Премиер от кариерата

Въпреки че започва работа в дипломацията преди промените, и точно на Балканите, Марин Райков не попадна сред обявените от Комисията за досиетата през 2011 г. агенти и служителите на Държавна сигурност в министерството.  

През 1998 г. Иван Костов го прави зам.-министър на външните работи, като идеята е да се занимава с Балканите. Ключов момент от кариерата на Райков е войната в Косово. Той е човекът, на когото се пада задачата да откаже през 1999 г. на руснаците искането за въздушен коридор. С това решение, София  възпрепятства руските сили да доставят подкрепление на частите си в Прищина, което им попречи да задържат столицата на Косово и след идването на НАТО-вските части. Тогава България действа в синхрон с Вашингтон и Брюксел. Малко преди това, правителството на Костов с активното участие на Райков взе решение за неприемането на бежанци от Косово на българска територия. Райков беше и водеща фигура, в опитите за международно представяне на косовските лидери, веднага след оттеглянето на сръбските сили от провинцията. 

Опитът му ще има значение и в предстоящите дни, когато Македония остава гореща тема - България настоява да сключи Договор за добросъседство със Скопие и да даде мнение по повод започването на преговорите на страната с ЕС. Според дипломатически източници той е един от двамата посланици, които са прокарали по-твърдата линия  за кандидатурата на Македония за преговори за членство с ЕС. През 1999 г. той преговаря съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща компромисното решение  на така наречения "езиков спор" - двете страни да подписват общите документи на "конституционните" си езици. 

Едно друго решение обаче не се оказва така успешно и бързо. През 2000 г., Райков оглавява оперативната работна група в министерството за случая с българските сестри и Либия. Както е известно, и тази група, и следващата - междуведомствената, се провалиха в опита си да намерят бързо решение на кризата, която вися над българската външна политика години наред. Райков се опита да изостри тона на комуникацията на България с Либия, политика,за която трудно може да се каже дали е успешна или не. 

През 2001 г. за първи път е посланик в Париж, като (вероятно заради баща му) френските власти бавят доста дълго агремана му. През 2009 г. стана зам.-министър на външните работи в кабинета на ГЕРБ, под тогавашното ръководство на Румяна Желева. За краткото време на поста, единствената по-значима случка с Райков беше нахлуването на ОМОН  (руските специални полицейски части) в българския Център на промишлеността в Москва, разрешено от него. Въпреки че центърът се ползва с екстериториалност, българската държава позволи няколко български граждани да бъдат арестувани по подозрение за нелегална фабрика за дискове. Делото срещу тях все още не  приключило. Малко след идването на Николай Младенов на поста, бе изпратен за втори път в Париж. 

Хора, които са работили с него и го познават служебно, твърдят че той е добре организиран, което ще е голям плюс  за краткото време, с което служебния кабинет разполага. "Ще може да проведе добре изборите, познава администрацията и знае как работи", казва един от тях. По друга важна тема - преговорите за бюджета 2014-2020 г. - Райков също е подготвен и може да надзирава процеса, тъй като е в час с европейската политика. 

Самият Райков неведнъж е казвал за себе си, че е десен и се асоциира с общността на хората, които споделят "демократичните ценности". След като беше член на две десни правителства, сега ще му се удаде да докаже на практика нещата, в които вярва.