В дните на февруарските протести Варна поведе с най-масовите шествия в страната. Най-напред 20, а после 30, 50 хил. души скандираха на улицата "мафия" и "оставка". Няма как да не ги чуеш. Но може да не ги разбереш. Хората искаха всичко, най-често невъзможното. Защото през последните 14 години бяха живели... в невъзможното.

"Почти сигурно е, че подкрепата на Кирил Йорданов ще роди нова, местна неформална коалиция "Всички срещу Кирил Йорданов, всички срещу ГЕРБ", твърдяха преди изборите за местна власт през есента на 2011 г. редовите членове на партията във Варна. И се оказаха прави.

Днешният кмет на Варна започна политическата си кариера като областен управител на Варненска област, назначен от премиера Филип Димитров (СДС) през 1991 г. На този пост той остана и при Любен Беров, а след него и при Жан Виденов (БСП).

Звучеше невероятно, но се оказа факт. През 1999 г. в "синя Варна" той спечели срещу избраника на СДС с подкрепата на 27 леви, патриотични и дори крайно националистически партии и движения, сред които и БСП. Този успех беше повторен, но с подкрепата на ДПС през 2003 г. А после и през 2007 г.

Скандалите, свързани с неопровергани подозрения в корупция, лошо управление и загуба на общинско имущество, разтърсваха администрацията му не един и два пъти. А непрекъснатите съмнения за размяна на бизнес протекции за силови икономически групировки срещу подкрепа се превърнаха в градски фолклор.

Но Йорданов оцеляваше.

По време на четирите си мандата той надживя четири правителства – кабинета на Иван Костов, след това на Симеон Сакскобургготски, после на т.нар. тройна коалиция, а накрая и това на Бойко Борисов. Вярно е, че политиката е изкуство на компромисите. Но когато компромисите се превърнат в политика, идва краят на логиката. Здравият политически смисъл се разсипва, късат се връзките между гражданите и партиите, разпадат се разумните отношения между самите партии, между всичко и всички. Това се случи във Варна.

В тъмното на едно премигване

На 31 март 2010 г. тогавашният председател на ОбС във Варна Борислав Гуцанов беше показно задържан в т.нар. акция "Медузите". Разследването срещу него продължава и до днес.

През септември 2008 г. за сводничество, търговия с наркотици, пране на пари и участие в организирана престъпна група бяха арестувани, а след това и осъдени общинските съветници Веселин Данов и сина му Христо (от местната Народняшка земеделска партия). Месец след това в ареста влезе и Иван Славков (ДПС). Криминалните обвинения срещу тримата бяха обществена тайна и затова арестуването им не изненада никого. Но и тримата бяха оставили след себе си категорична подкрепа за Йорданов. Тези арести потвърдиха усещането, че в продължение на дълги години Варна беше управлявана криминално, че е в плен на порочно статукво, оцеляващо независимо от очевидното.

За последен път това се случи именно през октомври 2011 г., когато ГЕРБ влезе във Варна не през парадния вход на честната политическа битка, а с "троянски кон". Неговата роля по подразбиране беше поверена пак на Кирил Йорданов. Скоро след изборите стана ясно, че Варна е не спечелена, а овладяна от някакво тайно общество на хора с еднакви скрити белези. За тях наследствата на Йорданов - разбита инфраструктура, наглото разграбване на части от парковете в града, унищожаването на историческото му лице, съсипването на културата му, нямаха значение. От "най-добрия град за живеене" Варна се превърна в мразен град. В град на нелепи прищявки, на странни палми и помпозни подмятания за строеж на ски писти. В същото време кметът на града караше ролери с наколенки сред изумените си съграждани.

Срутването

Няколко поредни одита, извършени от сметната палата, констатираха системна липса на контрол, нарушения и "негативни практики" при възлагането на обществени поръчки през всичките години на първите три мандата от управлението на Кирил Йорданов. Една след друга проверките показваха системни "грешки" и при разпореждането с общинската собственост. Варна губеше почти всеки лев, вложен в публично–частни партньорства. Разсипваше бюджета си в безкрайно пълнене на улични дупки.

Друга мрачна истина излезе наяве, когато в средата на лятото през 2011 г. Институтът за пазарна икономика публикува данни за състоянието на бизнес средата в града. Оказа се, че само за една година той бе пропаднал с няколко позиции до 10-о място в класацията за това доколко местната власт помага на предприемачеството.

"Варна заема десетото място в класацията въпреки администрацията на Кирил Йорданов, а не благодарение на усилията й да стимулира бизнеса", коментира тогава изпълнителният директор на института Светла Костадинова.

Нещо се случи...

За трите мандата на Кирил Йорданов Варна заживя с усещането за безпризорност. С него влезе и в четвъртия. Във витрина на успеха си ГЕРБ предпочете да превърне Бургас. А най-лоша от всичко беше бавната смърт на надеждата за промяна. Схемата, в която 14 години статуквото се възпроизвеждаше през равни интервали от време, имаше нужда от вакуум – политически, социален, културен, медиен, пълен. В него силови структури, носещи гена на 90-те години, оцеляха и дори еволюираха.

В същото време администрацията на Кирил Йорданов се превърна в една от най-глухите и затворени в страната. Отчужди гражданите, но имитира близост с безброй безсмислени "обществени съвети", избра си "елит" и превърна общуването с него в оперета – понякога смешна, но най-често жалка.

Вероятно по тази причина в четвъртък се случи нещо странно. Тогава във Варна плъзна слух, че заради нестихващите трета седмица протести с искане за оставката на Кирил Йорданов ГЕРБ най-вероятно ще оттегли подкрепата си за него.

Вън, под прозорците на общината, там, където само преди 8 дни се беше самозапалил Пламен Горанов, протестиращите стягаха поредното си шествие. Заглушаваха ги младежи в добра спортна форма и "униформени" вувузели. Ден преди това бяха късали плакатите им, нападаха ги, биха ги.

В същото време администрацията на Йорданов се повреди окончателно. За малко повече от час тя разпространи впечатляващ обем декларации в негова подкрепа. Те бяха изпратени от Националния съвет на полските поети, московския литературен институт "Максим Горки", от секретариата на Писателския клуб в Хърватия, от сръбски поети, от съюза на писателите в Москва...

Как да не извикаш: "Огън, следвай ме!"