По време на честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи израелският министър на технологиите и научните изследвания посочи, че за тогавашна Европа са впечатляващи силата и обединението на енергията на представителите на българското гражданско общество. От днешна гледна точка не бих посъветвал никого прекалено дълго да застава на пътя на гражданското общество в България.

Много се радвам, че българският президент акцентира върху диалога с гражданите, и първото ми впечатление е, че служебното правителство също ще следва този курс.

Какви опасности крият протестите?

Макар българското гражданско общество постепенно да укрепва, то все още е относително слабо. И има риск да бъде подведено от определени сили и интереси, които да го насочат в неправилна посока.

Каква е причината Германия да блокира България за Шенген?

Да, Германия за момента се обяви срещу незабавното влизане на България и Румъния в Шенген. И не е единствена, други страни от ЕС също са срещу отпадането на граничния контрол засега. Тази позиция не е нова и е свързана, поне индиректно, с факта, че в последния си доклад ЕК отново констатира съществени дефицити в областта на правосъдието и вътрешния ред. Както и преди, България продължава да има нужда от решителни действия в битката срещу организираната престъпност и корупцията.

И не само комисията твърди така, ние тук също имаме такива наблюдения – например как германски компании стават жертви на схеми на организираната престъпност. Дори в момента се занимаваме с един такъв актуален случай. Все още има какво да се желае в сферата на върховенството на закона. Разбира се, това не е непосредствено свързано с Шенген. България изпълнява техническите изисквания. Но притесненията и констатациите на ЕК са причина за вземането на политическото решение засега България да не бъде допускана в Шенген.

В немските медии имаше коментари, че решението на Берлин е свързано и с предстоящите парламентарни избори в Германия, и със засилващите се антиимигрантски настроения.

Това няма нищо общо с изборите, но наистина в Германия расте загрижеността от увеличаващата се имиграция заради бедност от Югоизточна Европа. Само през последната година в Германия са пристигнали около 150 хил. души от този регион. Много от тези имигранти са добре образовани, имат важен принос за развитието на немската икономика и са уважавани членове на обществото. Но сред тях има и такива, дошли единствено с цел да ползват социални придобивки. И кметовете на големите градове в Германия бият тревога, че имат все повече проблеми със социалното подпомагане и интегриране на тези имигранти. Социалните системи в тези градове вече са достигнали своя предел и не могат да поемат повече тежести.

Ние в никакъв случай не искаме промяна на правото за свободно придвижване в ЕС. Но то не бива да се разбира като свобода всеки просто така да получава социални придобивки навсякъде в Европа. Злоупотребите с ползването на социални придобивки трябва да бъдат преустановени. Както каза вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих, не е възможно хора от цяла Европа да се отправят към федералната република под мотото "в Германия се изплащат най-високите социални помощи". В по-дългосрочен план трябва да се погрижим хората, които напускат родните си страни поради бедност, да получават у дома по-добри икономически шансове.

Споменахте, че германски компании не се чувстват добре тук. Влошава ли се бизнес средата според сигналите, които получавате?

Това, че има конкретни тревожни случаи, не бива да се генерализира. Има и редица успешни примери за немски компании, които работят добре в България. Но инвеститорите не обичат изненади. Успешен бизнес може да се изгради само когато условията са стабилни и предвидими. Германските фирми продължават да създават работни места в България, да инвестират в обучението на своите служители. България предлага много предимства за немските компании като относително малки разходи за труд, ниски данъци, стабилна валута, подобряваща се инфраструктура. Но има и сенчести страни, за които чуваме критики от немските инвеститори, като проблеми в държавната администрацията, липсата на предвидимо и безпристрастно прилагане на законите и проблеми с корупцията. Всичко това затруднява управлението на риска.

Това ли е проблемът в случая, с който споменахте, че се занимавате сега?

В него се касае за проблеми в прилагането на правото. И когато имаме подобен случай на трудно прилагане или неприлагане на закона, това изпраща силно негативни сигнали към потенциалните инвеститори.

Вие говорите често за проблемите в медиите. Защо това е важно?

Според последната класация на "Репортери без граници" за свободата на печата България е на 87-мо място, последна от всички в ЕС. При приемането й в ЕС България беше на 35-а позиция, т.е. влакът категорично върви в неправилната посока и нещата се влошават. И това се констатира както от международни наблюдатели, така и вече от български представители. Особено тревожна е опасността от силна концентрация на медийния пазар в комбинация с изключително непрозрачна структура на собствеността.

Това има последствия и "Репортери без граници" отбелязват, че журналистическото отразяване, което би трябвало да е свободно и независимо, на практика опира до някакви граници, които са доста тесни заради политически и икономически интереси на собствениците. Има достоверни сведения, че журналисти се самоцензурират, за да си спестят евентуални неприятности. Друг често срещан проблем е, че платени публикации не са ясно обозначени като реклами.

Като чуждестранен посланик аз само мога да посоча тези проблеми. Решението трябва да бъде намерено от българското общество и от държавните институции тук. Германия е готова да помага със съвети и немските политически фондации с представителство в София се занимават с тази проблематика. В Германия имаме много добър опит с комбинацията от саморегулация (тя е водеща) и сдържана държавна регулация, ограничена само върху ключови параметри на свободата на медиите.

Според вас има ли в България разбиране колко опасно е това, което се случва в медиите тук?

Със сигурност не е първостепенна тема за широки кръгове. Но се връщам към това, което казах за еманципацията на българското гражданско общество. За едно развито гражданско общество е ясно, че свободните и независими медии са основата за съществуване на демокрацията, те са нещо задължително. На този фон смятам, че проблемът става все по-ясен и осезаем за обществото.