Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никой от протестиращите не иска от държавата доходи

Пълни ли бюджет хладилник

Протестите сега не са за по-голям бюджетен дефицит, а показват нуждата от завръщане на истинската политика

14131 прочитания

Никой от протестиращите не иска от държавата доходи

© Цветелина Белутова


Напоследък все по-натрапчиво се повтаря идеята, че ако отиващото си правителство било харчело малко повече, отколкото го правеше, и ако финансовият министър малко по-често казвал "да" вместо "не", сега положението с доходите на хората и с общата динамика на стопанството щяло да бъде много по-добро. И нямало да има протести. Съответно вече из пространството на публичния дебат започват да се появяват конкретни предложения относно това как и колко трябвало да се разшири бюджетният дефицит за тази и следващите години, за да били живеели българите по-добре.

Интересна теза. Тя почива на три изходни допускания, които вярващите в нея вземат за непоклатима даденост. Първото е, че в България бюджетът, съответно финансовият министър, през последните години е ограничавал доходите на хората и е следвал, по все по-популярната терминология, политика на "бюджетни лишения". Второто е, че бюджетът изобщо е в състояние да формира доходите на хората в стопанството, че дори да ги определя. Третото е, че протестите са против ниските доходи.

Всяко едно от тези три допускания, които немалко хора приемат за догматична истина, има сериозни проблеми с действителността, без да е напълно невярно само по себе си.

Първо, българският бюджет през последните три години може да бъде характеризиран по много начини, но в никакъв случай не и като бюджет на "лишения". Нито един човек, който си получава доходите от и през бюджета на България, днес не получава по-малко, отколкото в придобиващата все по-митологичен образ предкризисна 2008 г. Вярно е, че ръстът на пенсиите беше натоварен предимно в 2009 и оттогава те не растат с бързите темпове от предходните години, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната пенсия през 2012 е с над 15 по-висока от 2008. Вярно е, че заплатите в обществения сектор по време на кризата растат по-бавно, отколкото тези в частния, но фактът е, че реалната покупателна способност на средната заплата в обществения сектор през 2012 е с 12% по-висока от 2008. Това не е политика на лишения. Сигурно е, че ръстът на тези доходи би могъл да бъде и по-бърз. Но твърдението, че българският бюджет е следвал политика на "лишения" е неудържимо и при най-елементарна проверка на факти.

Второ, ролята на бюджета в която и да било страна не е да формира доходи, а да ги преразпределя и да финансира публични услуги. Националният доход се образува от създаденото от всички произвеждащи в стопанството и се състои от реални блага. Връзката на бюджета с процеса на създаване на тези блага е важна, но само косвено – чрез създаване на конкретни добри или лоши условия за бизнес или чрез ефекта на подоходното преразпределение върху стимулите да се създава стойност. Дори да допуснем звучащата все по-неубедително теза за положителен ефект на разширяването на бюджетния дефицит върху краткосрочната стопанска динамика за реалистична, и най-фанатичният неин привърженик ще признае, че в крайна сметка не бюджетният дефицит пълни хладилника.

Трето, нищо в протестите, разгърнали се в България през февруари, не дава основания за извод, че това са протести за бюджетен дефицит. Макар и доста разнородни, издиганите искания се отнасят до начина на уреждане на обществените отношения в областта на производството и доставката на електроенергия, до начина на функциониране на политическата система, до изборния кодекс, до оставката на кмета, до опазването на околната среда, до недоверието на протестиращите в институциите на държавата. До момента в публичното пространство не се е чуло нито едно искане за повишаване на доходи чрез харчене от бюджета. В това отношение контрастът с предишния голям протест в България – учителската стачка от есента на 2007 – е огромен. Преди пет години почти за нищо друго не ставаше въпрос, освен за повишаване на доходите чрез бюджета. Човек лесно може да проследи подобни искания и в много други, по-малки като мащаб протести през последните години.

Но не и този път. Макар човек лесно да може да развие аргумента, че зад всички тези искания стои желанието на хората за по-високи реални доходи, този път исканията не са за пари. Никой от протестиращите през пролетта на 2013 в България не иска от държавата доходи, не настоява за по-голям бюджетен дефицит и за увеличаване на публичния дълг. Това всъщност може да бъде разглеждано като една от ключовите характеристики на случващото се, защото дава възможност за съвсем друго тълкуване на връзката между бюджет и протест.

Според това тълкуване, основната новина от днешните протести е, че политиката се завръща в България. Това става след един немалък период, при който тесен набор от мерки бяха абсолютно необходими за спасяване на държавата и стопанството след краха от 1996-1997, а след това всички политики бяха доминирани от дневния ред на присъединяването и приспособяването към НАТО и ЕС. За тези петнадесетина години българите можеха да избират различни политици (и го правеха всеки път), но не и различни политики. Същевременно  според този поглед към случващото се в по-глобален мащаб в много страни политиката беше бавно убивана от бюджетните дефицити и трупането на публичен дълг. Стратегията на бюджетни дефицити и публични дългове, която накратко може да се обобщи като "вземам назаем от бъдещето и давам на всички днес", дълги години помагаше на различни страни да избягват дилеми от рода на "от кого взимам днес и кому давам". Но именно вторият тип въпроси са самата същност на политиката, именно те правят една човешка общност политическа. И когато чрез дефицити и дългове ти успяваш десетилетия наред да бягаш от тях, политиката бавно умира.

Ако това тълкуване е вярно, се налага изводът, че стратегията на разумни и консервативни бюджети с редуване на управляеми дефицити и трупане на излишъци, е същевременно и стратегия за завръщане на истинската политика в тези общества. Според това обяснение и исканията на българските протестиращи са всъщност повик за завръщане на политиката. Ако това е така, в подобна среда политици, които не предлагат политически избор, нямат сериозно бъдеще. Бъдеще ще имат тези политици, които ще предложат истинска политика – как уреждаме взаимоотношенията вътре между днес живите, от кого вземаме, кому даваме, на каква цена става това, кой е съгласен, кой предпочита друг баланс на вземането и даването. Това е истинското завръщане на политиката. Изненада ли е то да се случва в страна, в която може би най-дълго от цяла Европа е имало именно бюджетна дисциплина?


108 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • -14
    • +103

    Чудесен лозунг от снимката. Като не искате да се раждате и изобщо да се лекувате с подкуп, вкарайте пазара в здравната система. Тогава историите с подкупите ще изчезнат така бързо, както освобождаването на цените през 1991 г. сложи край на раздаването на кашкавал и салам под тезгяха. Точно за една нощ проблемът се приключи. Е, ако бяхме питали за акъл разни "експерти" с научни титли, каквито и днес се изреждаха от сутрин до вечер по медиите, тогава работата нямаше да стане и 10 години. Щяха да предложат първо да "разработят теоретичен модел", после да го "преизчислят със стохастични стойности", а накрая да мине алфа и бета версия, хахахаха! Държа също да припомня, че както днес се казва, че в здравеопазването ставало въпрос за човешкия живот и затова думата пазар била неуместна, тогава пък се казваше същото, само че понеже яденето било най-основната жизнена необходимост, затова дума да не ставало, хората да мрат от глад поради някакви си пазарни отношения. Накрая от тази загриженост гладът избухна по-бързо, отколкото можеше да се очаква.


    После като не искате да умирате в заеми, обърнете внимание на тези, които никой не те пита дали да ги взема. За личните всеки сам си преценява, дали да се нагърбва да ги изплаща. Но заемите за бюджетни дефицити, Белене, Цанков камък, дефицитът в социалните системи - те биват натрапени на данъкоплатеца без някой да го е питал.

  • 2
    simval avatar :-|
    simval

    Ами съгласен съм с този разбор на нещата. Страхувам се, че политиците (БСП и Герб. ДПС и Атака не ги броя изобщо за полици) бутат работите в погрешна посока, а именно: харчене за харесване. С други думи, взимаш заеми и започваш да харчиш за да се харесаш и да те изберат. Ако допуснем това ще унищожим и единственото положително нещо в днешна България - финансовата стабилност. Какви ще са последствията? Знаем ги много добре. 3,000 лв. за долар. Та нали тъкмо напоследък бяхме успели да догодим да си платим борчовете на Тодор Правешки и Луканов. Искаме зорлем да го преживеем отново?

  • 3
    bz avatar :-|
    bz

    Оооо каква промяна Капитал !
    Да не би да намеквате че Дянков бил добър финансов министър ?
    И как става това на фона на 3.5 години плюнки по този човек от Ваша страна ?

  • 4
    string12 avatar :-|
    string12

    Дянков не е добър или лош, той е единствено възможния! Жалко наистина.

  • 5
    fred avatar :-|
    Fred

    Ако хората имаха приемливо жизнено равнище не вярвам тези протести да бяха подпалени. Именно усещането за това, че гърбът ти е опрян до стената, че няма повече накъде да се отстъпва направи толкова болезнени тези сметки за тока.

    Относно политическите искания във вида в който бяха представени - те бяха изкуствено напъхани в главите на хората от самозвани лидери които за мен са изпълнители на сценарий. В първите 1-2 дни нямаше и следа от тях. Невъзможно е само за 2 дни хората да ги осъзнаят и поискат толкова радикални политически промени.

    Самият факт че те бяха толкова противоречиви показва, че не са продукт на обмисляне от хората а са моментни емоции. Достатъчно е да се погледне проучването което беше дадено именно в Капитал - 85% от хората одобряват икономическите искания и само 20% политическите.

    Политическата ни система има огромни проблеми, това е факт. Особено факта, че едни стягат коланите а други пилеят, живеят охолно и остават ненаказани. Ето това е истинският политически проблем а не новата конституция или избирателната система. Този политически проблем причинява икономическите трудности на хората.

  • 6
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Една нормална статия, която показва колко кухи и лъжливи са Станишевците..

    Алчни , гнусни и лъжливи.. Гледахте ли кретена Миков по Панорама - ето това са крадците на България...

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"simval"]Страхувам се, че политиците (БСП и Герб. ДПС и Атака не ги броя изобщо за полици) бутат работите в погрешна посока, а именно: харчене за харесване. С други думи, взимаш заеми и започваш да харчиш за да се харесаш и да те изберат. [/quote]Забравяте, че не сме в Германия, а в Андрешко-ландия. Тук, ако не "пускаш гювеч" на избирателя рано или късно ще бъдеш намразен като Дянков.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"bz"]Оооо каква промяна Капитал ! Да не би да намеквате че Дянков бил добър финансов министър ? И как става това на фона на 3.5 години плюнки по този човек от Ваша страна ? [/quote]Всъщност, единственото, което ме изненадва е, че Икономедия толкова смениха плочата. В момента в който не е вече толкова актуакно да се плюе по Дянков, вече може и да си кажем какво мислим.

    Жалко, едно време ги харесвах именно защото отстояваха мнения с които не се стремяха да се харесват. А, може би, най-после виждат очевидното - че след Дянков идва нещо много по-лошо.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#4:"string12"]Дянков не е добър или лош, той е единствено възможния! Жалко наистина.[/quote]Знаете ли, в началото се чувствах разочарован, че Борисов принесе в жерта на тълпата единственият си министър с воля и достойнство да отстоява принципите си. Но сега си давам сметка, че за Андрешковска страна ката нашата е цяло чудо, че имаше финансов министър като Дянков дори и за тези 3 години и нещо. Аз лично му благодаря и му желая всичко най-хубаво - той пое достатъчно кал за труда си - и от Първанов и червената агитка, и от собственият си шеф.

    За "благодарния народ" изобщо не искам да говоря. Той по традиция с опиянение първо коли и разстрелва най-добрите си политици за да им издига впоследствие паметници (спомнете си за Стамболов - убийството му е било повод за всенародно веселие, за оргията на "тържествуващия народ" по време на Народния Съд пък да не говорим). В това отношение, Дянков се отърва леко.

  • 10
    jonson avatar :-|
    jonson

    Протестите, каквато и форма и искания да имат, неизменно са срещу държавната полититика, най-съществена част от която е бюджета. Връзката е както пряка, така и косвена.

    Ето пряката връзка:
    Правителствата преди Борисов забъркаха невероятна каша с АЕЦ Белене. Кашата в най-общи черти се състои в това, че първо изхарчиха един милиард за да изкопаят дупки и да налеят бетон, след която изхарчиха още един милиард за да разтрошат така излетия бетон и да оставят заблатени дупки и като краен резултат имаме 2 милиарда дълг, кротичко висящ на врата на НЕК. За да вържат държавния бюджет и да го направят красив, Дянков и хората му не признаха дълга на НЕК за държавен и директно го изтресоха на хората за плащане през сметките им за ток. Само че твърде много пари за твърде кратко време ... на домакинствата не им останаха пари за ядене и ето ти бунт. Ако бяха прехвърлили дълга на НЕК към държавния, щяха да си навлекат доста трудности, но пък щяха да имат време и инструменти за управлението му. Това, което сториха (или по-точно не сториха) напомня на нещо като предсрочна изискуемост, представена спрямо целия народ и Върховния Суверен съвсем логично им би шута.

    Косвената връзка:
    Политиката на Дянков, колкото и правилна да изглежда на хартия, колкото и да съответства на дебелите учебници, които той без съмнение е изучил, в действителност доведе до задълбочаване на и без това съществуващата криза. Когато събереш парите при себе си и ги стискаш като един Тартюф, изглеждаш на себе си и на наблюдателите строг и стабилен, ама питай фирмите, които си чакат парите за вече вложени материали и свършена работа. Питайте семействата, останали без заслужените си доходи, питайте дребните фирмички, останали без капитали и задлъжнели заради неразплатени държавни поръчки. Държавните чиновници прибраха парите на цялата държава, обезсилиха бизнеса и се хвалят, че им бил стабилен бюджета. Те замразиха движението на капиталите, а после се чудят защо народът скача, че не можел да си плаща сметките. Еми няма как да ги плаща. Парите са в държавата, тя не си плаща сметките, а фирмите задлъжняват помежду си и на работниците си. Веднага ще ми възразите, че държавата в крайна сметка си плаща. Вярно е, ама не парите сами по себе си, а съчетанието пари/време е от значение. Защото заплатите не се броят само като пари, а се смятат пари за месец. Ако същите пари бъдат платени за 6 месеца, играта става различна, нали? Така и за фирмите - една сделка може да е успешна при навременно плащане и пълен провал при всички други условия равни, но забавено плащане.

    Моето твърдение е , че в момента и до момента държавата водеше и продължава да води политика на задълбочаване на кризата с това, че тъпо отказва да плаща и то при условие, че има пари и че работата е свършена. Твърдя, че да се излезе от кризата изобщо не е необходимо държавата да влиза в дългове, да харчи неизкарани пари и да залага бъдещи капани. Твърдя, че достатъчно държавните чиновници да си размърдат задниците и да разплащат навреме, а данъчните и съдебните органи да премахнат най-после диктата на длъжника и приемат остри мерки за ликвидиране на междуфирмената задлъжнялост.

    Знаете ли, че в момента ако някой ти поръча нещо и ти му го доставиш (съответно изработиш), и му дадеш фактура, фактически се случва следното:
    - даваш му стоката/услугата
    - даваш му 20% от стойността на стоката под формата на ДДС
    - задлъжняваш към държавата с 10% данък и всички осигуровки
    Ако контрагентът се окаже непочтен, заради кошмарната ни съдебна система първо трябва да сръсиш още 4% върху цялата сума и да си навлечеш многогодишни процеси, разходи по адвокати и т.н. Ако пък насреща е държавата, просто забрави...

    Накрая всички излизат на улицата ... и в пряк и в преносен смисъл.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK