Промените са в преходните и заключителни разпоредби на закона за ДДС. Миналата седмица те бяха одобрени на първо четене от Народното събрание. Автор на ДДС-частта е Министерство на финансите. То е публикувало черновата на сайта си за обществено обсъждане на 16 януари, но без облекченията за хазартния бранш. Месец по-късно и ден преди правителството да подаде оставка, проектът вече е одобрен от Министерския съвет с допълненията за хазарта и е внесен в Народното събрание. 

На практика обаче с тези законови изменения управляващите преначертават правилата на хазартния пазар, без промяната да е била обсъдена публично. А това предизвика съмнение, че поправките са за точно определени инвеститори, тъй като сега действащият ресорен закон влезе в сила само преди няколко месеца. 

Какво точно се променя

В сега действащия закон изискванията към компаниите от ЕС и от Европейското икономическо пространство (ЕС, Исландия, Норвегия и Швейцария и др.) са да покрият изисквания за инвестиции и капиталова адекватност според хазартната дейност, която искат да развиват. За юридически лица от трети страни, които искат да развиват игрална дейност в България, обаче се изисква и да притежават български хотел с четири и повече звезди, да са инвестирали на територията на страната поне 10 млн. евро или да са осигурили работа на поне 500 души в друг сектор. Сега предложението е да се отменят точно тези допълнителни изисквания за компании извън ЕС.

Защо да се притесняваме

Като мотив за промяната управляващите посочват, че сегашните изисквания са твърде високи за фирми, които желаят лиценз за организиране на хазартни игри по интернет, но водещите им акционери са инвеститори от страни извън Европейския съюз. Два източника от Министерството на финансите заявиха, че сега действащият режим е твърде рестриктивен и пречи за оптималното функциониране на хазартния пазар.

Според тях навлизането на нови играчи не трябва да се ограничава със специални условия, ако те не са от държави - членки на ЕС. Никой обаче не обясни дали в Държавната комисия по хазарта (органът, който регулира хазартната дейност и издава лицензи) са постъпили искания за издаване на лиценз за оператори от фирми, зад които стои инвеститор от страна извън ЕС.

"Ако сегашният закон се запази, хазартният регулатор може да издаде лиценз на фирма, регистрирана в Малта или друга страна от ЕС, и ако след това тя бъде придобита от руснаци, или американци, лицензът ще трябва да им се отнеме, ако не изпълнят допълнителните изисквания. Комисията по хазарта не може да следи постоянно за акционерната структура на тези оператори", коментира експерт, работил по законовите промени. Този коментар обаче също не обяснява кое е налагало да има специални ограничения за фирми извън ЕС и защо сега те стават ненужни.

Председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова заяви, че миналата година е допусната грешка, като са въведени високите ограничения и сега тя се коригира. "Идеята е на Държавната комисия по хазарта и е свързана с гладкото прилагане на закона и функционирането на пазара", обясни тя пред "Капитал Daily".

"Промяната в изискванията за лицензиране по Закона за хазарта за инвеститори извън ЕС по никакъв начин не е съгласувана със заинтересуваните страни и се случва по странен начин в последната минута в законопроект, нямащ нищо общо с регулирането на хазарта. Притеснени сме от това, че на сайта за обществени консултации на Министерския съвет беше качен един проектовариант на ЗИД на ЗДДС, в който няма никакви текстове, касаещи промени в Закона за хазарта, няма никакви публични коментари по проекта, а в Министерския съвет е влязъл и е гласуван съвсем друг вариант", коментира Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия.

Със законопроекта се изреждат и юрисдикциите, на които ще се гледа като на офшорни зони. Според вносителя това уточнение е нужно, тъй като лиценз не се издава на едноличен търговец или юридическо лице, в случай че собственик или съдружник в него е фирма, регистрирана в офшорка. 

"Притеснителен е и фактът за изчерпателността в изброяването на офшорните зони и основанието за пропускане на такива центрове, като Гибралтар например, с което се създава неравнопоставеност в третирането на дружества, инкорпорирани в изброените в законопроекта зони, и такива инкорпорирани в известни други такива зони", посочва още Ангел Ирибозов. 

Мълчаливо бездействие

Интернет достъпът до казина и букмейкъри, които не са лицензирани в България, ще продължи да се допуска с мълчаливото съгласие на държавата, прогнозираха източници от финансовото министерство. Причината е, че Държавната комисия по хазарта още не е подготвила пълния набор от подзаконови актове, след чието приемане нелицензираните хазартни сайтове ще трябва да се забранят.

Логиката е, че докато не са обнародвани всички наредби, се предполага, че онлайн операторите не са запознати с пълната правна рамка и поради това не са длъжни да подават искане за лиценз. Веднъж след като всички правилници и наредби се утвърдят, интернет сайтовете за залагания ще трябва да получат български лиценз. В противен случай достъпът до сайтовете им ще трябва да се филтрира от интернет доставчиците в България, така че да не могат да се правят залози към тях от страната. 

Източниците от Министерството на финансите обаче признават, че сегашният режим за облагане на интернет хазарта – с 15% от общата сума на направените залози, ще отблъсне всички кандидати. Единственият ефект ще е, че българите ще бъдат ограничени във възможностите си да залагат по интернет. Според тях не е изключено следващият парламент да промени режима на облагане.

Самото филтриране на интернет пространството пък бе разкритикувано от доставчиците на комуникационни услуги като скъпо и недемократично.

Затова в последните месеци от Министерството на финансите явно са решили да задържат сегашния свободен режим като най-малко зло, вместо да ограничат залаганията и да се въвеждат ограничения за интернет достъпа на клиентите. От този ход не се очаква да загуби и бюджетът, защото онлайн залозите към чужди сайтове и в момента не носят данъчни приходи. А и при липсата на лицензирани сайтове в бъдеще те също няма да се увеличат.