Износ на изчезване

Само допреди година (да не кажем месеци) определението, давано на България като основен износител на еклектроенергия за региона, важеше с пълна сила. За 2011 г. страната ни дори постигна рекорден износ от над 10 млрд. киловатчаса, или с 30% повече от предходната година. Това на практика означава милиони приходи не само за производителите на електроенергия, но и за енергийната система като цяло. Скъпият износ освен това финансира по-ниските цени за битовите потребители - 42-та лв. за мегаватчас на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар, което е под себестойността на произвежданата от централата енергия, са възможни благодарение на продажбите на свободен пазар и износ на цени от 69-73 лв. за мегаватчас. От средата на 2012 г. тази тенденция обаче се обърна и се появиха всички предпоставки рекордният износ и производството на електроенергия, носещи милиони приходи, да останат светъл лъч от миналото.

Една от причините за този обрат е цената за пренос, в която влизат  добавките - зелена, кафява и невъзстановяеми разходи, която се налага за всеки пренесен през мрежата мегаватчас електроенергия, включително и тази за износ. Проблемът е, че от юли миналата година тази такса беше увеличена с близо 75%, което направи цената на българската енергия неконкурентна на регионалния пазар. Разбира се, има и други обективни фактори като свитото потребление  в региона и голямото производство от ВЕЦ, което задоволява  нуждата от електроенергия на локално ниво.  Така още в началото на тази година беше регистриран рекорден спад в износа на електроенергия от България и съответно на производството й от централите.