Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регулатор по регулатор

Ефектът от тяхната работа е спорен

7093 прочитания

© Капитал


Държавната комисия за енергийно и водно регулиране:

Да, г-н премиер


ДКЕВР
Фотограф: Капитал


ДКЕВР в момента е обвинявана за почти всеки грях в енергетиката, но със сигурност поне еден не й е присъщ - че е била независима, не се е съобразявала с мнението на управляващите и е довела до настоящите бели. На практика от 2009 г. насам регулаторът следва политиката на правителството за ограничаване на ръста на цените дори въпреки собствената си логика.

Държавната комисия има за цел да поддържа стабилността на цялата енергийна система, като прави това с най-малка цена за потребителите. Това формално е така - електроенергията в България продължава да е най-евтината в ЕС, а сериозни кризи няма. Проблемът обаче е, че поради липсата на пазар всеки ТЕЦ или ЕРП получава цени за услугите си плюс някакъв процент възвращаемост (т.нар. разходно ориентирани цени). Нито едно дружество няма мотив да сваля разходите си, тъй като, ако успее да ги надуе достатъчно високо, печалбата му скача. Така цялата игра регулатор-дружества се прехвърля в полето на заблудите. Понякога ДКЕВР ги ограничава, понякога не, но няма как да е ясно дали причината е обикновена грешка, липса на информация или друга причина. На практика единствено електроразпределителните дружества имаха някакъв мотив за това - регулаторът им беше определил тавани за технологичните загуби, които, ако те успеят да понижат, водеха до по-голяма печалба. Въпреки критиките, че товари цените, ДКЕВР беше най-благосклонна именно към битовите потребители.

Разбира се, в действията на ДКЕВР има и доста свобода, която невинаги се използва по най-добър начин. Комисията можеше много по-рано да предложи мерки за канализиране на изграждането на нови зелени енергийни проекти. Идеите за налагане на годишни тавани, падащи цени при свръхинтерес и т.н. циркулираха още от началото на 2010 г. ДКЕВР обаче се оправдаваше със закона, а депутатите - с липсата на предложения от регулатора. Друг проблем е, че ДКЕВР така и не се намеси съществено в полза на потребителите в отношенията им с енергийните дружества. Обяснението им беше, че не са компетентни.

Решението за тези проблеми е повече пазар, който за жалост в енергетиката навлиза трудно. Той означава фалити на най-неефективните производители и увеличаване на безработицата. Именно затова и тецовете на Христо Ковачки, които трябваше миналата година да са вече затворени, получиха комплексни разрешителни за работа от министерството на екологията (т.е. в случая ДКЕВР не е виновна). Либерализацията също така означава и повишение на цените поне в краткосрочен план - те ще достигнат тези на най-скъпия производител, без който системата не може да бъде поддържана. За да няма шок, процесът на отваряне на пазара неизбежно ще се проточи. Първите стъпки обаче трябва да бъдат направени тази година, а през 2015 г. битовите потребители вече да имат възможности за реален избор на доставчик.
КРС: Танцуващият върху кабела

КРС
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА


На фона на предишните неуспехи дейността на сегашния председател на КРС Веселин Божков по общото мнение на участниците и наблюдателите върху бизнеса на телекомите е приемлива. Общите нишки, които преминават през всичките му по-важни решения и цялото му поведение, са няколко. Първо - съобразяване с Брюксел. Буквално всяка препоръка на Европейската комисия бива въвеждана в България, а всяко решение - съгласувано. Второ - той се опитва да бъде regulator populi. Телекомуникациите сигурно са секторът, в който понижаването на цените е най-често споменавано, а, кажи-речи, при всяко свое появяване пред публика Веселин Божков започва именно с репликата, че има добри новини във връзка с тарифите. Трето и най-важно - баланс с интересите на основните оператори, доколкото такъв е възможен.

Разбира се, второто и третото са почти взаимно изключващи се неща, така че цялата дейност на КРС малко прилича на танц върху много тънък кабел, като от едната страна е пропастта на обществените очаквания за все по-ниски цени на услугите, а от другата - натискът на играчите на пазара с всички средства да гарантират печалбите на акционерите си. Буквално всяко решение на КРС в посока допълнителна регулация, при все че е подкрепено от Брюксел, среща свирепа съпротива от операторите под формата на агресивни становища, оспорвания в други институции и съдебно обжалване. Факт е обаче, че, от една страна, приходите от абонат на мобилен телефон са сред най-ниските в ЕС, цените на едро в мобилни мрежи - също, конкуренция видимо има, интернет услугите са сред най-бързите и евтини на Стария континент, а разнообразието при телевизионните доставки е буквално "мулти". Думичката мулти, но в комбинация с плекс, впрочем е солидно петно върху репутацията на съобщителния регулатор.

КРС не е единствено отговорната институция за това, че цифровизацията на телевизионния ефир се превърна в повод ЕК да съди България. Има и други виновни (най-вече транспортното министерство, което води процеса) за това, че и двата доставчика на цифров тв сигнал се оказват свързани с един и същ играч и това е Цветан Василев. Въпреки че КРС е изпълнила всички законови изисквания за провеждането на конкурсите за избор на мултиплекс оператори, явно не успява да следи за справедливи правила на пазара. Ако това означава проблем в закона - да алармира достатъчно ясно за него и да направи всички стъпки, за да го отстрани. Когато означава предопределяне на монопол - да се бори с него. Затова и оправданието на КРС, че очевидният гаф с монополизацията на цифровия ефир не е неин, защото не води процеса и изпълнява законите, не е особено състоятелно

.

Българската народна банка:

 



БНБ
Фотограф: Капитал


Българската народна банка:

Да пазим основно борда или/и потребителите?


Централната банка е вероятно една от институциите с най-високо доверие в страната. Това може да се обясни най-вече с отъждествяването й с валутния борд, което създава аура на стабилност и консервативност около БНБ, както и с факта, че на повърхността всичко е спокойно - няма фалирали или (официално) спасени с държавни пари банки.

В ролята й на банков регулатор обаче към управляваната от Иван Искров институция има доста критики. Недоволството към различни съмнителни банкови практики като едностранната промяна на лихви благодарение на неясни условия в договорите за кредит неизбежно се пренася и върху банковия надзор. Още повече че през последните години БНБ по почти всички теми се изявяваше като адвокат на банките вместо като реален арбитър и балансьор между участниците на пазара.

Още от въвеждането на валутния борд БНБ е в постоянен конфликт между целите, които преследва. От една страна, тя би трябвало да пази фиксирания курс на лева към еврото. Това означава, че за нея всякакво сътресение в икономиката, като например банков фалит, би било опасно. Същевременно под крилото на БНБ е и банковият надзор, което изисква от нея като регулатор да е максимално строга. Така обаче тя рискува да компрометира първата си и основна цел и затова логично има изгода да е малко по-снизходителна към прегрешенията на финансовите институции - да не ги натиска толкова да провизират загубите си и да декларират лошите си кредити или реалната стойност на обезпеченията си. Тази стратегия може да работи до време и ако икономиката се върне към растеж, банките да си изчистят балансите, но ако кризата се проточи прекалено дълго, може да се окаже и системна бомба.

Подобен конфликт беше и повод за дебат в Европа, когато през миналата година беше предложено ЕЦБ наред с паричната политика да поеме и банковия надзор. Тогава се искаха сериозни гаранции, че между двете функции ще има висока и здрава стена, каквато в БНБ липсва. В някакъв момент може да се помисли дали тази препоръка да не се изпълни и у нас.

Друг фактор, който прави изключително трудно да се прецени доколко БНБ си върши качествено работата на регулатор, е нейната непрозрачност. Позовавайки се на чувствителността на тематиката, тя не публикува стенограми от заседанията на управителния съвет, решения или мерки към отделни банки. От отделните случаи, където има повече публична информация, проличават някои проблеми. Например за Общинска банка, в която Столичната община си върна контрола от Христо Ковачки, стана ясно, че е отпускала кредити на свързани лица в много по-големи размери от позволеното от закона. Индикации има, че това се случва и в други институции с български собственици. Тези топли връзки между местни банкери и регулатори може да се прекъснат, ако надзорът премине на европейско ниво. На този етап обаче това изглежда далечно - общият надзор се предвижда да обхваща само еврозоната и само големите банкови групи.
Комисията за финансов надзор:

КФН
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Без успехи на експертния фронт

Ако осъществяваният от небанковия финансов регулатор надзор трябва да се опише с една дума, тя е формален. Комисията за финансов надзор, под чието око попадат капиталовият пазар, застраховането и частното пенсионно осигуряване, в последните години повече се занимава с вътрешните си кадрови борби и с конфликти с други институции, отколкото с основната си дейност. И заради това регулаторът в много случаи (като несъстоятелността на пътностроителните компании на Васил Божков) се оказваше, че действа постфактум.

След като сегашният състав на регулатора пое кормилото в средата на 2010 г. (назначеният от предишното управление на тройната коалиция беше предсрочно сменен чрез законови промени), от големите заявки и представените скоро след това стратегии няма или има малко развитие.

Обещанията за разкриване на реалните собственици на дружествата в трите надзиравани сектора беше изпълнено, но доведе само до едно екселско файлче, в което нямаше особени новини. Акцентът върху защитата на потребителите, поверена на специален член на КФН, стигна до няколко семинара и документа с общи пожелания, но така и предвиденото звено за това не беше сформирано.

А по отделните сектори дългоочакваните реформи, дори и тези, около които имаше консенсус, не се състояха. Ако имаше някакво движение, то беше основно водено от стиковане с европейското законодателство. Все пак в инвестиционния и пенсионния надзор през миналата година бяха запушени някои дупки, но съществените проблеми като инвестициите в свързани лица не бяха докоснати.

В момента от деветте активни на пазара пенсионни дружества четири практически използват парите на осигурените във фондовете им като касичка - не просто ги инвестират в близки до своите собственици и управляващи компании, но ги влагат и в специално създадени за целта практически кухи дружества. При някои от тях става въпрос за 30-40% от активите, което носи риск от огромни загуби, ако нещо се случи в групата. Инвестиционният надзор безпроблемно допуска емисиите им акции и облигации на борсата, а пенсионният си затваря очите за очевидната свързаност, макар и формално заобикаляща законовите ограничения.

Подобни практики се виждат от професионалните участници на пазара и така постепенно се убива доверието в капиталовия пазар. Регулаторът не успя да се противопостави на създаването на борсово търгувани балони - най-фрапиращият от тях беше "Енергони", компания с над 0.5 млрд. лв. активи и в един момент с над 2 млрд. лв. пазарна капитализация, притежаваща единствено един патент за изграждане на вятърен парк със съмнителна стойност. Имаше обаче и много други случаи на компании, за чиято дейност не се знае почти нищо и чиито активи са оценени отвъд всякаква здрава логика, които биха могли да послужат за различни дейности като пране на пари или източване на пенсионни фондове, но не и за реални инвестиции. Омешването на малкото качествени компании и емисии сред тази плява естествено подкопа доверието в тях, изгони много от нормалните инвеститори.

В застрахователния сектор също големите проблеми в наследство от силовите му времена остават почти недокоснати. Покривалото над тях беше повдигнато около показните акции срещу Алексей Петров и свързаното с него "Лев инс", но тогавашните закани за строгост и отнемане на лицензи постепенно се разводниха. Формално някои похвати като издайническите стикери на маркировачите, подсказващи кой автомобил става за крадене, бяха премахнати.

Смелост за по-цялостно справяне с проблемите и за признаване на недостатъчната капитализация на много от играчите в сектора така и не се намери. И докато на експертния фронт нямаше грандиозни успехи, КФН имаше проблясъци на политическия. Най-яркият от тях беше конфликтът между председателя на КФН Стоян Мавродиев, бивш депутат и един основателите на ГЕРБ, с финансовия министър Симеон Дянков около идеите да се позволи на Сребърния фонд да инвестира в български ДЦК.

Донякъде подклаждано от конфликта между двамата, вицепремиерът назначи проверка в КФН от Агенцията за държавна финансова инспекция по жалби от инвеститори и участници на пазара, чиято дейност е била под една или друга форма възпрепятствана от комисията, данни за конфликт на интереси на служители и сигнали за съмнителни назначения и неоправдани разходи за външни услуги и бонуси. Като крайно проверката установи неправомерно раздавани бонуси за близо 440 хил. лв. и нарушения при обществени поръчки за 120 хил. лв. КФН е внесла своите възражения по констатациите на инспекцията и публично твърди, че са несъстоятелни, и разполага с аргументи при нужда да ги обори в съда.

Това, което отслабва регулатора в последните години, определено е все по-силното политизиране на избора на ръководството му. Затова и някакво решение може да се търси основно в залагането на повече експертност при избора му. Експертите на по-ниските нива също през последните години отпаднаха поради комбинация от фактори: в периода, когато правителството на ГЕРБ водеше война с предишния състав на регулатора и му оряза бюджета, много кадри бяха съкратени или напуснаха заради намаляване на заплатите. А след това последва и политическо и личностно разчистване, което допълнително обезкръви регулатора.

Преди избора на сегашния му състав управляващите сондираха и идеи за сливането му с БНБ. Теоретично така може да помогне да се гледа в цялост на финансовата система и да се прекъсват рискови сделки между участниците на различните пазари. Практически обаче концентрирането на всичката власт в един мегарегулатор, особено при проблемите и в двете институции, може да доведе до непредвидими проблеми и търкания.

11 коментара
  • 1
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Регулаторите - хранилка и рупор на власта!?

  • 2
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Регулатори /посредници/ и монополи, при неработеща съдебна система /корумпирана и компрометирана/ са напълно изключващи се взаимно понятия!

    Само при нас са възможни и двете, и то при положение, че имаше какво да се източва и усвоява, а именно държавния резерв. Вече няма как да продължава и те ще трябва да се изправят един срещу друг.

  • 3
    forumer avatar :-|
    forumer

    Новият закон за един от поменените регулатори вече е написан

  • 4
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    Капитал удобно пропуска да коментира работата на КФН, която вместо да състави акт по член 126 от КСО на една пенсионна компания. Вместо това написа акт по член 177 от КСО и удобно загуби делото в съда. А този акт щеше да е втория за това дружество по член 126 и да се наложи да се отнеме лиценза на това дружество.

    Капитал, защо мълчите? Защото сделките под въпрос бяха едни репа за спасение кръга Капитал от неплатежо способност? Хмм, странно

  • 5
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Приятелчето на СтаниШеф Божков получи нов мандат от Рапона.
    Което е само един от безбройните доказателства, че БСП, ДПС, НДСВ, ГЕРБ, Атака, РЗС са глави и главички на ВСЕ СЪЩАТА ЧЕРВЕНА ХИДРА.
    От която не можем да се отървем вече 23 години.

  • 6
    obektivi avatar :-|
    obektivi

    „Капитал“, моля отнесете се професионално към темата! Налагането на санкции и регулирането на пазара е само първата стъпка от процеса. Добре би било да си направите труда да проверите какво се случва с решенията на тези органи на практика. Колко пъти, с какви аргументи и в какъв размер ВАС намалява санкциите на КЗК например?! Колко струва на държавата (в хонорари за адвокати) всяко „загубено“ дело пред съда? Действително тази комисия трябва да бъде много по-активна, но прави впечатление, че всеки път когато се обяви някой картелен изедник изведнъж той се превръща в жертва, защото виждате ли бил нарочен?!?! Точно на този пазар ли бил най-големия проблем, „размерът на глобата е стряскащ“!?!? За кого е стряскащ? За този, който е изкарал 20 пъти повече злоупотребявайки с клиентите си ли? Или за някой, който си е мислил, че ще му се разминава винаги?! Проблемите са навсякъде и всяка стъпка е важна! Помислете върху това!

  • 7
    nickolaystoyanov avatar :-|
    Николай Стоянов

    До коментар [#4] от "pa_pa":

    Коментираме КФН на вторта страница от статията.

  • 8
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    До коментар [#7] от "Николай Стоянов":

    Мой пропуск.

    Не съм доволен от коментара ви....не засяга много от въпросите, които са актуални и свързани и с взаимодействието на вашия икономически кръг там. Т.е. няма как да коментирате 4 от дружествата при положение, че вашите собственици извършват подобна дейност.

    Не покрива и основните проблеми в сектора като цяло, които вие упорито избягвате именно заради въпросните сделки.

    Апропо, отговорих на вашия адвокат....замислете се

  • 9
    nickolaystoyanov avatar :-|
    Николай Стоянов

    Съжалявам, но нямам нито икономически кръг, нито собственици, нито адвокат...

  • 10
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    До коментар [#9] от "Николай Стоянов":

    Вижте, проблемите в ДЗПО са огромни. Ваша редакционна политика е да не коментирате голяма част от тях. А причините за това са ясни и прозаични. Има ги дори в електронната страница на административен съд- софия град - става дума за едни репо сделки и за несвършената работа на Комисията за финансов надзор загубила едно прозаично дело поради това, че е написала АУАН по неправилен член от КСО - признак за работа свършена през пръсти.

    Съвестта си е ваша, професионализмът си е ваш, репутацията си е ваша. Вие можете да правите каквото искате, и да криете каквото искате. Парите обаче са на гражданите на тази държава!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK