Критична точка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Критична точка

Някои от исканията от улиците бяха истерични, други озадачаващи, но зад всички тях стоят реални проблеми

Критична точка

Сегашната криза дава мандат на политиците за големи реформи. За да се смени траекторията на държавата обаче, са нужни много усилия

18864 прочитания

Някои от исканията от улиците бяха истерични, други озадачаващи, но зад всички тях стоят реални проблеми

© Надежда Чипева


В опит да определят сегашната криза на голяма част от анализаторите им се привижда 1997 г., на други 1989 г., на трети гърцизация. Всички тези примери обаче не обясняват, а по-скоро скриват реално случващото се. Кризата, макар и на пръв поглед да не изглежда така - няма хиперинфлация, има хляб и бензин, а качулатите лумпени не са превзели протестите, всъщност е тежка и дълбока.

В България протестите не са просто част от общата вълна срещу затягането на коланите в Европа. Те са съпътствани от тотално недоверие в институции и авторитети ("нали те ни докараха дотук", казват протестиращи и симпатизиращи), което вече ни запраща към гръцкия модел, с всички произтичащи от това последствия. Но дори и в Гърция може да се намери зрънце предвидимост. Някои гърци се молят за завръщането на стария модел на спокоен живот, други се надяват да станат нормална страна в еврозоната, трети завиват към крайната десница/левица, а четвърти стягат куфарите, за да отворят гръцки ресторант някъде по света.

В България липсва алтернатива въпреки тихите подвиквания на партии, квазиполитически движения и малко по-уверения глас на някои неправителствени организации. Това е много добре видно от лозунгите за свикване на Велико народно събрание или смяна на политическата система. Призивът за смяна на черупката (нова конституция или абстрактната система) е безсмислен, ако няма с какво да се напълни. Голяма част от протестиращите обаче са се изтощили откъм идеи каква да бъде политическата плънка и те не са виновни, след като всички предишни опити са им оставяли горчиво-кисел вкус, особено след големите надежди през 1997 г. и все по-намаляващите след 2001 г.

В България се сриват не само управлявалите партии или парламентът, срива се доверието в елементарни котви на ежедневието. Няма правителството, което може да управлява, ако хората не вярват на електромерите, полицията или партиите. Ако всички са маскари, тогава защо да провеждаме избори? Ако нито една институция не може да вземе решение заради съмнение, тогава управлението става невъзможно. Европейският съюз, на който българите вярват доста повече, отколкото на собственото си правителство, сега става виновен, че някой получава по-голяма субсидия или пък че покачва цената на електроенергията заради зеления ток.

България се намира в един от тези деликатни моменти, в който инерцията на миналото неуверено балансира настоящото недоволство. В страната има известна стабилност, но не е ясно накъде ще поеме. Наглед някой дребен полъх може да наклони везната в много неприятна посока или пък да я върне обратно към статуквото. Само козметични мерки очевидно няма кардинално да променят този крехък баланс.

На острието

Единият вариант е България да изпадне в перманентно политиканставане (дори по-голямо от настоящото) и поредици от предсрочни избори в търсене на някаква стабилна политическа коалиция. За това вече има предпоставки. ГЕРБ, изглежда, са твърдо решени да търсят мнозинство, дори ако това означава поредица от избори. Това естествено с нищо няма да увеличи доверието в политическата система. В подобна ситуация е трудно да се търсят кардинални промени. А както отбелязва пред "Дневник" социологът Боряна Димитрова, липсата на житейски перспективи, запушеният от икономическата криза трудов пазар, котерийните назначения в държавната администрация увеличават ръста на разочарованието от политическата система до нива, близки на тези, провокирали Арабската пролет. Дори и сега протестите да бяха заглъхнали, те неизбежно отново ще се разгорят.

Другият вариант, който не изключва първият, е радикализаране на крайно лявото говорене. В исканията на повечето хора има желание за промяна тук и сега. Бързите и решителни мерки естествено включват идеи като национализация, неплащане на сметки или незабавно съдене на политици. Те са oпасно деструктивни, но ако получаваш пенсия от 250 лв., а сметката за парно е 150 лв., трудно е да бъдеш просветен либерал с пазарно мислене. Няма как това говорене да не бъде поето от политиците. Дори това да не доведе директно до експроприация, самото говорене ще отклони внимание от съществените проблеми на страната. БСП, която има много добри спомени до какво доведе управлението на Жан Виденов (когато токът беше евтин, а цената на парното замразена), със сигурност няма да завие толкова рязко. Но пък ще получи карт бланш за идеите си за изкупуване на естествените монополи или строежа на АЕЦ "Белене", две стъпки, които ще струват милиарди на данъкоплатците. Погрешно е да се счита, че радикално лявото говорене може да бъде поето само от социалистите. Бойко Борисов отдавна е узрял за него, като доскоро единствената спирачка за това бяха икономическите министри в кабинета му, както и нуждата от "конграчулейшънс" от Вашингтон и Брюксел. "Трябва да бъдем внимателни да не се хлъзнем по нанадолнището, народът изстрада финансовата стабилност и е много важно да запазим това, което сме постигнали", коментира еврокомисарят Кристалина Георгиева в специално изявление пред БТА.

Третият вариант е най-малко вероятният, но за това пък най-смисленият. В България традиционно промените в политиките се случват много трудно, и то не защото липсват политици, които да ги формулират добре. За тях няма подкрепа отвътре. "Много е трудно да правиш реформа в образованието. То е все едно да местиш гробища - много непопулярна мярка е и не можеш да разчиташ на никаква подкрепа отвътре", както беше казал преди време политологът Иван Кръстев. В много важни съществени сектори от управлението на страната просто не съществува критична маса от хора, които да оказват натиск за промени. В примера с образованието лесното решение е да пратиш детето си в чужбина, а не да се бориш за реформа в сектора. Интересите на много хора целят максимализиране на настоящите ползи, колкото и малки да са те, за сметка на оптималния изход в бъдеще. При условие че значително количество от българите са на границата на нормалното съществуване или под нея, това няма как да доведе до оптимални дългосрочни резултати. Така големите реформи се случват само по време криза, както през 1997 г., когато вече нямаше какво друго да се направи.

Затова се е важно кризата да доведе до нещо смислено.

Какво знаем от протестите

Много и нищо. Какофонията от идеи и програмни лозунги на пръв поглед може да отчае всеки полиси мейкър. Видно от повечето социологически проучвания обаче, исканията са основно икономически. Те сами по себе си също са различни. Със сигурност на много хора наистина им е трудно. Трети са ядосани на неясното понятие монополи, което сега се олицетворява от ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", но едва ли се изчерпва с тях. Трети са изнервени от липсата на справедливост (докато аз стискам зъби, Октопода си кара бентлито). "Не просто че няма равенство в обществото, а че неравенствата са несправедливо големи", казва политологът от НБУ Антоний Тодоров.

Това са три групи проблеми, които и да не са бързо решими, не са невъзможна задача.

Институции има, институционализъм - не

Последствието от това да си играеш на демокрация е, че махането на институции също изглежда игра. Голяма част от недоволството е следствие от факта, че както казва ръководителят на правния екип на "Програма Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов, в България е налице "една култура за невслушване в гражданите". Той дава за пример Закона за нормативните актове, в който има задължение за обществено обсъждане на законопроектите, но към тях няма приложена нито финансова обосновка, нито анализ за ползите. Според Кашъмов трябва да бъде въведено задължение към институциите да отговарят мотивирано и изрично на всяко предложение, което е направено по време на обсъждането, но те отказват да приемат. Боряна Димитрова нарича откровен цинизъм отношението на институциите към гражданите и дребния бизнес в множеството от случаите, отнасящи се до жалби, сигнали, разрешителни, документи. "На хартия гражданският контрол и сега съществува, но е перфектно интегриран в кухите управленски структури и фрази."

Поне един политик от ГЕРБ - Томислав Дончев, е съгласен. "Давам за пример моята система -  европейските средства. Там имаме комитети по наблюдение, в които влизат много граждански организации, които са запознати с механиката на самия начин на функциониране. Те се карат, спорят, викат си понякога, но винаги има дебат. Гражданската квота не може често да обърне взето решение, но и няма как тяхно искане да бъде отказано без аргументи." Като противния пример той сочи което и да било държавно дружество. "Какво знаем там за начина на управление", пита Дончев и вдига два пръста в кръг: "Нула." Контролът там се осъществява обикновено от доверени на министрите лица, което засилва съмненията за нещо нередно.

Имат ли партиите чувство за самосъхранение

"Десницата в България, както е известно, беше зачената в грях, под контрола на бившата Държавна сигурност, смята бившият депутат от БСП Татяна Дончева. След това се еманципира, но не успя да създаде нещо, което да представлява десни хора. Освен антикомунизма, влизането в ЕС и НАТО други десни послания нямаше. Левицата получи в наследство от БКП една организационна структура, но идеологически остава в постулатите от края на XIX век, без никакво усилие да се адаптира към условията на съвременния живот", казва юристката. Така според нея и в двете партии раждат кариеристи и апаратчици, които късат връзката с гражданите и престават да бъдат техни представители. "Оказа се, че за хората всичко е една котерия, дори простите хора разбраха, че за да получат служба, трябва да се запишат в партия", казва Дончева.

На политиците им се налага бързо да осъзнаят, че матрицата изведнъж се промени и досегашният начин на отношения с избирателите вече е остарял
Фотограф: Георги Кожухаров

Така 20 години след като Филип Боков демонстративно отхвърли идеята, че БСП може да носи вина, като каза, че я "поемаме само с мезета", всички партии се оказаха виновни. Без мезе и без оправдание. Тоталният колапс на какъвто и кредит на доверие да е имало в политическите институции е причината по улиците да се носят идеи от Велико народно събрание и нова конституция, до мажоритарни избори и управление от граждани. В някои от тези идеи има повече смисъл от други, но проблемът зад всички тях е ясно видим - хората и политическата класа се оказаха дълбоко разделени. "Популисткият модел на Симеон Сакскобургготски, от който се ползва и Бойко Борисов, изтощи до крайна степен смисъла на политическата партия", казва Веселин Методиев от ДСБ. "Защото популизмът има тази специфика – рязко качва нагоре и след това рязко може да потъне. НДСВ мина точно през това - в момента, в който се дръпна лидерът, се стигна до ситуация да ги няма в парламента. Абсолютно съм убеден, че това може да се случи и с ГЕРБ, ако Борисов внезапно реши да отиде за година-две да се лекува в чужбина."

Партиите, разбира се, не са единствените виновни за тази ситуация. Механизмите на гражданското общество искат от онези, които ги избират, да са активни в надзора върху тях непрекъснато, не само на избори. Но увлечени в собствената си игра на власт и в идеята, че могат да продължават вечно да говорят на фалшив език, зад който не стои никакъв реален ангажимент (за която заблуда медиите са немалко виновни), политиците вярваха, че никой няма да им търси сметка и на свой риск изпразниха от смисъл собствената си система. "Фабрикуват предизборни програми, защото трябва да има такива и защото трябва да кажат нещо на избирателите, но как те да ги реализират не ги интересува, нямат идея, всичко е механично и наужким. Ходят в избирателни райони, срещат се хората, ама всичко е наужким", казва Татяна  Дончева от БСП. "След това започнаха да пазаруват избирателни комисии, накрая започнаха да купуват  направо готови депутати – прехвърлят ги от група в група и, общо взето, всичкото е пазар. Оказа се, че няма никакво значение с какво си влязъл, защо си влязъл. Бутафоризацията на цялата система стана бавно и неусетно."

Сега партиите са на ход. Те могат да изберат да третират сегашния бунт като временно явление, да направят някои промени, да се научат на революционния език и да продължат към изборите с надеждата гневът да се уталожи. Това би било опасна грешка. "Сега политически партии имат нужда да се отърсят максимално от постсоциалистическите правения на политика. Това не е работа на хората, това не е публичен въпрос, не е ангажимент на медиите или на гражданското общество. Това е ангажимент на самите партии", казва Веселин Методиев от ДСБ.

"През 1997 г. една партия събираше гнева, а друга – надеждата. Сега всички събират само гняв", казва пред "Дневник" Боряна Димитрова. Този гняв, ако не намери адекватен изразител, може да е разрушителен. "Природните, социалните и пазарните трусове си приличат по това, че колкото са по-силни, са толкова по-редки. При социалните взривове обаче трусът е само симптом на натрупани проблеми, но не и решение", припомня Боян Захариев, програмен директор на "Отворено общество". "При този тип събития обикновено се търси фундаментална промяна, която да отговори на исканията. Няма да стане само с козметични промени."

Ако партиите не осъзнаят бързо, че се намират в нова матрица, и не намерят начин да се променят, ще се стигне до най-големия системен риск изборите да не бъдат видени като легитимно решение.

Но има неща, които може и трябва да бъдат направени. Едното е правото на хората да посочват поименно онези, които ги представляват. Изцяло мажоритарна система няма как да работи, защото тя ще доведе до двупартиен модел в крайна сметка, а и не е панацея. Дончева например вижда "50% пропорционални и 50% мажоритарни избори. Партиите, като представят мажоритарни кандидати, те са пак техни и имат голямото предимство да създадат много по-мощна организация, отколото всеки един независим, но трябва да представят силни кандидати". Преференциалният вот е добро начало.

Връзката с хората - също. "Ако един кмет два месеца не направи среща с граждани, те ще му съборят вратата с ритници. Един народен представител може и две години да не направи", казва Томислав Дончев, министър в оставка от ГЕРБ.

"Партиите имат нужда да се отърсят максимално от постсоциалистическите правения на политика. Те трябва да излекуват тази болест докрай в себе си, да са сигурни, че авторитетът вътре по естествен начин получава доверие, не е нужно да се събират преди събрания, да чертаят схеми в някое кафене", казва Веселин Методиев.

В книгата си "Защо се провалят нациите" двама американски икономисти - Дарън Аджемоглу и Джеймс Робинсън, обръщат внимание на един особен момент в развитието на държавите, от който зависи дали те ще останат бедни, или ще са богати. Наричат го critical juncture - критична точка. Според икономистите това е съчетание от фактори, които разрушават съществуващия икономически или политически баланс в обществото. "Критичната точка" е двуостър меч, който може да предизвика рязък завой в траекторията на държавата", пишат икономистите в книгата си. Според тях основна причина и характеристика на провалените държави е, че те се управляват от "присвояващи" (extractive) институции, които управляват публичните ресурси, така че да се облагодетелства много малка група хора. Това са, ако го преведем на езика на днешните протести - монополите. Успешните държави от своя страна са изградили друг тип институции, които икономистите наричат "включващи" (inclusive). При тях големи групи хора защитават интересите си през различни държавни органи и това позволява създаването на много по-голяма стойност в икономиката. Богатството е по-голямо и за много повече хора. "Критичната точка" може да наруши цикъла на присвояващите институции и да позволи създаването на "включващи", така че държавата да мине в групата на успешните. Възможен е обаче и обратният сценарий - присвояващите институции да станат още по-силни и да заработят за още по-малък елит от хора. Накратко изборът в такива ситуации е между просперитет и унищожителна бедност.

Днес България е в такава критична точка. Недоволството на голяма част от хората е основно заради това, че институциите тук работят с неохота за данъкоплатците, докато се отдават с особен ентусиазъм на близките до властта индивидуални интереси. Това на пръв поглед ни поставя опасно близо до определението "провалена държава". Самият факт обаче, че толкова много хора са недоволни и протестират, създава надежда за промяна.

В опит да определят сегашната криза на голяма част от анализаторите им се привижда 1997 г., на други 1989 г., на трети гърцизация. Всички тези примери обаче не обясняват, а по-скоро скриват реално случващото се. Кризата, макар и на пръв поглед да не изглежда така - няма хиперинфлация, има хляб и бензин, а качулатите лумпени не са превзели протестите, всъщност е тежка и дълбока.

В България протестите не са просто част от общата вълна срещу затягането на коланите в Европа. Те са съпътствани от тотално недоверие в институции и авторитети ("нали те ни докараха дотук", казват протестиращи и симпатизиращи), което вече ни запраща към гръцкия модел, с всички произтичащи от това последствия. Но дори и в Гърция може да се намери зрънце предвидимост. Някои гърци се молят за завръщането на стария модел на спокоен живот, други се надяват да станат нормална страна в еврозоната, трети завиват към крайната десница/левица, а четвърти стягат куфарите, за да отворят гръцки ресторант някъде по света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

96 коментара
  • 1
    objective avatar :-?
    objective

    Прави са протестиращите ! Народът очаква от Президента да зададе на база на народните искания още сега дневния ред и рамката за работа на следващия парламент по антимонополното и антикорупционно законодателство ! Да даде реален старт на един необратим процес ! Още сега ! Именно затова Народът овластява пряко Президента ! Друг е въпроса, дали протестиращите не се представляват и от подстрекатели-активисти на БСП от рода на Ангел Славчев !

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Просто трябва някой с изправен морален компас кое е добро и кое зло. Като покойния Вацлав Хавел например. След това виждане, воля и работа по промяна на системата така щото да толерира професионализъм и честност, а не шуробаджанащина.

  • 3
    kikoni avatar :-|
    kikoni

    Трябва в състава на служебното правителство
    да има "Министър без портфейл, за връзка с гражданското общество".
    Това ще ви позволи следните много важни неща:
    - представител на протестиращите (консултативния съвет при Президента) да участва в заседанията на Министерския съвет.
    - да има лице с право на законодателна инициатива
    (да правите законодателни предложения и да ги внася
    за разглеждане Народното събрание
    - да има лице с легитимно право на публичност (достъп в медиите), което да пропагандира и дискутира идеите на представителите на гражданското общество.

  • iwonow

    Много е простичко - наляво = задължително надолу (без изключения) , надясно с неизбежните вече реформи = напред и нагоре - колко пъти още трябва да откриваме топлата вода - и то все по трудния начин .

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Празни кахъри, цялата тупурдия се вдигна заради калпавата политика по бюджета на Флик, слугинажа на брюкселските зелки и реакциите на Бат Бам, тип ущипана мома...
    Изборите ще докарат на власт БСП, ДПС+ допишете когото искате...
    Работите в България ще тръгнат само при коалиция както беше 2005-2009.... благо пари в банките дал Господ а и ЕС излиза от сризата, бавно, но излиза....

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Политиците от всички цветове не искат раформи. Уличните протести ги принуждават да отстъпват - стъпка по стъпка. Натискайте, момичета и момчета, за да направим България нормална държава!

  • 7
    superbg avatar :-P
    superbg

    Все пак президентът събра доста голям обществен консултативен съвет от експерти. И аз чак съм изумен колко много хора са поканени.
    Това е първата читава идея за експертно държавно управление без политиците и партиите, които считаме за крайно компрометирани и нежелани.
    Нали ревяхте че не искате политици и партии да ви управляват, ето сега идват останалите непартиици и професионалисти, доказали се с нещо в България. Това е материала, нашият материал.
    Нека да им дадем шанс.
    До 2 седмици щяло да има временно правителство.

  • 8
    agamemmnon avatar :-P
    Dimitar Lazarov

    Аз искам 2 неща да се случат, за да се върна в България.Средната сметка за парно, да не е колкото средната пенсия. Двама политици в затвора.

    Друго за сега не искам :)

  • 9
    forumer avatar :-|
    forumer

    Критична е точката. Не искаме да слушаме за мнозинство на ГЕРБ, това е невъзможно. Не искаме да слушаме за управление на БСП със старите муцуни. Това също е невъзможно. Стягайте се, прочиствайте се от боклука и в дясно, и в ляво. Върнете нормалността в политиката, без партии еднодневки, без идоли и вождове

  • 10
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Ще можем ли да направим крачката - вместо с емоции да гласуваме с разума,портфейла и емоциите си?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK