С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
96 1 мар 2013, 17:01, 18436 прочитания

Критична точка

Сегашната криза дава мандат на политиците за големи реформи. За да се смени траекторията на държавата обаче, са нужни много усилия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В опит да определят сегашната криза на голяма част от анализаторите им се привижда 1997 г., на други 1989 г., на трети гърцизация. Всички тези примери обаче не обясняват, а по-скоро скриват реално случващото се. Кризата, макар и на пръв поглед да не изглежда така - няма хиперинфлация, има хляб и бензин, а качулатите лумпени не са превзели протестите, всъщност е тежка и дълбока.

В България протестите не са просто част от общата вълна срещу затягането на коланите в Европа. Те са съпътствани от тотално недоверие в институции и авторитети ("нали те ни докараха дотук", казват протестиращи и симпатизиращи), което вече ни запраща към гръцкия модел, с всички произтичащи от това последствия. Но дори и в Гърция може да се намери зрънце предвидимост. Някои гърци се молят за завръщането на стария модел на спокоен живот, други се надяват да станат нормална страна в еврозоната, трети завиват към крайната десница/левица, а четвърти стягат куфарите, за да отворят гръцки ресторант някъде по света.


В България липсва алтернатива въпреки тихите подвиквания на партии, квазиполитически движения и малко по-уверения глас на някои неправителствени организации. Това е много добре видно от лозунгите за свикване на Велико народно събрание или смяна на политическата система. Призивът за смяна на черупката (нова конституция или абстрактната система) е безсмислен, ако няма с какво да се напълни. Голяма част от протестиращите обаче са се изтощили откъм идеи каква да бъде политическата плънка и те не са виновни, след като всички предишни опити са им оставяли горчиво-кисел вкус, особено след големите надежди през 1997 г. и все по-намаляващите след 2001 г.

В България се сриват не само управлявалите партии или парламентът, срива се доверието в елементарни котви на ежедневието. Няма правителството, което може да управлява, ако хората не вярват на електромерите, полицията или партиите. Ако всички са маскари, тогава защо да провеждаме избори? Ако нито една институция не може да вземе решение заради съмнение, тогава управлението става невъзможно. Европейският съюз, на който българите вярват доста повече, отколкото на собственото си правителство, сега става виновен, че някой получава по-голяма субсидия или пък че покачва цената на електроенергията заради зеления ток.

България се намира в един от тези деликатни моменти, в който инерцията на миналото неуверено балансира настоящото недоволство. В страната има известна стабилност, но не е ясно накъде ще поеме. Наглед някой дребен полъх може да наклони везната в много неприятна посока или пък да я върне обратно към статуквото. Само козметични мерки очевидно няма кардинално да променят този крехък баланс.



На острието

Единият вариант е България да изпадне в перманентно политиканставане (дори по-голямо от настоящото) и поредици от предсрочни избори в търсене на някаква стабилна политическа коалиция. За това вече има предпоставки. ГЕРБ, изглежда, са твърдо решени да търсят мнозинство, дори ако това означава поредица от избори. Това естествено с нищо няма да увеличи доверието в политическата система. В подобна ситуация е трудно да се търсят кардинални промени. А както отбелязва пред "Дневник" социологът Боряна Димитрова, липсата на житейски перспективи, запушеният от икономическата криза трудов пазар, котерийните назначения в държавната администрация увеличават ръста на разочарованието от политическата система до нива, близки на тези, провокирали Арабската пролет. Дори и сега протестите да бяха заглъхнали, те неизбежно отново ще се разгорят.

Другият вариант, който не изключва първият, е радикализаране на крайно лявото говорене. В исканията на повечето хора има желание за промяна тук и сега. Бързите и решителни мерки естествено включват идеи като национализация, неплащане на сметки или незабавно съдене на политици. Те са oпасно деструктивни, но ако получаваш пенсия от 250 лв., а сметката за парно е 150 лв., трудно е да бъдеш просветен либерал с пазарно мислене. Няма как това говорене да не бъде поето от политиците. Дори това да не доведе директно до експроприация, самото говорене ще отклони внимание от съществените проблеми на страната. БСП, която има много добри спомени до какво доведе управлението на Жан Виденов (когато токът беше евтин, а цената на парното замразена), със сигурност няма да завие толкова рязко. Но пък ще получи карт бланш за идеите си за изкупуване на естествените монополи или строежа на АЕЦ "Белене", две стъпки, които ще струват милиарди на данъкоплатците. Погрешно е да се счита, че радикално лявото говорене може да бъде поето само от социалистите. Бойко Борисов отдавна е узрял за него, като доскоро единствената спирачка за това бяха икономическите министри в кабинета му, както и нуждата от "конграчулейшънс" от Вашингтон и Брюксел. "Трябва да бъдем внимателни да не се хлъзнем по нанадолнището, народът изстрада финансовата стабилност и е много важно да запазим това, което сме постигнали", коментира еврокомисарят Кристалина Георгиева в специално изявление пред БТА.

Третият вариант е най-малко вероятният, но за това пък най-смисленият. В България традиционно промените в политиките се случват много трудно, и то не защото липсват политици, които да ги формулират добре. За тях няма подкрепа отвътре. "Много е трудно да правиш реформа в образованието. То е все едно да местиш гробища - много непопулярна мярка е и не можеш да разчиташ на никаква подкрепа отвътре", както беше казал преди време политологът Иван Кръстев. В много важни съществени сектори от управлението на страната просто не съществува критична маса от хора, които да оказват натиск за промени. В примера с образованието лесното решение е да пратиш детето си в чужбина, а не да се бориш за реформа в сектора. Интересите на много хора целят максимализиране на настоящите ползи, колкото и малки да са те, за сметка на оптималния изход в бъдеще. При условие че значително количество от българите са на границата на нормалното съществуване или под нея, това няма как да доведе до оптимални дългосрочни резултати. Така големите реформи се случват само по време криза, както през 1997 г., когато вече нямаше какво друго да се направи.

Затова се е важно кризата да доведе до нещо смислено.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 1 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 347 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван

Още четирима участници в местния вот в града са задържани. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

23 окт 2019, 2483 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Следи по асфалта

Какво остана след внезапния край на кабинета Борисов

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10