Кой има право на стимули за инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой има право на стимули за инвестиции

Кой има право на стимули за инвестиции

Държавата ще определи правилата, по които ще възстановява осигуровки за новоразкрити работни места

3665 прочитания

© Капитал Daily


След като парламентът прие промените в закона за инвестициите, с които държавата се надява да привлече проекти на зелено във високотехнологични сектори, в четвъртък правителството ще разгледа и нов поднормативен акт, който да урежда конкретиката. Става въпрос за правилника за прилагане на закона. Междувременно няколко големи компании избраха България, за да преместят центрове за услуги в страната, и чакаха приемането на поднормативния акт, за да заработят. След гласуването му управляващите (които и да са те) ще разполагат с още един стимул в състезанието за инвеститори със съседни страни, като Турция и Сърбия например.

Дискусията нужни ли са или не допълнителни държавни преференции започна още през 2011 г., но законът в крайна сметка беше приет чак в началото на тази година. Според някои анализатори точно липсата на достатъчно инвестиционни стимули е една от причините България вече 20 години изпада от списъка на големите индустриални международни компании.

Ето и основните промени в правилника за прилагане на закона, предложени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Нови дейности



Промените предвиждат да бъдат добавени нови сектори, за които ще се издава сертификат за инвестиция клас А или клас Б. Това са издаване на програмни продукти, счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации, архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи. Нова е и възможността за сертифициране на аутсорсинг услугите. От МИЕТ подчертават, че макар и размерът на инвестициите в този вид бизнес (създадените дълготрайни материални активи) да не е висок, генерираната от него заетост е значима.

Секторът е един от най-динамично развиващите се. Още с учредяването си Българската аутсорсинг асоциация (БАА) предвиди, че броят работни места в бранша ще нарасне с 30 хил. до 2017 г.

По-ниски прагове

Праговете за издаване на сертификати за инвеститори ще бъдат намалени до три пъти, става ясно още от проекта. Така в общия случай необходимата инвестиция за клас А е 10 млн. лв., а за клас Б – 5 млн. лв. Досега тези прагове бяха съответно 20 млн. лв. и 10 млн. лв. Има и изключения за изискваните инвестиции, при които ще може да се получава сертификат:

4 млн. лв. за клас А и 2 млн. лв. за клас Б за инвестиции във високотехнологични производства;

4 млн. лв. за клас А и 2 млн. лв. за клас Б за инвестиции в общините с безработица, равна или по висока от средната в страната. На база на данните за 2012 г. от МИЕТ съобщават, че през тази година мярката ще се прилага за 206 общини от общо 264;

2 млн. лв. за клас А и 1 млн. лв. за клас Б за инвестициите във високотехнологични и интензивно базирани на знания дейности от сектора на услугите.

За сертифициране на приоритетни проекти, предвиждащи изграждането на индустриални зони, изискването за заетост намалява от 100 на 70 заети, а минималният праг за инвестиции - от 70 млн. лв. на 50 млн. лв.

Преференции срещу работа

Ако с инвестицията се създават и определен брой нови работни места, праговете също падат:

- за икономическите дейности от индустриалния сектор: за клас А - 4 млн. лв. при 150 нови работни места; за клас Б - 2 млн. лв. при 100 нови работни места.

- за икономическите дейности от сектора на услугите: за клас А - 1 млн. лв. при 150 нови работни места, а за клас Б – 0.5 млн. лв. при 100 нови работни места.

- когато инвестицията е в общини с високо равнище на безработица, критерий за сертифициране ще бъде само броят на създадените с проекта нови работни места: 25 нови работни места за клас А  и 10 за клас Б.

- инвестиции във високотехнологичните дейности в индустрията: не по-малко от 25 нови работни места за клас А и 10 за клас Б.

- инвестиционни проекти във високотехнологичните услуги: 50 нови работни места за клас А и 25 - за клас Б.
По-малко

разходи за труд

Сертифицираните инвеститори и от двата класа, както и приоритетните проекти (такива, които са особено важни за икономическото развитие на България или за регионите в страната) ще могат да си възстановят разходите за задължителни осигурителни вноски за здраве и пенсии. Тази финансова помощ може да бъде получавана най-много в рамките на 2 години от разкриването на работното място. Условията са няколко:

- инвестиционният проект да води до увеличение на броя на служителите в предприятието спрямо средния им брой през предходните 12 месеца; работните места да бъдат разкрити не по-късно от 3 години от датата на започване на работа по инвестиционния проект;

годишното трудово възнаграждение на заетите в организацията трябва да е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност (по данни на НСИ);

създадената заетост трябва да се поддържа за минимален период от 5 години за големи предприятия и 3 години за малки и средни предприятия.

Новата мярка ще се прилага, след като инвеститорът плати осигуровките.

След като парламентът прие промените в закона за инвестициите, с които държавата се надява да привлече проекти на зелено във високотехнологични сектори, в четвъртък правителството ще разгледа и нов поднормативен акт, който да урежда конкретиката. Става въпрос за правилника за прилагане на закона. Междувременно няколко големи компании избраха България, за да преместят центрове за услуги в страната, и чакаха приемането на поднормативния акт, за да заработят. След гласуването му управляващите (които и да са те) ще разполагат с още един стимул в състезанието за инвеститори със съседни страни, като Турция и Сърбия например.

Дискусията нужни ли са или не допълнителни държавни преференции започна още през 2011 г., но законът в крайна сметка беше приет чак в началото на тази година. Според някои анализатори точно липсата на достатъчно инвестиционни стимули е една от причините България вече 20 години изпада от списъка на големите индустриални международни компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Ако държавата облагодетелства една нова компания пред вече съществуваща няма да е много полезно. Ако ще има преференции трябва да са за всички работещи в съответния сектор.

    И още нещо. Всяка извънредна помощ от държавата е надуване на балон. Всички знаем колко неприятно е когато се пукне. Затова правилата за бизнес трябва да са еднакви и дългосрочни за всички участници на пазара.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK