Нуриел Рубини: Стабилността е необходимо, но не достатъчно условие за растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нуриел Рубини: Стабилността е необходимо, но не достатъчно условие за растеж

Нуриел Рубини: Стабилността е необходимо, но не достатъчно условие за растеж

Икономистът пред "Капитал"

11062 прочитания

© Надежда Чипева


Нуриел Рубини уморено се усмихва и отрича, че неговото пристигане има връзка с падането на правителството (както гласи един туит). Доктор Дуум отрича и да има стратегия за борбата си с "Великолепната четворка" (чийто враг в комикса носи неговият прякор) и като цяло дава да се разбере, че прозвището му не му харесва. Предпочита Доктор Реалист. 

Рубини е по-известен в България с прогнозите си от 2009 г. за неизбежното падане на валутния борд. Година по-късно той я повтори, като прибави и Латвия. Убедеността му се базира на собственото му есе от 1998 г. за митовете на валутните бордове, което го направи популярен още тогава за ограничен кръг икономисти. 

Иначе мрачната прогноза, която направи Рубини модерната Касандра, е за спукването на балона на имотите в САЩ. Публично това става за пръв път през 2004 г., като първоначално никой не обръща сериозно внимание (Economist използва изследването по-скоро за да демонстрира тезата си за очакваното срутване на долара). За разлика от повечето други подобни мрачни предвиждания Рубини и Брад Сетсър обаче дадоха доста точна прогноза - след три-четири години. През 2008 г. имотният пазар не само се срути, но и крахът доведе до тежка финансова криза и дълга рецесия. Точно както двамата автори предвиждат. 

Така че, дори и да не вярват на Д-р Дуум, вече всички го слушат, защото идеите му се базират на здрава икономическа логика. Рубини беше в България по покана на пенсионноосигурителна компания "Доверие" и изнесе лекция на тема "Възможности за растеж на една малка икономика в глобализирания свят".

Преди време предрекохте, че бордовете в Латвия и България ще паднат, но това не се случи. Защо и какво е бъдещето на тези малки страни в периферията на Европа?

Моите аргументи за борда са базирани на историческия факт, че повечето фиксирани режими не оцеляват. Ако погледнете последните сто години, ще видите, че е така. Този в Аржентина се срина, квази-бордът на Турция също се срина, единственият успех е Хонконг. Моята идея е, че ако имаш такъв борд, имаш много ограничения във фискалната и монетарната област, както и че не можеш да действаш като заемодател от последно ниво. Ако си направил всичко това, то тогава по-добре да направиш и последната стъпка и да станеш член на монетарния съюз, към който си се прикачил. Защото рискът е, че ако не се присъединиш и ако има достатъчно голям шок, този борд може да се срине, а после ще се мине към ефективен валутен режим.

Но еврозоната не изглежда, че иска да приеме България скоро. Каква да е стратегията?

Да, тя сега е доста опасяваща се да приема нови членове. Единствено прие Естония. Самите други страни кандидатки като Унгария, Полша и България замразиха плановете си. Ако искате да влезете, бъдете сигурни, че това е правилното нещо за вас. С нейните проблеми в последно време нормално е да сте предпазливи. Валутният борд съществува вече 15 години и е издържал доста шокове, така че не мисля, че има смислена алтернатива.

Но устойчива ли е тази неяснота? Финансовият министър в последните три години смени няколко пъти посланието - първо искахме да влезем, после замразихме плановете, после май пак поискахме.

Това зависи както от политическите предпочитания на който е на власт, така и от еврозоната. Дори правителството да иска да се присъедини, мисля, че европейците ще кажат нека почакаме и да видим колко силна е икономическата ви рамка. Трябва да сте търпеливи.

Имаме нисък дълг, нисък дефицит, ниска инфлация, но пак сигналите са, че не сме готови. Как да сме готови тогава?

Макрорамката е добра. Но има и притеснения. България е с най-ниското БВП в ЕС на глава от населението. Също така има политическа неяснота в момента.

Фискалната строгост, придружаваща дисциплината, предполага много малък ръст. По време на бума растяхте бързо, но това е следствие от балоните в недвижимите имоти и силното потребление. Сега безработицата расте. Това са неща, които имат значение. Ако нямате ръст с течение на времето, устойчивостта на макрополитиката ви може да е под въпрос. Събитията сега показват, че има натиск срещу политиката на ограничения и други фундаментални въпроси за икономиката. Конвергенция на производителността също е важен елемент от това да си жизнен член на съюза. Така че има фундаментални въпроси, които подлежат на обсъждане.

Как да постигнем ръст, без да нарушим стабилността.

Хората винаги говорят за структурни реформи, които да вдигнат продуктивността, иновациите, уменията, да се отвори икономиката още и т.н. Всички те са важни и добри, но отнемат доста време, преди да проявят ефект. В същото време, въпреки че е добре да се пази фискалната стабилност, при това ниво на доход на глава от населението да имаш дълг само 14% и нулев дефицит (който при малко по-висок растеж може да стане и излишък), е твърде много. Трябва да е ясно, че стимулите за икономиката не са изливане на пари, те трябва да отидат в нещо, което е продуктивно. Образование, умения, инфраструктура, по-добра здравна система и т.н. Бих отделил капиталовите инвестициии от харченето. Някои страни следват златното правило, че продуктивните публични разходи може да бъдат финансирани през дефицита, защото имат възвращаемост. Това беше и първоначалната идея на 3-те процента ограничение за дефицита в Маастрихтските критерии.

Не бихте искали да стигнете до ситуация, в която сте твърде разпуснат, разбира се, но може би има една позитивна среда, където едно разумно разходване на средства може да допринесе за развитието на страната и за ръста. 

Това са големи предизвикателства. Потенциалът на България за растеж може да е близо 4%, а сега е 1%. Наличието на макроикономическа стабилност е необходимо, но не достатъчно условие за растеж. Една страна трябва да инвестира в собствения си растеж и това изисква бюджетни средства. В България се набляга прекалено много на ролята на макроикономическата политика, било то нисък бюджетен дефицит или ниска инфлация и липса на независима валутна политика.

Във вашата статия преди три години писахте, че когато кризата отшуми, развитите държави трябва да започнат да инвестират в образования, за да могат да оцелеят във все по-конкурентния глобален свят. Бихте ли дали пример какво образование имате предвид?

Последните 60 години сочат, че има страни без никакви ресурси, но въпреки това те растат много бързо и са доста богати. Защото инвестират в образование и умения. Примерно Япония, Корея, Израел, Хонконг или Сингапур. България имаше много голямо изтичане на мозъци - доста млади хора напуснаха, някои от тях - доста амбициозни и предприемчиви. В същото време демографската ви структура е слабост. Така че или привличате обратно хора, или инвестирате в тези, които са останали. 

Не мисля, че има една политика, която винаги е успешна. Но има два работещи подхода: германският, в който, вместо да предоставяш висше образование на всички, имаш система от практическо образование, в което хората придобиват умения, полезни в производството. И второто - в един дигитален свят, където много от иновациите са основани на умения, пестят труда и са високо капиталоемки, трябва да имаш работници с такъв тип умения, че да успеят.  

Важен начин за придобиване на такива умения е да привличаш директни инвестиции. Те учат на управление, умение и помагат за интегрирането в света.

Като споменахте чужди инвестиции, в България (а и не само тук) има движение към национализация. Примерно тезата е, че държавните монополи са по-добри от частните. 

Дали частни или държавни, трябва да има политика, която да пази разумни цените на енергията в дългосрочен план. В една страна, където стойността на комуналните услуги достига 50% и в някои случаи 100%, очевидно има проблем. Дори да приватизираш, ако няма достатъчно конкуренция в енергийния сектор, а има монопол или дуопол, то той остава неефективен, което дава възможност за извличане на твърде много печалба или рента от тези услуги. Ако производството на ток е скъпо, дори да национализираш, пак ще имаш проблем, защото, за да е на ниски цени, ще трябва да бъде субсидиран. Понякога при комуналните услуги има твърде малко конкуренция - те са естествени монополи. Но с добра регулация може да се разбие преносната система.

<#text> Като си говорим за национализация, бих искал да се върнем към едно ваше скорошно интервю, в което казвате, че може би Маркс е бил прав, че капитализмът може да се самоунищожи. Както знаете, Маркс е чувствителна тема в региона. Вие очевидно не препоръчвате връщане към социализма, но казвате, че както англосаксонският модел на laissez faire, така и континенталният модел на социална държава могат да доведат до фалити. Какъв тогава е вашият модел?

- Да, англосаксонският модел води до крайности и финансови кризи, докато традиционната континентална социална държава, която обещава много социални придобивки, без да има парите за това, също е счупена и доведе до фискална криза. Моето мнение е, че икономиката трябва да е базирана на стабилен частен сектор, в който обаче правителството трябва да има достатъчно фискални ресурси, за да осигурява подходящи публични услуги. Трябва да се направи много за образованието, съдебната система, трябва да се подкрепи пенсионната система, трябва да се инвестира в неща, които засилват производителността на частния сектор – като примерно инфраструктурата. Така че дори в пазарната икономика държавата има важна роля. Отиването в едната или в другата крайност създава проблеми. Преди две години вие бяхте казали, че това, което е нужно, е краткосрочен фискален стимул, последван от обещание за дългосрочна фискална стабилност. Но това го пробвахме в Европа – имахме стимул между 2009 и 2010 г., а сега сме се съсредоточили да уверим пазарите, че отново сме фискално отговорни. Не проработи много.

- Ако трябва да сравним това, което се случи в САЩ, и това, което се случи в Европа и Великобритания, трябва да признаем, че американският подход доведе до по-добри, макар и малко, резултати. Американският растеж не е стабилен – 1.5-2%, но е по-добър от рецесия. Разликата е, че в Европа решихте затягането на коланите да стане по-скоро и това оказа негативен ефект върху растежа. В САЩ политиката на ограниченията беше забавена и едва сега се започна с коригирането на дългосрочните финанси. В САЩ Федералният резерв извърши два рунда на монетарно отпускане, като сега се очаква и трети, който е прицелен в повишаване на заетостта. Докато в Европа ЕЦБ е по-стриктна, дори лихвите не са нулеви, а 0.75. ЕЦБ така и не стигна до действия, подобни на тези в САЩ. Едва наскоро в сила влезе ОМТ (програмата за изкупуване от ЕЦБ на държавни ценни книжа на вторичния пазар, бел. ред.), което може да бъде използвано от страни в трудности. Така че политиката на ЕЦБ може би доведе до разликата между САЩ и Европа.

Прогнозирахте, че тази година ще бъде перфектната буря за световната икономика. Как страна като България ще плава в този неспокоен океан?

- Когато писах за риска от перфектната буря, съществуваха четири основни опасности пред глобалната икономика. Първата беше разпадащата се еврозона – в Испания и Италия лихвите растяха, а рискът Гърция да излезе от нея беше огромен. В САЩ икономиката растеше бавно, а пред нас стоеше "фискалната пропаст" (възможността за автоматично увеличение на данъците и свиване на бюджетните разходи, бел. ред.), а Китай поне до средата на миналата година забавяше растежа си и рискът от тежко приземяване беше голям. И накрая Израел показваше, че губи търпение с Иран и може да нападне.

Сега тези рискове са по-ниски. Гърция продължава реформите си и международната общност не е прекъсвала финансирането, а лихвите в Испания и Италия падат (поне до преди италианските избори този уикенд). Китай приложи още един стимулационен пакет и расте, а поне засега изглежда, че на преговорите с Иран е даден още един шанс, което пък понижава рисковете от пореден скок на цената на петрола.

Но не бива да забравяме, че рисковете не са си отишли. Резултати от изборите в Италия например показват, че има умора от политиката на ограниченията, рецесията в периферията на еврозоната продължава. Фундаменталните проблеми на еврозоната – слабият растеж, високите дългове и липсата на конкурентоспособност, не са разрешени. В САЩ избегнахме пропастта, но предстои поредната грозна битка по въпроса за "орязването" на 1 март. Ако наистина се стигне до свиване на държавните разходи, това ще доведе до допълнителна спънка за икономическия растеж. Китай засега расте с близо 8% годишно, но техният модел продължава да е небалансиран - капиталовите инвестиции са близо 50% от БВП на страната, а потреблението е само 35%. И накрая, стратегията на санкции и преговори не изглежда да убеждава Иран, че тези стъпки са добронамерени. Не бива да забравяме, че макар и да няма формално обявена война, постоянно има подмолни действия – отвличане на учени, атаки срещу израелски граждани и т.н  

Какъв е делът на вашите позитивни спрямо вашите негативни прогнози?  

- Знам, че хората често ме наричат Д-р Дуум, но аз предпочитам Д-р Реалист. Често медиите предават само по-звучните фрази вместо целите изявления. За да очертаеш негативните сценарии, трябва да опишеш и позитивните. Само така могат да се видят какви са рисковете.

Един от големите позитиви в последните няколко години беше това, че рискът голямата рецесия да се превърне в голямата депресия беше избегнат заради монетарните и фискалните стимули. Имаше глобално възстановяване, по-силно във възникващите пазари, по-слабо в развитите пазари. На второ място, продължаващият растеж в нововъзникващите пазари в дългосрочен план ще води до растеж на цялата световна икономика. Друг позитивен тренд е, че въпреки трудностите с дълговете на домакинствата и правителствата финансовото състояние на корпоративния сектор е добро и при подобряване на цялостната среда той ще започне да инвестира и наема моментално. В България е малко по-различно, тъй като и компаниите при вас са натоварени с дългове малко повече, но като цяло в развития свят и нововъзникващите пазари нещата стоят добре. Глобализацията, технологичните промени (особено в енергийния сектор и биотехнологиите) също не са се забавили.

Ето ви пет позитивни фактора.

Нуриел Рубини уморено се усмихва и отрича, че неговото пристигане има връзка с падането на правителството (както гласи един туит). Доктор Дуум отрича и да има стратегия за борбата си с "Великолепната четворка" (чийто враг в комикса носи неговият прякор) и като цяло дава да се разбере, че прозвището му не му харесва. Предпочита Доктор Реалист. 

Рубини е по-известен в България с прогнозите си от 2009 г. за неизбежното падане на валутния борд. Година по-късно той я повтори, като прибави и Латвия. Убедеността му се базира на собственото му есе от 1998 г. за митовете на валутните бордове, което го направи популярен още тогава за ограничен кръг икономисти. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е да ама Рубини не е меродавен аз Флис и Бат Бам... за тях е важно потепване по рамото от Меркелица.... а Рубини какво си говори, негова работа...

  • 2
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Мдам, реалистично говори, дотук съм съгласен с всичко. Пропуснал е да отбележи, че в САЩ пак се надува имотен балон обаче...Джъмбо-ипотеките, препродавани на деривативния пазар са само 50-60% от обема им в пика на 2008-а, ама като се има впредвид, че самото им съществуване е една велика измама...Той това едва ли не го знае, интересно как ама въобще не го е споменал. Даже ми звучи подозрително оптимистичен нещо, в тази статия.

  • 3
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#1] от "boby1945":

    Буби,
    ти къде тръгна да коментираш Г-н Гибел/Mr. Doom?
    това е все едно любимият ти политик Румен Гечев да коментира Уинстън Чърчил?!?

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "Rage Against":
    Общо взето Чърчил е лесен за коментиране особено след издънки като Галиполи, Атлантическата харта, прекарването му от Сталин 1945 по Източна Европа.... въобще постоянно къркан, пушещ като комин дебелак.... най-общо така се вижда от Ориента....
    Не че и Поразяващата уста е върхът на интелекта.....

  • 5
    ivpetr avatar :-|
    ivpetr

    Niama sadebna vlast- nishto niama. Tova e.

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    Измисленият икономист Рубини нещо избягва да прави апокалиптични прогнози в последно време! Дали не е поумнял?! Едва ли, по-скоро в България се прави на интересен, защото никой не е чул, че е бил тук! Единственото вярно нещо в изказването му е това за необходимостта от качествено образование, но това го знае всеки с изключение на българските образователни министри. Точно там е шансът на малка и бедна България. Подобряване на образованието не изисква голям финансов ресурс, а води до огромни позитиви!

  • 7
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#4] от "boby1945":

    както вече отбелязах, твоята роля в днешния свят е същата, като ролята на дъждовния червей след дъжд.
    а именно:
    завали дъжд, изпълзиш малко да видиш свят, сгази те наполовина някоя каруца и ти продължаваш да се движиш в две посоки. но и предната и дясната ти половина са двойно по-тъпи от преди :)

    тръгнало свинското комунистическо Буби да коментира провалите на Чърчил. ето затова презирам българските комунисти, защото са арогантни прасета. нагли, прости селяндури, алчни, арогантни и агресивни...

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#7] от "Rage Against":

    Мушморок необразован, ти май и 3 прогимназиален клас не си завършил, като те гледам какви ги пишеш... Дъждовният червей е един от най-важните елементи за плодородието на почвата бе въздух!!!!

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    "Имаше глобално възстановяване, по-силно във възникващите пазари, по-слабо в развитите пазари. На второ място, продължаващият растеж в нововъзникващите пазари в дългосрочен план ще води до растеж на цялата световна икономика. Друг позитивен тренд е, че въпреки трудностите с дълговете на домакинствата и правителствата финансовото състояние на корпоративния сектор е добро и при подобряване на цялостната среда той ще започне да инвестира и наема моментално."

    Първите три позитивни фактора на Рубини висят на косъм. Глобалното възстановяване, за което говори на практика е липса на спад и е резултат от изсипването на напечатана обезценяваща се валута. Продължаващият растеж в новите пазари е недостатъчен да покрие инфлацията, а корпоративният сектор продължава да се ослушва и да лежи на няколко трилиона долара в банките, защото потребителските индекси не подхранват доверието.

    Ситуацията продължава да е патова, а оръжията на правителствата и централните банки се изчерпват. САЩ влизат в т.нар. sequester, ефектите от който ще се проявят през следващите месеци, а периферна Европа вече уби скоростта на немския локомотив. Това означава слаб износ за BRICS и засилване печатането на пари за полу-диктаторските им правителства.

  • 10
    nonameno avatar :-|
    nonameno

    Много точен анализатор, вкслушайте се в думите му че "Фундаменталните проблеми на еврозоната – слабият растеж, високите дългове и липсата на конкурентоспособност, не са разрешени". Ще има последици и за нас.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK