Притокът на чужди инвестиции се забавя

Самото им намаление може да се окаже временно и да е по независещи от България причини, но е сигнал за това, че развитието на икономиката може да се забави.

Такива прогнози вече направи служебният министър на финансите Калин Христов, според когото растежът на българската икономика през тази година ще е между 1 и 1.5% при основен сценарий на предишното правителство 1.9%.

Райфайзенбанк България пък занижи прогнозата си за растеж от 1.5% на между 0.5 и 1%, като основните причини за по-предпазливите очаквания са състоянието на икономиките от еврозоната (там се насочват почти 60% от българския износ, а и тези държави са основен източник на преки чуждестранни инвестиции), а втората причина бе политическата криза в България и несигурността за икономиката, която носи евентуалното й проточване след парламентарните избори през май.

За какво да внимаваме

Увеличението на износа през януари е 23.9% спрямо същия месец на миналата година до обща стойност 1.8 млрд. евро и ако тенденцията се запази през останалите месеци от годината, българската икономика ще може да се възползва от нов подем във външното търсене. Този сценарий обаче далеч не е сигурен, защото повечето прогнози сочат забавено развитие на еврозоната поне през първата половина на годината, а освен това двуцифреният ръст на износа е спрямо много ниската база на миналия януари.

Ако дефицитът по текущата сметка се разглежда само за януари, свиването е цели 25 пъти – от 253 млн. евро до 10.9 млн. евро. Причината за това обаче е силният износ, за който няма сигурност дали ще продължи да се развива със същите темпове.

Салдото по текущата сметка е един от много следените показатели за българската икономика, тъй като хроничният дефицит, ако не е покрит с приток на инвестиции, може да постави валутния борд под натиск. Разрез на данните за последните дванадесет месеца (февруари 2012 г. – януари 2013 г.) пък показва увеличение на дефицита по текущата сметка от 133% до 285 млн. евро.

По-високият дефицит по текущата сметка означава, че валутните разходи за внос нас стоки и услуги надхвърлят приходите, които осигурява износът. Това означава, че вътрешното търсене отново се събужда, което ще е положителен сигнал, ако се доминира от внос на инвестиционни стоки – машини и оборудване. Обратно – увеличението на вноса вследствие на поскъпнали енергийни суровини или на засилен внос на потребителски стоки би означавало, че българската икономика губи конкурентоспособност.

Краен резултат

Финансовата сметка на платежния баланс също показва противоречиви сигнали според периода, за който се разглеждат нейните резултати. Тя отразява резултата между притока и изтеглянето  на капиталови потоци от България и за януари е с дефицит от 1.1 млрд. евро, а това е над четири пъти по-голям дефицит спрямо миналия януари (230 млн. евро).

Той обаче вероятно е основно заради погасяването на емисията глобални облигации за над 800 млн. евро, от които немалка част се държаха от чужди банки. За последните 12 месеца има излишък от 1.33 млрд. евро при излишък от 297 млн. за предходните, но това число пък включва и новата емисия дълг от миналото лято, която беше пласирана навън.

Това означава, че дефицитът за януари все още е по-скоро изключение от тенденцията. На такова мнение са и повечето анализатори, според които през тази година България няма да е изложена на натиск да изплаща стари задължения, трупани преди кризата.

Автор : Капитал Daily Преглед на оригинала