Измамното спасение на Черноморието

"Наложихме тотална забрана на строителството на всички територии в зона А и зона Б (бел. авт. - 2 км след 100-метровата ивица с изключение на населените места) по черноморското крайбрежие, върху които има дюни", обясни председателят на парламентарната комисия по регионална политика Любен Татарски (ГЕРБ) след гласуването в зала. След което добави: "Забраната за строителство върху дюни има три изключения – при обекти от национално значение, обекти, свързани с националната сигурност, обекти от техническата инфраструктура."

"Южен поток" в основата на изключенията

Според стария вариант на закона (чл. 10, ал. 2, т. 1) "строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни" е абсолютно забранено. Използвайки възможността да направят промени в текстовете след т.нар. скандал "Дюнигейт", депутатите просто изчистиха проблема, който имаха с изграждането на газопровода "Южен поток" и със строежа на колектори за пречиствателни станции в черноморските общини.

"Хамелеонщина и пълни глупости са това, че са забранили строителството върху дюните", коментира пред "Капитал" депутатът от "Коалиция за България" и бивш зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски. "В сегашния вариант на закона дюните са в зона А и строителството върху тях е забранено, незнайно защо сега ги вадим от зона А и добавяме изключения, които развързват ръцете на държавата за широк кръг от действия", каза Михалевски.

Законът беше гласуван едва от около 80 депутати, като текстовете бяха подкрепени от всички парламентарни групи, включително и от "Коалиция за България". Единствените им възражения са били срещу 2-годишната отсрочка за правилата за първа зона.

На въпрос на "Капитал" дали режимите за строителство върху дюни всъщност са либерализирани с въвеждането на изключения Любен Татарски отговори: "Да, ако така го погледнете. Но това е наложително заради "Южен поток" и пречиствателните станции, защото сега действащият закон забранява изцяло строителството там."

Важно е да се отбележи, че скандалът със застроените в Несебър дюни се дължи до голяма степен на факта, че дюните не са отбелязани никъде в кадастралните карти и този пропуск като че ли продължава да стои на заден план. Единственото подобрение в гласувания в четвъртък законопроект е, че се спира действието на подробни устройствени планове за терени, в които има пясъчни дюни.

И още спорни промени

Според Димчо Михалевски проблем е и изменението на чл. 17 от закона, според който промяна на предназначението на горски и земеделски земи, попадащи в зони А и Б от черноморското крайбрежие, е възможно само за общини с влязъл в сила Общ устройствен план. Вчера депутатите приеха цели десет изключения от това правило – за обекти от национално, регионално и общинско значение, за проекти, определени за приоритетни от правителството, и т.н.

Тези изключения вече ги приехме в Закона за устройство на територията и просто ги пренесохме в закона за Черноморието, защото все пак трябва да има сихронизация между законите, обясни пред "Капитал" Любен Татарски.

Подменена воля

Промените не случайно циклиха близо година в парламента, след като преди това регионалното министерство ги подготвя две години. Месеци отне на депутатите от управляващата партия в регионалната комисия да обезобразят текстовете до неузнаваемост. През април 2012 г. в парламента бе внесен законопроектът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който предвижда забрана за строителство и поставяне на сергии в 100-метровата зона, отстояща от морския бряг. Изключение се предвиждаше за детски и спортни площадки и преместваеми обекти на територията на стопанисвани плажове.

Предложението предизвика яростна съпротива от кметовете на черноморски общини. В своя декларация до народните представители през миналата година кметът на Созопол Панайот Рейзи обяви, че подобна мярка би довела до отлив на инвеститори и туристи, а оттам и до безработица. Той каза още, че негативен ефект ще има и върху общините, които ще се лишат от приходи и административни такси. Сега Рейзи не бе открит за коментар по темата. Междувременно от българската хотелиерска асоциация съобщиха, че в туристическия бранш има разнопосочни мнения за това дали трябва да се забрани строителството на първа линия. От една страна, част от компаниите имат закупени терени на високи цени, а от друга, има представители, които смятат, че строителството трябва да се прекрати.

В крайна сметка по предложение на депутатите от ГЕРБ Диан Червенкондев и Иван Вълков забраната за строителство на първа линия (в зона А) беше премахната, а вместо нея се въведоха по-ниски параметри на застрояване, при това със двегодишна отсрочка. Сградите в зона А трябва да са не по-високи от 6 м при 7.5 м сега, плътността на застрояване да е до 10 на сто вместо настоящите 20, а минималната озеленена площ се вдига от 70 на 80%. Тези изисквания обаче ще важат 2 години след обнародване на закона, т.е. през 2015 г.

"Текстовете, които се приеха сега, нямат нищо общо с тези, които предлагаше Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На практика те не спират строителството в стометровата линия, или т.нар. зона А. Вярно, с тях се въвеждат занижени показатели, но дори и те са приети с отложено влизане на действие", коментира пред "Капитал" експерт от регионалното министерство, работил по закона. Има и още една разлика - министерството е предлагало общините да преправят подробните си устройствени планове спрямо новите ограничения, но депутатите са решили заварените случаи да не се пипат. Единственото изключение са зоните с дюни.

Приетите от депутатите текстове бяха разкритикувани от Световния фонд за дивата природа: "Гласуваните промени повтарят стари, нeсработили забрани, те не са решение и нямат да прекратят стихийното застрояване на Черноморието." Червеният депутат Димчо Михалевски обяви, че ще поиска президентско вето върху текстовете.

Депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев е един от редакторите на законопроекта Фотограф : КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ