Едва ден. С толкова разполагаше служебният финансов министър Калин Христов, за да му бъдат поискани 400 млн. лева за социални трансфери към българите с най-ниски доходи. Автор на исканията е Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Искане в две части
Документът се състои от две части. Повечето идеи в първата не са свързани с допълнителни държавни разходи, а изискват само по-ефективна работа на институциите. Голяма част от тях вече са получили положителната оценка на бизнеса, но по различни причини не са приложени в действащото законодателство и регулации.
Втората половина съдържа идеи за подпомагане на пенсионери, безработни и социално слаби, като някои от мерките имат еднократен характер, а другите ще са с постоянно действие. Най-притеснителното искане обаче е допълнителните социални разходи да се направят с икономии от планираните за тази година публични инвестиции. Капиталовите разходи са най-полезни за икономиката, защото създават предпоставки за растеж в дългосрочен план. На първата си пресконференция финансовият министър Калин Христов коментира, че именно те са сред акцентите на бюджет 2013, с който служебното правителство трябва да работи.
"Най-голямото предизвикателство е заявката за преструктуриране на пазара на труда и създаване на работни места. Дори и да искат да правят много хубави неща, ще срещнат отпор в лицето на синдикатите", коментира по този повод макроикономистът от Център за либерални стратегии Георги Ганев. Според Димитър Чобанов орязването на капиталови разходи не е най-добрият начин за спестяване. На фона на доста раздут бюджет за 2013 г. може би е добра идея да се помисли за преразпределяне на разходи от текущ характер.
"Синдикатите естествено не биха предложили съкращение на хора или понижаване на заплатите. В момента държавната администрация не е толкова натоварена и може да се помисли за нейната оптимизация", каза той за Капитал Daily.
Финансовият министър е притиснат и от обещанието на служебния премиер Марин Райков да компенсира най-слабите социални групи с допълнителни трансфери, но само при положение, че в бюджета има резерви за тях. Това обещание е повече политическо, защото едновременно показва съпричастност към протестите и оставя вратички да не бъде изпълнено. Решение дали то да се изпълни ще тежи на плещите на финансовия министър. Всъщност той вече потвърди тази позиция - каквито и извънредни социални разходи да направи новото правителство, те ще са в изпълнение на приетия от Народното събрание бюджет, а други извънредни плащания са възможни само при наличието на ресурси.
Каква е реалността
Практиката е показала, че всяка година в бюджета се намират икономии, които да позволят увеличаване на някои разходи, без да се налага орязването на други. Така например вноската на България в бюджета на Европейския съюз винаги е била по-малка от предварително планираната. Допълнително управляващите спестяват и от разходите за лихви по държавните задължения, като общите икономии от 2009 г. насам винаги надхвърлят 100 млн. лв. Тези спестявания могат да се използват без гласуване на парламент, какъвто няма да действа поне до края на май. Има обаче друга причина, която не позволява подобни разходи да се правят в първата половина на годината.
При сегашната данъчна система и при състоянието на икономиката, първото тримесечие традиционно се съпътства от големи разходи и натрупването на значителен бюджетен дефицит. По данни за първите два месеца той е над 500 млн лв, или половината от планирания за цялата година. Така дори и в бюджета да има потенциални икономии, те ще се проявят едва във втората половина на годината, а преди това непланираните плащания ще трябва да се правят с цената на месечни бюджетни дефицити и теглене на средства от фискалния резерв, който и без това е на едни от най-ниските си равнища в последните десет години.
"Развързвайки кесията" за тези извънредни социални разходи обаче служебното правителство може да поеме и няколко риска, които ще завещае на следващия кабинет. При продължителна политическа криза и влошена бизнес среда приходите в бюджета също може да не се изпълнят и така очакваните икономии от разходите ще са нужни като буфер за евентуалното неизпълнение на приходите.
Надолу по спиралата
Поддавайки се на подобен натиск служебното правителство може да принуди следващото управление да актуализира бюджетния закон и лимита за теглене на държавен дълг. Затова най-отговорното поведение е подобни разходи да станат предмет на дебати в предизборната кампания и всяка от партиите, кандидатстващи за властта да заявят какви са обещанията им и как ще финансират тяхното изпълнение.
Този дебат ще е подходящ момент да се обясни защо ГЕРБ раздаде почти 25 милиона лева на заседанието си в оставка от 6 март. Тези плащания в голямата си част бяха насочени за общини на ГЕРБ и за проекти като "Българския Лувър", от които ползата така и не става ясна, но за тях ресурси се осигуряват, а на уязвимите социални групи се поднася обяснението, че държавата се нуждае от дисциплина.
Това обаче ще е работа на политическите партии, а не на служебното правителство, чиято работа ще е да осигури прехода към следващо управление без сътресения, а не толкова да води политика. Противното може да нанесе дългосрочни негативи, не само за публичните финанси, но и за частния сектор. Пример за такъв риск е искането за увеличаване на минималната работна заплата до 340 лв. само три месеца след като бе вдигната на 310 лв. Подобно необвързано с производителността на труда увеличение ще направи минималната заплата 53% от средния осигурителен доход и 50% от средната работна заплата за страната и ще е поредна капитулация пред исканията за административно повишаване на заплатите, без да се отчитат възможностите на частния сектор.
Традиционно увеличаването на минималната заплата пък се съпътства от повишаването на някои вързани за нея разходи като стипендиите за майки студентки, студентски кредити. Съсловието на общопрактикуващите лекари отново ще напомни за нуждата от увеличаване на таксите, плащани от пациентите, а майките ще поискат нова корекция на подпомагането, което получават за отглеждане на децата си през втората година след раждането.
Какво искат синдикатите и колко ще струва според тях
Увеличение на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. - според синдикатите мярката е неутрална Еднократна добавка за отопление – 10 млн. лв.@@file:[email protected]@
Едва ден. С толкова разполагаше служебният финансов министър Калин Христов, за да му бъдат поискани 400 млн. лева за социални трансфери към българите с най-ниски доходи. Автор на исканията е Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Искане в две части
105 коментара
Създадоха се очаквания за социални разходи и дойде време да се плащат. Сметката е на масата
Искренно се надявам правителството да не клекне пред идиотските "искания" (по -скоро изнудвания) на синдикатите ! Заради тях и Тотю Младенов пазара на труда в България е катастрофа и продължаваме да губим работни места , а нали знаете че всички това което предлагат ще се финансира с бюджетни пари а бюджета се пълни от данъците на работещите българи и фирми демек нашите данъци , демек господата като Пламен Димитров и Манолов искат нашите пари ! Крайно време е да се протестира и срещу синдикатите в България ама матриала е такъв лесно се манипулира с обещания за щедри социални плащания и висока РЗ и благоденствие , само трябва "малко да отпуснем дефицита" и да харчим не мъчени народни пари на тия дето на мрънкат и не искат чужди пари , а работяят образоват се и движат бизнес !!!
Синдикатите искат да спечелят нещо от изборите за бардаците си .
Както обикновено .
Само с повишаване данъците на богатите може да се повишат малките пенсии и заплати! В противен случай народа ще се вдигне от глад! Така е във всяка цивилизована държава! Енергията в Германия ни е скъпа ама можем да си я плащаме и да си гледаме кефа на Канарите! Но не мога да гледам как една пенсионерка със 180 лева пенсия в България трябва да плати на мафиотите 200 лева ток! И който е виновен за това да му се търси сметка, а не да си чешете езиците само с ГЕРБ и тем подобни! Те бяха само 3 години и няколко месеца! Или сега падате от небето, че българите сме най бедните в Европа? Та това е от много години насам! А преди 1944 българите са били много по богати от Гърците, пенсионерите им вземат по хиляда евро пенсии! Жал ми е за бедният народ!
На мен специално в последните години синдикатите ми изглеждат доста изродени, защитаващи позиции и тези неясно на кого, но може да се досетим защо ...
Орязването на капиталовите разходи за сметка на еднократно стимулиране на социални плащания е тавана в мисленето на синдикатите.
А, пропуснах рефрена за "съществено увеличаване на минималната раб. заплата"...
Защо синдикалистите не четат книги, не се учат от процесите и не се развиват? С вресливата си непродуктивна позиция се нареждат до Янето и Волен.
Синдикатите да бъдат изловени в затвора и закрити !!!
[quote#6:"Г-н D."]Защо синдикалистите не четат книги, не се учат от процесите и не се развиват?[/quote]
Защото тогава щяха да станат предприемачи, а не синдикалисти.
До коментар [#4] от "ivanivanov123._":
Г-н Иванов, повишаването на данъците е неконструктивно, защото "богатите", на чиито жълтици разчитате, имат много възможности да предпазят парите си от облагане.
И някак си на звучи приемливо от Германия да давате акъл как да си оправим живота в БГ. Ако смятате, че имате капацитет, елате и се пробвайте...
До коментар [#8] от "anihilator_jack":
Разкрихте ме. Явно ми личи.