Опасен популизъм за гражданското общество

"Това прилича на свръхконтрол. От нас се иска да декларираме лични доходи, а в същото време трудно получаваме информация от НЕК например." Мариана Янева, зам-председател на Българската ветроенергийна асоциация "НПО секторът се финансира основно с дарения от частни лица. Ако целта е финансова прозрачност, то в обхвата на промените трябва да влязат и всички музеи, болници, детски градини, училища, университети и т.н." Любен Панов, председател на Центъра за нестопанско право "Не прозрачност се търси или поне не на властта. От години защитата на личните данни е за управляващите, а прозрачността е за частните граждани, вместо да бъде обратното." Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация" "С това предложение някой иска да блесне. Вероятно то ще бъде обжалвано." Въльо Дучев, изпълнителен директор на "Топлофикация - Бургас"

На фона на продължаващите вече седмици протести, обединени в ядрото си от една обща цел - повече прозрачност и граждански контрол във властта, парламентът зашлеви шамар на тези искания, като в четвъртък прие на първо четене спорни промени в Закона за публичност на имуществото на висшите държавни служители. Гласуването бе изцяло на тъмно и в нарушение на редица процедури и закони. Промените значително разширяват списъка на лицата, които ще подават декларации за доходите и имуществото си до Сметната палата, като включват и кандидат-депутати, евродепутати, еврокомисари, регионалните структури на НАП и митниците, работодателските организации, синдикатите и т.н.

В мотивите си вносителите – Яне Янев и няколко независими депутати, твърдят, че с промените ще се постигне повече прозрачност и антикорупционен ефект. За част от засегнатите позиции този ефект е спорен. За други - като ръководствата на частни компании от енергийния сектор и ръководствата на неправителствените организации с обществена цел - съвсем нелогичен. В същото време обаче промените не само дискриминират определен сектор и групи на обществото, но и противоречат на конституционни права и редица закони. Не е за подценяване и фактът, че ако текстовете бъдат приети окончателно в този им вид, то Сметната палата ще бъде затрупана с документи, които могат да блокират дейността й.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Повече от непрозрачно

Законопроектът на Яне Янев, внесен в парламента на 1 март, влезе в дневния ред на институцията в момент на свръхнатовареност, когато депутатите бързат да довършат неотложни решения преди Народното събрание да бъде разпуснато в средата на настоящата седмица. Той бе приет на първо четене на 7 март с подкрепата на депутатите от ГЕРБ и "Синята коалиция" в пълно нарушение на процедурите, тъй като дори не е минал през иначе задължителното разглеждане в парламентарните комисии. Нещо повече –  проектът за малко да мине и на второ четене в същия ден, като единствено скандал от страна на опозицията спря това намерение. Все пак проектът ще бъде гласуван окончателно на извънредно заседание на парламента във вторник. Отново без да има свикана правна комисия.

Освен че му липсва финансова обосновка и предварителна експертна оценка на въздействието, проектът дори не е качен на уеб страницата на парламента и не може да бъде обсъден публично, каквито са законовите изисквания за прозрачност и обществено участие.



"Възмутително е във време, когато се говори за повече гражданско участие във властта, да бъдат приемани законови промени толкова непрозрачно и в разрез с всички правила", коментира Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация" (ПДИ). Иронично, но само седмица по-рано кабинетът в оставка прие предложенията за промени в Закона за нормативните актове, които предвиждат обществени консултации при разработване и приемане на всички нормативните актове и които за разлика от проектозакона на Янев няма да получат шанс в парламента, припомня  Иванка Иванова, ръководител на правната програма на институт "Отворено общество".

• 1
• 2
• Следваща страница » "Пореден удар върху енергийните компании"