Мариана Янева, зам-председател на Българската ветроенергийна асоциация
"НПО секторът се финансира основно с дарения от частни лица. Ако целта е финансова прозрачност, то в обхвата на промените трябва да влязат и всички музеи, болници, детски градини, училища, университети и т.н."
Любен Панов, председател на Центъра за нестопанско право
"Не прозрачност се търси или поне не на властта. От години защитата на личните данни е за управляващите, а прозрачността е за частните граждани, вместо да бъде обратното."
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"
"С това предложение някой иска да блесне. Вероятно то ще бъде обжалвано."
Въльо Дучев, изпълнителен директор на "Топлофикация - Бургас"
На фона на продължаващите вече седмици протести, обединени в ядрото си от една обща цел - повече прозрачност и граждански контрол във властта, парламентът зашлеви шамар на тези искания, като в четвъртък прие на първо четене спорни промени в Закона за публичност на имуществото на висшите държавни служители. Гласуването бе изцяло на тъмно и в нарушение на редица процедури и закони. Промените значително разширяват списъка на лицата, които ще подават декларации за доходите и имуществото си до Сметната палата, като включват и кандидат-депутати, евродепутати, еврокомисари, регионалните структури на НАП и митниците, работодателските организации, синдикатите и т.н.
В мотивите си вносителите – Яне Янев и няколко независими депутати, твърдят, че с промените ще се постигне повече прозрачност и антикорупционен ефект. За част от засегнатите позиции този ефект е спорен. За други - като ръководствата на частни компании от енергийния сектор и ръководствата на неправителствените организации с обществена цел - съвсем нелогичен. В същото време обаче промените не само дискриминират определен сектор и групи на обществото, но и противоречат на конституционни права и редица закони. Не е за подценяване и фактът, че ако текстовете бъдат приети окончателно в този им вид, то Сметната палата ще бъде затрупана с документи, които могат да блокират дейността й.
Повече от непрозрачно
Законопроектът на Яне Янев, внесен в парламента на 1 март, влезе в дневния ред на институцията в момент на свръхнатовареност, когато депутатите бързат да довършат неотложни решения преди Народното събрание да бъде разпуснато в средата на настоящата седмица. Той бе приет на първо четене на 7 март с подкрепата на депутатите от ГЕРБ и "Синята коалиция" в пълно нарушение на процедурите, тъй като дори не е минал през иначе задължителното разглеждане в парламентарните комисии. Нещо повече – проектът за малко да мине и на второ четене в същия ден, като единствено скандал от страна на опозицията спря това намерение. Все пак проектът ще бъде гласуван окончателно на извънредно заседание на парламента във вторник. Отново без да има свикана правна комисия.
Освен че му липсва финансова обосновка и предварителна експертна оценка на въздействието, проектът дори не е качен на уеб страницата на парламента и не може да бъде обсъден публично, каквито са законовите изисквания за прозрачност и обществено участие.
"Възмутително е във време, когато се говори за повече гражданско участие във властта, да бъдат приемани законови промени толкова непрозрачно и в разрез с всички правила", коментира Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация" (ПДИ). Иронично, но само седмица по-рано кабинетът в оставка прие предложенията за промени в Закона за нормативните актове, които предвиждат обществени консултации при разработване и приемане на всички нормативните актове и които за разлика от проектозакона на Янев няма да получат шанс в парламента, припомня Иванка Иванова, ръководител на правната програма на институт "Отворено общество".
Пореден удар върху енергийните компании
Проблемът с непрозрачността обаче, макар и показателен, съвсем не е най-големият. Изискването имуществени декларации до Сметната палата да подават и ръководителите на частни компании от енергийния сектор е дискриминативно, тъй като нито един друг частен сектор не е засегнат от промените. В същото време то нарушава и Закона за личните данни.
Любен Панов от Центъра за нестопански инициативи припомня, че именно с цел защитата на лични данни бе ограничен пълният достъп до Търговския регистър например, докато сега се изисква от частни фирми не само да предоставят лични данни, но и данни за лично имущество. И докато за висшите държавни служители тази забележка нe важи, тъй като се приема, че те доброволно се отказват от това право в полза на обществения интерес, то това не може да важи за частни субекти.
"При държавните служители, които са длъжни да декларират доходите си, целта е да се противодейства на корупцията. Каква е ползата да се знаят взаимоотношенията между частни субекти освен сочене с пръст. Трябва също да е ясно и защо в списъка не се включват всички частни компании", казва Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация.
Невалиден е и мотивът за засилване на финансовата прозрачност - всички частни компании се отчитат в Търговския регистър, а освен това информацията за личното имущество няма пряко отношение към дейността на частните компании, още повече че електроразпределителните компании, както и част от ВЕИ централите имат чуждестранно ръководство.
Граждански сдружения под прицел
Същите съображения важат и за изискването декларации да подават ръководствата на неправителствени организации с обществена цел. Тук ситуацията се усложнява от факта, че става дума за над 9 хиляди организации. "С минимум по трима души в управителните си органи, а някои и повече – това означава декларации от 30 до 50 000 души. Това на практика ще блокира изпълнението на закона и искрено се надявам, че не това е била целта на вносителите", казва Иванка Иванова "Отворено общество".
Любен Панов припомня, че в този списък попадат дори училищни настоятелства, спортни клубове, родителски и пациентски организации, организации на хора с увреждания, туристически сдружения и много други, които работят на доброволни начала. Всички те подават финансови отчети и отчети за дейността пред Централния регистър към Министерството на правосъдието. С много малко изключения те не ползват и държавни субсидии, след като през 2012 г. проектното финансиране към НПО сектора изцяло бе спряно.
Популистко оръжие
Разширяването на списъка с лицата, длъжни да декларират имущество с длъжности като регионалните ръководства на НАП и митниците, например не е лошо решение. Остава обаче въпросът защо трябваше това да се случи сега, а не преди 4 години например. "В същото време за размера на бонусите на държавните служители се водят дела за достъп до информация например", отбелязва Фани Давидова от "Програма достъп до информация".
Що се отнася обаче за кандидатите за (евро)депутати, еврокомисари, президент и т.н. мотивът за поставянето на "още една бариера пред достъпа до властта на лица, които са склонни към непочтени или нерегламентирани доходи" звучи притеснителен. Адвокат Кашъмов отбелязва, че законът за публичност на имуществото е приет като антикорупционна мярка – да знаят гражданите с какво имущество и доходи извън заплатата влиза дадена личност във властта и с какво излиза.
Да прилагаш подобна мярка за хора, които все още не са попаднали във властта, обаче носи съмнителни ползи, особено в държава като България, в която обществото като цяло не е позитивно настроено към хора със средства. Подобна мярка лесно може да бъде използвана за популистки атаки спрямо един или друг кандидат.
Защо тогава?
Популизъм, насочен срещу сочените като виновници за гражданското недоволство частни компании в енергетиката, както и възможност за атаки към неудобни политически противници и други овластени личности и позиции са само част от причините. "Защо депутатите, гласували поправката, не са задължили членовете на бордовете на държавни и общински фирми да подават декларации?", пита риторично адв. Кашъмов. И отговаря: "Защото не прозрачност се търси, или поне не прозрачност на властта." По думите му това е отговор на властта към гражданските организации, които критикуват управляващите.
Подобно е мнението и на колежката му Фани Давидова: "През последните седмици сме свидетели на активна дейност на гражданското общество и съпротива към известните лостове на властта. Има нещо, което е общо за всички протестиращи, и то е прозрачност и обществено участие във вземането на решения. Очевидно тази реакция е опънала нервите на част от управляващите, решили да размахат заканително пръст на непослушните граждани."
По темата работи и Ралица Николова
22 коментара
Ако разгледаме анатомията на триглавата политическа ламя БСП-ДПС-ГЕРБ са 3те глави, а РЗС е г*ът защото вади всякакви нечистотии на бял свят.
[quote#1:"townboy"]Ако разгледаме анатомията на триглавата политическа ламя БСП-ДПС-ГЕРБ са 3те глави, а РЗС е г*ът защото вади всякакви нечистотии на бял свят[/quote]
Оказва се, че ламята има и четвърта глава - синята коалиция. Тя е така по -скрита, по-настрани. Но когато другите глави се почувстват застрашени веднага идва на помощ. Няма ли да се намери юнак да среже всички глави веднъж завинаги......
Вероятно са любопитни какво точно се случва в момента с куп странни организации, внезапно изявили политически претенции.
До коментар [#2] от "alegria":
Е, юнаци много, самият Иван Костов напоследък излезе от нафталина и започна да раздава съвети и критики.
А ако се върнем назад, "юнаци" бяха и ББ и царя, чупиха гръбнака на организираната, хващаха ги, а други ги пускаха и т.н. и т.н.
До коментар [#3] от "Веселин":
Какво се случва ли? Нищо.
Ако новите движения вкарат хора в Парламента, зад тях ще застанат повечето стари муцуни и най-вече техните "спонсори". Протестиращите се държат като побеснял бик и рушат всичко по пътя си, несъзнавайки, че всъщност нямат "скамейка", от която да изкарат играчи на терена. Колкото и да ми е неприятно да призная, Бабунът беше прав, казвайки че ГЕРБ нямат политическа алтернатива. Има гражданска такава, но нека да видим до къде ще стигне.
Надявам се българите да осъзнаят, че гражданските им задължения не свършват с избирането на нов Парламент, а включват познаване и най-вече постоянен контрол върху личностите и органите на властта.
"Защо депутатите, гласували поправката, не са задължили членовете на бордовете на държавни и общински фирми да подават декларации?", пита риторично адв. Кашъмов. И отговаря: "Защото не прозрачност се търси, или поне не прозрачност на властта." По думите му това е отговор на властта към гражданските организации, които критикуват управляващите.
Това ми се струва съществено!
Законопроектът е наистина опасен популизъм. Няма и да мине най-вероятно президента и Конституционният съд. Това, което обаче трябва да направят, ако искат прозрачност на НПО-тата е просто - отворено банкиране. Всичките им финанси, банкови преводи, дарения и спечелени пари да се пускат свободно в мрежата. Когато една организация е с благотворителна или просто с нестопанска цел, това е задължително. Облекченият вариант на мярката би била НПО-та, които получават пари от държавата или от фондове, или пък за даренията не им се начислява ДДС (примерно Българската Коледа), то всичко да е в мрежата. И тук не говоря за финансови отчети, каквито и сега виждаме - всеки отделен превод в банковата им сметка - все едно имате достъп до интернет банкирането. Единствено комисията за личните данни ще трябва да даде регламент за защита на данните на дарителите и получаващите заплати. Така ще може най-лесно да се види кой от къде какви пари получава.
Впрочем концепцията се нарича open banking и се разработва от екип в Берлин, ако не се лъжа.
Що се нервисвате? Поредното изхвърляне на Яне! Както го е гласувал този парламент в отставка, така ще го прегласува следващият ако е чак толкова нефелен като законопроект....
А Яне иска да се шуми около него щото идват избори.... не иска човекът да гледа парламента от към сладкарницата на Радисон само....
Много си е е добра промяната. Уж всички са за прозрачност, ама само когато се отнася за другите, без да важи за тях самите. На който са му чисти сметките - няма от какво да се притеснява. Останалите - да се оправят...