В писмо до съвета те изразиха съмнение, че "жребият измежду всички" не създава сигурност, че в комисиите ще попаднат съдии, които притежават неоспорими качества да изпитват.

Разглеждането на писмото беше отложено с аргумента, че то трябва да бъде разгледано от правната комисия. Исканията на младшите магистрати бяха обсъдени от Граждански съвет към съвета, в който участват НПО с дейности, свързани с правосъдието.

Отказът на кадровия орган на Темида да разгледа апела на младите магистрати стана причина от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) също да се обърнат към ВСС: "Игнорирането на искания и обръщения на съдии представлява възпроизводство на една от най-вредоносните практики на предишни състави на съвета, които бяха постоянен обект на критики от обществото и международните наблюдатели и допринесоха съществено за ниското доверие и безславния завършек на мандата му."

Опасенията били напразни

В крайна сметка тази седмица ВСС обсъди писмото на младите магистрати и прие, че опасенията за конкурсите са напразни. Председателят на правната комисия към съвета и бивш депутат от ГЕРБ Юлияна Колева подчерта, че на писмото ще бъде отговорено "специално и подобаващо", като определи тона му като "назидателен".

Предложението на бившите и настоящи младши съдии беше общото събрание на Върховния касационен съд да одобрява списък със съдии, между които могат да бъдат включвани в една комисия. Това е така, защото именно върховната инстанция има поглед над качеството на съдебните актове и има законодателно задължение да уеднаквява съдебната практика.

В момента ВСС избира чрез жребий измежду всички съдии от окръжно ниво и с необходимия стаж, които разпределя в три отделни комисии.

Настояването да има една комисия, а не три, беше обосновано с необходимостта да се гарантира "избягването на всякаква възможност за различен подход при изпитването и оценяването. Такава обективност може да бъде осигурена единствено със съществуването само на една комисия без значение за какъв период от време ще й се наложи да работи".

Магистрати със спорна репутация

Сегашните правила позволяват сред членовете на комисиите да попаднат магистрати със спорна репутация. Именно такъв е случаят с настоящия конкурс, който ВСС не пожела да преразгледа. Така например в първоначалния състав на една от комисиите беше избрана съдията от Софийския градски съд Ася Събева, командирована в момента в гражданското отделение на Софийския апелативен съд от председателя му Веселин Пенгезов в САС.

Работата на съдия Събева беше обект на проверка от Инспектората към ВСС миналата година. Тогава контролният орган препоръча на ръководителя на съда да "обърне внимание" на съдия Събева, защото била от предпочитана "от страни по делата поради необичайната бързина на администриране, разглеждане и решаване на съдебните производства, дължаща се включително на неизвършване на необходими, предвидени в закона процесуални действия".

Проверката беше инициирана след сигнал от няколко големи банки, че техни длъжници използват схема, която позволява обявяването на несъстоятелност със задна дата, която не би била възможна без съдействието на съда.

Миналата седмица съдия Събева се е отвела от участие в комисията. Не такъв е случаят обаче с друг член на конкурсните комисии - съдията от Софийския градски съд (СГС) Петя Крънчева-Тропчева. Тя беше наложена еднолично за зам.-председател на съда и ръководител на наказателната колегия от неговия ръководител Владимира Янева. Редовите магистрати предложиха техния колега съдия Владимир Астарджиев, който тази година беше избран за юрист на 2012 г.

Срещу нея също има проверка от ИВСС, която продължава повече от половин година, но все още няма конкретен резултат по нея, защото внесеният в съвета документ от проверката на практика съдържал невярна информация.

Източници от ВСС разказаха пред "Капитал", че в началото на месец януари във ВСС е бил внесен акт за проверка на Крънчева въз основа на решение на предишния съвет от август 2012 г.

Ревизията, която между другото започна чак след като вътрешният министър Цветан Цветанов даде зелена светлина, обаче се е забавила с близо пет месеца. Официалното обяснение за това е, че първият проверяващ е излязъл в болнични и е била завършена от друг член на Инспектората на ВСС – Албена Кузманова (която влезе в Инспектората като номинация на ДПС). Заключението на ИВСС е на Крънчева да бъде обърнато внимание от председателя на СГС. ВСС обаче не е съгласен с това и започва нова проверка: "Актът е изключително повърхностен, пълен с фактически грешки и по същество не съдържа и ред за информацията за антидатиране на решенията", коментира източникът ни от ВСС и заяви, че при най-проста проверка в него се хващат "поне десет антидатирани решения на Крънчева", а "забавянията по делата са значителни - повече от година за над десет от тях, при положение че е била на 25% разпределение".

В опит да "минимизира щетите" от повърхностната проверка ВСС е изпратил запитване до главния прокурор дали срещу Крънчева се водят досъдебни производства, а отделно ще се събира информация за забавените от нея дела и тези, които са били антидатирани, за да се прикрие забавяне.

Встрани от конкретната проверка е общоизвестен факт, че Петя Крънчева е съдията, която води едни от най-дългите съдебни процеси в СГС (процесът срещу Бай Миле продължи 6 години, делото за източване на ЦКБ – 9 години). Общоизвестен факт е също така, че заседанията на съдия Петя Крънчева редовно започват с голямо закъснение.

А докато ВСС и прокуратурата се чудят дали съдия Крънчева е извършила престъпление или дисциплинарно нарушение, тя ще участва в подбора на млади магистрати. В случая става дума за два примера от "случайната" селекция на ВСС, които се набиват на очи.

Кой да прави селекцията

"Когато се провежда конкурс на входа на съдебната система, той следва да бъде проведен от компетентна комисия с единни критерии за оценка", отбелязват в писмото си младшите магистрати и предлагат: "Проверката на знанията на кандидатите за младши съдии да бъде извършвана от съдии, които имат идентични становища по въпросите на правото и сравнително висок процент на потвърдени актове от страна на Върховния касационен съд."

Бившият депутат от ГЕРБ и настоящ член на ВСС Юлияна Колева отхвърля този аргумент: "Дълбоко се съмнявам, че тази идея би била възприета от общото събрание на тези два органа. ВСС не може да задължава други органи в съдебната власт да извършват някакви действия." В подкрепа на думите си Колева вади странен мотив: "Въпреки цялото ми уважение към общото събрание на двата върховни органи въвежда се субективен елемент, който е неизбежен – работата на окръжните съдии не е възможно да се познава от всички членове на върховните органи." От думите на Колева излиза, че според нея е съвсем нормално във върховните съдилища да има магистрати, които никога не са се сблъсквали с окръжен съд. По думите й така можело да се стигне и до "подценяване и накърняване на достойнството на невключените в тези списъци магистрати". Срещу одобряването на списък от ВКС се обяви и председателят на съда Лазар Груев. В същото време никой от тях не коментира, че не е взето становището на самия ВКС, както и че върховните съдии познават качеството на работата на всички по-долни съдилища и имат власт да я уеднаквяват - дейност, която не се нарича от закона "субективна".

Единственият защитник на идеите на младите магистрати се оказа членът на ВСС Калин Калпакчиев: "Основната цел, която трябва да постигне ВСС, е да осигури качество на процедурата. Ако ВКС изготвя такъв списък, това ще гарантира обективен подбор, защото върховните съдии имат преки наблюдения върху актовете на съдиите от окръжните съдилища. Не е спонтанна идея, която сега да сме измислили – те правят подобна класация, макар и неофициално. Не може да си позволим в състава да попадат съдии, които по ниво на компетентност не могат да достигнат дори нивото на изпитваните."

За ВСС въпросът с това кой ще изпитва младшите магистрати е приключил. Проблемът вече е само за обществото и качеството на правораздаването, което то ще получи.