите, исканията ескалираха и до откровено абсурдни и неприложими в страна, която е част от Европейския съюз. На ход са политиците, които трябва да намерят възможно най-разумния изход от ситуацията, изключващ популистки решения, както и всички структури на гражданското общество, създадени, за да отстояват принадлежността на България към демокрацията и пазарната икономика.

"Капитал Daily" анализира предложенията и последствията от тях, като ги групира на политически и енергийни.


Политическите искания

Да не се разпуска Народното събрание. Създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите. Създаване на програмен кабинет. Сключване на договор между обществения съвет и програмния кабинет.

Това са част от основните искания, около които представители на протестиращите в цяла България  успяха да се обединят. Малко преди оставката на правителството ДСБ и Съюз "Единство" обявиха, че ще внесат за гласуване в парламента проектодекларация за сформиране именно на програмно правителство, което да работи по конкретни задачи, свързани с протеста на гражданите срещу монополите и начина, по който се управлява държавата. Предложението обаче бе отхвърлено от премиера в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Впоследствие както  ГЕРБ, така и БСП и ДПС – трите големи партии в парламента, декларираха, че няма да участват в експертен или програмен кабинет. Ако те запазят позицията си и при консултациите при президента Плевнелиев, включително и на свикания от него във вторник Консултативен съвет по национална сигурност, президентът е длъжен да сформира служебен кабинет, което означава и разпускане на парламента.
Така искането за програмен кабинет зависи изцяло от политическите партии и отговорността, която те (не) са готови да поемат. Що се отнася до настояването за обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, президентът вече обеща в обръщението си в четвъртък, че такъв ще бъде формиран към евентуалното служебно правителство.



Смяна на изборната система - от пропорционална към мажоритарна

Това искане на протестиращите е в отговор на променените от ГЕРБ изборни правила с премахването на преференциалния вот, на прекия избор на районни кметове и др. Мажоритарната изборна система исторически е по-стара от пропорционалната, но и двете имат своите предимства и недостатъци. От години се говори за търсенето на оптимален вариант, който да включва елементи и на двете системи, но до устойчиво решение така и не се стигна.
Междувременно синдикатите предложиха ексцентричен модел, непознат за световната практика - "мажоритарна изборна система с миноритарна квота за граждански представителни организации". Не е трудно са се заключи, че виждат и себе си в ролята на "представителни организации" и че на практика поискаха места в парламента.
Макар и да не присъстват в списъка с официалните искания, в последните дни настойчиво се чуха и призиви за намаляване на броя на депутатите. Според Александър Кашъмов, който води правната програма на "Програма достъп до информация" (ПДИ), ако това искане бъде вписано в една нова конституция, резултатът ще е "доста несигурен и съмнителен".
Факт е, че неефективен парламент струва скъпо на държавата. Значително намаляване на депутатите обаче означава и по-малко хора да вършат приблизително същата по обем работа, т.е по-малко време за работа по всеки закон (вкл. и в комисиите) и най-вероятно по-некачествена работа, повече разходи за външни експерти, по-малко време и за директна работа с гражданите. Намаляването на парламента ще намали и шанса на по-малки партии и формации да попаднат в него – т.е. ще се стигне до допълнително елитаризиране на институцията и ограничаване на парламентарно представените обществени интереси.

Право на гражданите да отзовават депутати, падане на имунитета им

Експерти напомниха, че исторически правото на гражданите да отзовават народни представители е опасен за инструмент - то е било записано в чл. 4 от конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.
С искането за "носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри" протестиращите вероятно имат предвид отпадане на депутатския имунит  (засега неясно дали частично или пълно). Пълен депутатски имунитет има в някои държави, включително и в България - той забранява задържане или повдигане на наказателно преследване срещу народни представители, като мотивът е да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. В България имунитетът се снема или по желание на депутата, или с разрешение на Народното събрание при престъпления от общ характер – т.е. носенето на наказателна отговорност в рамките на мандата е възможно при наличие на воля в полицията, прокуратурата и съда. В останалите случаи депутатите отговарят за деянията си след изтичане на мандата. Факт е обаче, че осъдените депутати след края на мандата им се броят на пръсти за последните 23 години. И само промяна в конституцията не би гарантирала, че това ще се промени, ако институциите не си вършат работата.
Добавянето на министрите към искането за носене на съдебна и наказателна отговорност е плод на незнание - те нямат никакъв имунитет, а това, че почти никой не е понесъл отговорност, отново е заради работата на полицията, прокуратурата и съда.

Свикване на ВНС и промяна на политическата система

Това е най-неясното от исканията на гражданите, тъй като не са описали каква нова политическа система имат предвид. Освен парламентарната демокрация, каквато е България в момента, другите познати са различни форми на диктатури, включително едноличен режим, монархия и президентска република. Поставеното искане за "граждански квоти" в управлението на държавата кореспондира частично единствено със съществувалата до неотдавна Либийска джамахирия, установена за дълги години от убития в размириците през 2011 г. диктатор Муамар Кадафи чрез доктрината му за "Третата всемирна теория". Според нея в държавно управление участва цялото пълнолетно население на страната чрез контролирани от режима структури.
В западната цивилизация, към която сега се числи и България, изцяло доминира парламентарната демокрация. "Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас", коментира Александър Кашъмов. "Искането за  нова конституция е като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото", посочва юристът.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 18 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 6692 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 2 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 3087 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
През 2015 г. метрото ще достигне дължина от 39 километра

Изграждането на третия лъч ще е най-големият инфраструктурен проект през следващия програмен период

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10