Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 22 мар 2013, 15:38, 7111 прочитания

България - в очакване на вторични трусове

Преките щети от кипърската криза няма да са големи, но несигурността в региона и еврозоната може да удари икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кипърската икономика представлява мироскопичните 0.2% от тази на ЕС, но при някой от апокалиптичните сценарии за изход от еврозоната ударната вълна може да е внушителна. А те вече въобще не са толкова далечни и имагинерни. След една луда седмица, в която Кипър се отказа от спасителен план, включващ частична конфискация на банковите депозити, и прибегна до отчаяни опити за предотвратяване на банкова паника, вече въпросът не е дали, а колко ще е голяма заразата.

Едва ли може да се предскаже точно какви ще са ефектите върху Европа и в частност върху България, но каналите, по които рисковете могат директно да се пренесат, са ясни. Първият е по чисто финансова линия - граждани и фирми могат да загубят частично или изцяло вложенията си, а и две български банки оперират със свои клонове в Кипър. Друг потенциален проблем са чужди и местни фирми, избрали страната като сигурно (допреди дни), анонимно и евтино като данъци място за регистриране на компания - собственик на местен бизнес. Освен това ефект може да има по линия на българи, работещи в Кипър - по различни оценки между 30 и 50 хил. души заети предимно в туризма. Част от тях може да останат без работа, да намалеят преводите от тях към роднини у дома и самите те да се върнат в България, което временно ще постави под натиск социалната система в страната.


Като цяло тези преки ефекти за българската икономика са по-скоро ограничени. Индиректно обаче нестабилността в южната периферия на еврозоната и на Балканите вероятно ще се отрази в по-скъпо финансиране и по-нисък растеж и тук. Такова е и основното притеснение на служебния финансов министър Калин Христов. "Българският дълг не реагира, ако следите. Няма директно влияние по този канал върху българските ценни книжа, българските рискови премии също се държат стабилно и това не е случайно, тъй като България има много малък банков сектор като процент от БВП - около 100%. Така че аналогия между Кипър и България не може да се прави", каза през седмицата той. "Нашата фискална позиция е много по-добра, нямаме директна експозиция към кипърската икономика, така че ефектът е косвен. Това напрежение, което се създава в еврозоната, и оттам вероятно ще дойде по-нисък растеж в еврозоната с последващо влияние върху българската икономика в рамките на година", обясни още Христов. Доскорошният финансов министър Симеон Дянков също вижда основно косвени ефекти. "Напоследък освен Хърватия и Словения остри финансови проблеми изпитват Сърбия и Македония. Балканите пак са извор на несигурност. Това не е добре за България", обясни той.

Въпрос на пари

Прекият финансов ефект от кипърската криза, по всичко личи, няма да е голям. Според цитирани от Reuters данни на ЕЦБ към края на януари, депозитите в Кипър с произход България са около 100 млн. евро. Така, ако предположим, че повечето от тях са над 100 хил. евро, при първоначалния план за еднократен данък до 9.9%, загубите щяха да са ограничени до около 10 млн. евро. В последните варианти може да нарасне и до 20-40 млн. евро. Освен това и самата сума не може да се приеме непременно за чиста монета, тъй като е възможно да има и депозити през кипърски или други компании, които да не са отчетени като български. При парализираната банкова система сега обаче остава рискът Кипър да не успее да се договори с Европа, ЕЦБ да спре да й предоставя ликвидност и цялата сума от 100 млн. евро да стане проблемна - ако не директно загубена, тя поне вероятно ще остане замразена за доста дълъг период. Теоретично депозитите до 100 хил. евро са гарантирани от държавата, но нейната платежоспособност също е под въпрос.



По линия на банковия сектор също трудно може да се пренесат съществени загуби и, което е по-опасното, паника. За разлика от риска при гръцката криза (около ¼ от активите на българската банкова система са собственост на гръцки банки) тук няма толкова дълбоки връзки. Все пак две български банки оперират в Кипър чрез свои клонове - това са Централна кооперативна банка и Първа инвестиционна банка. Макар и двете да са публични дружества, за дейността на първата на островната държава няма много данни. При ПИБ обаче по всичко личи, че през клона минава съществен бизнес. Според годишния отчет на банката към края на 2012 г. клонът й в Кипър е отпуснал 483 млн. лв. кредити, което е над 10% от кредитния портфейл на ПИБ. Година по-рано сумата е била 290 млн. лв. Отделно в доклада за дейността на банката се посочва, че 20.3% от нетния й лихвен доход, равняващи се на 30 млн. лв., идват от кипърския клон. През 2011 г. съотношенито е било 14.7%, а през 2010 г. - 12.9%. За набраните от клона депозити няма данни.

От това излиза, че при криза в Кипър бизнесът на ЦКБ и ПИБ може да пострада. Данък върху депозитите дори и съчетан с дълбока рецесия едва ли щеше да се отрази драматично на двете институции, които чрез клоновете си по-скоро обслужват бизнесите и регистрацията и финансирането на офшорни компании на собствениците си. Има обаче и практика такива клонове да се ползват от български бизнесмени за изсветляване на средства - те депозират пари в клона и той да им отпуска обратно кредит. Най-вероятно отпуснатите кредити вече са се върнали в България под формата на инвестиции в свързани компании. По-сериозен удар може да дойде само ако банковата криза ескалира или доведе до излизане от еврозоната. От ЦКБ и от ПИБ не пожелаха да отговорят на изпратените въпроси.

Корпоративната връзка с Кипър


За последните 15 години през Кипър в България са инвестирани малко над 2 млрд. евро., като темповете през последните години спадат. Причината може да е както общото намаление в активността на инвеститорите, така и загубата на интерес към островната държава като удобна дестинация.
Вложенията от Кипър могат да се обобщят по три различини линии - едната идва от Гърция, другата са чужди фирми, които инвестират през кипърско дружество, а третата са компании, зад които стоят български собственици.

"Голяма част от инвестициите от Кипър са от офшорни компании, чиито действителни главни квартири са в Гърция, САЩ, Русия и други страни", се казва в анализ на министерството на икономиката за връзките между двете държави.

Островът като българско прикритие

Преки доказателства кои фирми с кипърско участие всъщност са завоалирани местни собственици, естествено, няма. Белези, че акционерите не са чужди, са, че не се разкрива реален собственик, но в мениджмънта няма чужденци, финансират се от банки с българска собственост...

Справка на "Капитал" показа, че едва 1% (или около 3800 компании) от активните дружества в страната имат кипърско дялово участие в български фирми. Повечето от тях са непознати за публиката. През годините обаче няколко популярни местни групи са влизали в полезрението на медиите и обществото с кипърската си нишка. Например през годините собствениците на много компании с кипърски собственици са били свързвани с акционерите на Първа инвестиционна банка - сред които са "Юлен", "Витоша ски", "Балкан холидейз партнерс", "Би Ейч Еър", "Юрий Гагарин" - Пловдив (наскоро препродана). Кипърска връзка имаше и Васил Божков, който преди години премести контрола върху три ключови строителни компании от свързания с него "Холдинг Пътища" към нови собственици от Никозия. Операцията успя да "отърве" задлъжнелия към ОББ холдинг от активи, които отидоха на тогава сигурното място Кипър.

Кипър е място, харесвано понякога и от групата фирми около акционера в Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Половината от компанията "Национално управление "Радио- и телевизионни станции" (НУРТС) например стана собственост на регистрираната в Кипър Mancelord Limited, представена в България от "Бромак" (което е собственост на Цветан Василев). "Краун медиа", собственик на телевизия TV7, от години също е с акционер от Кипър и смяната в собствеността и всъщност се случва в островната държава.

Купувачът на "Булгартабак холдинг" - BT Invest също мина през две "удобни" зони, което затруднява проследяването на капиталите и улеснява честата смяна на собствеността. Първата зона е Австрия, където е регистрирана самата BT Invest, но втората е Кипър, откъдето е нейният собственик - VTB Capital PE Investment Holding.

През годините и много скандални сделки са ставали чрез дружества с кипърска регистрация. Например един от собствениците на "София сити къмпани", които в медиите бяха свързвани със СИК, тайно приватизираха 54 декара от Южния парк

В периода 2000-2005 само собствениците на "Химко" и "Нова Плама", зад които стояха стояха скрити капитали, вероятно и български, са изнесли в посока Кипър над 200 млн. евро, сочи стара справка.

Кипър за едри цели

Явлението "кипърски собственик" е разпространено и сред най-големите компании в държавата. Справка показва, че 13 от топ 300 на фирмите по приходи имат мажоритарен собственик, регистриран в Кипър. Сред тях преобладават гръцките инвеститори като веригата бензиностанции "Еко България", "Дружба стъкларски заводи", "Златна Панега цимент" и др. Има и западни компании, които са придобили българска собственост през дружество в Никозия. Такъв е например бургаският завод за ПДЧ плочи "Кроношпан". От компанията обясниха, че те са само формално с кипърски собственик, защото така е била структурирана сделката през 90-те години. "Оперативно нямаме никакви притеснения от случващото се в Кипър", коментира изпълнителният директор на "Кроношпан" Николай Банков.

Офшорен уплах

Повечето адвокати, които "Капитал" попита как кризата в островната държава се отразява на българските фирми с кипърска собственост, коментираха, че не очакват значителен ефект. Причината е, че дестинацията се използва най-вече за по-прикрито дялово участие или за единични сделки. След тях обаче парите се трансферирали към други дестинации. Най-малкото, ако произходът е светъл, дори лихвите в България са по-високи.

"Не виждаме паникьосани собственици с дялове в кипърски дружества. Те все още не са наясно какво точно и дали ще се облага - разплащателни сметки, депозити или друго. Дори кипърските ни колеги, с които комуникираме, не знаят отговорите, макар и те да са сащисани и изненадани", описа ситуацията друг адвокат с клиенти в Кипър, преди още идеята за данъка да отпадне и да бъде заменена от банково преструктуриране.

Орлин Хаджийски, старши мениджър "Данъчни услуги" в PricewaterhouseCoopers, обясни, че в Кипър има много руски капитал, защото страната има сключена добра спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Русия. Докато спогодбата между Кипър и България е по-рестриктивна – има данък при източника, облагат се капиталовите печалби. "Затова и от оперативните големи бизнеси в България почти няма такива, които се държат от кипърски дружества. Обикновено през Кипър минават или гръцки компании, които оперират в България, или пък се правят по-малки финансови компании", допълни Хаджийски.

Без значение кой и защо досега е ползвал Кипър, отсега е ясно, че страната ще загуби много от блясъка си на "удобна дестинация", защото доверието в системата вече е разрушено. Така че по света, а вероятно и в България, ще има нови офшорни любимци.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокуратурата натиска срещу бързите тестове за коронавирус 1 Прокуратурата натиска срещу бързите тестове за коронавирус

Лабораториите започнаха да предлагат масови тестове за всички, но това увеличава работата и на държавните лаборатории

30 мар 2020, 161 прочитания

Правителството одобри окончателно схемата 60/40 за подпомагане на заплатите 2 Правителството одобри окончателно схемата 60/40 за подпомагане на заплатите

Компенсации могат да искат както бизнеси, които са спрени заради заповедта на здравния министър, така и тези, които декларират 20 % намаление на приходите

30 мар 2020, 317 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Закъснялата жътва на прокуратурата

Над Мирослав Найденов е опъван чадър срещу разследването от държавното обвинение

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10