С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
96 1 мар 2013, 17:01, 18431 прочитания

Критична точка

Сегашната криза дава мандат на политиците за големи реформи. За да се смени траекторията на държавата обаче, са нужни много усилия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Имат ли партиите чувство за самосъхранение

"Десницата в България, както е известно, беше зачената в грях, под контрола на бившата Държавна сигурност, смята бившият депутат от БСП Татяна Дончева. След това се еманципира, но не успя да създаде нещо, което да представлява десни хора. Освен антикомунизма, влизането в ЕС и НАТО други десни послания нямаше. Левицата получи в наследство от БКП една организационна структура, но идеологически остава в постулатите от края на XIX век, без никакво усилие да се адаптира към условията на съвременния живот", казва юристката. Така според нея и в двете партии раждат кариеристи и апаратчици, които късат връзката с гражданите и престават да бъдат техни представители. "Оказа се, че за хората всичко е една котерия, дори простите хора разбраха, че за да получат служба, трябва да се запишат в партия", казва Дончева.
На политиците им се налага бързо да осъзнаят, че матрицата изведнъж се промени и досегашният начин на отношения с избирателите вече е остарял

Фотограф: Георги Кожухаров

Така 20 години след като Филип Боков демонстративно отхвърли идеята, че БСП може да носи вина, като каза, че я "поемаме само с мезета", всички партии се оказаха виновни. Без мезе и без оправдание. Тоталният колапс на какъвто и кредит на доверие да е имало в политическите институции е причината по улиците да се носят идеи от Велико народно събрание и нова конституция, до мажоритарни избори и управление от граждани. В някои от тези идеи има повече смисъл от други, но проблемът зад всички тях е ясно видим - хората и политическата класа се оказаха дълбоко разделени. "Популисткият модел на Симеон Сакскобургготски, от който се ползва и Бойко Борисов, изтощи до крайна степен смисъла на политическата партия", казва Веселин Методиев от ДСБ. "Защото популизмът има тази специфика – рязко качва нагоре и след това рязко може да потъне. НДСВ мина точно през това - в момента, в който се дръпна лидерът, се стигна до ситуация да ги няма в парламента. Абсолютно съм убеден, че това може да се случи и с ГЕРБ, ако Борисов внезапно реши да отиде за година-две да се лекува в чужбина."

Партиите, разбира се, не са единствените виновни за тази ситуация. Механизмите на гражданското общество искат от онези, които ги избират, да са активни в надзора върху тях непрекъснато, не само на избори. Но увлечени в собствената си игра на власт и в идеята, че могат да продължават вечно да говорят на фалшив език, зад който не стои никакъв реален ангажимент (за която заблуда медиите са немалко виновни), политиците вярваха, че никой няма да им търси сметка и на свой риск изпразниха от смисъл собствената си система. "Фабрикуват предизборни програми, защото трябва да има такива и защото трябва да кажат нещо на избирателите, но как те да ги реализират не ги интересува, нямат идея, всичко е механично и наужким. Ходят в избирателни райони, срещат се хората, ама всичко е наужким", казва Татяна  Дончева от БСП. "След това започнаха да пазаруват избирателни комисии, накрая започнаха да купуват  направо готови депутати – прехвърлят ги от група в група и, общо взето, всичкото е пазар. Оказа се, че няма никакво значение с какво си влязъл, защо си влязъл. Бутафоризацията на цялата система стана бавно и неусетно."


Сега партиите са на ход. Те могат да изберат да третират сегашния бунт като временно явление, да направят някои промени, да се научат на революционния език и да продължат към изборите с надеждата гневът да се уталожи. Това би било опасна грешка. "Сега политически партии имат нужда да се отърсят максимално от постсоциалистическите правения на политика. Това не е работа на хората, това не е публичен въпрос, не е ангажимент на медиите или на гражданското общество. Това е ангажимент на самите партии", казва Веселин Методиев от ДСБ.

"През 1997 г. една партия събираше гнева, а друга – надеждата. Сега всички събират само гняв", казва пред "Дневник" Боряна Димитрова. Този гняв, ако не намери адекватен изразител, може да е разрушителен. "Природните, социалните и пазарните трусове си приличат по това, че колкото са по-силни, са толкова по-редки. При социалните взривове обаче трусът е само симптом на натрупани проблеми, но не и решение", припомня Боян Захариев, програмен директор на "Отворено общество". "При този тип събития обикновено се търси фундаментална промяна, която да отговори на исканията. Няма да стане само с козметични промени."

Ако партиите не осъзнаят бързо, че се намират в нова матрица, и не намерят начин да се променят, ще се стигне до най-големия системен риск изборите да не бъдат видени като легитимно решение.



Но има неща, които може и трябва да бъдат направени. Едното е правото на хората да посочват поименно онези, които ги представляват. Изцяло мажоритарна система няма как да работи, защото тя ще доведе до двупартиен модел в крайна сметка, а и не е панацея. Дончева например вижда "50% пропорционални и 50% мажоритарни избори. Партиите, като представят мажоритарни кандидати, те са пак техни и имат голямото предимство да създадат много по-мощна организация, отколото всеки един независим, но трябва да представят силни кандидати". Преференциалният вот е добро начало.

Връзката с хората - също. "Ако един кмет два месеца не направи среща с граждани, те ще му съборят вратата с ритници. Един народен представител може и две години да не направи", казва Томислав Дончев, министър в оставка от ГЕРБ.

"Партиите имат нужда да се отърсят максимално от постсоциалистическите правения на политика. Те трябва да излекуват тази болест докрай в себе си, да са сигурни, че авторитетът вътре по естествен начин получава доверие, не е нужно да се събират преди събрания, да чертаят схеми в някое кафене", казва Веселин Методиев.

В книгата си "Защо се провалят нациите" двама американски икономисти - Дарън Аджемоглу и Джеймс Робинсън, обръщат внимание на един особен момент в развитието на държавите, от който зависи дали те ще останат бедни, или ще са богати. Наричат го critical juncture - критична точка. Според икономистите това е съчетание от фактори, които разрушават съществуващия икономически или политически баланс в обществото. "Критичната точка" е двуостър меч, който може да предизвика рязък завой в траекторията на държавата", пишат икономистите в книгата си. Според тях основна причина и характеристика на провалените държави е, че те се управляват от "присвояващи" (extractive) институции, които управляват публичните ресурси, така че да се облагодетелства много малка група хора. Това са, ако го преведем на езика на днешните протести - монополите. Успешните държави от своя страна са изградили друг тип институции, които икономистите наричат "включващи" (inclusive). При тях големи групи хора защитават интересите си през различни държавни органи и това позволява създаването на много по-голяма стойност в икономиката. Богатството е по-голямо и за много повече хора. "Критичната точка" може да наруши цикъла на присвояващите институции и да позволи създаването на "включващи", така че държавата да мине в групата на успешните. Възможен е обаче и обратният сценарий - присвояващите институции да станат още по-силни и да заработят за още по-малък елит от хора. Накратко изборът в такива ситуации е между просперитет и унищожителна бедност.

Днес България е в такава критична точка. Недоволството на голяма част от хората е основно заради това, че институциите тук работят с неохота за данъкоплатците, докато се отдават с особен ентусиазъм на близките до властта индивидуални интереси. Това на пръв поглед ни поставя опасно близо до определението "провалена държава". Самият факт обаче, че толкова много хора са недоволни и протестират, създава надежда за промяна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 900 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 696 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Следи по асфалта

Какво остана след внезапния край на кабинета Борисов

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие