Авариен режим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Авариен режим

Авариен режим

Намалението на тока от 5 март ще има краткосрочен ефект без адекватни мерки за неговото задържане

4137 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Че енергийната система в България се управлява зле и хаотично едва ли е тайна за някого. Причините са много и голяма част са извън самата нея политически натиск, лобиране за противоречиви интереси и инерция от миналото. Миналата седмица те бяха извадени на показ с плесницата от рейтинговата агенция "Фич" (Fitch), която даде по-нисък от държавния рейтинг (BB+) на Български енергиен холдинг, точно на границата между инвестиционата препоръка и инвeстиционния боклук. Тази седмица пък хаотичните действия навлязоха в поредния си пик. Управляващите сектора - политци и ДКЕВР, се опитват с краткосрочни решения да замазват последствията от дългогодишни проблеми и заедно с това да отговорят на натиска за по-ниска цената на тока.

Новите дрехи на цените

За да намали сметките на битовите потребителите Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оряза на последното си заседание процента признати технологични разходи (загубите

по мрежата) на трите електроразпределителни дружества. В същото време обаче повиши цената на енергията (за да не изпаднат електроразпределителните дружества във финасов колапс), която влиза в сметките на стопанските потребители на ниско напрежение, така че те ще продължават да си плащат старите цени. Така се продължи старата практика бизнесът да субсидира битовите абонати. Самото орязване на технологичните разходи ще има спорен ефект. От една страна, трите ЕРП-та ще бъдат поставени в още по-сложни финансови условия. Това беше потвърдено и от експертите от ДКЕВР, които признаха, че не са пресмятали докога трите ЕРП ще издържат при новите цени. На второ място, свиването на приходите им означава, че те ще имат по-малко средства да инвестират за намаляване на въпросните загуби. "Това намаление е опасно за ЕРП-тата, защото няма да могат да изпълнят програмата си за модернизация", коментира и енергийният експерт Иван Хиновски. ЕРП-ата ще влязат в порочен кръг, в който по-ниските им приходи няма да им помагат да подобряват ефективността си, а потребителите в крайна сметка ще плащат отново за по-високите загуби. Само ЧЕЗ пести приблизително 500 хил. мВтч годишно благодарение на свиването на технологичните разходи.

Спешни ремонти

Точно затова от началото на юли, когато принципно се определят цените, енергийните дружества и регулаторът ще трябва да измислят нови механизми, които да не позволят токът от ново да поскъпне. Някои от мерките бяха посочени на извънредна пресконференция (поводът за която бяха изявления на

БСП, че енергийната система е във финансов колапс) от изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов, придружен от шефовете на Електроенергийния системен оператор Иван Йотов и на Националната електрическа компания Крум Анастасов.

Една от промените, които се обмислят, е организирането на търгове за студен резерв (енергия, която стои в готовност за използване в случай на авария или недостиг на потребление). Досега ЕСО купуваше тази енергия по цени, определени от ДКЕВР, които влизат в цената за достъп, плащана от всички потребители. Според изпълнителния директор на ЕСО, ако тази енергия се купува на пазарен принцип, нейната стойностби била по-ниска. Това поставя въпроса защо досега енергийният регулатор не е предприел подобна стъпка, въпреки че тя се предлага отдавна (за пореден път припомнена преди три семица в "Капитал" от енергийния експерт Иванка Диловска).

Ефектите от това биха били два. Единият е ЕСО да намали загубите си, които за 2011 г. възлизат на 38 млн. лв., а другият - това намаление да се отрази в крайната цена чрез редуциране на цената за достъп. Според Йотов второто вероятно няма да се случи заради тежкото финансово състояние на дружеството. Валентин Терзийски, който е заместник-председател на федерацията на енергетиците също коментира, че намалението на цената на студения резерв би имало минимален ефект върху крайната цена. Точно за това картината би била доста по-различна, ако НЕК успее да се договори за намаляване цените на американските централи "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3", които имат дългосрочни договори за изкупуване с НЕК. Тяхната цена за разполагаемост (която се плаща за поддържането на определени мощности в готовност за работа) е значително по-висока

от тази например на ТЕЦ "Варна" или ТЕЦ ",Марица-изток 2". Според Андонов разговори вече са се водили, като от централите са изразили разбиране за подобно намаление. Те обаче са поискали гаранция, че то ще бъде еднократно, която може да им бъде дадена само от легитимно правителство, което в момента в България липсва. Бившият председател на ДКЕВР Ангел Семержиев беше коментирал пред "Капитал", че има резерви за намаление до 20%. Друга възможност, която Михаил Андонов вече предложи и която отдавна се дискутира, е намаляване на цената на електроенергията произвеждана от топлофикациите, която във фактурите на потребителите се отразява в графата "Високоефективно комбинирано производство". Като основание за това Андонов изтъкна, че реално голяма част от тази енергия всъщност не е високоефективна, а се плаща като такава. Той даде за пример заводските централи, които са били построени, за да обслужват собствените си нужди. Вместо това обаче те продават електроенергията си по преференциални цени, а след това я купуват за 79 лв. за мегаватчас от НЕК. Според Терзийски за разлика от тях повечето топлофикации с изключение на "Топлофикация" - София, вече постигат критериите за високоефективност. По думите му преференциалната тарифа за тази енергия все пак може да бъде намалена, ако производителите й се стимулират чрез други данъчни мерки и грантови схеми, каквато е практиката в различни европейски държави. Подобни предложения вече се появиха и за зелената енергия, като част от необходимите разходи за нея бъдат покривани от продажбата на квоти за вредни емисии.

Дългосрочна опасност

В дългосрочен план стабилността на Българския енергиен холдинг също може да окаже съществено влияние не само върху цената на електроенергията, но и върху енергийна система като цяло. Опасения в тази посока бяха продиктувани от новината, че холдингът има намерение да вземе назаем до 1 млрд. лв.  половината от тях чрез синдикиран заем, а останалите чрез емисия облигации. По-късно стана ясно, че Холдингът е свил търсенето до 500 млн. лв. Част от тях (195 млн. евро) са нужни за покриване на заема на НЕК за АЕЦ "Белене", чийто падеж изтича през май, докато останалите ще бъдат инвестирани в различни проекти на холдинга.

Ръководството на холдинга обаче трябва сериозно да се замисли дали няма да изпадне в сегашната ситуация, в която е НЕК, и след изтичането на срока на новите заеми да търси ново рефинансиране, плащайки съответните лихви. За да не се стигне дотам би било добре БЕХ да се вслуша в препоръките на рейтинговата агенция "Фич". В доклада на консултантите се открояват няколко слабости. "Мнението на агенцията е, че общото развитие на корпоративното управление е тревожно за рейтинга", отбелязват от "Фич" като основен проблем. На второ място са големите инвестиции на БЕХ, които всъщност са довели холдинга и неговите дружества в настоящото незавидно положение. Агенцията отбелязва, че за периода 2013 - 2017 г. те трябва да нараснат с 32% спрямо периода 2008 - 2011 г. Именно неразумните вложения от края на миналото десетилетие доведоха НЕК до технически фалит. И третото съмнение в бъдещето на БЕХ е необяснимата липса на банкова диверсификация на паричните средства на холдинга. Според "Фич" към края на септември 2012 г. 87% от наличните средства на групата в размер на 717 млн. лв. са държани в една-единствена банка. Така въпреки обещанията за намаляване на експозицията на БЕХ към Корпоративна търговска банка, тя не само не спада, но по всичко изглежда, че дори е нараснала. Най-абсурдното е, че според рейтинговата агенция изборът да бъдат поставени парите на БЕХ в една малка банка е бил направен при спазване на инструкциите на Министерството на финансите за управление на паричните средства на държавните компании.

Че енергийната система в България се управлява зле и хаотично едва ли е тайна за някого. Причините са много и голяма част са извън самата нея политически натиск, лобиране за противоречиви интереси и инерция от миналото. Миналата седмица те бяха извадени на показ с плесницата от рейтинговата агенция "Фич" (Fitch), която даде по-нисък от държавния рейтинг (BB+) на Български енергиен холдинг, точно на границата между инвестиционата препоръка и инвeстиционния боклук. Тази седмица пък хаотичните действия навлязоха в поредния си пик. Управляващите сектора - политци и ДКЕВР, се опитват с краткосрочни решения да замазват последствията от дългогодишни проблеми и заедно с това да отговорят на натиска за по-ниска цената на тока.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    tafe avatar :-|
    tafe

    Впечатлен съм от статията, ако бяха описали и че технологичните разходи трябваше за са 15% само първите пет години след приватизацията на ЕРПта та щеше и да е изключително точна.
    И да допълня- преференциалното изкупуване на е нергия е било разчетено като процент от общата произведена енергия , и при увеличаване на общата енергия , преферинциалната енергия нямаше да е проблем, но при некадърно управление на държавата и унищожаването на бизнеса , който е консуматор на енергия, ние имаме излишък , и задължение първо да изкупуваме преферинциялната енергия!

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Целият този мармалад е благодарение на групата на Л.Овч. и царския министър Милко Ковачев. Те извадиха фалшивите прогнози за нарастване на потреблението, те подписаха за Белене, те изсипаха огромна купчина пари за Цанков Камък. Сега плащат всички потребители. И ще плащат още години наред. Ако не сте замисляли, част от сметките Ви за ток отиват да покрият и хонорара на техния коалиционен партньор и хидроенергиен специалист Ахмед Доган.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK