Повече от непрозрачно

Законопроектът на Яне Янев, внесен в парламента на 1 март, влезе в дневния ред на институцията в момент на свръхнатовареност, когато депутатите бързат да довършат неотложни решения преди Народното събрание да бъде разпуснато в средата на настоящата седмица. Той бе приет на първо четене на 7 март с подкрепата на депутатите от ГЕРБ и "Синята коалиция" в пълно нарушение на процедурите, тъй като дори не е минал през иначе задължителното разглеждане в парламентарните комисии. Нещо повече –  проектът за малко да мине и на второ четене в същия ден, като единствено скандал от страна на опозицията спря това намерение. Все пак проектът ще бъде гласуван окончателно на извънредно заседание на парламента във вторник. Отново без да има свикана правна комисия.

Освен че му липсва финансова обосновка и предварителна експертна оценка на въздействието, проектът дори не е качен на уеб страницата на парламента и не може да бъде обсъден публично, каквито са законовите изисквания за прозрачност и обществено участие.

"Възмутително е във време, когато се говори за повече гражданско участие във властта, да бъдат приемани законови промени толкова непрозрачно и в разрез с всички правила", коментира Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация" (ПДИ). Иронично, но само седмица по-рано кабинетът в оставка прие предложенията за промени в Закона за нормативните актове, които предвиждат обществени консултации при разработване и приемане на всички нормативните актове и които за разлика от проектозакона на Янев няма да получат шанс в парламента, припомня  Иванка Иванова, ръководител на правната програма на институт "Отворено общество".

Пореден удар върху енергийните компании

Проблемът с непрозрачността обаче, макар и показателен, съвсем не е най-големият. Изискването имуществени декларации до Сметната палата да подават и ръководителите на частни компании от енергийния сектор е дискриминативно, тъй като нито един друг частен сектор не е засегнат от промените. В същото време то нарушава и Закона за личните данни.

Любен Панов от Центъра за нестопански инициативи припомня, че именно с цел защитата на лични данни бе ограничен пълният достъп до Търговския регистър например, докато сега се изисква от частни фирми не само да предоставят лични данни, но и данни за лично имущество. И докато за висшите държавни служители тази забележка нe важи, тъй като се приема, че те доброволно се отказват от това право в полза на обществения интерес, то това не може да важи за частни субекти.

"При държавните служители, които са длъжни да декларират доходите си, целта е да се противодейства на корупцията. Каква е ползата да се знаят взаимоотношенията между частни субекти освен сочене с пръст. Трябва също да е ясно и защо в списъка не се включват всички частни компании", казва Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация.

Невалиден е и мотивът за засилване на финансовата прозрачност - всички частни компании се отчитат в Търговския регистър, а освен това информацията за личното имущество няма пряко отношение към дейността на частните компании, още повече че електроразпределителните компании, както и част от ВЕИ централите имат чуждестранно ръководство.

Граждански сдружения под прицел

Същите съображения важат и за изискването декларации да подават ръководствата на неправителствени организации с обществена цел. Тук ситуацията се усложнява от факта, че става дума за над 9 хиляди организации. "С минимум по трима души в управителните си органи, а някои и повече – това означава декларации от 30 до 50 000 души. Това на практика ще блокира изпълнението на закона и искрено се надявам, че не това е била целта на вносителите", казва Иванка Иванова "Отворено общество".

Любен Панов припомня, че в този списък попадат дори училищни настоятелства, спортни клубове, родителски и пациентски организации, организации на хора с увреждания, туристически сдружения и много други, които работят на доброволни начала. Всички те подават финансови отчети и отчети за дейността пред Централния регистър към Министерството на правосъдието. С много малко изключения те не ползват и държавни субсидии, след като през 2012 г. проектното финансиране към НПО сектора изцяло бе спряно.

Популистко оръжие

Разширяването на списъка с лицата, длъжни да декларират имущество с длъжности като регионалните ръководства на НАП и митниците, например не е лошо решение. Остава обаче въпросът защо трябваше това да се случи сега, а не преди 4 години например. "В същото време за размера на бонусите на държавните служители се водят дела за достъп до информация например", отбелязва Фани Давидова от "Програма достъп до информация".

Що се отнася обаче за кандидатите за (евро)депутати, еврокомисари, президент и т.н.  мотивът за поставянето на "още една бариера пред достъпа до властта на лица, които са склонни към непочтени или нерегламентирани доходи" звучи притеснителен. Адвокат Кашъмов отбелязва, че законът за публичност на имуществото е приет като антикорупционна мярка – да знаят гражданите с какво имущество и доходи извън заплатата влиза дадена личност във властта и с какво излиза.

Да прилагаш подобна мярка за хора, които все още не са попаднали във властта, обаче носи съмнителни ползи, особено в държава като България, в която обществото като цяло не е позитивно настроено към хора със средства. Подобна мярка лесно може да бъде използвана за популистки атаки спрямо един или друг кандидат.

Защо тогава?

Популизъм, насочен срещу сочените като виновници за гражданското недоволство частни компании в енергетиката, както и възможност за атаки към неудобни политически противници и други овластени личности и позиции са само част от причините. "Защо депутатите, гласували поправката, не са задължили членовете на бордовете на държавни и общински фирми да подават декларации?", пита риторично адв. Кашъмов. И отговаря: "Защото не прозрачност се търси, или поне не прозрачност на властта." По думите му това е отговор на властта към гражданските организации, които критикуват управляващите.

Подобно е мнението и на колежката му Фани Давидова: "През последните седмици сме свидетели на активна дейност на гражданското общество и съпротива към известните лостове на властта. Има нещо, което е общо за всички протестиращи, и то е прозрачност и обществено участие във вземането на решения. Очевидно тази реакция е опънала нервите на част от управляващите, решили да размахат заканително пръст на непослушните граждани."

По темата работи и Ралица Николова