Какво да се прави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво да се прави

Росен Плевнелиев държи в ръцете си всички възможности за да рестартира системата. Въпросът е дали ще успее.

Какво да се прави

Няколко конкретни идеи за служебния кабинет

16285 прочитания

Росен Плевнелиев държи в ръцете си всички възможности за да рестартира системата. Въпросът е дали ще успее.

© Надежда Чипева


Решението по кой път ще се поеме - дали към живота, който наричаме "нормален", или към мъчителната бедност, днес е в ръцете на политиците. Те, от една страна, се намират в изключително трудна ситуация, но, от друга, сегашното напрежение дава мандат на прогресивната част от управленския елит за големи промени, които могат да програмират по-добър път за развитие за години напред. И тъй като всеки път започва от първите крачки, по-надолу сме събрали най-належащите промени, които биха поставили държавата на правилните релси.

1. Силен и популярен служебен премиер

Аварийното катапултиране на Бойко Борисов и цялото правителство от властта създаде неприятен вакуум, който прави ситуацията усложнена по няколко причини. През трите години и половина начело на държавата ГЕРБ наложи силно централизиран стил на управление, в който властта да се взимат важни решения беше в ръцете на няколко души. Оттеглянето на министрите, техните заместници и политическите им кабинети практически блокира държавата. Това се съчетава с няколко други процеса в отровен коктейл.

Политическите предпочитания на хората в момента са разделени по такъв начин, че на изборите едва ли ще има категоричен победител - за пръв път от много години насам не се знае кой ще управлява след няколко месеца. Напълно възможна е и патова ситуация, след която - провеждането на още едни парламентарни избори след няколко месеца. Напрежението се засилва допълнително от протестите на улицата, противоречивите искания на хората и опасността някои политици да се качат на вълната на популизма. Всичко това прави дори и непосредственото бъдеще да изглежда несигурно. Усещането за хаос и непредвидимост от своя страна блокира не само държавното управление, но и бизнеса, плаши чуждестранните инвеститори и като цяло спира развитието на държавата.

В тази ситуация за служебен премиер е нужен човек с безспорна компетентност да управлява държавата. Това трябва да е личност, която да не е участвала до момента в политиката, за да бъде приета безрезервно от хората, но в същото време да има опит в управлението на големи структури. Само силно назначение за министър-председател би могло да върне отново доверието, че държавата не се пързаля по нанадолнището. Непознат администратор би могъл да свърши някаква работа, но за двата месеца и половина до изборите едва ли ще успее да създаде това усещане за предвидимост, което е нужно.

Срещу назначението на силна фигура за премиер със сигурност ще има съпротива от лидерите на големите партии. Те биха били притеснени, тъй като не разполагат с много предложения за министър-председател на евентуална коалиция. Силно назначение от президента сега заедно с убедителното му представяне до изборите увеличава много шансовете му да запази поста си и след тях. Ако служебният премиер се справи добре и с попътен политически вятър в платната, не е изключено след изборите той/тя да сформира около себе си коалиция вместо обратното - партийните лидери да се договарят помежду си.

2. Ясна програма на служебното правителство

Независимо какъв е премиерът, служебното правителство трябва да покаже, че има ясни идеи как да управлява държавата. Ситуацията в момента е такава, че то не може да си позволи лукса да бъде пасивно - просто да подготви изборите и да следи да не се случи нещо особено драматично. Ако иска да успокои напрежението, служебният кабинет трябва да започне работа с конкретна програма от краткосрочни решения на по-малките проблеми и идеи за дългосрочни стратегии, които да решат по-големите. Подобна заявка вече направи и президентът, който в речта си пред парламента тази седмица посочи няколко приоритета, по които може да започне работа назначеното от него правителство.

Тези идеи обаче трябва да бъдат облечени в конкретна програма, която да бъде оповестена заедно с влизането на новия управленски екип във властта. Ако те бъдат добре формулирани и обяснени, служебното правителство ще има шанса да зададе посока на движение, която да се спазва и след парламентарните избори. За да се случи това обаче, трябва съчетание от ясна визия, силен екип и много дипломатичност, която да убеди всички, че зад усилията на новите министри стои само желанието да се постигнат конкретни резултати, а не скрити политически сметки.

Важно е поне ключовите лица в кабинета да са хора с авторитет, защото именно те трябва да задвижат заспалите институции за дебати и идеи за реформи. Например в областта на съдебната система малка част от съществените промени зависят от самите магистрати. Междувластието обаче е добър период, в който, докато различните лобита се ослушат кой ще спечели следващите избори, да се прокарат бързи и смислени решения. Ако има активен министър, той реално може да води заседанията на Висшия съдебен съвет и да поставя реалните, а не вътрешнокотерийните проблеми за обсъждане.

3. Бързи действия за успокояване на хората

През 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски успя само за няколко седмици да успокои инфлацията и да стабилизира лева, след като само за месец в началото на годината той беше паднал 457% спрямо долара. Магията се състоеше в негласната забрана търговските банки да пазаруват долари извън БНБ. Това изведнъж спря спекулациите и хората и българската валута отново започна да има някакъв смисъл като платежно средство.

Идващото правителство няма да има възможности за такива магически поврати. Очевидната стъпка - свалянето на цената на тока, вече до голяма степен е изконсумирана. Цената на електроенергията ще падне с няколко процента преди встъпването му в длъжност. Бъдещият служебен министър заедно с ДКЕВР може да намери още и някои друг процент намаление след преразглеждането на мощностите за студен резерв, дългосрочните договори (поне една от двете американски компании е готова за малки отстъпки), преференциалните цени на когенерациите и т.н.

Правителство може да направи повече в отношенията с електроразпределителните предприятия. Бърза и решителна промяна на общите договори на дружествата с клиентите може да помогне за възвръщане на част от доверието - например при оспорване на сметка, докато тече проверката, да се дължи сума, равна на миналогодишната. ЕРП-тата могат да бъдат подпомогнати с пари за енергийна ефективност, за да предоставят индикатори за наблюдение на показанията на електромерите у дома. Идеи има много, важното е те да бъдат бързо формулирани и да започнат да се прилагат.

Могат да се помислят и предложат действия, които да обхванат и другите естествени монополи, банките, пенсионните фондове и т.н. Голяма част от тях изискват законодателна инициатива от парламента (като предлаганите от финансиста Любомир Христов мерки, например ясната дефиниция в Закона за потребителския кредит на термина "референтен лихвен процент"). Много могат да станат и под натиска на БНБ, стига последната да поиска.

Правителството неизбежно трябва да се занимава и с доходите, въпреки че има много малки възможности за маневри. Те са ниски и този факт не се оспорва от който и да било. По-лошото е, че без промяна, колкото и да е стабилна страната, вътрешното напрежение в един момент ще избива, видно от протестите, и може да доведе до по-големи проблеми.

Трябва да е пределно ясно, че когато заплатите растат много по-бързо от ефективността на работещите, бизнесът става неконкурентен. В един момент това води до по-нисък ръст на икономиката и в крайна сметка бумерангът отново се връща към доходите. Освен това вдигането на минималната работна заплата не се отразява съществено на заплатите (освен на най-ниско платените). Но може да се помисли за такива мерки, свързани с пазара на труда, които биха насърчили бизнеса да наема нови хора. Защото част от проблема с ниската заетост и високата безработица, и то точно сред нискоквалифицираните работници – 50% от безработните са с образование под 8 клас според агенцията по заетостта. "Парадоксално е, че точно тези, на които тези мерки се предлагат в помощ, ще загубят най-много от тях, коментира Красен Йотов от Industry Watch идеите за повишаване на МРЗ или минималните осигурителни прагове.

Евентуалното допълнително раздуване на разходите трябва да се прави много внимателно – то трябва да е или за сметка на намаление на други разходи, или за сметка на повече дълг. Последното е трудно изпълнимо предвид факта, че в такъв момент държавата ще се финансира много скъпо от пазара, защото той ще знае, че на нея й трябват пари. А и в закона за бюджета е лимитиран размерът на новия дълг, който може да поеме държавата – 2 млрд. лв.

Така че трябва да се реши точно кои доходи и с каква цел се увеличават, натоварването на бюджета да не е голямо и да имат голям ефект – например майчинските.

Третият вариант е да се предприемат реални мерки за подобряване на събираемостта на данъците. Ефектът от тази стъпка няма как да се почувства за месец, важното е те наистина да целят повишаване на събираемостта, а не поредното прелитане с хеликоптер над някое от по-скъпите предградия в София. Националната агенция за приходите също трябва да бъде инструктирана да се захване с реалните длъжници, вместо да опита подобряване на резултатите си за сметка на изрядните фирми.

4. Въвеждане на бързи мерки за прозрачност

На първо време регулаторните органи като ДКЕВР трябва да бъдат задължени да направят публични всичките си обсъждания. След това всички проекторешения на правителството могат да се публикуват една седмица по-рано на сайта му. Отчетността за изпълнението на бюджета и за нивото на фискалния резерв също може да е на по-чести интервали – например на две седмици, а не както е досега – на месец. В момента Министерството на финансите публикува ежедневно информацията за разплащанията, които прави държавата чрез системата СЕБРА. Но тя е на неразбираем език. Тези данни могат да се предоставят в по-удобен вид.

Какви дебати може да задвижи служебният кабинет

1. Образователната реформа.

От доста време изглежда така, сякаш промените са неизбежни, тъй като вече не може да продължава така - учителите са недоволни заради ниските заплати и необходимостта да ги допълват с още с допълнителна работа; родителите тъй като често плащат двойно - през данъците си и след това с допълнителни такси и за частни уроци; и децата, които в училище често си губят времето, а след това трябва да си доучват на частно (ако не са вече в частно училище). Ясно е, че заплатите на учителите трябва да растат и сега е точно моментът този ръст да се обвърже с по-ясни критерии за качество на работата. Който твърди, че това е трудно, явно е проспал десет години образователни реформи в западния свят. Ако президента успее да убеди достатъчно количество учители в тези мерки (не и синдиката на Янка Такева, който само стопира реформите),  следващото правителство ще бъде просто принудено да предприеме нещо, вместо да тупа на място три години, както направи ГЕРБ.

2. Пренасочване на средствата от оперативна програма "Човешки ресурси" към по-продуктивно използване.

В момента основните пари отиват за непродуктивни дейности - обикновено в компании, които имат ресурса да попълнят апликационните форми, но които реално не използват средствата за обучение (спомнете си "Пайнер" по програма "Конкурентоспособност"). Така нито се намалява безработицата, нито се увеличава конкурентоспособността на страната. Парите от "Човешки ресурси" трябва да се насочват там където са идентифицирани възможности и нужди. Освен това трябва да има по-голямо самоучастие на бизнеса, за да не се прахосват за безсмислени дейности. Подобна трябва да е и политиката в при ОП "Конкурентоспособност", за което бяха направени първите стъпки едва през 2010 г. 

3. Ясна политика в областта на околната среда.

В момента България се люшка от един протест на Орлов мост към друг опит за прокарване на частни интереси. Ясно е, че туризмът трябва да се развива, но това трябва да става балансирано и без увреждане на природата. Както природозащитниците, така и бизнесът и местните власти трябва да разберат, че компромис е нужен. Той е и възможен, тъй като в основата на протестите не е някаква безсмислена зелена упоритост срещу всичко, а непрозрачността и съмнението във фаворизирането на определени интереси.

4. Нова енергия в електронното правителство.

Това е един от приоритетите на президента Плевнелиев и твърде вероятно служебният кабинет ще се опита да ускори въвеждането на е-услуги максимално. Хубавото на тази идея е, че съотношението пари - ефект е изключително благоприятно - със сравнително малко средства може реално да се ограничи корупцията на ниско ниво и да се спести много време на нейните клиенти. Електронното правителство е и добър повод да се направи внимателен анализ на работата, процесите и организацията в администрацията, който да се използва при по-голяма реформа.

5. Медиите

Изключително важно е общественият съвет и служебното правителство да сложат началото на още една тема - срастването на политически, медийни и икономически интереси, които манипулират обществения дебат и защитават нечисти задкулисни интереси. 

Няма да бъдат изградени ефективни институции, които да решат социалните проблеми на населението, ако собствеността, финансирането и връзките с политически и финансови структури на медиите не се изяснят и всички медии не бъдат поставени в ситуация на прозрачна собственост и равнопоставеност по отношение на финансирането с публични средства.

Какво може още да направи този парламент

Едно от исканията на протестиращите беше да се въведе мажоритарният избор за депутати. "240 народни представители, избрани мажоритарно, не могат да бъдат купени", беше аргументът на протестиращите. Мажоритарният избор обаче не е решение на проблема, а по-скоро може да го задълбочи. Най-малкото защото е по-лесно да си напазаруваш група депутати, а по-трудно партия. Досега в почти всички парламенти е имало т.нар. независими депутати и практиката показва, че точно те са най-склонни да влизат в съмнителни договорки.

Освен това мажоритарният избор работи най-вече за политическата сила, която се ползва с най-висока обществена подкрепа, и ощетява останалите. За изборите през 2009 г. тройната коалиция въведе частично мажоритарен вот, като във всеки един от 31 избирателни района се избираше по един депутат мажоритарно. ГЕРБ спечели 26 мандата, а останалите 5 – ДПС.

"След като тройната коалиция въведе мажоритарния елемент, видяхме, че той на практика не сработи и едни от най-пасивните депутати в 41-вия парламент са именно тези, които са избрани като мажоритарни кандидати", казва Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Според нея най-удачно е да се въведе възможността за т.нар. преференциален избор. Това е вот, при който избирателят може да посочи кандидата за депутат от листата на  съответната партия, на който симпатизира. "По този начин всеки избирател може да пренарежда спуснатите от партийните централи листи", добавя Цонева.

Преференциалният вот ще принуди партиите да слагат в листите си лица, които се ползват с обществена подкрепа. Досега на избираемите места партиите обикновено слагаха изявени партийци или верни на ръководствата на формациите фигури. При приемането на Изборния кодекс през 2010 г. беше дадена такава възможност, но с промените на кодекса в края на миналата година преференциалният вот отпадна. Впоследствие при гласуването в пленарната зала почти всички парламентарно представени партии гласуваха срещу преференциалния вот. В защита на такъв избор се обявиха само двама депутати – Михаил Михайлов от "Синята коалиция" и Георги Божинов от БСП. Тогава народни представители от ГЕРБ твърдяха, че по-голямата част от мнозинството е за възможността избирателят да пренарежда депутатските листи, но в групата надделяло мнението на председателя на правната комисия Искра Фидосова.

"Харесвам идеята за преференциален вот. Тя дава чудесни възможности. Не може да ограничаваме хората да си сложат на първо място когото си изберат в една партийна листа", казва министърът по управлението на еврофондовете в оставка Томислав Дончев.

Този вторник Михаил Михайлов внесе в парламента промени в Избирателния кодекс, с които да се въведе преференциално гласуване. То предвижда възможността депутатската листа да се пренарежда, ако за отделните кандидати в съответната партийна листа са подадени 5% от гласовете за нея. Поправките, внесени от Михайлов, облекчават и условията, при които на парламентарните избори могат да се явяват независими кандидати за депутати, издигнати от инициативни комитети. Тази възможност съществува и сега, но високият праг от 3 на сто избиратели от дадения район, необходими за регистрацията на такъв кандидат, беше непосилен за кандидатура, зад която не стои партия. Промените предвиждат прагът да падне на 1%. Според Михайлов така ще се даде възможност на повече граждански организации да издигат свои кандидати. Засега обаче от ГЕРБ нямат отговор на въпроса дали промените ще бъдат придвижени до гласуване в пленарната зала до края на работата на този парламент.

Леката ръка на регулаторите

Eдна трета от жалбите към омбудсмана се отнасят за т.нар. доставчици на обществени услуги. Процентът не е намалял съществено дори след като през миналата година по предложение на Константин Пенчев бяха направени промени в закона за далекосъобщенията, с които някои от несправедливите практики на мобилните оператори, като например автоматичното подновяване на договори, отпаднаха. Жалбите срещу доставчици на обществени услуги са дори повече от тези, които касаят социални права.

Голяма част от протестиращите отправят искания срещу монополите, но те нямат предвид само електроразпределителните предприятия или НЕК. Дори и компаниите, които не са в монополни позиции, трудно нагаждат поведението си, така че да намерят пресечната точка с клиентите си. Една от причините за това е провалът на регулаторите. Въпреки че те бяха създадени в последните години като независими органи, рядко успяват да балансират между отделните играчи на пазарите, които трябва да контролират. А независимостта им от правителството е съмнителна. Още по-лошо е, че често при тях се усеща и влияние на корпоративни интереси, които вредят на бизнес средата в България и нарушават правата на потребителите.

Например прословутата вече Държавна комисия за енергийно и водно регулиране успя да изпълни почти всички желания на правителството, често въпреки мнението си. През 2010 и 2011 г. например ДКЕВР препоръча по-голямо повишение на цените, но после се отказа след съвета на премиера. Заради натрупаните дефицити на следващата година скокът беше много по-голям. В същото време ДКЕВР пазеше енергийните производители да не излязат във фалит. Използвайки т.нар. разходопокривни цени, регулаторът насърчаваше раздуването им. В момента средно претеглената цена на електроенергията от ТЕЦ-овете в България вече гони аналогичните цени в Германия. В същото време регулаторът отказваше да настъпи малко повече енергийните компании при взаимоотношенията им с потребителите. Защото не било в техните правомощия.

Останалите регулатори също могат да бъдат обвинени в подобни грехове. Комисията за защита на конкуренцията през годините не успя или не пожела да спре нито едно монополизиране на пазар. КЗК не забеляза и разреши концентрацията на въглищни мини и топлофикационни дружества в орбитата на Христо Ковачки. Антимонополната комисия допусна същото да се случи и на пазара на вестници и телевизии -  и куп медии съвместно се контролират от депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Комисията за регулиране на съобщенията, която като цяло започна да работи по-балансирано, не успя да забележи как всички мултиплекси се съсредоточават в едни ръце. А БНБ, вторачена в стабилността на борда, предпочита да е адвокат по-скоро на банките, отколкото от време на време защитник и на потребителите.

Очевидно е, че практиката на регулаторите трябва да се промени много сериозно. Най-малкото да забелязват нарушения и провали, които са обществена тайна.

Решението по кой път ще се поеме - дали към живота, който наричаме "нормален", или към мъчителната бедност, днес е в ръцете на политиците. Те, от една страна, се намират в изключително трудна ситуация, но, от друга, сегашното напрежение дава мандат на прогресивната част от управленския елит за големи промени, които могат да програмират по-добър път за развитие за години напред. И тъй като всеки път започва от първите крачки, по-надолу сме събрали най-належащите промени, които биха поставили държавата на правилните релси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

62 коментара
  • 1
    purple_rain avatar :-?
    purple_rain

    Предложенията лесно се дават,но трудно се изпълняват.Служебния кабинет нито има достатъчното време,нито ще има капацитета и силите да направи всичко което сте изредили.Ако успее да гарантира спокойни и честни избори и да успокои малко обстановката,както и да задвижи отново администрацията да работи ще бъде голямо постижение.

  • 2
    deftones avatar :-P
    deftones

    Капитал много сте забавни.Обществена тайна,е че шефа ви Прокопиев ще е премиера в сянка на служебното правителство,което ще назначи президента.Няма как,връзките между Юлияна Плевнелиева и Галя Прокопиев са много топли и след като Прокопиев успя да вреди своя човек Плевнелиев като министър в правителството на ГЕРБ,сега ще се обърнат нещата.

  • 3
    georgi_colov74 avatar :-?
    georgi_colov74

    До коментар [#2] от "deftones":

    Днес Яне Янев е изказал такова опасение, че Прокопиев щял едва ли не да бъде премиер в сянка с поставен човек! Не знам дали ще е вярно, но ако това така, язък ви за статията Капитал. Не се учудвам, че дневник не писаха за това днес, което каза Яне Янев, а в другите медии е обстойно отразено, защо ли дневник не го спомена? Говорите за монополи, за антимонополни комисии, за медии, за онова, което трябва да направи служебното правителство, а това, дето е във вашия двор - за него нищо не се споменава нали, това ли ви е обективността при отразяването на проблемите в страната?

  • 4
    kikoni avatar :-|
    kikoni

    Трябва в състава на служебното правителство
    да има "Министър без портфейл, за връзка с гражданското общество".
    Това ще ви позволи следните много важни неща:
    - представител на протестиращите (консултативния съвет при Президента) да участва в заседанията на Министерския съвет.
    - да има лице с право на законодателна инициатива
    (да правите законодателни предложения и да ги внася
    за разглеждане Народното събрание
    - да има лице с легитимно право на публичност (достъп в медиите), което да пропагандира и дискутира идеите на представителите на гражданското общество.

  • 5
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Не знам за следващия премиер, но предишния беше ...силен и популярен премиер.. и я докара до положението. След мен и потоп, така че нека този има други положителни страни. Отделно, дано не позная, но мандатът на това правителство ще е доста повече от два-три месеца.

  • 7
    nyozova avatar :-|
    Nadezhda Yozova

    Във всяка нормална държава управляват хора с политически опит. Аман от пожарникарски истории.

  • 8
    inkata22 avatar :-|
    Иван Кавръков

    И сега си припомнете една игра...Тука има,тука няма! Кутийките са на масата...Сега ще си изберем кой да ги развърти. Само кажете кой ще вика за избора...
    Затова не избираме никой.Те тази игра я могат и си я играят много отдавна. Трябва да им приберем кофичките.
    ЩЕ НИ ПУСНАТ САМО ОНОВА, КОЕТО САМИ СИ ВЗЕМЕМ ! бГ НАРОДЕ!

  • 9
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Имате 2 избора - Ренета Инджова или Бойко Борисов! :)

  • 10
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Настоящата ситуация в България дава неочаквана възможност на Росен Плевнелиев да остане в историята. Сега той е вече еманципиран от влиянието на ББ и има шанса да се възползва от своята независимост. Надявам се да го направи по възможно най-успешния начин! Нека назначи за служебен премиер консенсусна фигура, извън настоящите партии. Тази фигура да балансира между интересите на протестиращите и партиите (тези интереси почти никога не съвпадат!), за да може да остане премиер и на едно следващо коалиционно правителство, защото на всеки е ясно, че никоя партия няма да има мнозинство в следващия парламент. Имам и идея кой да е този човек - Константин Пенчев, настоящия омбудсман! Той е юрист с опит в администрацията и се ползва с уважението на повечето хора, не е свързан с настояща партия (беше в екипа на Крадлив Симо, но не е известен като голям негов подръжник). Той може и да изработи стратегия за съдебна реформа, която да се започне след изборите. Именно съдебната система може да се пребори за изпълнение на всички искания на протестиращите - монополи, корупция и др.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK