С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
108 9 мар 2013, 10:53, 13939 прочитания

Пълни ли бюджет хладилник

Протестите сега не са за по-голям бюджетен дефицит, а показват нуждата от завръщане на истинската политика

Георги Ганев | Център за либерални стратегии
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Напоследък все по-натрапчиво се повтаря идеята, че ако отиващото си правителство било харчело малко повече, отколкото го правеше, и ако финансовият министър малко по-често казвал "да" вместо "не", сега положението с доходите на хората и с общата динамика на стопанството щяло да бъде много по-добро. И нямало да има протести. Съответно вече из пространството на публичния дебат започват да се появяват конкретни предложения относно това как и колко трябвало да се разшири бюджетният дефицит за тази и следващите години, за да били живеели българите по-добре.

Интересна теза. Тя почива на три изходни допускания, които вярващите в нея вземат за непоклатима даденост. Първото е, че в България бюджетът, съответно финансовият министър, през последните години е ограничавал доходите на хората и е следвал, по все по-популярната терминология, политика на "бюджетни лишения". Второто е, че бюджетът изобщо е в състояние да формира доходите на хората в стопанството, че дори да ги определя. Третото е, че протестите са против ниските доходи.


Всяко едно от тези три допускания, които немалко хора приемат за догматична истина, има сериозни проблеми с действителността, без да е напълно невярно само по себе си.

Първо, българският бюджет през последните три години може да бъде характеризиран по много начини, но в никакъв случай не и като бюджет на "лишения". Нито един човек, който си получава доходите от и през бюджета на България, днес не получава по-малко, отколкото в придобиващата все по-митологичен образ предкризисна 2008 г. Вярно е, че ръстът на пенсиите беше натоварен предимно в 2009 и оттогава те не растат с бързите темпове от предходните години, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната пенсия през 2012 е с над 15 по-висока от 2008. Вярно е, че заплатите в обществения сектор по време на кризата растат по-бавно, отколкото тези в частния, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната заплата в обществения сектор през 2012 е с 12% по-висока от 2008. Това не е политика на лишения. Сигурно е, че ръстът на тези доходи би могъл да бъде и по-бърз. Но твърдението, че българският бюджет е следвал политика на "лишения" е неудържимо и при най-елементарна проверка на факти.

Второ, ролята на бюджета в която и да било страна не е да формира доходи, а да ги преразпределя и да финансира публични услуги. Националният доход се образува от създаденото от всички произвеждащи в стопанството и се състои от реални блага. Връзката на бюджета с процеса на създаване на тези блага е важна, но само косвено – чрез създаване на конкретни добри или лоши условия за бизнес или чрез ефекта на подоходното преразпределение върху стимулите да се създава стойност. Дори да допуснем звучащата все по-неубедително теза за положителен ефект на разширяването на бюджетния дефицит върху краткосрочната стопанска динамика за реалистична, и най-фанатичният неин привърженик ще признае, че в крайна сметка не бюджетният дефицит пълни хладилника.



Трето, нищо в протестите, разгърнали се в България през февруари, не дава основания за извод, че това са протести за бюджетен дефицит. Макар и доста разнородни, издиганите искания се отнасят до начина на уреждане на обществените отношения в областта на производството и доставката на електроенергия, до начина на функциониране на политическата система, до изборния кодекс, до оставката на кмета, до опазването на околната среда, до недоверието на протестиращите в институциите на държавата. До момента в публичното пространство не се е чуло нито едно искане за повишаване на доходи чрез харчене от бюджета. В това отношение контрастът с предишния голям протест в България – учителската стачка от есента на 2007 – е огромен. Преди пет години почти за нищо друго не ставаше въпрос, освен за повишаване на доходите чрез бюджета. Човек лесно може да проследи подобни искания и в много други, по-малки като мащаб протести през последните години.

Но не и този път. Макар човек лесно да може да развие аргумента, че зад всички тези искания стои желанието на хората за по-високи реални доходи, този път исканията не са за пари. Никой от протестиращите през пролетта на 2013 в България не иска от държавата доходи, не настоява за по-голям бюджетен дефицит и за увеличаване на публичния дълг. Това всъщност може да бъде разглеждано като една от ключовите характеристики на случващото се, защото дава възможност за съвсем друго тълкуване на връзката между бюджет и протест.

Според това тълкуване, основната новина от днешните протести е, че политиката се завръща в България. Това става след един немалък период, при който тесен набор от мерки бяха абсолютно необходими за спасяване на държавата и стопанството след краха от 1996-1997, а след това всички политики бяха доминирани от дневния ред на присъединяването и приспособяването към НАТО и ЕС. За тези петнадесетина години българите можеха да избират различни политици (и го правеха всеки път), но не и различни политики. Същевременно  според този поглед към случващото се в по-глобален мащаб в много страни политиката беше бавно убивана от бюджетните дефицити и трупането на публичен дълг. Стратегията на бюджетни дефицити и публични дългове, която накратко може да се обобщи като "вземам назаем от бъдещето и давам на всички днес", дълги години помагаше на различни страни да избягват дилеми от рода на "от кого взимам днес и кому давам". Но именно вторият тип въпроси са самата същност на политиката, именно те правят една човешка общност политическа. И когато чрез дефицити и дългове ти успяваш десетилетия наред да бягаш от тях, политиката бавно умира.

Ако това тълкуване е вярно, се налага изводът, че стратегията на разумни и консервативни бюджети с редуване на управляеми дефицити и трупане на излишъци, е същевременно и стратегия за завръщане на истинската политика в тези общества. Според това обяснение и исканията на българските протестиращи са всъщност повик за завръщане на политиката. Ако това е така, в подобна среда политици, които не предлагат политически избор, нямат сериозно бъдеще. Бъдеще ще имат тези политици, които ще предложат истинска политика – как уреждаме взаимоотношенията вътре между днес живите, от кого вземаме, кому даваме, на каква цена става това, кой е съгласен, кой предпочита друг баланс на вземането и даването. Това е истинското завръщане на политиката. Изненада ли е то да се случва в страна, в която може би най-дълго от цяла Европа е имало именно бюджетна дисциплина?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот Вечерни новини: ЕК предлага да падне мониторингът за България, арести в Несебър преди местния вот

И още: Хърватия ще получи покана за Шенген; Увеличават се държавните разходи за здраве и пенсии

22 окт 2019, 835 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър може да бъде арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър може да бъде арестуван

Специализираната прокуратура иска още четири задържания на участници в местния вот в града. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

22 окт 2019, 960 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавата подкрепя още четири топ инвеститора

Проектите на "Тракия глас България", "Монрол България", "Фаджо" и "Център за нанотехнологии" за 320 млн. лв. трябва да завършат до края на 2014 г.

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10