С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
108 9 мар 2013, 10:53, 13512 прочитания

Пълни ли бюджет хладилник

Протестите сега не са за по-голям бюджетен дефицит, а показват нуждата от завръщане на истинската политика

Георги Ганев | Център за либерални стратегии
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Гражданите политици

Протестите формираха нови движения, които искат да участват на изборите. Засега обаче те не се разпознават от обществото

22 мар 2013

Срещу монополите, банките и партиите

Хиляди протестират за промяна на политическата система и по-голяма роля на държавата в енергетиката

24 фев 2013

Революция без посока

Исканията на протестиращите за нов политически ред са автентични, но все още неопределени и наивни

22 фев 2013

Кой печели от предсрочните избори

По-скорошното гласуване и ниската активност работят за партиите на статуквото

22 фев 2013
Напоследък все по-натрапчиво се повтаря идеята, че ако отиващото си правителство било харчело малко повече, отколкото го правеше, и ако финансовият министър малко по-често казвал "да" вместо "не", сега положението с доходите на хората и с общата динамика на стопанството щяло да бъде много по-добро. И нямало да има протести. Съответно вече из пространството на публичния дебат започват да се появяват конкретни предложения относно това как и колко трябвало да се разшири бюджетният дефицит за тази и следващите години, за да били живеели българите по-добре.

Интересна теза. Тя почива на три изходни допускания, които вярващите в нея вземат за непоклатима даденост. Първото е, че в България бюджетът, съответно финансовият министър, през последните години е ограничавал доходите на хората и е следвал, по все по-популярната терминология, политика на "бюджетни лишения". Второто е, че бюджетът изобщо е в състояние да формира доходите на хората в стопанството, че дори да ги определя. Третото е, че протестите са против ниските доходи.

Всяко едно от тези три допускания, които немалко хора приемат за догматична истина, има сериозни проблеми с действителността, без да е напълно невярно само по себе си.

Първо, българският бюджет през последните три години може да бъде характеризиран по много начини, но в никакъв случай не и като бюджет на "лишения". Нито един човек, който си получава доходите от и през бюджета на България, днес не получава по-малко, отколкото в придобиващата все по-митологичен образ предкризисна 2008 г. Вярно е, че ръстът на пенсиите беше натоварен предимно в 2009 и оттогава те не растат с бързите темпове от предходните години, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната пенсия през 2012 е с над 15 по-висока от 2008. Вярно е, че заплатите в обществения сектор по време на кризата растат по-бавно, отколкото тези в частния, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната заплата в обществения сектор през 2012 е с 12% по-висока от 2008. Това не е политика на лишения. Сигурно е, че ръстът на тези доходи би могъл да бъде и по-бърз. Но твърдението, че българският бюджет е следвал политика на "лишения" е неудържимо и при най-елементарна проверка на факти.

Второ, ролята на бюджета в която и да било страна не е да формира доходи, а да ги преразпределя и да финансира публични услуги. Националният доход се образува от създаденото от всички произвеждащи в стопанството и се състои от реални блага. Връзката на бюджета с процеса на създаване на тези блага е важна, но само косвено – чрез създаване на конкретни добри или лоши условия за бизнес или чрез ефекта на подоходното преразпределение върху стимулите да се създава стойност. Дори да допуснем звучащата все по-неубедително теза за положителен ефект на разширяването на бюджетния дефицит върху краткосрочната стопанска динамика за реалистична, и най-фанатичният неин привърженик ще признае, че в крайна сметка не бюджетният дефицит пълни хладилника.



Трето, нищо в протестите, разгърнали се в България през февруари, не дава основания за извод, че това са протести за бюджетен дефицит. Макар и доста разнородни, издиганите искания се отнасят до начина на уреждане на обществените отношения в областта на производството и доставката на електроенергия, до начина на функциониране на политическата система, до изборния кодекс, до оставката на кмета, до опазването на околната среда, до недоверието на протестиращите в институциите на държавата. До момента в публичното пространство не се е чуло нито едно искане за повишаване на доходи чрез харчене от бюджета. В това отношение контрастът с предишния голям протест в България – учителската стачка от есента на 2007 – е огромен. Преди пет години почти за нищо друго не ставаше въпрос, освен за повишаване на доходите чрез бюджета. Човек лесно може да проследи подобни искания и в много други, по-малки като мащаб протести през последните години.

Но не и този път. Макар човек лесно да може да развие аргумента, че зад всички тези искания стои желанието на хората за по-високи реални доходи, този път исканията не са за пари. Никой от протестиращите през пролетта на 2013 в България не иска от държавата доходи, не настоява за по-голям бюджетен дефицит и за увеличаване на публичния дълг. Това всъщност може да бъде разглеждано като една от ключовите характеристики на случващото се, защото дава възможност за съвсем друго тълкуване на връзката между бюджет и протест.

Според това тълкуване, основната новина от днешните протести е, че политиката се завръща в България. Това става след един немалък период, при който тесен набор от мерки бяха абсолютно необходими за спасяване на държавата и стопанството след краха от 1996-1997, а след това всички политики бяха доминирани от дневния ред на присъединяването и приспособяването към НАТО и ЕС. За тези петнадесетина години българите можеха да избират различни политици (и го правеха всеки път), но не и различни политики. Същевременно  според този поглед към случващото се в по-глобален мащаб в много страни политиката беше бавно убивана от бюджетните дефицити и трупането на публичен дълг. Стратегията на бюджетни дефицити и публични дългове, която накратко може да се обобщи като "вземам назаем от бъдещето и давам на всички днес", дълги години помагаше на различни страни да избягват дилеми от рода на "от кого взимам днес и кому давам". Но именно вторият тип въпроси са самата същност на политиката, именно те правят една човешка общност политическа. И когато чрез дефицити и дългове ти успяваш десетилетия наред да бягаш от тях, политиката бавно умира.

Ако това тълкуване е вярно, се налага изводът, че стратегията на разумни и консервативни бюджети с редуване на управляеми дефицити и трупане на излишъци, е същевременно и стратегия за завръщане на истинската политика в тези общества. Според това обяснение и исканията на българските протестиращи са всъщност повик за завръщане на политиката. Ако това е така, в подобна среда политици, които не предлагат политически избор, нямат сериозно бъдеще. Бъдеще ще имат тези политици, които ще предложат истинска политика – как уреждаме взаимоотношенията вътре между днес живите, от кого вземаме, кому даваме, на каква цена става това, кой е съгласен, кой предпочита друг баланс на вземането и даването. Това е истинското завръщане на политиката. Изненада ли е то да се случва в страна, в която може би най-дълго от цяла Европа е имало именно бюджетна дисциплина?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин

В бюлетина ще показваме най-важното в света на правото през изминалата седмица

19 юли 2018, 2210 прочитания

Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя

Платено ще е преминаването по 16 хил. км от републиканската пътна мрежа от 16 август догодина

19 юли 2018, 651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Държавата подкрепя още четири топ инвеститора

Проектите на "Тракия глас България", "Монрол България", "Фаджо" и "Център за нанотехнологии" за 320 млн. лв. трябва да завършат до края на 2014 г.

Голямото доплащане за здраве

Или какви идеи за реформи в модела на финансиране обмислят управляващите

Сбогом, туризъм през август!

Продължителността на туристическия сезон ще намалява в Южна Европа и ще се увеличава в Северна.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Арт пространство: място 167

Едно от най-новите пространства за изкуство в София се помещава в къща, построена от неизвестен архитект през 1897 г.

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Китайската концесия на летище Пловдив се провали, Миролио купи "Дика", "Идеал стандард" увеличава продажбите си

Емисия

DAILY @7AM // 19.07.2018 Прочетете