С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
95 1 мар 2013, 16:49, 23549 прочитания

Пламналият град

В продължение на 14 години Варна се оказа в плен на хора не с общи политически принципи, а с еднакви скрити белези

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Който спи, не лай..." Това пише под снимка, на която Пламен Горанов спи до кучето си. Във Варна името му вече означава "бунт". До самоунищожение.

 За да поиска отчаяно оставката на кмета Кирил Йорданов, на 20 февруари т.г. Пламен се самозапали на стълбите пред парадния вход на кметството в града. Според приятелите му – усмихнат, приветлив, весел, интелигентен, честен, жив. Според медицинската сводка – без алкохол и наркотици в кръвта. Здрав. Днес 36-годишният мъж лежи в една от варненските болници в изкуствено поддържана кома с 80% изгаряния. Също като града, в който повече не искаше да живее.


Невъзможното

В дните на февруарските протести Варна поведе с най-масовите шествия в страната. Най-напред 20, а после 30, 50 хил. души скандираха на улицата "мафия" и "оставка". Няма как да не ги чуеш. Но може да не ги разбереш. Хората искаха всичко, най-често невъзможното. Защото през последните 14 години бяха живели... в невъзможното.

"Почти сигурно е, че подкрепата на Кирил Йорданов ще роди нова, местна неформална коалиция "Всички срещу Кирил Йорданов, всички срещу ГЕРБ", твърдяха преди изборите за местна власт през есента на 2011 г. редовите членове на партията във Варна. И се оказаха прави.

Днешният кмет на Варна започна политическата си кариера като областен управител на Варненска област, назначен от премиера Филип Димитров (СДС) през 1991 г. На този пост той остана и при Любен Беров, а след него и при Жан Виденов (БСП).



Звучеше невероятно, но се оказа факт. През 1999 г. в "синя Варна" той спечели срещу избраника на СДС с подкрепата на 27 леви, патриотични и дори крайно националистически партии и движения, сред които и БСП. Този успех беше повторен, но с подкрепата на ДПС през 2003 г. А после и през 2007 г.

Скандалите, свързани с неопровергани подозрения в корупция, лошо управление и загуба на общинско имущество, разтърсваха администрацията му не един и два пъти. А непрекъснатите съмнения за размяна на бизнес протекции за силови икономически групировки срещу подкрепа се превърнаха в градски фолклор.

Но Йорданов оцеляваше.

По време на четирите си мандата той надживя четири правителства – кабинета на Иван Костов, след това на Симеон Сакскобургготски, после на т.нар. тройна коалиция, а накрая и това на Бойко Борисов. Вярно е, че политиката е изкуство на компромисите. Но когато компромисите се превърнат в политика, идва краят на логиката. Здравият политически смисъл се разсипва, късат се връзките между гражданите и партиите, разпадат се разумните отношения между самите партии, между всичко и всички. Това се случи във Варна.

В тъмното на едно премигване

На 31 март 2010 г. тогавашният председател на ОбС във Варна Борислав Гуцанов беше показно задържан в т.нар. акция "Медузите". Разследването срещу него продължава и до днес.

През септември 2008 г. за сводничество, търговия с наркотици, пране на пари и участие в организирана престъпна група бяха арестувани, а след това и осъдени общинските съветници Веселин Данов и сина му Христо (от местната Народняшка земеделска партия). Месец след това в ареста влезе и Иван Славков (ДПС). Криминалните обвинения срещу тримата бяха обществена тайна и затова арестуването им не изненада никого. Но и тримата бяха оставили след себе си категорична подкрепа за Йорданов. Тези арести потвърдиха усещането, че в продължение на дълги години Варна беше управлявана криминално, че е в плен на порочно статукво, оцеляващо независимо от очевидното.

За последен път това се случи именно през октомври 2011 г., когато ГЕРБ влезе във Варна не през парадния вход на честната политическа битка, а с "троянски кон". Неговата роля по подразбиране беше поверена пак на Кирил Йорданов. Скоро след изборите стана ясно, че Варна е не спечелена, а овладяна от някакво тайно общество на хора с еднакви скрити белези. За тях наследствата на Йорданов - разбита инфраструктура, наглото разграбване на части от парковете в града, унищожаването на историческото му лице, съсипването на културата му, нямаха значение. От "най-добрия град за живеене" Варна се превърна в мразен град. В град на нелепи прищявки, на странни палми и помпозни подмятания за строеж на ски писти. В същото време кметът на града караше ролери с наколенки сред изумените си съграждани.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 2 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 1276 прочитания

Трудните книжки Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 958 прочитания

24 часа 7 дни

6 дек 2019, 3318 прочитания

6 дек 2019, 2564 прочитания

6 дек 2019, 1729 прочитания

6 дек 2019, 1603 прочитания

6 дек 2019, 1255 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Критична точка

Сегашната криза дава мандат на политиците за големи реформи. За да се смени траекторията на държавата обаче, са нужни много усилия

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10