Деяна Костадинова: Сериозен ръст на заетостта може да се постигне само при икономически растеж

Визитка Вицепремиерът и социален министър в служебния кабинет Деяна Костадинова е натоварена със задачата през следващите месеци да адресира част от най-сериозните проблеми на страната в момента - заетостта и доходите. Ресорите й като вицепремиер са министерствата на отбраната, на правосъдието, на образованието, на културата, на здравеопазването и на физическото възпитание и спорта. Тя е юрист по образование и след дипломирането си работи като адвокат от Софийска адвокатска колегия. До назначаването й за служебен вицепремиер и социален министър е секретар по социални политики, младежта и спорта на президента. За кратко Костадинова беше заместник-министър в екипа на Тотю Младенов (юни 2011 - февруари 2012) с ресор политика на пазара на труда, европейски програми и проекти и международна дейност.

Служебният кабинет ще подпомогне семействата на деца с увреждания и хората, на които не им достига малко, за да получават енергийни помощи. Защо избрахте точно тези групи?

Предложението с този малък пакет от мерки, с които да подпомогнем най-уязвимите групи, e депозирано в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). В същото време редица мерки бяха предложени и от синдикатите, и от работодателите. НСТС е органът, който трябва да ги разгледа, преди да вземем окончателното решение. Трябва да сме наясно, че разполагаме с един ограничен ресурс в бюджета. Може би най-трудното в този процес ще бъде да определим кои групи най-много имат нужда от подпомагане. И от друга страна, подпомагането на кои лица ще доведе до мултиплициращ ефект.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На първо място безработните ще бъдат подкрепени чрез мерки за заетост, защото считаме, че това е най-адекватният начин. От една страна, дава възможност на лицата да останат на пазара на труда и да не се маргинализират. Плащат се социални и здравни осигуровки. Те имат възможност да запазят и повишат своята квалификация и най-вече - да получават доходи срещу труд. Така при инвестицията, която прави обществото в тях, се произвежда и насрещен продукт.

Част от хората обаче не биха могли да бъдат подпомогнати по този начин, тъй като не могат да се интегрират на пазара на труда. Една безспорна група са семействата на деца с увреждания и мисля, че никой няма да се противопостави на това наше предложение. Отглеждането на едно дете с увреждания, колкото и да се подпомага от държавата, колкото и социални услуги да се предоставят и различни програми да работят в подкрепа на децата с увреждания, парите никога не достигат.

Друга група, която също беше изключително ощетена в момента, са тези лица, които надхвърлят доходната граница за достъп до енергийни помощи с много малко - с 2-3 лв., понякога дори само със стотинки. Те губят възможността, от една страна, да имат достъп до енергийни помощи, и от друга - да се включат в програмата за раздаването на храни за най-бедните, тъй като двата механизма са обвързани. Смятаме, че към тези лица може да се насочи една малка еднократна помощ.



А в перспектива идеята ни е да подготвим една промяна, която ще надхвърли мандата на служебното правителство - да увеличим индивидуалните коефициенти за достъп до енергийни помощи и по този начин да се разшири кръгът на хората, които ще имат възможност следващия отоплителен сезон да вземат такива. Това също предполага финансов ресурс, който ние ще осигурим, за да може следващият кабинет, когато поеме управлението, да не се окаже в затруднено положение.

В момента тече окончателният преглед на бюджетите на всички министерства, за да видим какви са възможностите. Най-късно до сряда следващата седмица ние трябва да имаме идея какви са възможните средства, в рамките на които ще оперираме за този първи минимален пакет за подкрепа на най-уязвимите групи.
 
А имате ли някакъв диапазон – в рамките на каква сума ще бъдат тези средства и от кои пера ще дойдат?

Каква ще бъде сумата ще зависи от това с какви средства ще разполагаме, тъй като броят на лицата, които попадат в тези категории, е приблизително ясен.

Ние имаме ясна позиция, че няма да жертваме съществени инвестиции, които трябва да бъдат направени и които са планирани, за сметка на социалното подпомагане, защото считаме, че ефектът ще бъде негативен. Ако не реализираме този тип инвестиции, които водят до допълнителна заетост, които водят до реален продукт, съществува опасност да предизвикаме обратен ефект – фалиране на предприятия и повишаване на безработицата.

Какви програми за заетост предвиждате?

В конкретния случай става въпрос за една бърза интервенция с кратък диапазон на действие, колкото е мандатът на това служебно правителство. Така че вариантът да постигнем бърз резултат е да се насочим към безработните през Националния план за насърчаване на заетостта и съществуващите в него схеми. Но за нас е много важно освен тези бързи и спешни действия постепенно да зададем и един нов контекст на размисъл. Акцентът, който ще поставим, е върху подпомагането на малките и средните предприятия. Надявам се, че в рамките на този ресурс, който ще успеем да освободим, ще подкрепим и една програма по националния план за стартиране на малък бизнес, на микропредприятия с малко по-сериозен ресурс.

Но трябва да сме наясно, че сериозен ръст на заетостта може да се постигне само при икономически растеж. Така че връзката, която трябва да възстановим, е между програмите в Министерството на труда и социалната политика и програмите в министерството на икономиката за подкрепа на малкия и средния бизнес. Това е основният приоритет на новоназначения заместник-министър Петър Стоянов.

Другото направление, в което мислим, е самостоятелната заетост. По времето, когато бях заместник-министър, стартира схемата за самостоятелната заетост в агенцията по заетостта и сега чрез националния план ще се опитаме да работим в тази посока.
 
Какви мерки може да се предприемат в дългосрочен план за ограничаване на младежката безработица?

Младежката безработица е много сериозно предизвикателство пред цяла Европа. Не случайно в момента в Европейската комисия се обсъждат и са подготвени промени в регламентите, така че да бъде отпуснат един допълнителен финансов ресурс в размер на 6 млрд. евро за страните от ЕС и по-точно за регионите, които имат младежка безработица над 25%. В България пет от регионите към настоящия момент попадат в тази категория.

Мерките, които могат да се предприемат и към настоящия момент, са разработени и функционират в националната инициатива, която стартира през март миналата година. Най-важният елемент, върху който трябва да се фокусираме, е така наречената младежка гаранция, т.е. възможността бързо, в рамките на 4 месеца след напускане на образователната система, младият човек да получи възможност да се реализира.

Имаше много протести на майки, които искаха увеличение на обезщетението за втората година от майчинството. Какво е вашето принципно мнение?

България е страната с най-дългия срок за получаване на обезщетения за отглеждане на дете. Действително след отвързването на тази сума от минималната работна заплата тя изостана. Но трябва да сме наясно, че това е един безкрайно дълъг период за отделяне от работния процес. В този смисъл, за да се получи един справедлив баланс между интересите на всички заинтересувани лица в нашето общество, е нормално да говорим за увеличение на тази сума, защото тя действително е недостатъчна за отглеждане на дете, но само ако периодът за отглеждане на дете бъде съкратен.

Синдикатите вече представиха доста предложения, едно от които беше за минималната работна заплата. Мислите ли за увеличаването й?

Тук не става въпрос за конкретни параметри - дали ще бъде вдигната с 10, 20 или 30 лв., още повече че тя  неотдавна беше увеличена. Тук въпросът е за принципите, на които почива това увеличение, за създаването на един ясен механизъм с ясни критерии защо се увеличава минималната работна заплата. Защото в крайна сметка минималната работна заплата не е социално плащане. Тя е функция на труда и е много важно да има ясен механизъм, който да даде, от една страна, на работниците определена сигурност, а от друга страна -  на работодателите  възможност да прогнозират какви ще бъдат техните разходи и това да не води до сътресения в техните бюджети. Така че посоката, в която смятам да работя, е да възстановя диалога за постигане на консенсус относно механизма за формирането на минималната работна заплата.

Според вас нужно ли е по принцип да има минимална работна заплата?

Личното ми мнение е, че трябва да има. Дали ще бъде обща за всички, или ще бъде диференцирана, дали минималните осигурителни прагове ще компенсират диференцираната минимална работна заплата – това са много сложни теми. Но все пак считам, че в български условия тази долна граница трябва да съществува.

Кои са най-належащите реформи в социалния сектор?

За три месеца, които са предполагаемият хоризонт на едно служебно правителство, ние не бихме могли да направим сериозни реформи. Но е изключително важно да отправим посланието, че продължаваме започнатите реформи, част от които са концептуални за социалната система – извеждането на децата от домовете, работата във връзка с прилагането на конвенцията за хората с увреждания, пренастройването на програмите на пазара на труда, така че да бъдат съобразени с потребностите на бизнеса - създаването на връзка между бизнес и образование. Има много теми, по които може да се работи.
 
По принцип по-високи или по-ниски трябва да са осигуровките, ако искаме постъпленията от тях да са по-високи?

Трудно е да се намери балансът, но той е изключително важен. Защото висока събираемост с ниски осигуровки е същото като ниска събираемост с високи осигуровки. Така е много важно да се намери този баланс, който да даде възможност на системата да функционира устойчиво.

Какви задачи предстоят по ресорите ви като вицепремиер?

Още при сформирането на правителството имахме възможност да проведем няколко продължителни и динамични дискусии с всички министри в кабинета. Всеки от нас разполага със списък с основните задачи и ангажименти, които е поел. Най-общо те могат да бъдат групирани в няколко направления. Едното е стабилни и работещи институции. Като тук влиза гарантирането на стабилност на всички възможни процеси, които да обслужват и бизнеса, и обществения живот. Публичност и прозрачност е другата заръка, с която бяхме изпратени от президента, и в тази посока всички министри в момента работят изключително активно. Ние ще стартираме и обществен съвет, като този в сферата на социалната политика планираме да стартираме най-рано. Включването на гражданите във формирането на политиките ще бъде реализирано именно през този обществен съвет. Заявили сме, че ще излъчваме онлайн заседанията на НСТС. Планирано е този модел на работа да бъде въведен във всички експертни съвети, които функционират към министерството. Защото гражданите трябва да са наясно с дискусиите, с различните тези, които защитават техните представители в тези съвети.
 
Какви действия могат да се предприемат, така че властта и администрацията да са по-открити към данъкоплатците?

Процесът е взаимен. От една страна, администрацията трябва да осигурява достъп до информация, трябва да осигурява възможност на гражданите да участват в процеса на формиране на политики. От друга страна, и гражданите трябва да имат желание да го правят. Типичен пример в тази посока е сайтът за обществени консултации strategy.bg, на който се качват документите за обществени консултации и проектите на нормативни актове. Оказа се, че по много щекотливи въпроси, по които се подготвяха концепции, стратегии или дори нормативни актове, нямаше коментари.

Много стандарти се прилагат в администрацията, много още може да се направи, за да стане процесът действително ефективен, защото формалното изпълнение на стандартите невинаги води до ефективен процес, но мисля, че сме на прав път. И с тези действия, които ще предприемем, и най-вече с въвеждането на електронното правителство в дългосрочна перспектива ще успеем да гарантираме максимално услугите за граждани.

Вие като вицепремиер зададохте ли някои задачи на министрите?

Заедно с министрите набелязахме задачите, които трябва да се изпълнят. Ще започна със здравеопазването, защото може би това е най-трудният и най-малко реформираният ресор. Европейската комисия поставя като предварително условие при сключването на партньорския договор за средствата от следващия програмен период създаването на една цялостна стратегия за здравеопазването. Така че проф. Петров ще се нагърби с тази задача.

В сферата на образованието също има изключително сериозно предизвикателство, от една страна, чисто технически да организират провеждането на матурите. Другото им сериозно предизвикателство е разработването на оперативната програма "Образование и наука за устойчив растеж". И не на последно място, макар че законът за средното образование не успя да мине през парламента до последния момент, може да започне работа за разработване на закона за професионалното образование. Това е ключов момент, ако искаме да гарантираме квалифицирана работна сила.

В сферата на културата също са изправени пред предизвикателството да приключат проектите си по оперативните програми, което е от изключителна важност, но те имат и специфичната задача да подготвят досиетата за нематериалното културно наследство, които да защитят пред ЮНЕСКО.

В сферата на спорта работата е върху масовия спорт. А що касае елитния спорт - определянето на приоритетните спортове за България, защото една малка страна като България трудно би могла да финансира развитието на абсолютно всички спортове.

В сферата на правосъдието мисля, че приоритетите са безспорни. Продължава работата по CVM (механизма за наблюдение и сътрудничество). Започва мисия, така че основната задача е продължаването на набелязаните мерки по CVM.

В отбраната освен традиционните неща, пред които трябва да се изправят, имат и основната задача да продължат реформите, започнати в тази сфера.

Koe e най-голямото предизвикателство, кой е най-големият риск пред вас като социален министър през тези няколко месеца?

Най-голямото предизвикателство са изключително високите обществени очаквания. Търпението на хората е свършило. Те искат резултати сега, веднага, всичко. И това е разбираемо. В същото време обаче ние сме с ограничен мандат като служебен кабинет. Но дори да не беше този ограничен мандат, трябва да сме наясно, че сега, веднага, всичко е трудно да бъде постигнато. Подобряването на ситуацията в страната изисква системна работа, изисква продължително планиране, изисква усилия от всички нас.