В първите редици на протестите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В първите редици на протестите

Стотици хиляди граждани протестираха по улиците на големите градове на трети март

В първите редици на протестите

Гражданската енергия все още гори, но различните инициативни групи могат да я разпилеят

Люба Йорданова
11046 прочитания

Стотици хиляди граждани протестираха по улиците на големите градове на трети март

© Юлия Лазарова


Сметките за ток, застрояването на Пирин, монополите, партиите, доходите, политическият модел... Гражданските протести през последните месеци започнаха от потребителски неволи, преминаха през каузи за защита на природата, за да продължат с недоволство към системата въобще. Хаотичните искания вече са конкретни, хората на улицата знаят зад какво застават и все по-често успяват ясно да го формулират. Публичните прояви постепенно стихват, но искрата, която ги запали, все още гори.

Гражданската енергия се надигна след дълго мълчание. Всеки ден по улиците на големите градове излизаха хора, притискани години наред от проблеми, които виждат, но не знаят как да променят. Разочаровани от доходите си, от политическите си представители, от липсата на алтернатива. Гласовете им станаха достатъчно силни, за да им обърнат внимание. Но и се превърнаха в примамка за фалшиви лидери, които ги използват за собствена изява. Така в сряда в парламента влязоха самопровъзгласили се представители с безумни идеи, а за адекватните предложения вратите останаха затворени. Погледите се обърнаха към нерационални кандидатури за служебен премиер вместо към истински дебат какво може да се промени в малкото оставащо време до изборите. Миксът от автентични и недотам достоверни герои може да саботира гражданската активност. Да я разпилее напосоки или да накара протестиращите да се съмняват дали излизането им на Орлов мост днес наистина ще бъде за тяхната кауза.

В процеса се откроиха няколко групи "лидери" на протестите, които се събират в различни формати, за да прецизират исканията си, и които общуват най-много с медиите. И тъй като ще чувате имената им все по-често, а и е важно кои са и от чие име говорят, обобщихме историите, каузите и връзките им (виж инфографиката).

Откъде започна всичко

През юни миналата година няколко души започват да се събират пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в знак на протест срещу увеличаването на цената на тока. Организират обществени обсъждания, намират в социалните мрежи и хора от други градове, които застават зад същите искания. Участват в паленето на битови сметки пред общините и постепенно групата им се разраства до 35 инициативни комитета в цялата страна. Между тях са Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, които се превърнаха в най-разпознаваемите лица от протестите в София. Те наричат себе си не организатори, а проводници на гражданското недоволство и засега категорично отхвърлят идеята да станат част от политическия живот. Обсъждат идеите си в широк кръг и взимат решения с гласуване. Досега в София са се събирали в зала на КНСБ, дадена им безвъзмездно. Исканията им се трансформираха от твърде крайните предложения за изцяло мажоритарна избирателна система и нова конституция в по-разумните за пропорционална система с преференции и облекчаване на условията за участие в изборите.

Въвеждането на преференция беше промяната, която имаше реален шанс да бъде гласувана от парламента в дните преди разпускането му. Мнозинството обаче не се съгласи да я сложи в дневния ред. Преференцията съществуваше в кодекса до края на миналата година, когато тихомълком беше премахната от ГЕРБ със съгласието на БСП и останалите партии от опозицията.

"Ние не искаме власт, а контрол", коментира за "Капитал" Ангел Славчев. Той допълни, че са получавали предложения за съвместна работа от партии, между които ГОРД, движението на Меглена Кунева и НФСБ, но са ги отказвали. Славчев не е оптимист, че парламентът въобще ще разгледа предложенията за законови промени на инициативните комитети, и призовава гражданите да продължат да протестират. А ако енергията по улиците стихне, групата разчита, че на изборите ще бъдат издигнати експерти от "обикновените граждани", които гласоподавателите да подкрепят.

За друг основен участник в протестите гражданската активност тепърва започва. Янаки Ганчев, който се определя като организатор на шествията от "Орлов мост", очаква промяна и призовава гражданите да се присъединят към палатковия му лагер при парламента. Групата около Ганчев иска свикване на референдум за Велико народно събрание, промяна в изборния кодекс и мораториум върху изпълнителните дела на банки и монополи по процедурите за бързи производства срещу гражданите. Към Ганчев се числят и граждански форум "Промяна", създаден с идеята за граждански контрол в местното самоуправление.

Ганчев стана известен с протестите срещу мобилните оператори през 2011 г. Девет години по-рано фирмата му "Естрея" завежда дело срещу "Мобилтел" в спор за интелектуалната собственост върху рекламно пано. Твърди, че е "поел нещата" на 17 февруари и неговата организация е свалила правителството.

Вечерта преди оставката на ГЕРБ внимание на протеста привлякоха и режисьорът Андрей Слабаков, музикантът Кристиян Коев и Десислава Петрова от Българския хелзинкски комитет. Те започнаха да инициират кръгли маси, на които да се обсъждат гражданските искания. По думите им залите за тях се предоставят безвъзмездно като бартер срещу това, че мястото на провеждане ще стане известно в публичното пространство. Регистрирали са неправителствена организация - инициатива "Кръгла маса", и продължават действията си със срещи в по-малки населени места. 

"Решихме, че трябва да поработим малко, за да има някакви адекватни и изпълними искания", коментира Кристиян Коев. И за него първата стъпка е в промяна на изборния кодекс, но не вярва да се случи. Идеята им е гражданското общество да упражнява контрол през цялото време и затова мислят план за действие за след изборите. "Не сме в никоя партия и не сме против никоя партия. Нас ни интересува партиите да се съобразяват с гражданите и да си вършат работата, за която са избрани", допълва Коев.

И в какво се превърна

На фона на големите неделни протести, палатковия лагер пред парламента и широките кръгли маси новината за издигането на кандидатура за служебен премиер от името на протестиращите прозвуча дори абсурдно. Повечето от активистите на протестите се разграничиха от Димитър Иванов, предложен от "Свободни, можещи и силни", Федерация на свободните граждани и сдружение "Рила".

Димитър Иванов е икономист, който от години живее във Великобритания. Бил е съветник на президента Георги Първанов в първия му мандат. Името му беше представено от Спас Колев, делегат на конгреса на БСП от район "Сердика", който е бил част от Социалистически младежки съюз (абревиатурата на първата младежка организация на БСП съответства на тази на новата му формация - "Свободни, можещи и силни"). "Номерът ви не минава. Нямам причини да се срамувам от нито една моя позиция - политическа, икономическа, обществена." Така Спас Колев отговори въпрос на "Капитал" за връзката му с БСП.

Появяването на различни организации, които се опитват да извлекат дивидент от протестите, не е изненада. Заради разочарованието си от досегашния управленски модел хората на улицата  отказват да се припознаят в лидери и авторитети, а истинските активисти се страхуват да се нарекат организатори.

"Хората нямат представа кой организира протеста и в много случаи не им е важно. Те просто виждат прилива, излизат и застават зад идеята или каузата - личността няма толкова голямо значение", коментира културологът от Софийския университет Валентина Георгиева, която следи отблизо протестите. Според нея пиковият период на мобилизация е преминал, но въпреки това се вижда устойчива тенденция. Георгиева очаква още публични прояви, дори и след изборите. А когато гражданската активност на улицата утихне, вариант според изследователя е да се организират регулярни срещи, на които се обсъждат въпроси на ниско ниво, като например квартални сдружения.

Дебатите и срещите на местно ниво са може би шансът раздвижилата се енергия на хората да се насочи към конкретни цели. Засега много от протестиращите дават заявка, че няма лесно да се примирят. Както казва участник в протестите - сега те ще заспят, за да се вдигнат отново.

По темата работи и Елена Старидолска

Преглед на оригинала

Сметките за ток, застрояването на Пирин, монополите, партиите, доходите, политическият модел... Гражданските протести през последните месеци започнаха от потребителски неволи, преминаха през каузи за защита на природата, за да продължат с недоволство към системата въобще. Хаотичните искания вече са конкретни, хората на улицата знаят зад какво застават и все по-често успяват ясно да го формулират. Публичните прояви постепенно стихват, но искрата, която ги запали, все още гори.

Гражданската енергия се надигна след дълго мълчание. Всеки ден по улиците на големите градове излизаха хора, притискани години наред от проблеми, които виждат, но не знаят как да променят. Разочаровани от доходите си, от политическите си представители, от липсата на алтернатива. Гласовете им станаха достатъчно силни, за да им обърнат внимание. Но и се превърнаха в примамка за фалшиви лидери, които ги използват за собствена изява. Така в сряда в парламента влязоха самопровъзгласили се представители с безумни идеи, а за адекватните предложения вратите останаха затворени. Погледите се обърнаха към нерационални кандидатури за служебен премиер вместо към истински дебат какво може да се промени в малкото оставащо време до изборите. Миксът от автентични и недотам достоверни герои може да саботира гражданската активност. Да я разпилее напосоки или да накара протестиращите да се съмняват дали излизането им на Орлов мост днес наистина ще бъде за тяхната кауза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

52 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    От време на време трябва да се изпуска парата от котела на народното недоволство! Стар управленски принцип!

  • 2
    predvaritelni avatar :-|
    predvaritelni

    Това е като битка на Давид и Голиат. Максимата, че обединението прави силата все още не влиза в главите на протестиращите. Ако не го направят нямат шанс в битката с обиграните партийни кадри. Самата идея, че ще оставят всичко в ръцете им още 4 години би трябвало да ги накара да забравят всички различия.

    Има и механизъм да го направят - да оставят хората да решат кой да ги представлява. Едни вътрешни предварителни, мажоритарни избори в 2 тура ще дадат легитимност и никой вече няма да пита кой им е дал правото да говорят от името на народа. Тази обединена гражданска листа избрана по места, където всички се познават ще обърка сериозно плановете на всички партии.

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Хората са неориентирани, не знаят, какво точно трябва да поискат, за да има смисъл за тях. Пък и политиците старателно се мъчат да ги баламосват с тъпотии ("намалявания" на цени на тока и т.н.) и да се възползват от хаоса и неориентираността на протестиращите.

    Най-главното, което трябва да поискат протестиращите е НЕПРЕКЪСНАТО, РЕАЛНО СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ НА БЕЗРАБОТНИТЕ И НУЖДАЕЩИТЕ СЕ, ДОКАТО ПОСЛЕДНИТЕ НАМЕРЯТ РАБОТА (за което, последното, бюрата по труда ефективно да помагат). Дори мошениците-БСП-ари, докато бяха на власт, пилееха парите на социалното ведомство за безочия от сорта на "старци на море", докато в някои села хора и дори деца гладуваха, все едно живеят в Северна Корея! Днес БСП-арите пак не предлагат нищо за най-нуждаещите се от държавната, социална помощ. Дори ГЕРБ направи повече в социалната сфера, в сравнение с БСП, макар и направеното от ГЕРБ да е нищо особено, подобно на всички предшестващи случаи без изключение! И докато БСП е най-фалшиво "социална", то останалите буквално и най-открито си воюват с безработните и с нуждаещите се от помощ...

    На второто най-важно място идва нормализирането на доходите (ето това трябваше да искат протестиращите, вместо безсмисленото "намаляване" на цените). Това не може да стане прекалено бързо и отведнъж, но трябва да бъде къде-къде по-изразено в сравнение със сегашното "увеличаване" (ако може да се нарече така замразяването на заплатите от Дянков в началото на управлението на ГЕРБ, последвано от мижави "увеличения", дето едва-едва догонват темпа на инфлацията).

    И на трето място идва нуждата от конституционни промени, които да направят изборите на 100 % мажоритарни, с възможност за отзоваване на депутати от обществото и с чести референдуми. Това е най-сложната и най-дългосрочна цел за изпълнение, но и без нея не може, защото актуалната политическа паплач (цялата без изключения) няма да свърши нищо от първите две най-необходими точки.

  • 4
    bgmw avatar :-@
    БМЗ

    23 години стигат!

  • 5
    pag avatar :-|
    pag

    Инфографиката е много показателна - "лидерите" са все червени креатури с русофилистичен уклон.

    Показателно е кредото "не искаме власт, искаме контрол" - т.е. "искаме да управляваме без да носим никаква отговорност".
    Всеки задкулисен играч си мечтае точно за това.
    Приказките за "гражданско общество и контрол" са само малкото смокиново листенце пред мощния надървен бизнес член на червената полит-икономическа олигархия..........

  • 6
    waterfall avatar :-|
    waterfall

    До коментар [#5] от "pag":

    Разбира се - не искаме власт, искаме законност. Точно така. Ако има ЗАКОННОСТ, всяка власт,която и да е, трябва да е зависимо от закона. Има две най-важни институции в държавата- парламента, т.е. законодалетят, и правосъдната система- т.е. тази която прилага законите. И двете в момента са абсолютни лайнарници в пълния смисъл на думата.

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#5] от "pag":

    Ако политиците работеха за гражданите (като в едни Швеция, Швейцария и т.н.) - въобще нямаше да се стига до протести и обществени ексцесии. Колкото и да се плюе по лидерите на протеста - зад тях стои реално обществено недоволство, което е достатъчно потиснато и отвратено от политическата класа, за да не му пука кой го води. Достатъчно е водачите да не са действащи политици, които се изхранват от данъците на всички. И те, както се вижда, не са.

  • 8
    santa_claus avatar :-|
    Santa_Claus

    с тази лумпенизация, нищо добро не ни чака...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#8] от "Santa_Claus":

    Всъщност е събуждане на обществото. И ако някои не се отнесат разсъдливо и сериозно към станалото - наистина е най-вероятно да дойде още по-лошо, както сам го усещаш. Справка - Тунис, Египет, Сирия и т.н. Не съществува вечно търпение...

  • 10
    bpp_sg avatar :-|
    fh11

    До коментар [#1] от "boby1945":

    Изпускайки парата, политиците може да се опарят!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK