До 2020 г. ще ядем това, което земеделското министерство сготви през 2013 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

До 2020 г. ще ядем това, което земеделското министерство сготви през 2013 г.

До 2020 г. ще ядем това, което земеделското министерство сготви през 2013 г.

Стефка Цонева, земеделски производител от Пловдив: "Все още не е късно да се тръгне в правилната посока"

7329 прочитания

© Nigel Roddis


Когато човек прочете новия регламент на Европейската комисия за директните плащания 2014 - 2020 г., си казва: има надежда нещата да се оправят - да консумираме продукти от българско месо и мляко, прекрасни български плодове и зеленчуци, расли в плодородните ни полета. Известно е, че развитието на земеделското производство следва субсидиите в сектора. Защото единствено чрез тях можеш да оцелееш на свободния пазар и да се помъчиш да изхранваш семейството си.

Балансирано разпределение

В регламента ясно е казано, че при разпределение на субсидиите някои производства могат да бъдат подпомогнати с по-големи суми, за да се решат проблеми с тяхното изоставане в различните страни на ЕС. Също така могат да се заделят допълнителни средства за млади фермери, изостанали райони, дребни производители и др.

Ако Министерството на земеделието и храните (МЗХ ) разпредели балансирано средствата за следващия програмен период, можем да направим голяма крачка напред и да се изхранваме със собствена продукция. Смятам, че това е от огромно значение за държавата ни:

- за икономиката – ще се подобри външнотърговският баланс (в момента около 70% от храната ни е внос) - за спиране обезлюдяването на селата, както и на цели райони - за трудовата заетост - знае се, че в земеделието с изключение на зърнопроизводството всички други отрасли се нуждаят от работна ръка

- за туризма - известно е, че всеки чужденец, който е вкусил български продукти, дълго пази спомена за България.

Парите за селските райони

Преди седем години, когато за първи път прочетох Европейския регламент за развитие на селските райони, ме обзеха същите мечти - представях си китни селца и хора, които се трудят на полето или в обора - изморени, но щастливи, защото всичко около тях се променя и става все по-добро. Да, ама не! Всички в МЗХ, които се заеха да прилагат Програмата за развитие на селските райони (ПСРС), явно бяха прочели европейските регламенти така, както дяволът чете евангелието.

Видяхме как парите от програмата отидоха при богатите хора и ако някой от средните или дребните фермери е дръзнал да кандидатства, в повечето случаи е съжалявал. Всеизвестна истина е, че има смисъл да правиш проект по ПРСР, ако той е за не по-малко от 200 000 лв. - че кой нормален човек на село разполага с такива пари?

Живеем в бурни времена, след 2-3 месеца това правителство ще се смени с друго, ще дойдат нови хора, които, докато навлязат, току-виж са пропуснали важните срокове да поискат от ЕК нотифициране на средствата, които могат да се заделят за производство на повече месо, мляко, зеленчуци, изостанали райони, млади фермери и т.н. Но може и просто да "забравят" - така пак ще има повече пари за зърнопроизводителите, ще се произвежда зърно, ще го изнасяме и нали сме си много умни, ще си внасяме месо и мляко.

Все още не е късно

Пиша ви всичко това сега, защото все още не е късно да се тръгне в правилната посока – балансирано разпределение на преките плащания в зависимост от нуждите на страната ни, за да можем да се изхранваме със собствена здравословна продукция. Хубаво е, че сами произвеждаме хляба си, но не можем да ядем само хляб! Можем и пак да сгрешим, пак да се обвиняваме. Виновни обикновено няма, но всички страдаме.

Пожелавам на следващите министри на земеделието много разум при прилагане на европейските регламенти.

P.S. Аз съм земеделски производител от Пловдив и всяка година произвеждам между 30 и 70 тона ябълки за нашия пазар. Не знам дали съм дребен или среден земеделски производител, но знам, че производителите на плодове и зеленчуци останахме толкова малко и толкова омаломощени, че дори нямаме сила да викаме.

Когато човек прочете новия регламент на Европейската комисия за директните плащания 2014 - 2020 г., си казва: има надежда нещата да се оправят - да консумираме продукти от българско месо и мляко, прекрасни български плодове и зеленчуци, расли в плодородните ни полета. Известно е, че развитието на земеделското производство следва субсидиите в сектора. Защото единствено чрез тях можеш да оцелееш на свободния пазар и да се помъчиш да изхранваш семейството си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    stafref avatar :-|
    Boris

    Тъжно...Това е едно от най-болните ни теми. Имаме толкова много обработваеми площи и все още сравнително чиста природа.Та наистина ли дори не можем да се изхраним самостоятелно.Искрено си пожелавам нещата да се подобрят в близко бъдеще...

  • 2
    fred avatar :-|
    Fred

    Сега е момента субсидиите да бъдат пренасочени от зърнените олигарси към дребният фермер. Защото е абсурдно да се дава субсидия 1 млрд за зърнопроизводство при положение че половината зърно след това се изнася а да ядем вносни плодове и зеленчуци. Като знам обаче мощното лоби с които разполагат тези олигарси съм доста скептичен за резултата.

    Все пак имам надежда но в момента е много важно производителите на плодове, зеленчуци и месо чрез техните отраслови съюзи да бъдат много активни и да потърсят обществена подкрепа.

  • 3
    yotata avatar :-|
    йотата

    Нито земеделски партии като хората, ...
    ...нито балансирано представителство чрез еднакво силни браншови организации.

    Е как няма да се залита в МЗХ, или "да се забравя" и да се "пропускат сроковете за заявяване".

    Всъщност нашите селяни пак си работят в китни селца и пак са си изморени ...
    ама "на чуждо" - селцата не са български. Нашите си ги закрихме.

  • 4
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    "- за туризма - известно е, че всеки чужденец, който е вкусил български продукти, дълго пази спомена за България."

    момчета, айде престанете с насаждането на национални комплекси.
    ако българските продукти бяха нещо уникално, германците, французите и германците щяха да са първите, които да дойдат и да садят овошки и зеленчуци, или да гледат български говеда и агнета.

    истината е, че ако се отглеждат правилно, са вкусни. но аз не знам дали в България изобщо има правилно оглеждани ядливи флори и фауни. в събота направихме грешката да купим български спанак и рукола. вечерта съжалих, че не си купих хартиения Капитал. хем щях да го прочета като в доброто старо време с чаша кафе. хем след това щях да го изям и да е по-вкусен от българските зеленчуци.

  • 5
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    МЗХ възприе субсидиране на единица площ (облагодетелстващо най-вече зърнопроизводителите) не защото зърнопроизводителите му бяха любимци (вече са такива, защото станаха много силни), а защото плащането на декар бе най-лесно и без усилия се усвояваха средствата, а Миро се хвалеше с голямо усвояване. Субсидиране на зеленчуци и плодове изисква повече усилия от бюрократите да определят критериите. Животновъдството пък се субсидира на глава добитък, което е по принцип същото като на декар. Субсидиране на производството на продукт за износ е субсидиране на външния купувач. Същото и дори по-лошо е и със субсидиите за тютюно производителите. Не мога да разбера защо ЕС все още разрешава субсидии за производството на вредна за здравето стока. Вероятно, защото не ЕС плаща за това, а средствата са само от бюджета!

  • 6
    midilev avatar :-|
    Марин Мидилев

    Производството на плодове и зеленчуци на базата на свободните площи може да бъде възстановено чрез върхови технологии- роботизирано производство!
    Варианта е разработка и внедряване на интегрирани системи за производство и доставка!

  • 7
    gligi avatar :-|
    gligi

    Именно субсидиите изкривяват пазара!
    Те отиват в едрите капиталисти (разбирай - мутри),
    които нямат никакво отношение към земята,
    или към - да речем - ябълките.

    Субсидии взимат тези, които са близки до властта,
    а не тези, които заслужават!

    Субсидии трябва да има само за земеделските практики,
    които щадят околното среда, почвите, водите и екосистемите!

  • 8
    dr_ivanov avatar :-|
    др. Иванов

    Списъкът на най-закъсалите страни от ЕС е абсолютно идентичен със списъкът на страните получили най-много евро средства. Причината? Парите се дават не за производство, а за закриване на такива или оборудване със скъпа техника, която вдига себестойността на продукцията. Колкото повече пари влизат в България, толкова намалява производството на месо и мляко. Последните пари ще потурчат около 30-40 хиляди малки ферми, защото ще се дадат на няколко стотин за модернизация. Тези десетки хиляди, които не получат пари или трябва да направят огромни разходи и да фалират или да затворят.
    Това е общо взето историята с евро помощите - колкото по-далече от тях, толкова по-добре.

  • 9
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#8] от "др. Иванов":

    Всичко е въпрос на "разпръскване" на помощта.

    (1) Ако директните помощи се разпределят по-справедливо не само на основа на обработваема площ, а и срещу качествени плодове, зеленчуци, месо, мляко и яйца

    (2) Ако вместо даване на грантове на "правилните" помощта по Програмата за развитие на селските райони се вкара като гаранционен фонд така че ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ стопани да могат да получат евтин банков кредит (до 3-5% лихва),

    резултатите ще са съвсем различни. И Европа нямаше да се чуди как да ни изолира зад нова "желязна завеса".

  • 10
    atropin avatar :-?
    atropin

    До коментар [#8] от "др. Иванов":

    Изумяваш ме някой път.
    [quote#8:"др. Иванов"]Колкото повече пари влизат в България, толкова намалява производството на месо и мляко.[/quote]
    Ти да видиш! Я обясни тогава защо преди 2007 произвеждахме по-малко отколкото сега? И как точно да се конкурират българските земеделски производители с щедро субсидираните европейски производители при условията на свободен пазар?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.