С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
108 9 мар 2013, 10:53, 13904 прочитания

Пълни ли бюджет хладилник

Протестите сега не са за по-голям бюджетен дефицит, а показват нуждата от завръщане на истинската политика

Георги Ганев | Център за либерални стратегии
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Напоследък все по-натрапчиво се повтаря идеята, че ако отиващото си правителство било харчело малко повече, отколкото го правеше, и ако финансовият министър малко по-често казвал "да" вместо "не", сега положението с доходите на хората и с общата динамика на стопанството щяло да бъде много по-добро. И нямало да има протести. Съответно вече из пространството на публичния дебат започват да се появяват конкретни предложения относно това как и колко трябвало да се разшири бюджетният дефицит за тази и следващите години, за да били живеели българите по-добре.

Интересна теза. Тя почива на три изходни допускания, които вярващите в нея вземат за непоклатима даденост. Първото е, че в България бюджетът, съответно финансовият министър, през последните години е ограничавал доходите на хората и е следвал, по все по-популярната терминология, политика на "бюджетни лишения". Второто е, че бюджетът изобщо е в състояние да формира доходите на хората в стопанството, че дори да ги определя. Третото е, че протестите са против ниските доходи.


Всяко едно от тези три допускания, които немалко хора приемат за догматична истина, има сериозни проблеми с действителността, без да е напълно невярно само по себе си.

Първо, българският бюджет през последните три години може да бъде характеризиран по много начини, но в никакъв случай не и като бюджет на "лишения". Нито един човек, който си получава доходите от и през бюджета на България, днес не получава по-малко, отколкото в придобиващата все по-митологичен образ предкризисна 2008 г. Вярно е, че ръстът на пенсиите беше натоварен предимно в 2009 и оттогава те не растат с бързите темпове от предходните години, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната пенсия през 2012 е с над 15 по-висока от 2008. Вярно е, че заплатите в обществения сектор по време на кризата растат по-бавно, отколкото тези в частния, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната заплата в обществения сектор през 2012 е с 12% по-висока от 2008. Това не е политика на лишения. Сигурно е, че ръстът на тези доходи би могъл да бъде и по-бърз. Но твърдението, че българският бюджет е следвал политика на "лишения" е неудържимо и при най-елементарна проверка на факти.

Второ, ролята на бюджета в която и да било страна не е да формира доходи, а да ги преразпределя и да финансира публични услуги. Националният доход се образува от създаденото от всички произвеждащи в стопанството и се състои от реални блага. Връзката на бюджета с процеса на създаване на тези блага е важна, но само косвено – чрез създаване на конкретни добри или лоши условия за бизнес или чрез ефекта на подоходното преразпределение върху стимулите да се създава стойност. Дори да допуснем звучащата все по-неубедително теза за положителен ефект на разширяването на бюджетния дефицит върху краткосрочната стопанска динамика за реалистична, и най-фанатичният неин привърженик ще признае, че в крайна сметка не бюджетният дефицит пълни хладилника.



Трето, нищо в протестите, разгърнали се в България през февруари, не дава основания за извод, че това са протести за бюджетен дефицит. Макар и доста разнородни, издиганите искания се отнасят до начина на уреждане на обществените отношения в областта на производството и доставката на електроенергия, до начина на функциониране на политическата система, до изборния кодекс, до оставката на кмета, до опазването на околната среда, до недоверието на протестиращите в институциите на държавата. До момента в публичното пространство не се е чуло нито едно искане за повишаване на доходи чрез харчене от бюджета. В това отношение контрастът с предишния голям протест в България – учителската стачка от есента на 2007 – е огромен. Преди пет години почти за нищо друго не ставаше въпрос, освен за повишаване на доходите чрез бюджета. Човек лесно може да проследи подобни искания и в много други, по-малки като мащаб протести през последните години.

Но не и този път. Макар човек лесно да може да развие аргумента, че зад всички тези искания стои желанието на хората за по-високи реални доходи, този път исканията не са за пари. Никой от протестиращите през пролетта на 2013 в България не иска от държавата доходи, не настоява за по-голям бюджетен дефицит и за увеличаване на публичния дълг. Това всъщност може да бъде разглеждано като една от ключовите характеристики на случващото се, защото дава възможност за съвсем друго тълкуване на връзката между бюджет и протест.

Според това тълкуване, основната новина от днешните протести е, че политиката се завръща в България. Това става след един немалък период, при който тесен набор от мерки бяха абсолютно необходими за спасяване на държавата и стопанството след краха от 1996-1997, а след това всички политики бяха доминирани от дневния ред на присъединяването и приспособяването към НАТО и ЕС. За тези петнадесетина години българите можеха да избират различни политици (и го правеха всеки път), но не и различни политики. Същевременно  според този поглед към случващото се в по-глобален мащаб в много страни политиката беше бавно убивана от бюджетните дефицити и трупането на публичен дълг. Стратегията на бюджетни дефицити и публични дългове, която накратко може да се обобщи като "вземам назаем от бъдещето и давам на всички днес", дълги години помагаше на различни страни да избягват дилеми от рода на "от кого взимам днес и кому давам". Но именно вторият тип въпроси са самата същност на политиката, именно те правят една човешка общност политическа. И когато чрез дефицити и дългове ти успяваш десетилетия наред да бягаш от тях, политиката бавно умира.

Ако това тълкуване е вярно, се налага изводът, че стратегията на разумни и консервативни бюджети с редуване на управляеми дефицити и трупане на излишъци, е същевременно и стратегия за завръщане на истинската политика в тези общества. Според това обяснение и исканията на българските протестиращи са всъщност повик за завръщане на политиката. Ако това е така, в подобна среда политици, които не предлагат политически избор, нямат сериозно бъдеще. Бъдеще ще имат тези политици, които ще предложат истинска политика – как уреждаме взаимоотношенията вътре между днес живите, от кого вземаме, кому даваме, на каква цена става това, кой е съгласен, кой предпочита друг баланс на вземането и даването. Това е истинското завръщане на политиката. Изненада ли е то да се случва в страна, в която може би най-дълго от цяла Европа е имало именно бюджетна дисциплина?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд

Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново

17 авг 2019, 2233 прочитания

Три заменки в "Младост" не стигат 2 Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

16 авг 2019, 3702 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Държавата подкрепя още четири топ инвеститора

Проектите на "Тракия глас България", "Монрол България", "Фаджо" и "Център за нанотехнологии" за 320 млн. лв. трябва да завършат до края на 2014 г.

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма